№ 294
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502894 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 10.02.25г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно
гражданско дело № 2894/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-1 състав от 12.07.24г. по г.д. № 13340/21г. е уважен /за сума в
размер на 54 000 лева/ иск по чл. 2в от ЗОДОВ на И. Ч. против ОС – Хасково и НС на РБ.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ОС – Хасково и от НС на РБ.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на
страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ удостоверяват, че:
Във връзка с наказателно производство /водено срещу Х. М. за престъпление по чл.242,
ал.1, б. “д“ НК/ е бил отнет /при условията на чл. 242, ал. 8 от НК - като вещ, послужила за
извършване на посоченото престъпление/ собствен на ищеца автомобил /БМВ с рег.№ В 563 LOP/.
Ищецът поддържа, че собственото му МПС-во е било отнето противоправно /в
нарушение на правото на ЕС – по смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ/. С оглед това: И. Ч. претендира да
бъде ангажирана /при условията на посоченият законов текст във връзка с постановките по чл. 7 от
КРБ във връзка с чл. 53 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ОС – Хасково и НС на РБ.
Жалбите са неоснователни /първоинстанционното решение е постановено в
съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения, с които е
обосновал допустимостта на иска /от една страна/ и основателността на иска /от друга страна/.
Настоящият съдебен състав препраща /изцяло/ към доводите на СГС /при условията на
чл. 272 от ГПК/.
В допълнение:
1
Относно допустимостта на процеса /и във връзка с конкретно заявените в тази насока
възражения/:
Легитимацията и на двамата ответници /да бъдат надлежни страни в процес като
настоящия/ произтича пряко от правилата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 7, ал. 1 от
ЗОДОВ - в качеството им на държавни органи /в това число и по смисъла на чл. 7 от КРБ/, от чиито
действия /за първия ответник/ и бездействия /за втория ответник/ е настъпила процесната
имуществена вреда. Изброената от първоинстанционния съдия съдебна практика – изрично
допуска НС /като държавен орган/ да бъде страна в процес по изброените законови текстове. В този
смисъл са цитираните и от самия жалбоподател /НС на РБ/ съдебни актове /същите разглеждат
спорове с участието на този държавен орган – по същество, а това може да бъде сторено само при
наличие на допустим процес/.
Наличието на правна възможност процесните вреди да бъдат обезщетени чрез
ангажирането на имуществената правна сфера на друг правен субект /например - извършителя на
престъплението/ не дерогира правото на ищеца да води настоящото производство /с оглед изрично
предоставената възможност по чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ,
съответно и чл. 7 от КРБ/. Именно тези законови текстове се явяват специални спрямо общия
граждански закон /чл. 45 от ЗЗД/.
Правилата на Глава 8-ма, Раздел 4-ти от НПК се явяват неприложими в случая – тези
законови текстове /по същите съображения и правилото на чл. 381, ал. 3 от НПК/ имат предвид
вреди, които са настъпили от самото престъпление /процесната имуществена вреда не е такава:
същата се явява следствие не от престъпното деяние, а от диспозитива на съдебния акт, който
постановява конфискация – отнемане на МПС-во/.
Правилата по чл. 111 от НПК не биха могли /от една страна/ да дерогират изричното
правило на чл. 242, ал. 8 от НК /предвид конкретната му императивна редакция/, т.е. посочената
законова процедура не би могла да защити надлежно правата на ищеца; ефективността /от друга
страна/ на средствата за защита /в смисъла на правото на Общността/ следва да бъде свързана с
възможността на собственика да преодолее самата санкция по чл. 242, ал. 8 от НК /каквато
възможност не се гарантира от закона/, а не просто временно да осуети неизбежната /предвид
законовата редакция/ конфискация на вещта. Процедурата по чл. 111 от НПК на практика се явява и
неприложима спрямо процесната вещ /за която законът изрично постановява, че следва да бъде
отнета – безусловно/.
Неефективно /в смисъла на изложеното/ е и производството по чл. 422 от НПК
/доколкото същото се съотнася към пороци на наказателния процес, които са рефлектирали в
правната сфера на подсъдимия, а не на трето лице – каквото се явява И. Ч./.
Заявената от ищеца солидарна отговорност намира своята опора в постановката по чл.
53 от ЗЗД във връзка с чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ /действията и
бездействията на двата държавни органа кореспондират с процесната имуществена вреда;
аргументи в тази насока са изложени и по-долу в настоящото решение в контекста на „причинно-
следствената връзка“ като елемент от отговорността по изброените законови текстове/.
С оглед изложеното: всички възражения /касаещи допустимостта на процеса/ следва да
се окачествят като – неоснователни.
Относно съществото на правния спор:
Заявената имуществена вреда /съизмеряваща се с пазарната стойност на
конфискуваното – отнето МПС-во/ в случая произтича от нарушаване на право на ЕС /което
постановява, че правната последица по чл. 242, ал. 8 от НК може да бъде приложена не безусловно,
а само спрямо „недобросъвестен“ собственик на МПС-во/. Доказателства за наличието на такава
недобросъвестност у ищеца – не са събрани /нито в наказателния процес, нито в гражданския
такъв; тежестта в тази насока е за ответниците – съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/.
Процесното нарушение се съотнася /досежно правораздавателния орган – ответник/ към
постановката по чл. 5, ал. 4, изр. 2-ро от КРБ/ и към самото съществуване /досежно ответника –
законодателен орган/ на правна норма /цитираната такава на чл. 242, ал. 8 от НК, която противоречи
на правото на Общността/. В смисъла на изложеното: и действието на първия ответник /и
2
жалбоподател/, което се изразява в приложение на посочената правна норма, и бездействието на
втория ответник /и жалбоподател/ да приведе същата норма в съответствие с правото на ЕС – стоят
в причинно-следствена връзка с настъпването на процесния вредоносен резултат. Действително:
задължение /от една страна/ именно на правораздавателния орган е да приложи правните норми от
по-висш порядък /когато констатира противоречие на същите с националното право/; това
задължение обаче не може /от друга страна/ да бъде изолирано от /да дерогира ангажимента на/
законодателния орган да синхронизира вътрешната /държавната/ правна уредба с над-националната
такава. В последната връзка:
Принципно – НС /като най-висш законодателен орган; като представител и
олицетворение на суверена/ носи по правило основното задължение /като следствие от това и
основната отговорност/ да синхронизира националното законодателство с над-националното
такова; в това число и – за да бъде обезпечена надлежно възможността на всички
правоохранителни и правораздавателни органи на Държавата /в най-широкия смисъл на това
понятие, но особено на съдилищата, които боравят по дефиниция именно с правната рамка/ да
прилагат правилно /и преди всичко – справедливо/ закона. Именно поради това: защитната теза на
НС /която на практика прехвърля процесната отговорност изцяло в тежест на съда/ не може да бъде
споделена. Тази теза противоречи и на принципната /правна и фактическа/ конструкция, върху
която е поставена /изградена/ т. нар. „правова Държава“, „Държава с парламентарно управление“, и
на постановките на основния закон /КРБ/; в крайна сметка и на житейската логика.
Фактът, че процесната правна норма /правилото на чл. 242, ал. 8 от НК/ е обявена
впоследствие за противоконституционна обосновава директен извод, че процесното нарушение се
явява - съществено /по смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ/.
Изложеното налага извод, че в случая са доказани /установени/ всички елементи от
фактическия и правен състав на правилото по чл. 2в от ЗОДОВ. С оглед това: имуществената
отговорност и на двамата ответници следва да бъде ангажирана /при условията на чл. 53 от ЗЗД/ до
размера на сумата 54 000 лева /пазарната цена на отнетото МПС-во – съгласно констатациите на
приетата в процеса техническо-оценителна експертиза; в това число и обясненията на вещото лице
от съдебното заседание/. В последната връзка:
Действително: експертната оценка е била изрично оспорена в рамките на
първоинстанционното производство /заявено е било и искане в тази връзка за назначаване на
следваща експертиза; същото е било оставено без уважение от съдебния състав/. С оглед правилото
на чл. 154 от ГПК обаче /и доколкото пред въззивния съд не са заявени искания от ответниците за
събиране на нови доказателства – в контекста на постановката по чл. 266, ал. 3 от ГПК/
констатациите на приетата от СГС експертиза следва да бъдат зачетени – съобразени /при
условията на правилото по чл. 202 от ГПК/.
Предвид горните съображения: атакуваното решение следва да бъде – потвърдено.
С оглед изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде присъден адвокатски хонорар /при условията на чл. 38 от ЗА/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-1 състав от 12.07.24г. по г.д. № 13340/21г.
ОСЪЖДА Народно събрание на РБ и ОС – Хасково да платя на адвокат И. Ч. 1 000 лева
/адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4