№ 2559
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110159261 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Ю. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. ...., чрез процесуалния представител А. Д., член на САК със съдебен
адрес: ...., срещу частен съдебен изпълнител М. П. М., с рег. № .... в регистъра на Камарата
на частните съдебни изпълнители, с адрес: ...., с искане да се осъди ответника да заплати на
ищеца сумата в 2000 лева, изразяващи се в претърпени имуществени вреди – сбор от сумите,
заплатени средства за психологическа терапия в размер на 1600лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. д. № ....по описа на ЧСИ М. М. в
размер на 400лв, и неимуществени вреди в размер на 6000лв, изразяващи се в претърпени
душевни болки и страдания. Претендира законната лихва върху главницата, считано от
08.02.2018г., датата на деликта, заедно с всички направени по делото разноски.
В исковата молба ищецът излага, че на 08.02.2018г. е бил потърсен от служител на
ответника – призовкаря ..., на постоянния му и настоящия му адрес гр. ...., във връзка с
връчване на книжа по изп. д. №.... След като не го е намерил на адреса , служителят на
ответника срещнал във входа ... – съседка на ищеца, която му се е обадила и го уведомила,
че е търсен за връчване на документи. Тъй като ищецът не е имал представа за какви
документи става на въпрос е казал на съседката си, че ако се отнася за призовка, то може да я
получи, съответно тя ги получила с ангажимента, да ги предаде на ищеца. Впоследствие
ищецът разбрал, че се отнася за въчване на покана за доброволно изпълнение с изх. № 1423
от 01.02.2018г., изп. л. от 28.09.2016г., издаден от СГС и изп. л. от 30.11.2017г., издаден от
СГС, които съдържали лични данни на ищеца – ЕГН, парични суми, за които е осъден, както
и данни във връзка с водени граждански производства, по които е страна. Ищецът твърди, че
след като е получила книжата, съседката .... е прочела тяхното съдържание на други съседи,
които са се интересували за какво се отнасят. Твърди, че по този начин сред съседите е била
1
разгласена информацията, че ищецът е осъден да предаде владението на недвижим имот на
определени лица, както и да заплати голям размер от парични суми. Налагало се е да
отговаря на въпроси на съседите си във връзка с водените срещу него граждански и
изпълнителни производства. Твърди, че след всеки път, когато се е налагало да обяснява
обстоятелства относно своите лични данни на своите близки и познати, рухвал психически.
Твърди, че нееднократно е чувал изказвания, за това че е осъден длъжник, което не му е
давало покой и го приемал изключително тежко. Получавал силно сърцебиене, като си
мислел за факта, че негови близки и познати знаят, че е осъден, не можел да събере мислите
си, изгубил съня си, доброто му име било уронено, усещал, че отношението на околните
спрямо него се променило негативно. Ищецът твърди, че мислил, че ще се справи с така
възникналата ситуация, докаюто на 30.05.2018г., служител на ответника залепил съобщение
по изпълнителното дело на входната врата на жилището му, съдържащо неговото ЕГН и
сума, в голям размер, която е записано да дължи. Това го накарало да се обърне към
психолог, който да му помогне да преживее случващото се. От разгласяването на личните му
данни от ответника като длъжник се почувствал уплашен, обиден и обезверен, изпитвал е
неудобство от това как се отразява изнесената информация на семейството и близките му, и
чувствал вина за това, че те били силно разтревожени от разгласената информация за
неговите финансови задължения. Впоследствие ищецът се обърнал и към адвокатска помощ,
като подал множество жалби, включително и до Комисията за защита на личните данни.
Благодарение на жалбите сумата, която дължал, била редуцирана до 5 000лв. С решение №
ППН-01-447/2018г. от 18.02.2019г. КЗЛД обявила жалбата му за основателна за това, че при
обработване на личните данни на ищеца на 08.02.2018г. ответникът е нарушил принципа на
законосъобразност по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД и на 30.05.2018г. – принципа за свеждане на
данните до минимум по чл. 2, ал. 2, т. 3 ЗЗЛД. Била подадена жалба от ответника срещу
решението на КЗЛД и с решение №8021 ит 16.12.2019г. АССГ отменя решението на КАЗЛ, с
която жалбата на ищеца срещу ответника е била уважена в частта, че при обработване на
личните данни на ищеца на 08.02.2018г. ответникът е нарушил принципа на
законосъобразността по чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗЗЛД, като отхвърля жалбата на ЧСИ М. М. в
останалата част. С решение № 3531 от 17.03.2021г. на Върховния административен съд, Пето
отделение е отменено решение № 8021 от 16.12.2019г., с което е отменено решението на
КЗЛД в частта, в която е обявена жалбата на ищеца срещу ответника за основателна за това,
че на 08.02.2018г. ответникът е нарушил принципа на законосъобразност по чл. 2, ал. 2, т. 1
ЗЗЛД.
Ищецът твърди, че оповестяването на личните му данни, настъпило вследствие на
незаконосъобразното им обработване от страна на ЧСИ М. П. М. и тяхното разгласяване му
е нанесло тежки поражения в личен и житейски план. Усещал как репутацията му била
засегната, изпитвал страх от злоупотреба с личните му данни и до днес не е в състояние да
се върне към предишния си начин на живот. Моли съдът да осъди ответника да заплати
обезщетение в размер на 8000лв – 1) 1600лв – разход за психологическа терапия в следствие
на незаконосъобразното поведение на ответника; 2) 400 лв – заплатено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие по изп. д. № ....по описа на ЧСИ М. М.; 3) 6
2
000лв – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни болки и страдания от
събитията започнали на 08.02.2018г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът частен съдебен изпълнител М. П. М., с
рег. № .... в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с адрес: .... е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като неоснователна и
недоказана. Tвърди, че исковете са неоснователни, защото съседката е получила документи,
за които ищецът сам посочва, че е дал изрично съгласието си тя да ги получи. Излага
твърдение, че отговорността на ЧСИ е уредена в чл. 74 от ЗЧСИ специален текст във връзка
с чл. 45 ЗЗД и има за предмет репариране на действителни вреди, настъпили вследствие на
неправомерни действия, извършени от съдебния изпълнител, при изпълнение на дадените
му от държавата правомощия. Оспорва иска за имуществени вреди по основание и по
размер, като твърди, че ищецът не са представени доказателства за реално заплащане на
каквито и да е суми. Твърди, че по отношение на адвокатската защита във вр. с изп. д. №
574017/01.06.2018г., по което взискател се явяват различни лица от ответника, срещу които
ищецът е предприел защитата си, няма как да се вмени вина и заплатената сума от 400лв по
дог. за адвокатска помощ във връзка с изпълнителното дело не може да се квалифицира като
пряка и непосредствена вреда от каквито и да е действия на ответника. Твърди и че
заплатеното адвокатско възнаграждение не представлява имуществена вреда по смисъла на
ЗЗД, и оспорва реалното заплащане на такова. Счита, че искът за неимуществени вреди е
неоснователен, като не се доказва причинно-следствената връзка между действията на
съдебния изпълнител и посочените емоционални изживявания на ищеца. Твърди, че
описаната в исковата молба емоционална тревожност е по-скоро от факта, че ищецът е бил
длъжник – страна в изпълнително производство. Твърди, че съседката .... е получила
книжата след съгласието на ищеца, както и че тя няма как да различи какви документи
всъщност е получила, и също така излага твърдения, че ищецът не се е проявил интерес да
разбере каква е същността на документите, подлежащи на връчване. Счита, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо завишен. Оспорва претенцията за
лихва, предвид неоснователността на претенцията и твърди, че е изтекла погасителна
давност по претенцията за лихви. С оглед на изложеното ответникът моли съда да отхвърли
иска и претендира да се присъдят направените от него по делото разноски.
Съдът, след като обсъди представените доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени решение № ППН-01-447/2018г. от 18.02.2018г. на Комисията за
защита на личните данни, решение № 8021 от 16.12.2019г. по адм. дело № 3254 по описа на
АССГ за 2019г., II отделение, 31-ви с-в.; протокол от 16.09.2019г. по адм. д. № 3254 по описа
на АССГ за 2019г., II отделение, 31-ви с-в/; решение № 3531 от 17.03.2021г. на Върховния
административен съд, Пето отделение по адм. д. № 8400/2020г.
Съгласно решението № 3531 от 17.03.2021г. на ВАС, Пето отделение, се установява по
недвусмислен начин, че жалбата на ищеца, отправена пред КЗЛД е основателна, от което
следва, че ЧСИ М. М. с рег. № ... е нарушил принципа на законосъобразност по чл. 2, ал. 2, т.
3
1 от ЗЗЛД/чл. 5, §1, б. „а“ от ОРЗД/ и принципа на свеждане на данните до минимум по чл. 2,
ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД/ чл. 5, §1, б. „в“ ор ОРЗД/. В мотивите си Върховният административен
съд е приел, че съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, когато съобщението не може да бъде
връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме; като
това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на
адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Т. е. само в
качеството й на лице, което живее в същата сграда ( съсед), ЧСИ М. – чрез своя служител –
връчителя, не е имал основание да връчи книжата за ищеца Д. П. на госпожа ..... Редовно
връчване на книжа и призовки след влизане в сила на ГПК ( нов. В сила от 2008г.) от съседи,
не е възприето в същия, за разлика от ГПК ( отм.). Възражението на ответника , че ищецът е
дал изрично съгласие съсед да получи документите, не е доказано по настоящото
производство, доколкото съобразно принципа на непосредственост, доказателства пред съда,
разглеждащ настоящия спор, не бяха представени и не бяха ангажирани или поискани
събиране на такива.
Дори и да се приеме, установеното по административното производство, че преди
връчването на книжата, съдържащи лични данни, .... е информирала П., че предстои да
получи призовка, то съгласно чл. 57 от ГПК, призовката съдържа определени реквизити, но
сред тях не се включват лични данни и суми, за които длъжникът е доброволно поканен да
заплати, както и взискателите по ИД, поради което съдът приема, че по делото не е
установено и доказано ищецът да е дал изричното си съгласие друго лице, различно от него,
да получи покана за доброволно изпълнение.
Относно нарушението, извършено на 30.05.2018г., ответникът е имал право, да залепи на
входната врата на ищеца уведомление, доколкото съгласно чл. 47 ГПК връчителят не е
намерил ищеца на адреса. Разпоредбата на ГПК в чл. 47, ал. 2 е посочено какво съдържа
уведомлението и какъв е редът за получаване на книжа, и това не е чрез залепване на самото
съобщение – съдържащо суми, дължими по ИД и указания, че при липса на доброволно
изпълнение, предстои принудително събиране, а в уведомлението се посочва, че книжата са
оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен
съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител,
както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на
уведомлението. Видно от това, законодателят не е дал правомощие на съдебния изпълнител
или работещия към него връчител да постави на видно място – „да залепи“ съобщението,
съдържащо личните данни на ищеца и сумата, която дължи. От така изяснените факти съдът
счита, че е доказано неправомерното деяние, извършено от ответника.
По делото са приети като доказателства Психологическо становище от ... която в о.с.з на
10.10.2024г. представя и свидетелски показания, както и Съдебно Психологична Експертиза,
съставена от вещо лице Л. С. Б., с вх. № 386767 от 29.11.2024г. Според тях, ищецът е
изпитвал страх, унижение, обида, чувствал се обезверен, опозорен, тревожен и с уронен
престиж. В съдебната експертиза се обръща внимание на стресът и най-вече на уронения
престиж, тъй като тези емоции се изразяват най-силно у човека. Изложено е, че
4
горепосочените преживявания несъмнено са се отразили негативно върху психиката на
ищеца, и това е подкрепено от факта, че е потърсил и психологична помощ след събитията.
Изложенията от съдебната психологична експертиза и показанията на свидетел Стефанова
следва да се кредитират от съда като достоверни в контекста и на останалите доказателства,
приложени по делото. Чисто житейско също така е и достоверно човек да изпитва
горепосочените емоции, следствие на неправомерно деяние. Не се оспори от ответника, че
госпожа .... и други съседи в сградата са възприели книжата, в които са видни личните данни
на ищеца, както и сумата, за която е записано като дължима.
Макар и вещото лице да не може да изследва ищеца с категоричност за психическото му
състояние към момента на събитията, то неговото становище се допълва от актуалното към
момента на консултациите с психолог - .... – свидетел в настоящото производство. .
Поради така изложените аргументи и доказателства съдът счита, че искът на ищеца относно
претърпени неимуществени вреди е основателен. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението се
определя от съда по справедливост, вземайки предвид разясненията, дадени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Настоящият състав намира, че за
справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето на ищеца следва да
бъде престирана сумата от 3 000лв., с оглед на това, че информацията за факта, че ищецът е
длъжник, на кои точно взискатели, за каква престация, както и какви точно суми по делото е
записано в покана за доброволно изпълнение да дължи е станала достъпна до обкръжението
му, а именно неговите съседи, вследствие на което ищецът изпитвал стрес и унижение, които
емоции се явяват силни за човека, както и взима предвид периодът на психологичното
лечение и методът на лечение, предложен от психолог ..... Съдът обаче взима предвид факта,
че ищецът в действителност е бил длъжник по изпълнително дело, което не се оспорва от
ищеца, също така взима предвид вида на престацията за която е бил осъден – да предаде
владение на недвижим имот, което безспорно е дало странично отражение на
психологическото му състояние, същото е от категорията събития нормално годни да
доведат до стрес в организма и психиката на всеки човек, поради което не може да не се
отчете това обстоятелство при обсъждане на общото състояние на ищеца в обсъждания
период. Следва да се взе предвид продължителността на търпяните вреди, като вещото лице
съобщава за дългия период на адаптация на организма, както и за причините за това Следва
да се вземе предвид социално – икономическата обстановка в страната както и възрастта на
ищеца, който към момента на деликта е бил на 39г., тоест не е бил в напреднала или твърде
млада и незряла възраст. По изложените съображения съдът приема, че претенцията на
ищеца се явява основателна до размера на сумата от 2500лв. и следва да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 6 000лв.
Съдът счита, че претенцията на ищеца а претърпени имуществени вред ив размер на 400 лв.
– за сторена адвокатска защита по процесното Изпълнително дело. Освен неправомерното
оповестяване на лични данни на ищеца – процедиране по връчване на книжа, няма данни и
доказателства ответникът да е извършил други незаконосъобразни действия свързани с
качеството на длъжник на ищеца по ИД, водено от ответника, поради което липсва
5
причинно-следствена връзка между неправомерното деяние, установено по – горе и разхода
от 400лв, представляваща адвокатско възнаграждение.
Причинно-следствената връзка обаче е налице между неправомерното деяние и посещенията
на ищеца в психологичен кабинет, където е провел 40 часа сеанса, следователно съдът счита
претенцията на ищеца за претърпени имуществени вреди на стойност 1 600лв,
представляващи възнаграждение за психолог, за основателна. Доколкото обаче в о.с.з на
10.10.2024г. е указано на ищеца да предостави доказателства за извършените разходи,
каквито той не е представил в последващия ход на делото, то съдът следва да отхвърли иска
за имуществени вреди като недоказан, доколкото същите подлежат на доказване с писмени
доказателства и то – определени счетоводни документи и касови бонове.
Върху уважената главница следва да се осъди ответникът да плати и законната лихва от
датата на увреждането – 08.02.2018г. до окончателното погасяване, тъй като вземането за
законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на
това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима -
длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение (чл. 84, ал.3
ЗЗД), а това е момента на извършване на деликта. От този момент ответникът дължи
обезщетение за забавено изпълнение, което при парично главно задължение е в размер
законната лихва - чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Относно възражението на ответника за изтекла давност на лихвите, съдът счита, че е
основателно, с оглед чл. 111, б. „в“ ЗЗД, по силата на която норма погасителната давност за
лихвите е 3г. Следователно лихвите в периода 08.02.2018г. – 15.10.2018г. са с изтекла
погасителна давност и не следва да се дължат от ответника. Следователно законната лихва
ще се дължи, считано от 15.10.2018г.
По разноските
Предвид частично уважения иск право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената респ. отхвърлената част от иска. Съгласно дадените в т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения,
задължителни за съдилищата, за да бъдат присъдени сторените по делото разноски следва да
са представени доказателства за тяхното заплащане, в това число и за заплащането на
адвокатско възнаграждение, като ако същото е уговорено да бъде заплатено по банков път,
следва да се приложат доказателства и за заплащането му. Двете страни са представили
доказателства за направените разноски. По отношение на направените възражения за
прекомерност на направените разходи по делото, респ. на адвокатското възнаграждение на
ответника, съдът оставя без уважение, като взима предвид сложността и спецификата на
делото, извършените следствени действия, участието на процесуалния представител, броя
проведени открити съдебни заседания, както и размерът на материалния интерес, поради
което на основание чл .7, ла. 2, т. 2 Наредба № 1/2004г. ВАС, претенцията на ищеца не е
прекомерна.
6
Съгласно списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира заплащане на сумата в размер на
1730лв., от които следва да му бъде заплатена сумата в размер на 31.25 % или 540.62 лв.
За ответника следва да се присъдят разноски в размер на 68.75 % от претендираните, с оглед
птхвърлената част от исковите претенции или сумата в размер на 687.5 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, ПЪРВО гражданско отделение,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр чл. 45 ЗЗД Частен съдебен изпълнител М. П. М., с рег.
№ .... в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, с адрес: ...., да заплати на
Д. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ...., сумата от 2500 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и уронен престиж в обществото,
претърпени душевни болки и страдания, в следствие на незаконосъобразното обработване
на личните данни на ищеца по изп. дело № ....и тяхното разгласяване на 08.02.2018г. и
30.05.2018г., ведно със законната лихва считано от 15.10.2018г., до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ частично иска за неимуществени вреди над уважения размер
от 2500 лв. до пълния претендиран размер от 6 000лв.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д. Ю. П., ЕГН ********** срещу Частен съдебен
изпълнител М. П. М., с рег. № .... с искане да се осъди ответникът Частен съдебен
изпълнител М. П. М., с рег. № .... в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители,
да заплати на ищеца Д. Ю. П., ЕГН ********** обезщетение в размер на 2 000лв, за
претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в заплатени средства за
психологическа терапия в размер на 1600лв и заплатено адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие на стойност 400лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител М. П. М., с рег. № .... в регистъра на Камарата на
частните съдебни изпълнители, с адрес: ...., да заплати на Д. Ю. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ...., сумата в общ размер на 540.62 лв., представляваща разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от иска
ОСЪЖДА Д. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: гр. .... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата в размер на 685.5 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7