Р Е Ш Е Н И Е
№ 2384
21.12.2023 г.
гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Кичка Пеева-Казакова,
разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно
дело № 2850, по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив
в ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу Решение № 1650/03.10.2023,
постановено по АНД № 4497/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление № 710808-F690982/04.07.2023г. на началник
отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Империум 2002“ЕООД,
с ЕИК ***, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък добавената стойност
(ЗДДС), е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл. 7, ал. 1 от Наредба Н 18/13.12.2023г. и дружеството е предупредено на
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН. Касаторът счита, че оспорваното съдебно
решение е незаконосъобразно и неправилно. Подържа се, че в случая не е налице
хипотезата на маловажност, тъй като се установява трайно противоправно
поведение. Обосновава се законосъобразност на НП. Иска се отмяна на оспорваното
решение и потвърждаване на издаденото НП. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът
- „Империум 2002“ЕООД, с ЕИК ***, чрез адвокат Т., изразява становище в съдебно
заседание за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да я отхвърли и
да присъди разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана
по същество касационната жалбата е основателна.
С
обжалваното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на „Империум 2002“ЕООД, с ЕИК *** затова, че на 15.12.2022г. при
извършена проверка в обекта на дружеството е установено, че като задължено лице
по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. е допуснало нарушение на наредбата
и е извършвало продажба на стоки без функциониращо фискално устройство,
вградено в електронния автомат на самообслужване, към момента на проверката.
Районен
съд Пловдив е приел, че наказаното лице е задължено по чл. 3, ал. 8 от Наредба
Н-18/2006г., осъществявал е дейност в обекта, конкретният автомат за
самообслужване е извършвал продажба на електронна игра, поради което е налице
неизпълнение на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. Съдът е
счел, че е налице маловажен случай по смисъла на § 1, ал.1, т. 4 от РД на ЗАНН
и са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН. На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН наказателното постановление е отменено и дружеството е предупредено.
Решението
е неправилно.
Касационната
инстанция споделя изводите на РС Пловдив за съставомерност и установеност на
нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. Съгласно чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти, издадена от МФ на основание чл.18, ал.2 и ал.4 от ЗДДС, лицата по чл. 3
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
фискални устройства от датата на започване на дейността в обекта. Няма спор, че
жалбоподателят към датата на проверката е имал качеството на лице по чл.3 от
наредбата, като извършва продажби на електронна игра чрез автомат, в търговски
обект. Същият автомат от търговския обект е функционирал и в него не е имало
монтирано ФУ, при което е била извършена продажба, без да бъде издаден касов
бон. При тези данни е безспорно установено визираното в НП нарушение по чл.7,
ал.1 от наредбата, за което правилно е била ангажирана отговорността на дружеството
по чл.185, ал.2 от ЗДДС. Няма данни по делото да е издадена заповед за
прилагане на принудителна административна мярка и да следва съобразяване с Решение
на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21.
Касационният
състав не споделя изводите на въззивния съд по прилагане на чл. 28 от ЗАНН в
случая. Обстоятелствата, които въззивната инстанция отчита за относими и водещи
до „маловажност“ на нарушението, а именно, че нарушението е първо по ред за
нарушителя, няма данни за други нарушения на данъчното законодателство,
отстранено е веднага, липсват данни за налични суми в машината, ниска стойност
от 2 лева, биха имали значение при определяне на размера на наложеното
наказание, но не и при определяне на случая като маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. С процесното НП размерът на наказанието е определен в минимален размер
от АНО от 3 000 лв. по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, тъй като наказаното лице не е
издало фискален бон поради липсата на касов апарат. Липсата
на касов апарат с дистанционна връзка с НАП води до нерегистриране на
извършените продажби, а от там и до укриване на доходи и неначисляване на
данък. Законодателят е предвидил за подобен вид нарушение такъв висок размер
дори и на долния праг на имуществената санкция (от 3000 до 10 000 лева), тъй
като деянието на наказаното лице е с висока степен на обществена опасност и
нарушението на финансовата дисциплина води до неотчитане на приходи, и от там и
загуби за фиска, поради което не следва деянието да бъде квалифицирано по чл.
28 от ЗАНН.
Размерът
на наложената имуществена санкция от 3000 лева е определена в минималния
размер. Процесното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено.
При
този изход на спора направеното от процесуалния представител на касатора искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, което следва да
бъде определено в размер на общо 160 лв. за двете инстанции.
Водим
от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1650/03.10.2023, постановено по АНД № 4497/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 710808-F690982/04.07.2023г. на началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Империум 2002“ЕООД, с ЕИК
***, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък добавената стойност (ЗДДС),
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 7,
ал. 1 от Наредба Н 18/13.12.2023г.
ОСЪЖДА
„Империум 2002“ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на Националната агенция за
приходите, сумата от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.