ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр.Плевен, 31.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на тридесет
и първи юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря …………………………………………. и в присъствието
на прокурора ……………………………….. като
разгледа докладваното от …………… член-съдията Здравков .............. в.ч.гр.
дело № 500 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 ал.1, т.2 във вр. с чл.413 ал.2 и чл.410 ГПК.
С Разпореждане № 4590/01.06.2020 по ч.гр.д. № 1996/2020г.
на РС гр.Плевен, съдът е отхвърлил на основание чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, ЗАЯВЛЕНИЕТО за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по заявление по ч.гр.д. 1996/2020г. на
ПлРС със заявител „***“ С.А., П., рег.№ *** , чрез „***“ С.А., клон България с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“*** 4“, „***“,
сграда ***, представлявано от законния си представител Д.Т.Д. – зам.управител,
чрез пълномощника си юрк. Ц.Х.С., и длъжник А.М. ***, ЕГН ********** за
издаване на Заповед за изпълнение за следните суми: главница в размер на
1093,19 лв.; възнаградителна лихва в размер на 18,65 лева за периода
01.04.2019г. – 05.09.2019г.; мораторна лихва в размер на 66,48 лв. за периода
от 05.09.2019г. до 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 29.05.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415 ал.1 т.3 от ГПК, УКАЗАЛ на заявителя „***“ С.А., П.,
рег.№ *** , чрез „***“ С.А., клон България с ЕИК ***, че може да предяви
осъдителен иск относно вземането си по заявлението по ч.гр.д. 8185/2019г. на
ПлРС, срещу А.М. ***, в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от получаване на определението, като
довнесе дължимата държавна такса по иска.
Срещу
разпореждането е постъпила частна жалба от заявителя с твърдения, че
заповедният съд неправилно е приел, че Договорът за кредит е недействителен по
чл.23 ЗПК поради неспазване на изискването в чл.10 ал.1 ЗПК всички елементи на
Договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малко
от 12. Това изискване не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, а допълнително е
въведено от българския законодател в ЗПК и води до санкция за кредитора –
загубване на правото да получи лихви и разноски.
По изложените
съображения моли да се отмени разпореждането и се уважи заявлението, а делото
да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да им
присъди разноски за настоящата инстанция ведно с юрисконсултско възнаграждение.
Плевенският окръжен съд, след като се взе предвид наведените
от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК – л.45 от делото на ПлРС, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно
правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество, подадената частна жалба, се явява
основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане съдът е приел, че вземането
произтича от Договор, сключен с потребител, представен от заявителя, заедно с
приложенията към него, както изисква чл.410 ал.3 от ГПК. Намерил за видно, че Договора
и приложенията му – условия по Договора, съгласие за обработка на лични данни,
сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ не отговарят на
изискванията на чл.10 ал.1 от ЗПК. Законът изисква всички елементи на договора
да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт на двете страни по
договора. Отделните елементи в случая са с различен шрифт, размерът им в Договора
и в Сертификата за застраховка, който е част и съдържа условията на Договора в
частта за застраховката, са видимо различни.
Поради това, че изискването на чл.10 ал.1 ЗПК не е
спазено, то Договорът е недействителен съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, а
в този случай потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита,
без да дължи лихва или други разходи по кредита, както гласи чл.23 от ЗПК.
Изискването на чл.411 ал.2, т.2 от ГПК е съдът да издаде заповед за изпълнение,
освен когато искането е в противоречие със Закона, а в случая според ПлРС
искането се основава на Договор, който съгласно разпоредбите на ЗПК е
недействителен. От изявленията не става ясно какви суми е заплатил длъжника, за
да може съдът да прецени каква част от главницата е заплатена, приспадайки и
недължимите плащания, и да присъди остатък, който би следвало да се дължи на
основание чл.23 от ЗПК.
Тези изводи не се споделят от настоящия състав на
въззивната инстанция. Съображенията за това са следните:
В едностранното производство по издаване на Заповед за
изпълнение на осн. чл.410 ГПК, ПлРС е направил изводи за недействителност на
Договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта от 20.01.2019г. поради противоречие със Закона, основавайки
се на чл.10 ал.1 ЗПК, че всички елементи на Договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Размерът на шрифта без ползване на специални знания не би
могъл да се определи на око от съда, а видно от самия Договор – л.10 – л.16 от
делото на ПлРС, видът, форматът и размерът на шрифта са еднакви. Същността на изискването се свързва с
възможността на длъжника пределно ясно да възприеме съдържанието на Договора.
Вярно е, че Сертификатът за застраховка Закрила на плащанията Плюс – л.17 –
л.27 е с размер на шрифта, различен от този на Договора, но дали е по-малък от
12 е технически въпрос на прилагане на специални знания, а не на окомерна
преценка на съда. Отделно от това той засяга само клаузата Застраховки по
Договора и ако за нея се направи извод за недействителност поради противоречие
със Закона, то за целия Договор това не би следвало да се приема – арг. от
чл.26 ал.4 ЗЗД. Длъжникът се е съгласил със съдържанието на Договора, защото
видно от заявлението, той е преустановил обслужването на заема на 01.04.2019г.
Видно от писмените доказателства длъжникът е подписал
Договора на всяка страница, получил е финансираната стока със същия – Смартфон
Епъл 7 за 949лв. и от 20.01.2019г. до 01.04.2019г. е изпълнявал Договора.
Следователно дори и да се приеме допуснато нарушение по чл.10 ал.1 ЗПК досежно
размера на шрифта на Договора да не е по-малък от 12, то ако става въпрос за данни, чиято липса може да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение при сключването му,
само тогава Договорът би бил сключен без лихви и разноски – арг. от чл.23 ЗПК,
но даденото по него пак ще подлежи на връщане.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира
обжалвания съдебен акт за неправилен и като такъв същият следва да бъде
отменен, а делото – върнато на първоинстанционния съд с указания за издаване на
Заповед за изпълнение за процесните вземания съобразно подаденото заявление.
С частната жалба е направено
искане за присъждане на разноски в настоящето производство, както и за
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита. Независимо,
че същата е основателна, то съдът счита, че не дължи произнасяне по същество на
искането за разноски, защото обжалването на разпореждането за отхвърляне на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, като част от заповедното
производство не може да се приеме за самостоятелно такова, в което да се решава
въпросът за разноските, а следва съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ същият да бъде поставен
в производството по чл.422 от ГПК, при евентуално подаване на възражение по
чл.414 от ГПК, т.е. отговорността за разноски да се разпредели в исковото
производство в зависимост от неговия изход по същество, или при влизане в сила
на Заповедта за изпълнение - по реда на т.7 от същото ТРОСГТК.
Съгласно т.8 от
цитираното ТРОСГТК на ВКС на РБ въззивните определения, постановени в
заповедното производство не подлежат на касационно обжалване.
По изложените
съображения ОС гр.Плевен
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 4590/01.06.2020 г., постановено по
ч. гр. д. № 1996/2020г. по описа на РС – Плевен, с което е отхвърлено като
неоснователно заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 1996/2020г. на ПлРС със заявител „***“ С.А., П., рег.№ *** ,
чрез „***“ С.А., клон България с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.“*** 4“, „***“, сграда ***, представлявано от законния си
представител Д.Т.Д. – зам.управител, чрез пълномощника си юрк. Ц.Х.С., и
длъжник А.М. ***, ЕГН **********.*** за издаване на Заповед
за изпълнение съобразно подаденото заявление.
УКАЗВА на ПлРС да бъдат разпределени от съда по
правилата на чл.78 ГПК разноските за настоящото производство в рамките на общия
исков процес за установяване на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.