Р Е
Ш Е Н
И Е № 343
гр. Стара Загора, 13.11.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Пенка Маринова
и с участието на
прокурора: Петя Драганова
като разгледа докладваното от съдия Манолов
КАН дело № 296 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора против Решение №196 от 30.06.2020г.,
постановено по АНД № 444/2020 г. на Районен съд - Казанлък, с което е отменено
Наказателно постановление № 24-002299/02.04.2020г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания
за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на
материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че се касае за две отделни
нарушения, както и че наказателното постановление е издадено в нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Направено е искане за отмяна на решението,
потвърждаване на издаденото наказателно постановление и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по касация „Машпром КМХ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Енина,
общ.Казанлък, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез
пълномощника си адв. А. в съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба
и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи,
че решението на Районен съд – Казанлък е правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е
наказателно постановление №24-002299 от 02.04.2020г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, въз основа на АУАН №24-002299 от
10.03.2020г., с което на „Машпром КМХ“ ЕООД, е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лв., на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ.
Като административно нарушение са преценени следните
обстоятелства: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
на 27.02.2020г., на „Машпром КМХ“ ЕООД, в обект „Производствена база“, находящ
се на адрес с.Енина, ул.Димчо Астаджов №37 и по представени документи на 09.03.2020г.
в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, се установява, че „Машпром КМХ“
ЕООД, в качеството си на работодател е допуснал на 27.02.2020г. експлоатация на
двигателно съоръжение „Кран висящ едноредов с телфер с товароподемност 3,2
тона“ в склад материали на горепосочения обект, което не е регистрирано пред
органите на техническия надзор и не му е извършен първоначален технически
преглед, с което не е спазил
изискванията на чл.55, т.15 от Наредбата за безопасната експлоатация и
технически надзор на повдигателни съоръжения (НБЕТНПС). С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на
чл.204, ал.1 от Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работното оборудване (НМИЗБУТРМИРО).
За да отмени наказателното постановление, Районен съд Казанлък
приема, че същото не отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Посочено е, че чл.55, т.15 от НБЕТНПС задължава ползвателя на
повдигателните съоръжения да не ги допуска в експлоатация, ако не са
регистрирани пред съответните органи или ако са регистрирани да не им е извършен
технически преглед по чл.108, ал.1-7 от същата Наредба, т.е. касае се за две
отделни деяния на нарушение. Съдът е счел, че АНО неправилно е приел, че са
осъществени и двете деяния, тъй като за да бъде осъществено второто деяние, предвидено в този законов текст, е
необходимо преди това повдигателното
съоръжение да е било регистрирано, а от събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че същото не е било регистрирано.
Обосновано е, че нарушаването на която и да е от разпоредбите на чл.57 от ЗАНН,
води до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, тъй като в тези разпоредби се съдържат
законовите гаранции за защита правата на наказаното лице. По тези съображения
районният съд е отменил издаденото наказателно постановление.
Решението
на Районен съд Казанлък е правилно.
Настоящият
касационен състав споделя извода на Районен съд Казанлък за формална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Разпоредбата на чл.55, т.15 от НБЕТНПС вменява две отделни
задължения към ползвателя на повдигателни съоръжения, който не следва да
допуска експлоатацията на нерегистрирани съоръжения пред органите за технически
надзор или на такива, на които не им е извършен технически преглед по чл.108,
ал.1, т.1-7 от Наредбата. Начинът на извършване на регистрацията на
повдигателните съоръжения е предвиден в раздел II на Глава IV от НБЕТНПС,
а реда за извършване на технически преглед в раздел III от същата глава. Вида на техническите прегледи е
посочен в чл.108, ал.1, т.1 и т.2 от НБЕТНПС, според който прегледите са първоначални – след първото регистриране и периодични. Според
този законов текст технически прегледи се извършват от органите за технически надзор на вече регистрираните повдигателни съоръжения. От така
посочената законова регламентация се налага извод, до който правилно е
достигнал и Районен съд Казанлък, че допускането в експлоатация на
нерегистрирани съоръжения и допускането на експлоатация на такива, на който не
е извършен технически преглед, са две отделни деяния и осъществяването на
второто – допускането в експлоатация на съоръжения, на които не е извършен
технически преглед, предполага същите да са били вече регистрирани. В
конкретния случай безспорно е установено, че процесното съоръжение не е имало
необходимата регистрация, а на санкционираното дружество е вменено и нарушение,
изразяващо се в допускане в експлоатация на съоръжение, за което не е извършен
технически преглед. С това не са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание на нарушението. Допуснатото нарушение е съществено, защото
в довело до нарушаване на правото на защита на санкционираното лице в
производството по налагане на административно наказание. То съставлява
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт и като го е констатирал
районният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния
закон, което следва да бъде оставено в сила.
За пълнота следва да се посочи
и още един порок на констативния и
санкционния акт. И в АУАН и в наказателното постановление като нарушена е
посочена разпоредбата на чл.204, ал.1 от
Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване. Съгласно този законов текст проектирането,
изработването, вносът, монтажът, техническото освидетелстване, поддържането,
ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена
опасност по чл.281, ал.2 от Кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на
технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях
нормативни актове. Посочената разпоредба не предвижда някакво конкретно правило
за поведение, а препраща към приложението на други нормативни актове. Допуснатата
неяснота в случая затруднява правото на защита на наказаното лице, тъй като точното
посочване на законовите разпоредби очертава обхвата на юридическото обвинение
против нарушителя, а това е още едно основание за отмяна на наказателното
постановление.
С оглед изхода на делото искането на ответника по
касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено. На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН (ДВ бр.94/29.11.2019г.), Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „Машпром
КМХ“ ЕООД – с.Енина, обл.Стара Загора,
сумата от 230 лева, заплатена по банков път – видно от представеното банково
извлечение и представляваща договорено адвокатско възнаграждение за един
адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство
по Договор за правна защита и съдействие от 20.07.2020г.
Водим
от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №196/30.06.2020г. постановено по АНД №444/2020г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА
Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора, да заплати на „Машпром КМХ“ ЕООД – с.Енина, обл.Стара Загора, ЕИК ********* сумата от 230 (двеста
и тридесет) лева – разноски по
делото.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.