Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София,
16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити
врати на втори декември две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Е. Панайотова
разгледа т.д. № 2030
по описа за 2020 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Е.Е.Е.9.“ ЕООД твърди, че е длъжник на изискуеми публичноправни задължения по ЗДДС за главница и лихва в общ
размер от 14 009,74 лв., за които е образувано изпълнително дело Поддържа,
че не осъществява търговска дейност, не притежава активи, вкл. парични
средства, и поради това не е в състояние да погаси задълженията си и е
неплатежоспособен. Ето защо моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят е еднолично търговско дружество,
което съгласно вписания предмет на дейност осъществява дейност в областта на търговията
(а според класификацията на икономическите дейности – търговия на дребно с
други хранителни стоки, код 4729). На 06.10.2020 г. е съставен протокол №
П-22221420160374-03-001 от служители на НАП, в който са удостоверени
резултатите от извършена проверка относно финансовото състояние на дружеството.
Съгласно обективираните в протокола данни молителят
има непогасени публичноправни задължения за данъци и
здравноосигурителни вноски в размер от 12 717,27 лв. и 1 292,47 лв.
лихва, за чието събиране е образувано изпълнително дело. Тези задължения са от
вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящи момент
няма данни да са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и
именно то е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на
изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е
налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на
длъжника. Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в
чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е
оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на приетата
СИЕ. Установява се, че дружеството не притежава право на собственост
върху недвижими имоти и върху МПС, както и че е било титуляр на банкови сметки
в две търговски банки, които са закрити съответно на 14.11.2018 г. и на
19.08.2020 г.
Съгласно заключението на СИЕ активът на
дружеството от създаването му е била касова наличност и стоки в обръщение.
Считано от май 2019 г. са прекратени трудовоправните
отношения на молителя, а от октомври 2019 г. дружеството подава нулеви
справки-декларации по ЗДДС. Коефициентът за обща ликвидност за процесния отрасъл като основен изразител на
платежоспособността на търговеца (тъй като съставлява съотношение между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения) е значително под
референтните стойности за 2018 г. и 2019 г., а към настоящия момент е нулев.
Изложеното сочи, че по отношение на молителя
е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Съдът
счита, че е осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието –
молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито
има активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание
на съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
трайно, като обстоятелството дали то е настъпило по обективни причини или по
волята на самия молител, е ирелевантно при преценката
относно необходимостта от откриване на производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява,
че най-старото непогасено задължение на молителя е по декларация обр. 6 с падеж 25.02.2019 г., но според данните от
оборотната ведомост молителят е разполагал с парични средства в брой,
достатъчни за погасяването му. Ето защо съдът счита, че датата на
неплатежоспособността следва да се отнесе към момента, в който дружеството със сигурност
е изпаднало в такова състояние с траен и необратим характер, а именно –
към момента на преустановяване на търговската му дейност, считано от 30.09.2019
г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични
средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото възможността
за предварително осребряване е ограничена с предварителното съгласие на
събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно да бъде
сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за налично не може да се
счита това имущество, което е запорирано по реда на
ДОПК (тъй като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството
по несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични
парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност,
което се установява от справките за открити банкови сметки и от оборотната
ведомост относно касовата наличност. В указания с определение от 02.12.2020 г.
срок не е внесена определената сума за покриване на началните разноски. Ето
защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 30.09.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Е.Е.Е.9.“ ЕООД,
ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Е.Е.Е.9.“ ЕООД,
ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 2030/2020 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Е.Е.Е.9.“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: