РЕШЕНИЕ
№ 2118
гр. Варна, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20243110110795 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Ищците по делото З. Я. П. , ЕГН ********** и Я. Д. П. , ЕГН **********, с адрес:
***, действащи чрез пълномощника си адвокат Р. Д. - К. от ВАК , със съдебен адрес :***, са
сезирали РС Варна с предявен отрицателен установителен иск с правно осн. чл.124, ал.1 от
ГПК против ответната О. В., ЕИК ***, с административен адрес : ***, представлявана от
Кмета - Б. К..
Отправеното до съда искане е да бъде постановено съдебно Решение, по силата на
което да бъде прието за установено в отношенията между страните - ищците (съпрузи) П.и и
О. В., че О. В. не е собственик на недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на
гр.Варна, одобР. със Заповед № РД -18 - 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл. Изменение на
КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД - 14 - 03 - 471/16.02.2012 г. на Началник
СГКК Варна, с адрес на имота по скица : ***, с площ по скица от 722 (седемстотин двадесет
и два ) кв.м , с трайно предназначение на територията : урбанизирана ; начин на трайно
ползване : ниско застрояване (до 10 метра); с номер по предходен план ***, при съседи по
скица : имоти с идентификатори №, № ***, ***, ***; ***; ***, на осн. чл.124, ал. 1 ГПК.
В исковата и уточнителна молба ищците по делото З. и Я. П.и сочат, че са съпрузи от
13.02.1966 г., за което представят и удостовеР.е за сключен гр.брак № 145/1966 г. Твърдят, че
по време на брака си и по-точно от 1996 г. владеят процесния имот ПИ с идентификатор ***
по КККР на гр. Варна, упражняват фактическа власт върху имота трайно, явно,
необезпокоявано и с намеР.е за своене. Имотът бил ограден, с поставена табела на него с
имената на ищеца. Имотът бил и трасиран, имало в него барака и насаждения. Тъй като
имотът бил владян от ищците по време на брака йм и в периода от 1996 г., то възникнала и
СИО поради което и съпругата( с уточнителна молба от 16.9.2025 г. ) е заявила, че желае да
бъде конституирана като съищец (т.к.исковата молба е била предявена първоначално само
от съпруга-ищец, а след отправеното искане и от съпругата съдът е конституирал същата с
нарочен акт в качеството й на ищец, наред с първоначалния ищец.). Пояснено е също, че
имота се посещава ежедневно от ищеца и по-рядко от ищцата, т.к. била трудно подвижна .
Посочено е още в исковата молба, че правото на собственост е придобито от
ищцовата страна въз основа на давностно владение, започнало през 1996 г., което било явно,
непрекъснато, необезпокоявано до момента на подаване на исковата молба.
В края на 2023 г. ищецът сочи, че решил да се снабди с нотариален акт за собственост
1
по обстоятелствена проверка. Имота бил данъчно деклариран с партиден номер
5305Н583306, като били заплатени и данъчните задължения, което било видно от
удостовеР.е с рег. № МД - Т24001253ВН/07.02.2024 г. на Директор Дирекция „Местни
данъци и такси“ - Ст. И.. Издадена била и данъчна оценка на имот с посочения номер от
м.02.2024 г.
Сочи се в исковата молба, че по време на самата процедура О. В. съставила АЧОС за
имота . На 11.7.2024 г. от ответната страна бил съставен АЧОС № 11115 за процесния ПИ
***, вписан в АВ СВ като акт № 32, т. LVII, вх.рег.№ 22311, д.№ 13 462/16.7.2024 г.
Твърди се от ищците, че в АЧОС е удостоверено несъществуващо право на О. В.,
т.к.тя не била придобила имота на посоченото в акта правно основание, а и не би могла на
което да е от основанията по чл.2 ЗОС да го придобие. Именно с издаването на АЧОС
ищецът / ищците не можели да приключат процедурата по снабдяване с КНА за собственост
на основание давностно владение за имота, поради което и за тях бил налице правен интерес
от водене на отрицателния установителен иск.
Ищците молят за уважаване на иска с присъждане на разноски.
В подкрепа на твърденията си ищците са направили и искане за събиране на
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК О. В., БУЛСТАТ/ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от Б. К. - Кмет на О. В., чрез своя процесуален
представител гл. юрисконсулт Д. К. е депозирала писмен отговор.
Така предявеният иск, макар и към момента да отговаря на формалните изисквания за
допустимост, намира О. В. за неоснователен, поради което го оспорва изцяло.
О. В. е оспорила наведените твърдения за осъществено непрекъснато, явно и
спокойно владение в посочения период (от 1996г.) като недоказани и неверни, поради
несъответствие с реалната фактическа обстановка. Твърди, че единствен собственик на
процесния имот е О. В.. Съображенията на ответната О. В. за това са следните:
1.О. В. твърди да се легитимира като собственик поземлен имот с идентификатор
***, с площ 722 кв.м., находящ се в *** по КК и КР, одобР. със Заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и
кадастър, последно изменена със Заповед № КД-14-03-471/16.02.2012г. на Началника на
СГКК- Варна с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), при граници на имота: ***, ***, ***, *** и ***, въз
основа на Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 11115/11.07.2024г., вписан в
Служба по вписванията - гр. Варна. Актът за общинска собственост не отрича ответната
страна, че няма правопораждащо действие, а представлявал официален писмен документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона (чл.5 от Закона за
общинската собственост). Ето защо, собствеността на О. В. върху процесния имот не
възниквала със съставянето на АЧОС, а по силата на определени правнорелевантни факти и
обстоятелства. АЧОС не отрича също ответната страна, че няма конститутивно действие, не
представлявал правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на
общината, а единствено удостоверявал възникването, изменението и погасяването на това
право. За да има удостоверителна сила, АОС трябвало да бъде съставен при спазване на
предвидените в закона процесуални правила. В настоящия случай, този ред твърди
ответната О. В., че бил спазен, поради което твърденията , че АОС бил издаден
неоснователно за ответника са необосновани и неоснователни. Именно поради
гореизложеното, моментът на съставянето на АОС не бил правно релевантен относно
момента на придобиване собствеността от общината. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.7 от Закона за общинската собственост, посочена като правно основание за съставяне на
АЧОС, общинска собственост, изброява ответната страна , че са имотите и вещите,
придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закон.
В случая имотът бил придобит от О. В. по силата на специален закон, съгласно
правната норма на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ ( т.е. имотът бил земеделска земя, която не
принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, поради което бил общинска
собственост.).При извършване на анализ в хронологичен ред на статута на територията и
принадлежността на правото на собственост , според ответника, се налагал безспорен извод
за наличие на предпоставките, предвидени в хипотезата на чл.25 от ЗСПЗЗ. Имотът попадал
в обхвата на План на новообразуваните имоти (ПНИ), одобрен със Заповед № РД-1-7706-
2
36/28.01.2011г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна. В
регистъра за подадени жалби срещу заповедта, нямало данни същата да е обжалвана в
частта за ПИ *** по ПНИ. Към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ (04.03.1991г.), имотът не
попадал в границите на урбанизирана територия, определени с подробен устройствен план
или с околовръстен полигон, поради което по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ
представлявал земеделска земя. С оглед на гореизложеното, безспорно за ответната О. В.
било обстоятелството, че имотът попадал в територия по & 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за която
в пълна степен били приложими правилата на специалните ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Наличните
данни за собствеността на имота, отразени при изработване на различните планове, били
както следва:
ПИ с идентификатор *** идентичен с ПИ *** / ПНИ на с.о. „***“ /„***“/, идентичен с
ПИ *** /КП на с.о. „***”, идентичен с ч. ***, ч. ***, ч. *** и ч. ***, стари граници съгл.
ПКП към ПНИ.
В таблицата за разпределение на кадастралните единици от стария план между
ползватели по новия план на с.о. „***” за имоти №№ *** и *** по стария план като
собственик бил записан неидентифициран; за имоти №, № *** и *** по стария план като
собственик бил записан О. В.. Съгласно списък на имотите, съществували преди
образуването на ТКЗС и ДЗС, имоти № № *** и *** по стария план като собственик бил
записан неидентифициран; за имоти №№ *** и *** по стария план като собственик бил
записан О. В..
В разписния лист към кадастрален план на с.о. „***“ за ПИ *** нямало вписан
собственик.
В регистъра към ПНИ на с.о. „***“, ПИ *** бил записан на Неидентифициран
собственик.
Видно било и от скица изх.№ 15-3894/03.01.2024г., издадена от Началника на СГКК -
Варна, че като собственик на имот с ид. № *** бил записан „неидентифициран собственик“.
Съгласно императивните разпоредби на относимия материален закон, с ПНИ по § 4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установявали границите на имотите, правото на собственост, върху
които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на § 4а, 4б
и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ПНИ се нанасяли имотите на три категории лица: 1. Ползватели, на
които правото на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез заплащане на
цената на земята, независимо по кой точно от предвидените за това в закона ред; 2. Бивши
собственици на имотите или техни наследници с признато или възстановено от Поземлена
комисия или от Общинска служба по земеделие и гори право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. Настоящи собственици,
които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като
приобретател от първите две категории лица, било на самостоятелно основание като
собственици на имоти, вкл. придобити въз основа на давностно владение, стига това да било
установено със съответния титул на собственост (вкл. съществуваща собственост).
Законодателят давал предимство не на бившите собственици, пояснява ответната страна, а
на ползвателите , като процедурата по преобразуване на правото на собственост трябвало да
е приключила , а не висяща или предстояща.
По същество се твърди от ответника, че са налице необходимите предпоставки за
придобиване на собствеността от О. В. в хипотезата на чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, като се позовава
на писмо с изх.№ РД 12-02-811-1 /23.04.2024 г. на Общинска служба земеделие Варна, а
именно : за имота нямало постъпвали реституционни претенции и постановен решения за
възстановено/признато право на собственост; липсвал ползвател трансформирал правото на
ползване в право на собственост по реда на § 4а , ал.1 ПРЗ на ЗСПЗЗ. По силата на § 4а, ал.1
ПЗР на ЗСПЗЗ, с влизане в сила на закона било прекратено правото на ползване върху
земеделски земи, предоставени на граждани въз основа на актове на Президума на НС, ДС ,
МС . Съгласно § 4а, и сл. Ползвателите , построили сграда върху имота до 1.3.1991 г.,
можели да трансформират правото си на ползване в право на собственост , като заплатят
земята на собственика , чрез Общината по цени определени от МС в 3 м. срок от влизане в
сила на оценката.
По отношение на процесния имот, твърди О. В., че липсва трансформирано право на
собственост по реда на § 4 а , ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ , а и имотът не бил държавна собственост.
В раздел втори ответникът е навел възражения за евентуална недопустимост на иска.
Само по себе си твърдението на ищците за принадлежност на правото на собственост, с
3
оглед допустимостта на защитата, при избраната форма на установителен иск, за ответника
не водело до извод, че отрицателния установителен иск е процесуално допустим. Сочи се от
О. В., че поради съществуващи законови ограничения за вида територии в които попада
процесния имот, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ е действала нормата
на чл. 5 , ал.2 ЗВСОНИ, според която придобивната давност не се зачита и започва да тече от
деня на влизане в сила на разпоредбата. По - точно О. В. твърди, че давност не е започнала
да тече от придобиване на имота от Общината , а след придобиването - давност също не
била текла, т.к. по отношение на общинските имоти по силата на мораториума наложен с § 1
от ЗД на ЗС, считано от 07.03.2022 г. такава не тече , поради което и ответната страна
намира, че е неоснователно твърдението на ищците за изтичане на 10 годишния давностен
срок към момента на подаване на исковата молба. Отделно от горното О. В. счита, че не са
налице и останалите предпоставки за придобиване по давност на имота от ищците съгл. чл.
79 ЗС несъмнено и явно владение, с намеР.е за своене, поради което и ответника оспорва
твърденията на ищците затова да са могли да придобият по давност имота. Нещо повече - О.
В. е навела и възражение, че владение не й е било противопоставяно, поради което и намира
иска и за недопустим и за неоснователен. В отговора на искова молба О. В. се позовава на
обстоятелството, че имотът бил деклариран пред Дирекция МДТ на 6.12.2024 г. от ищеца
единствено и само за целите на обстоятелствена проверка.
Категорично е оспорено твърденето на ищците, че те от 1996 г. владеят и обработват
имота, че засадили насаждения, трасирали имота, поставили барака и сложили табела, като
намира, че тези твърдения не кореспондират с наличните данни и доказателства.
На последно място ответника сочи, че на 10.07.2024 г. служители на О. В. извършили
оглед във връзка с процедура по съставяне на акт за частна общинска собственост. При този
оглед било констатирано, че имота бил отчасти ограден, с колове и мрежи от южната
граница, обрасъл изцяло със саморасла дървесна, храстова и тревиста растителност, а в
имота нямало постройка, нямало табела ,нямало водоснабдяване и електричество.
Констатациите били огнагледени със снимков материал, неразделна част от съставения
Констативен протокол.
Т.е. за ответната страна от изложеното в отговора се налагал извод, че имота не е
владян и обработван в периода твърдян в исковата молба, извършеното ограждане на имота
откъм пътя било направено за целите на настоящото дело, непосредствено преди
завеждането му, а не както се твърдяло в исковата молба - през 2013 г. Не се установявали и
засадени овощни дръвчета, за които да е била полагана грижа нито имало поставени
цистерни с вода.
При изложеното по-горе, ответната страна моли съда да постанови определение с
което да бъде прекратено производството по делото поради липса на правен интерес за
ищеца, а в случай, че съда приеме, че иска е допустим - да бъде постановено решение по
силата на което иска да се отхвърли изцяло. Обективирано е и искане с пр. осн. чл. 78, ал.8
ГПК за присъждане на стоР.те от ответника разноски.В раздел трети от отговора на искова
молба ответната страна е изразила становище по доказателствените искания на ищците,а в
раздел четвърти е направила искания за събиране на доказателства:
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 09.05.2025 г.ищците
представлявани от адв.Р. Д.-К., подържат предявения иск и молят да бъде уважен с
присъждане на стоР.те то тях съдебно – деловодни разноски. В същото заседание , съдът е
докладвал и писмена молба с вх.рег.№ 30896/04.04.2025 г. депозирана от ищцовата страна, в
която ищците изрично са оспорили актуването на имота и твърдят придобивно основание
оригинерно такова - давностно владение, представят скица на поземления имот от 2016 г. и
нотариален акт от 1967 г. В този смисъл съдът е допълнил и окончателния доклад по делото.
Видно от протокола от открито съдебно заседание (л.122-128 ) ответната страна чрез
юрисконсулт А. Т. е оспорила иска, оспорила е и подадената молба от 04.04.2025 г., като
твърди , че ищците не са владели имота . Поддържайки изложеното и в отговора на искова
молба, ответната страна моли съда да отхвърли иска като неоснователен , считайки че е
доказана собствеността на О. В. върху процесния имот на осн. чл.25 от ЗСПЗЗ.
Обективирано е и искане за присъждане на стоР.те от ответната страна разноски.
В рамките на предоставения на ищците срок по делото е депозирана писмена защита,
подадена по ел.път от адв.Д.-К..
СЪДЪТ, след запознаване със становищата и възраженията на страните, на база
събраните по делото доказателства, след съвкупен и поотделен анализ на доказателствения
4
материал , на база приложимия закон и нормите на чл.235 и чл.236 ГПК приема за
установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :
С доклада по делото, обявен за окончателен ( без възражения на страните ) съдът в
изпълнение на задълженията си вменени от процесуалния закон е квалифицирал предявения
по делото отрицателен установителен вещен иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада по делото и съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е
разпределил ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ между страните както следва: Съгласно
общото правило за разпределение на доказателствената тежест визирано в нормата на чл.154
ГПК съдът е указал на страните, че всяка страна в процеса следва да докаже фактите и
обстоятелствата, които твърди и въз основа на които черпи положителни за себе си права.
В тежест на ищцовата страна е било възложено да установи и докаже при условията
на пълно и главно доказване правният си интерес от водене на отрицателен установителен
иск спрямо ответника, респективно и фактите и обстоятелствата, на които основава
отрицателния установителен иск за да отрече правото на собственост на ответника:
индивидуализацията на недвижимия имот по действащ план и идентичността на поземления
имот със стария номер по предходен план ; твърденията си че О. В. е съставила за същия
имот АЧОС. В тежест на ищците е било възложено да докажат възведеното от тях в искова
молба възражение за придобиване от тях на имота на оригинерно основание от 1996 г. ;
твърденията си свързани с идентичността на имота по действащата сега КК и КР и имота по
преходен план.
В тежест на ответника по иска съдът е възложил да установи и докаже, че притежава
вещното право на собственост върху процесния имот, в частност че имотът е актуван, че е
издадения АЧОС отразява придобитото право на собственост върху имота от О. В.. В тежест
на ответника съдът е възложил да установи и докаже придобивното си основание на което
О. В. е станала собственик на имота - в частност предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. В
тежест на ответника е било и да установи и докаже всички възможни правни основания, на
които О. В. би могла да придобие вещното право на собственост върху процесния имот.
С доклада по делото съдът изрично е възложил в тежест на ищците е, ако те възразят,
че имотът никога не е бил коопериран в ТКЗС, ДЗС или друга организация, да докажат това,
като проведат насрещно доказване (така : Определение № 5587/03.12.2024 г. на ВКС, Първо
гражданско отделение, постановено по к.гр.д. № 717/2024 г. в производство по чл. 288 ГПК,
по напълно идентичен казус).
С доклада по делото съдът на осн. чл.146, ал.1 т.4 и т.5 ГПК е отделил безспорните
между ищците и ответната О. В. факти и обстоятелства , като е обявил, че не е спорно и не
се нуждае от доказване между страните, че:
1.О. В. е съставила за процесния имот АЧОС № 11115/2024г.;
2.Че е образувана при ответника административна преписка, във връзка със заявление
рег.№ АУ026266ВН/13.03.2024г. от З. Я. П., за обстоятелствена проверка за признаване право
на собственост върху процесния имот.
При така изложеното по-горе, съдът намира на първо място , че предявения от
ищците отрицателен установителен иск е процесуално допустим , заявен при наличие на
ясен правен интерес отричане със СПН на принадлежността на правото на собственост
върху имот с ид. № *** по КККР на гр.Варна към патримониума на О. В. . За
допустимостта на избраната форма на искова защита съдът е длъжен да следи във всяко едно
положение , като приема, че на база твърденията на ищците за упражнявано от тях след
сключване на брака йм от 1996г. владение върху имота , при евентуално уважаване на иска,
същите биха могли да се снабдят с констативен нотариален акт, какъвто опит е направил
ищеца, но поради актуване на имота като частна общинска собственост твърдяното право
на собственост на ищците върху имота не е могло да бъде обективирано в констативен
нотариален акт. Воден от фактическите твърдения на ищците залегнали в исковата молба,
съдът приема че отрицателния установителен иск е процесуално допустим и дължи
произнасяне по същество на спора.
Спор между ищците З. и Я. П.и от една страна и ответника О. В. затова, че процесния
имот е актуван от О. В. с акт за частна общинска собственост няма, а и този факт е доказан
по делото и свидетелства за наличието на ясен правен интерес у ищците за защита на
правата им чрез избраната форма на искова защита.
От приобщената по делото административна преписка по съставяне на акт №
5
11115/11.07.2024 г. за частна общинска собственост и преписка образувана във вр.със
заявление на З. П. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост (
представени от О. В. с отговора на искова молба и приобщени по делото на листи от 48 до
49 ) се установява следното :
С Акт № 11115/11.07.2024 г. за частна общинска собственост издаден на 11.07.2024 г.
утвърден от Кмета на О. В.- Бл.К. ответната Община Варна е актувала процесния имот като
е посочено правно основание, на което е съставен АЧОС –чл. 2 , ал.1 , т.7 от ЗОС.В същия
акт (л.55) са посочени вид и описание на имота, местонахождение на имота, граници на
имота и данъчна оценка : поземлен имот с идентификатор *** с площ 722 кв.м , в
обл.Варна , О. В. , СО *** , ПИ с ид.№ *** по КК на КР , одобР. със Заповед № РД -18-
64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК,изменени със Заповед № КД -14-03-471/16.02.2012 г. на
Началника на …. , с граници : ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** ; ПИ *** и ПИ *** , данъчна оценка
17650.70лв.
Видно е от т.7 -10 от акта за частна общинска собственост, че е посочено, че имота
няма съсобственици, няма за имота съставени по-рано актове , вписано е , че имотът се
управлява от Кмета на О. В. на основание чл. 12, ал.5 ЗОС, посочено е и че АЧОС е
съставен от Д. П. К. – „Главен експерт Актуване и деактуване на ОС““4 . И на последно
място в т.11 от АЧСО , в графа забележки е изписано : Продължение към т.4
местонахождение на имота - СГКК Варна.
Спор по делото нама, че АЧОС е издаден в писмена форма ,подписан и вписан в АВ
СВ Варна. Видно от л. 55 – ти акта за частна общинска собственост е вписан в АВ СВ Варна
с вх.№ 22311 от 16.07.2024 г., акт №32 ,т. LVII д. 134462.
За същия имот видно от л. 87 и л. 89 –ти от О. В. , Дирекция местни данъци и такси
е издадено удостовеР.е във връзка с искане № **********/05.02.2024 г. подадено от З. Я. П.,
ЕГН ********** , чрез упълномощено лице Д. З.в П. , ЕГН 74071112822 , от което е видно,
че имота посочен в молба – декларация от З. Я. П., ЕГН ********** , представляващ
поземлен имот с идентификатор *** , целият с площ 722 м2, находящ се в гр.Варна , р-н
*** , СО *** е деклариран от лицето с декларация с вх.№ 53050442420/06.12.2023 г. ,,
заведен с партиден номер 5305Н583306 и към 6.12.2023 г. по партидата за имота няма
неплатени изискуеми задължения.
Спор няма по делото, че ищецът е предприел действия по снабдяване с КНА за
имота, като този факт е виден от приобщените по делото на л. 64-65 и 72 -73 в завеР. за
вярност с оригинала копия от молба-деклараци от Зр.П. от 6.12.2023 г. Именно по повод
издаване на КНА ищецът се е снабдил с посоченото по-горе удостовеР.е издадено от О. В.
МДТ , поискал е издаване и на скица на имота / л. 61/.
С уведомително писмо / л. 78/издадено от Началник ОСЗ Варна и офис Белослав,
Главна дирекция Аграрно развитие при МЗХ , Областна Дирекция Земеделие Варна от 23
април 2024 г. е бил уведомен Директора на дирекция ОСИСД - О. В. във връзка с постъпило
заявление от З. Я. П., чрез пълномощник Д. П. за снабдяване с документ за собственост по
обстоятелствена проверка за имот, представляващ ПИ *** с площ 722 кв.м по КККР на
гр.Варна ,район ***, СО *** , одобР. със Заповед № РД – 118 -64 /16.05.22008 г. на ИД на
АГКК , че към датата на съставяне на уведомителното писмо в регистъра на имоти и
собственици към КВС в ОСЗ Варна няма данни за постъпили реституционни претенции и
постановени решения за посочения имот.
Видно от приложеното на л. 62 – ри уведомително писмо издадено от Началник ОСЗ
Варна и адресирано до О. В. Дирекция Общинска собственост, икономика и стопански
дейности от дата 16.04.2024 г., че във връзка със заявление с вх.№ АУ 026266 ВН /
13.03.2024 г. до О. В. от З. П. ,чрез пълномощник Д. П. за извършване на административна
услуга ,, оотносно заверяване на молба –декларация за снабдяване с документ за
собственост по обстоятелствена проверка и издаване на удостовеР.е от Кмета на О. В. за
имот, представляващ ПИ *** по КК одобрена със Заповед № РД -18-64 /16.05.2008 г. на ИД
на АГКК , с последно изменение на КККР със Заповед № КД -14-03-471/16.02.2012 г. на
Началник на СГКК Варна , съгласно скица изх.№ 15 -3894/03.01.2024 г. издадена от СГКК
Варна и поставена резолюция от директора на дирекция „ОСИСД „ за съставяне на АОС при
допустимост, са били изпратени документи и О. В. е била уведомена за следното :
ПИ с ид.№ *** =ПИ *** ( ПНИ на с.о. „***“ /“***“ ) =ПИ *** (КП на м.“*** „)=
ч.***,ч.***,ч.*** и ч.*** (стари граници съгласно помощния кадастрален план към плана на
новообразуваните имоти).;
6
Имотът попада в територия по § 4 , ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ ,, за която с Решение на
общински съвет № 322-4 /29.05.2000 г.е одобрен околовръстния полигон на селищно
образувание м.*** . За територията на местност „*** „/“*** „ - С.О.има одобрен ПНИ
,съгласно Заповед № РД – 11-7706-36 от 28.01.2011 г. на Областния управител на Варненска
област .Съгласно регистъра на подадените жалби срещу посочената заповед , няма данни
същата да е обжалвана в частта за ПИ № *** по ПНИ . В регистъра на имоти към ПНИ на
местност „*** „/“***- с.о. , землище гр.Варна ПИ *** с площ 721.68 кв.м е записан на
неидентифициран собственик .Таблицата за изчисление на дължимото обезщетение на
собствениците ,, към ПНИ не съдържа информация за имоти №№***, ***, *** и *** ( стари
имотни граници ) .Съгласно списък на имотите , съществували преди образуване на ТКЗС ,
ДЗС и др.за гр.Варна , имоти с №№ *** и *** (стари имоти граници ) са записани на
неидентифицирана собственост ; имоти №№ 2*** и *** (стари имоти граници ) са записани
на О. В.. Съгласно таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план
между ползвателите по новия план за имоти №№ *** и ***(стари имоти граници ) няма
записани собственици ; имоти №№ *** и *** (стари имоти граници ) за записани на О. В. .
Видно е от същото уведомително писмо, че за установяване на постъпили
реституционни претенции по ЗСПЗЗ е изискано от ОСЗ Варна да удостовери наличие на
заявления за признаване или възстановяване правото на собственост.До СГКК е било
изпратено писмо с изх.№ОСИСД24000250 ВН_001ВН/1.2.2024 г. от О. В. , с което се
възразява срещу издаване на скица за обстоятелствена проверка за ПИ № ***.
Видно от приложеното на л. 71 -ви УдостовеР.е , издадено от Кмета на О. В. е
възразила срещу снабдяването на З. П. с констативен нотариален акт за собственост,
позовавайки се на данните вписани по-горе и отразени в уведомителното писмо приобщено
на л. 62 – ри , като се сочи , че О. В. Е СОБСТВЕНИК на процесния имот .
Установено е по делото от приобщеното на л. 75-ти в заверено копие допълнително
уведомително писмо от 29.07.2024 г. от Началник Отдел Земеделие до О. В. , Дирекция
общинска собственост, икономика и стопански дейности , че за имот с ид.№ *** по КККР е
съставен протокол от 10.07.2024 г. и по данни от Отдел общинска собственост предоставени
с писмо с рег.№ АУ -26266 ВН_006 ВН/27.06.2024 г. няма съставен АДС до 1.6.1996 г. ,
няма извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ , ЗПИНМ ,ЗТСУ и др. (ДВ,
бр.15/1992 г.) .За ПИ *** е съставен АОС , който е в процесура по утвърждаване съгласно
разпоредбите на ЗОС .
С оглед горното от фактическа страна се налага еднозначния извод, че след като
ищецът е предприел действия по деклариране на имота през 2023 г.и по снабдяване с КНА ,
от страна на О. В. е бил съставен Акт за частна общинска собственост № 11115/11.07.2024 г.,
утвърден от Кмета на О. В. и вписан в АВСВ Варна . От преписката по съставяне на АЧОС
се констатира , че на 10.07.2024 г. е бил извършен оглед на имота на място от трима
служители при ответника и съставен снимков материал /л.50 – 54/.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната
необходимата СТЕ и са събрани гласни доказателства в полза на двете страни .
Въз основа на обективното и компететно дадено заключение на вещото лице Р. П. по
допуснатата СТЕ ,което съдът кредитира изцяло , по делото несъмнено се установява и
доказва, че за процесния имот с ид.№ *** по действащите КККР на гр.Варна са били
действали следните планове и карти /1.КП на м-ст Северно от Възраждане, изготвен 1983 г .
в мащаб 1:2000/видно от СТЕ на л.115-ти от делото /, в който имотът е нанесен с неговите
кадастрални граници, но без кадастрален номер. 2.КП на СО *** , одобрен със Заповед №
РД 02-14 – 89/19.1.1999 г. на МРРБ , показан на скицата към СТЕ на л.115, съгласно който
имотът представлява ПИ № *** с начин на трайно ползване овощна градина , с площ 722
кв.м, без име в кадастралния регистър , при граници имоти с номера ***,***, ***, ***,, ***
. 3.ПЛАН на ноовообразуваните имоти на СО *** /*** ,, оодобрен със Заповед № РД -11
7706/28.1.2011 г. на Областен управител на обл.Варна /показан на скица втора към СТЕ на
л.115/. Съгласно ПНИ заключава в.л.Р.П., че процесния имот с ид.№ *** е нанесен като ПИ
№ ***.*** , с площ 722 кв.м ,без име в разписния лист, при граници : *** полски път О. В. ;
*** гора в зем.земи Община Варна ; ***.460 нива на насл. На Г. Ж. Л. , *** полски път О.
В. и *** лозе ,вид на територията : селско стопанство, начин на трайно ползване : овощни
насаждения нетарасирани . Процесният имот съгласно СТЕ е идентичен на новообразуван
имот № ***.***,попада в стари имоти с номера 0.***, 0.***,0.*** и ***. В списъка на
имотите съществували преди образуване на ТКЗС и ДЗС за гр.Варна , СО ***/*** , стари
имоти изброява вещото лице Р.П. ,че са записани както следва 0.***/***/ земеделска
7
територия, друг вид нива, неидентифициран собственик ; *** земеделска територия - лозе
на насл.на Т. Г. Ю. , 0.***/***/ земеделска територия - друг вид нива на неидентифициран
собственик ; ***/ земеделска територия – друг вид нива на насл. На Т. Г. Ю. ,
0.***/***/земеделска територия – друг вид –дървопроизводителна гора на О. В. - всички
без документ за собственост .
Установено е и от СТЕ, че в Таблицата за изчисление на дължимото обезщетение за
собствениците на с.о. „*** „/“***“ не се откриват стари имоти №№ ***,***,*** и ***.
Видно и от.3 от СТЕ налице е пълна идентичност между имота описан в АЧОС
11115/2024 г. с процесния новообразуван имот *** по ПНИ на СО ***.
Категорично е заключението на в.л. Р.П., че имотът попада в територия по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ , както и че имота не е предоставян за ползване по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и че за имота няма издаден протокол за въвод във владение / т.е. по § 4 к /.В т.2. 5 от
СТЕ в.л. Р.П. е посочило имота с идентификатор по действащите КККР на гр.Варна,
местонахождение, площ и четири граници и съставения АЧОС, като липсва спор между
ищците и ответната страна относно идентификатора на имота и данните за него , вкл. и че
съставен АЧОС а целия имот е надлежно описан по идентичен начин и в петитума на иска.
В заключение, от дадения от в.л. Р.П. отговор на последния поставен въпрос в т.5 и от
снимките, част от СТЕ, се установява, че след оглед на място вещото лице е констатирало ,
че процесния имот е ограден само по североизточната граница.Оградата е от метални колове
и оградна мрежа ,частично почти около половината от оградата е от стари корозирали
метални колове както и частично корозирала оградна мрежа , а в останалата си част
оградата е подновена. Имотът сочи в.л. че е с много стръмен терен ,, поради което и същият
е терасиран , като са оформени 4 тераси.Терасите сочи в.л. че са засадени с 8 броя овощни
дървета на възраст около 4 години и едно дръвче на около 1 година. В имота вещото лице е
констатирало и показало на снимка /л. 117 от делото /наличие на дървена барака със стар
плочник около същата. Констатирана е също така метална тръба ,, преминаваща от имота на
ищеца, разположен над пътя при процесния имота преминаваща подземно през пътя до
спорния имот , служеща за напояване на трайните насаждения/описаните в експертизата / -
снимки 1,2 на л.118/.На последно място в СТЕ в.л. е посочило, че при огледа е установило
указателна табела постанена на бараката , като е направило и снимка на табелата . Видно от
снимката на л. 118-ти табелата има надпис „*** 0700 дка…Я. П. „
Така даденото заключение от в.л. е поддържано от вещото лице в о.с.з., като е
пояснено, че четирите тераси на имота са правени с цел да не се свлича земна маса и че са
визуализирани на КП от 1983 г./ л. 1126 гръб/.
СТЕ е приобщена като част от доказателствения материал и не е оспорена от
страните.
В същото съдебно заседание в което е изслушана и СТЕ са допуснати до разпит
водените от страните свидетели .
Воденият от ищците свидетел С. Ж. К., ЕГН **********, без дела и родствени
отношения със страните разказва пред съда, че познанството му със З. /ищеца/ датирало още
от детските им години, били от едно село, от К., после вече по- късно, като пораснали, на
някаква възраст вече станла и приятели и така и затова свидетелят знаел за какво бил в
съдебната зала. Твърди се от свидетеля К., че З. и Я. /ищците/ имат имот на „***”, пътя за К.
нагоре, вляво имали място, наследствено от баща му, около декар сигурно,
предполага,свидетеля, приблизително.Свидетелят знаел за този имот, в село, където е
къщата, и долу това, което било мястото. Имало дървета, но преди си било лозе, бараки,
кьошк, така му казвали на времето, за инструменти, то за това се е ползвала тази барака и
лозе си имали. Сега лозе нямало, изкоренено било, но вече имало дръвчета, засяли си
хората. Когато лозето остареело, вече не давало, остарявало и св.К. ходил да помага да го
изкоренят, защото, като ищецът му обадил и казал : „Ела, помагай”, и св.К. отишъл да
помага, преди десетина години било това, като махнали лозето. На негово място сочи
свидетеля , че ищците сели дръвчета, млади - черешки, праскови, нещо такова, още млади -
на 5-6 г. сигурно, около десетина дръвчета. З. и Я. ги садили, не викали тогава свидетеля да
ги сади, когато ги садили.
Св.К. разказва , че в мястото имало барака, където си прибирали инструментите,
съответно дъжд, ако завали, така било на времето и така справили. Вода имало, горе си
направили нещо и от там хващали водата да си поливат. Там имали някакво друго място,
наследственото им и от там пуснали тръба, нямало вода, нямало ток, то там казва свидетеля
8
,че няма нищо наблизо, а от тази тръба си събирали в бидон, поливали си, по-скоро заради
дръвчетата, иначе там нямало път, нямало ток. Ограда сочи свидетеля,че има, телена,
отначало била храсти и после ги махнали сложили телена ограда, защото трябвало да се
затвори, понеже ромите като ги докарали горе /в с.К./, започнали да влизат и да си правят
там каквото си знаят и трябвало да се смени оградата и я сменили.
На конкретно поставени въпроси свидетелят е отговорил,че говори за долния имот,
този, под наследствения. В долния имот имало и тераси, на първата тераса била направена
бараката с площадка, с циментирано, просто да не бъдело в калта, дето се казвало, да се
ходи. Под бараката имало тераси, там 2 или 3 вече, не е сигуерен свидетелят , имало
фундамент под бараката и площадка отпред. До имота имало път, обаче било като пътека и
се разширил вече, като тръгнали коли, от пръст бил. Имало и табела на бараката, пишело на
кого е - сигурно пишело „на З.”. Свидетелят обяснява , че не се заглеждал точно, но гледал
имало табела и пита на кого да бъдела.За телената ограда разказва същият свидетел, че била
откъм пътя, а пък надолу, отстрани имало от храсти, дето бил почистван, и от лози, от
храсти, които се изрязвали, те се оставяли и по-високо, да държат пръстта да не се свлича.
Свидетелят К. е заявил пред съда, че от съседите на процесния имот познавал от
северната/горната/ страна един Т., който бил възрастен и починал, а а другите не ги
познавал.За ищеца З. свидетелят казва, че бил роден 41-ва година, Я. била по- малка, но не
била много голяма разликата им и като били по- млади, ходели по-често там, сега вече синът
му ходел в имота .Свидетелят казва още че не някой да е имал претенции към имота, а пък и
то наоколо „ нямало …, не се работели местата.“ Бащата на З. предполага свидетелят, че
сигурно го имал от неговия баща имота, но такива подробности не можел да знае, често
бил на имота, последно преди няма и месец. Когато св.К. бил последно на имота, черешите и
прасковите пускали цветове, много ясно било – пролет.
В полза на О. В. е допуснат до разпит също един свидетел -С. Ц. К., ЕГН **********.
В показанията си пред съда св.К. сочи, че работи в О. В. на длъжност „Главен
експерт актуване и деактуване на общинска собственост”. В служебните задължения на
св.К. влизало да извършват оглед на общински имоти на място, като предварително,
първоначално, преди да се пристъпи към физически оглед на имот, те извършвали служебна
проверка, като проверявали в „Google Maps”-a сателитните изображения и ортофотокартата
на Кадастъра от 2022 г., от там ставало ясно дали имотът е заграден, дали е залесен и дали е
обработваем като цяло.
При предявяване на скица № 15-3894-03.01.2024 г. на поземлен имот с идентификатор
*** и на въпроси на юриск. Т., св.К. сочи, че са ходили на оглед на този имот, той бол по
пътя за К., отбивката вляво, със служебна кола минали. На скицата нямало как да се види,
минали по пътя, от източната страна, по пътя. Като път свидетелката визира участъка между
имот *** и имот ***. Това бил пътят, минавали и от него отивали към имот ***, като имотът
си спомня свидетелката, че бил заграден, не изцяло, от североизточната част бил заграден,
имало голяма денивелация, видимо не се обработвал, имало буйна растителност - храсти,
дървесини, нямало как да се влезе просто така, растителността била с височина около 1-1,5
м, видимо реално можело да се влезе в имота, но поради голямата денивелация и тази
растителност, нямало как.
На поставени от съда въпроси св.К. е отговорила, че на място нямало обособена врата
и докато били там, никой не бил отишъл от съседно място да ги пита какво правят ( били
трима служители от Общината, минимум 10-15 минути били там ) и по принцип, когато
правeли такива огледи с цел съставяне на протокол, имали снимков материал, неразделна
част от протокола, за да докажат това, което видели.
На въпрос поставен от процесуалния представител на ответника свидетелката е
отговорила, че имало една срутена, полусрутена необитаема по-скоро барака от олекотен
материал, не видяли да има табела, а на въпрос на процесуалния представител на ищците
свидетелката е отговорила „Вътре в самия имот не сме влизали.“ , като у уточнила че в
протокола е написано че има ограда мрежа и метални колове по южната граница на имота ,
но „ най –вероятно е станала техническа грешка“ , защото било от североизточната страна,
нямало как да се влезе от южната.Свидетелката също си спомня , че имало една оранжева
голяма тръба, но тя не била заровена, а открита, като сочи, че не може да каже колко точно
е денивелацията на имота, не разбирала, но нямало как да влезеш просто, лятото посещавали
имота.
Извън цитираните по-горе доказателства, по делото на листи 112 и 113 са приобщени
9
представени от ищците копие на скица № 15 -2783378-10.6.2016 г. на имот № ***/имота в
северната горната граница на процесния ***/, която скица е издадена на 10.6.2016 г. на
ищеца З. Я. П. и Ж. Я. П. / за втория се твърди , че е брат на Здр.П. /, като отразява правата
на собственост по 500 кв.м. ид.ч. за двамата от целия ПИ *** с посочена по скица площ
1100 кв.м , съгласно нотариален акт 20 , т .XIII , дело 45336 / 11.10.1967 г. на РС Варна,
издавена да послужи пред ЕНЕРГО ПРО . На следващия л. 113 – ти е приобщено заверено
за вярност с оригинала копие от нотариален акт за даР.е на недвжим имот , от който е видно
че на 11.10.1967 г. в гр.Варна, пред нотариус тогава при народния съд на гр.Варна Я. П.
М.от гр.Варна дарил на З. Я. П. и Ж.Я. П. едно лозе, находящо се землището на гр.Варна,
местност *** при съседи : А. Т., дере и К. Т., цялото с от 1 декар , като за извършената
дарствена сделка е бил представен нотариален акт № 50 ,т.XIV , д. 5567/66г.
Цитираните две писмени доказаетелства са залегнали в допълнителната молба на
ищците, които са пояснили , че още от 1967 г. са започнали да владеят процесния ПИ ***, т.
имота над този ПИ ***бил съсобствен между З. П. и брат му Ж. П., двамата надаР. от баща
йм през 1967 г., респ. от 1967 г. имота бил обработван и поддържан, а едва през 1996 г.
ищците оградили имота поради зачестили кражби и от тогава никой не бил имал претенции
към процесния имот, а последният не бил включван в ТКЗС, ДЗС или др. организация.
Видно и от лист 16-ти , на 13.2.1966 г. З. П. е сключил граждански брак със
съпругата си Я. Даракчиева, приела да носи фамилно име П. след брака, за което
обстоятелство е съставен акт за граждански брак № 1445/13.2.1966 г. от длъжностно лице
при Народен съвет при Окръг Варна .
При така събраните по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съден
състав достига до ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ, че предявеният отрицателен установителен иск е
процесуално допустим, ОСНОВАТЕЛЕН И ДОКАЗАН .
На първо място по въпроса за допустимостта на избраната форма на искова защита
съдът се придържа изцяло към мотивите изложени в Решение №15/ 19.02.2016 год. на ВКС ,
Второ гражданско отделение, с докладчик съдията Кр.Влахов, постановено по гр.дело №
4705 по описа на ВКС за 2015 г.(в производство по чл.290 ГПК) :
„ Според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът
би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на
ответника върху него. Именно такъв е случаят,се сочи в Решение №15/ 19.02.2016 г. , при
който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения
от ЗИД на ЗС /обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за
държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2017 г. До отричане със сила на пресъдено
нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се
позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или
общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на
разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид
императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата
или общината по давност. В този случай в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му
интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в срока по чл.79 ЗС
владение като фактическо съС.ие при прилагане на презумпцията за анимус по чл.69 ЗС.
Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го
пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване
като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда
правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право,
което той отрича на ответника /т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК/.
Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното
начало в гражданския процес той е в съС.ие сам да определи обема и интензивността на
търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото
на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването,
че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална
легитимация- въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото
на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на
ответника върху същия имот /Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на
10
ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/.“
В настоящия спор, предмет на предявения отрицателен усановителен иск с
пр.осн.чл.124 , ал.1 ГПК ищците твърдят да са владели от 1996 г., а според уточнителната йм
молба от 1967 г. процесния имот , като целят със СПН да отрекат правото на собственост
върху същия имот , предвид актуването на имота с АЧОС . За настоящия съдебен състав
правния интерес на ищците-съпрузи, (другари в исковия процес ) в производството по
предявения от тях ОУИ против О. В. е несъмнено доказан , изводим от анализа на
допуснатите в тяхна полза гласни доказателства , кореспондиращи напълно и с писмените
доказателства и със заключението до допусната СТЕ , поради което и съдът следва да се
произнесе по същество на спора.
Установено и доказано по делото , че за процесния имот ПИ с ид.№ *** находящ се в
гр.Варна, СО“ ***“ , с площ 722 кв.м е издаден Акт за частна общинска собственост №
11115/11.07.2024 г.
Видно от приложеното на л.55-ти заверено за вярност с оригинала на АЧОС , че
основанието на което имота е актуван е : чл.2, ал.1 , т.7 от ЗОС .
Установено е още от преписката по съставяне на АЧОС и разпита на допуснатия в
полза на О. В. свидетел -С. К., че на 10.07.2024 г. , трима служители при О. В. са направили
оглед на имота, без да влизат в имота, като огледа е продължил около 15 минути и
констатациите са вписани в протокол за извършен оглед на място /л.50/ и отразени в
снимков материал /4 броя снимки,приложени на л. 51 – 54/.
Установено и доказано е, че същия имот е бил деклариран с Декларация №
**********/6.12.2023 г. при О. В. от ищеца З. П. като в О. В. МДТ имота е заведен с
партиден номер 5305Н583306 и към 6.12.2023 г. за имота няма неплатени изискуеми
задължения/л.87/.
Доказано е на база представените с отговора на искова молба завеР. преписки по
съставяне на АЧОС и по заявление на ищеца Здр.П. за снабдяване с КНА , че на дата
13.03.2024 г. ищецът ,чрез пълномощник Д. П. е подал заявление до О. В. относно заверка
на молби –декларации за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ
*** , като до 1.6.1996 г. за този имот не е имало съставен АДС .
Факт е съставянето на АЧОС от 11.07.2024 г. от страна на ответника и вписването на
този акт в АВ СВ Варна .
Спорно е по делото придобила ли е О. В. право на собственост върху процесния имот
, и ако да – кога , а и на какво основание .
Твърдяло се от О. В. ,че имота е придобит ех lege , като в отговора на искова молба
ответната страна се е позовала на нормата на чл. 25 , ал.1 ЗСПЗЗ и невъзможност ищците да
придобият имота на оригинерно основание .
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, кредитирани от съда в
частите в които свидетелите пресъздават преки впечатления от имота , вкл. и при
съобразяване на вероятната заинтересованост на св.К. като служител при ответника от
изхода на спора (чл.172 ГПК ) , съдът намира, че ищците добросъвестно и спокойно една
година след като са сключили брак са започнали да ползват процесния имот, което владение
не е било обезпокоявано от никого, поне до съставянето на АЧОС. Установено и доказано е
по делото , че процесния имот се намира в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че имота
северно от него (ПИ ***) и представляващ северна граница с ПИ № *** (л.112,113) е
придобит от ищеца и от брат му през 1967 г. чрез дарствено разпореждане извършено от
техния баща , при равен обем от права ,като на З. и Ж. П.и им е било дарено по 500 кв.м. от
цялото място от 1000 кв. м – тогава лозе от един декар в местност „*** „. Логично е
твърдението на ищеца З. П. , че докато се е грижил за дареното му лозе е почнал да
стопанисва и съседното – имота с номер ***. В тази връзка са и хронологично изложените
показания на свидетеля воден от ищците , който е обяснил пред съда, че първоначално
процесния имот бил лозе, но после било изкоренено и на негово място имало млади
дръвчета. Показанията на св. С. К. съдът намира за преки и непосредствени и от същите
следва извод, че ищците са били тези които са стопанисвали имота още от времето което е
било лозе (преди около десетина години ) и понеже лозето остаряло го изкоР.ли с помощта
на свидетеля , после оградили имота заради зачестилите кражби от ромите на с.К. и си сели
плодни дръвчета. Свидетелят описва точно имота по местоположение, сочи че там няма ток,
вода , че ищците прокарали една тръба от горния имот, който бил наследствен на ищеца и
11
така сбирали водата в бидони за поливат, имали си и барака да прибират инструменти имало
и табела на кого бил имота.
За разлика от свидетеля К., св.К.- служител при О. В. е дала показания , които следва
да се определят като кратковременни и непълни, т.к. самата тя твърди, че лятото миналата
година трима служители при О. В. направили оглед на имота за около 15 минути, без да
влязат вътре в имота . Изложеното от свидетелката, че не са видели в имота барака,
терасите и или табелата / видима от заключението на допуснатата СТЕ / съдът намира ,че
не може да послужи за индиция за прекъсване на упражняваната от ищците фактическа
власт върху имота. Нещо повече : от заключението на вещото лице Р. П. по допуснатата
СТЕ , скиците инкорпорирани в заключението и снимковия материал към СТЕ , мотивират
съда да изведе еднозначния извод, че процесния имот в момента се намира в СО „*** „
гр.Варна, в територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но същия този имот не е внасян в ТКЗС
, ДЗС и др., за него няма реституционни преписки , а на място е установено че е терасиран, с
не една, а четири тераси, които очевидно са направени отдавна с цел да не свлича земна
маса. От СТЕ и от разпита на в.л. се констатира, че в имота има една барака със стар
фундамент, млади плодни дръвчета, че имота е частично ограден и има табела . Отделно от
горното и от СТЕ и от всички писмени доказателства е ясно, че до 1996 г. за имота няма
съставен АДС , а АЧОС е съставен на 11.07.2025 г. При така изложеното , съдът намира, че
ищците З. и Я. П.и са доказали , че от 1967 г. са владели трайно и необезпокоявано имота с
намеР.е за своене в подкрепа на който извод е изложеното от водения от тях свидетел ,
представените от ищците писмени доказателства и заключението по допусната СТЕ .
В тежест на О. В. бе да установи и докаже, че правото на собственост върху
процесния ПИ № *** и принадлежи , така както е била и разпределена тежестта на
доказване . Безспорно за имота е издаден АЧОС, който съгласно трайната съдебна практика
и нормата на чл.5 ЗОС има качеството на официален свидетелстващ документ без
правопораждащо действие, констатира само собствеността на общината, но само тогава,
когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на
което ,аналогично на възприетото в Тълкувателно решение № 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по
т.д. №11 /2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата
на която актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното.В
практиката си ВКС приема , че : „ простото възпроизвеждане в акта за общинска
собственост на обща законова разпоредба, по силата на която определена категория
държавни имоти стават общински по силата на закона , не е в съС.ие да обуслови извод за
установеност на правото на собственост на общината при липса на проведено пълно и
главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен. (Решение №15/
19.02.2016 год. на ВКС , Второ гражданско отделение, с докладчик съдията Кр.Влахов,
постановено по гр.дело № 4705 по описа на ВКС за 2015 г, относимо към периода преди
влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /обн.ДВ, бр.96/99 г./)
В същия смисъл е и Решение № 71 /06.02.2025 на ВКС , Първо гражданско
отделение, с докладчик съдията Светлана Калинова постановено по гражданско дело №1773
от 2024 година : „ актовете за общинска собственост нямат правопораждащо действие, а
само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на
собственост. Ако фактическото основание за придобиване на собствеността не е посочено в
акта, при оспорване в тежест на общината е да установи откога и на какво основание
(одържавяване, отчуждаване, сделка, конфискация и пр.) имотът е станал общинска
собственост преди съставянето на представения акт за общинска собственост, тъй като
оспорването на представен акт за държавна, респ. за общинска собственост представлява
твърдение за отрицателен факт, доказването на който става чрез доказване на изключващите
го положителни такива (решение №269 от 03.08.2012г. по гр.д.№643/2011г. на І г.о. на ВКС).
За да се ползва като официален удостоверителен документ с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостовереното право на собственост, същият следва да
съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на
фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината
(решение №87 от 01.08.2018г. по гр.д.№2714/2017г. на І г.о. на ВКС).Това тълкуване е
относимо и към акт за частна общинска собственост с отразено в него правно основание §
42 ПЗРЗИД ЗОбС, която разпоредба е част от регламентацията на процеса на отделяне на
общинската собственост от държавната, започнал при действието на Конституцията на
Република България (в сила от 13.07.1991г.), и урежда преминаването в собственост на
общините на застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
12
общините съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на
нормата подробни устройствени планове“.
При така изложеното по-горе, вписването само на законовата разпоредба на чл.2,ал.1
, т.7 от ЗОС , без отразяване на фактически констатации в АЧОС № 11115/11.07.2024 г. не
легитимира О. В. като собственик на процесния имот . Нещо повече доказано е безспорно,
че имотът не внасян в ТКЗС ,ДЗС, за него няма реституционни претенции, попада в
територия по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но О. В. не е установила наличието на
предпоставките на чл.25 или 19 ЗСПЗЗ на които би могла да придобие правото на
собственост върху имота. Извода на настоящия съдебен състав за доказаност на твърденията
на ищците затова, че по време на брака си , в режим на бездялова СИО , на оригинерно
правно основание считано от 1996 г. ( а и от 1967 г.) да са придобили правото на собственост
върху процесния имот, съдът прави не само на база събраните доказателства по делото , но
и след съобразяване с приложимите материални закони,действали назад във времето и
практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 ГПК .
Закона за собствеността е бил приет през 1951г. (Изв., бр. 92 от 16.11.1951 г., в сила от
17.12.1951 г.) и с него е била въведена забрана за придобиване по давност на вещи, които са
социалистическа собственост. Разпоредбата е била изменена с ДВ , бр. 31 от 1990 г. като
придобива следната редакция: не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или
общинска собственост. Тази забрана за придобиване по давност на всички вещи държавна и
общинска собственост, е била стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 /1996г. в сила
от 01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска
собственост не могат да се придобиват по давност.За вещите, частна държавна или
общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС
(ДВ, бр. 33 от 1996 г.), давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният
срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на
срока/ обаче, давностният срок е бил спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е било
продължено до 31.12.2022г. С Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г.
Конституционният съд на РБ е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп.,
бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е
посочено, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по
време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна
държавна или общинска собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на
§ 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31
декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният
ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19
януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд следва, че по отношение на
давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., (както са твърдели ищците
П.и в исковата си молба ) , както и за тези, за които давността е изтекла в периода от
31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен,
следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради
обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от
19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.№ 5/2019г. по отношение
на заваР.те от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС , по настоящото дело не следва да се
приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна
собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на
ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за противоконституционен. Т.е. възраженията на ответника О. В. за
невъзможност ищците да придобият на оригинерно основание имота са напълно недоказани
, а и не се разколебават с актуването на имота като частна общинска собственост през 2024 г.
Воден от горното , Варненският районен съд уважава предявения отрицателен
установителен иск изцяло и присъжда в полза на ищците стоР.те от тях съдебно –деловодни
разноски. Видно от представения списък по чл. 80 ГПК приобщен на л. 120 -ти ищците
претендират един разход – сумата от 172,45 лв. за заплатена държавна такса .На л. 5 –ти по
делото се съдържа заверено за вярност с оригинала копие от преводно нареждане
удостоверяващо плащането на дължимата се държавна такса от 172.45 лв. от ищеца З. П. в
полза на бюджета на РС Варна.Този разход като доказан и по основание и по размер съдът
13
присъжда в полза на ищците П.и и в тежест на О. В. . Други разходи ищците не са
претендирали, поради което и независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски
на осн. чл.78, ал.1 ГПК освен разхода за платена д.т.
С оглед изложеното по –горе , Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК, в отношенията между страните : ищците (съпрузи) З. Я. П. ,
ЕГН ********** и Я. Д. П. , ЕГН **********, с адрес: *** и ответната О. В., ЕИК ***, с
административен адрес : ***, представлявана от Кмета - Б. К., че О. В. НЕ Е СОБСТВЕНИК
на недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобР. със Заповед №
РД -18 - 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл. Изменение на КККР, засягащо поземления
имот със Заповед № КД - 14 - 03 - 471/16.02.2012 г. на Началник СГКК Варна, с адрес на
имота по скица : ***, с площ по скица от 722 (седемстотин двадесет и два ) кв.м , с трайно
предназначение на територията : урбанизирана ; начин на трайно ползване : ниско
застрояване (до 10 метра); с номер по предходен план ***, при съседи по скица : имоти с
идентификатори №, № ***, ***, ***; ***; ***, на осн. чл.124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК ***, с административен адрес : ***, представлявана от Кмета -
Б. К., ДА ЗАПЛАТИ на ищците З. Я. П. , ЕГН ********** и Я. Д. П. , ЕГН **********, с
адрес: *** СУМАТА от общо 172,45 лв. ( сто седемдесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки ) – представляваща стоР.те от ищците по делото съдебно-деловодни разноски за
заплатена държавна такса , на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с Въззивна жалба пред Окръжен
съд Варна в двуседмичен срок, считано от получаване на преписа.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14