РЕШЕНИЕ
№ 1340
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110215908 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на В. Д. В. с ЕГН**********, живеещ в гр.
******************, срещу наказателно постановление №*************** издадено на 07.
VIII. 2024 година от Началничка на група в ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ на
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ************** със седалище и адрес на управление в гр. *****************,
представлявана от директора си.
Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Същият не управлявал автомобила на процесната дата, макар да бил
негов ползвател. В тази връзка са развити съображения, че жалбоподателят не е извършил
нарушението, затова не следва да му са налага административно наказание.
Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание, нито се представлява.
Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно
заседание. На 04. II. 2025 година и на 26. II. 2025 година процесуалната представителка на
административнонаказващия орган главен юрисконсулт Силвия Георгиева
Михайлова представя в съда становища, с които иска постановяване на
решение, потвърждаващо наказателното постановление. Претендира разноски –
1
юрисконсултско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
Видно от показанията на свидетеля Ц. Р. Р. с ЕГН**********, както
и от сведение, дадено от жалбоподателят на 24. IV. 2024 година и представено по делото,
жалбоподателят ползвал лек автомобил марка „Нисан“ модел „ГТ Р“ с регистрационен
№************ по силата на договор с „Хит кредит“ ООД с ЕИК************* (според
справка от търговския регистър).
28
На 27. X. 2023 година в 01 часа неустановено по делото лице управлява същият лек
автомобил на територията на Столична община в населеното място – гр. София, по ул.
б
„Околовръстен път“ до №106 с посока на движение от бул. „Черни връх“ към бул.
„Симеоновско шосе“. В посочения пътен участък максимално разрешената скорост на
движение за пътни превозни средства от категория „В“ към процесната дата е предвидената
в чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата – 80.00 км/ч. Въпреки ограничението
неизвестният водач управлява автомобила със скорост от 159.00 км/ч – 79.00 км/ч над
допустимата, видно от представената по делото снимка.
Ограничаването на скоростта с поставен пътен знак В-26 се установява от писмо на
Столична община, постъпило в съда на 04. II. 2025 година.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол
„CORDON M2” №*************, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
преминало последваща техническа проверка на 14. III. 2023 година в отдел „Изпитване на
средства за измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология. За проверката е съставен представен по делото
Протокол №*************. При проверката е установено, че техническото средство
съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната система била разположена на
б
триножник на ул. „Околовръстен път“ в населеното място – гр. София, до №106, видно от
представен по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система, и работела в стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите
автомобили.
На 24. IV. 2024 година жалбоподателят представя на инспектор Велчо Велчев от
Районното управление на Министерството на вътрешните работи в Червен бряг сведение,
според което оставил автомобила, с който е извършено нарушението, за продан в автокъща,
чието име не помнел. Отказал да попълни декларацията по чл. 188, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата. Сведението е представено по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
2
писмени доказателства:
сведение от жалбоподателя от 24. IV. 2024 година;
заповед №**********, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 23. Х. 2019 година;
заповед №**********, издадена от Директора на Столичната дирекция на
вътрешните работи на 08. I. 2019 година
протокол №***********от 14. III. 2023 година на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ на Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ на
Български институт по метрология;
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на
Български институт по метрология;
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по
метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български език;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
регистрационен №************5;
ежедневна форма на отчет от 26. Х. 2023 година;
справка за нарушител/водач;
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
веществените доказателствени средства:
снимка към акта за установяване на административно нарушение;
снимка на разположението на уреда;
скици и чертежи, приложени към писмото на Столична община.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съобразявайки се с цитираната разпоредба, съдът
кредитира изцяло статичното изображение – снимка към обжалвания електронен фиш като
годно веществено доказателствено средство. От същата се установява регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост. Като веществено
доказателствено средство съдът кредитира и приложената снимка на разположението на
уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка. Извършването на административното нарушение не се оспорва
и от жалбоподателя.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 06. VI. 2024 година от
3
компетентно длъжностно лице – свидетеля Ц. Р. Р. с ЕГН**********, заемащ длъжността
младши автоконтрольор в Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните
работи, в присъствието на двама свидетели.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя на 24. VII. 2024 година.
Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Началничката
сектор Отдел „Пътна полиция“ на Столичната дирекция на вътрешните работи на 07. VII.
2024 година издава процесното наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно
наказание глоба в размер на 950.00 лева на основание чл. 188, ал.1, изречение II във връзка с
чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл. 21, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от същия закон, като го лишава и от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 3 месеца.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано 18. Х. 2024 година, а жалбата e подадена в Районния съд в гр.
Червен бряг на 21. Х. 2024 година, т. е в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Директора на Столичната дирекция на вътрешните работи и на
Министъра на вътрешните работи на Република България, и в изпълнение на делегираните
им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и
форма.
Нарушенията, вменени на жалбоподателя, се твърди да са установени на 27. Х. 2023
година, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 06. VI. 2024
година. Съдът намира, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания е започнал да тече едва след като жалбоподателят е представил сведение, че не е
управлявал моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. Едва от този
момент административнонаказващият орган е разполагал с необходимите сведения за всички
обстоятелства, свързани с извършването на нарушението, включително от този момент
4
следва да се счита, че е открит нарушителят. Обжалваното наказателно постановление е
издадено на 07. VIII. 2024 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по
чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, макар и след
изтичането на инструктивния 1-месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По делото, въз основа на събраните доказателства се установява по един безспорен и
категоричен начин от обективна страна, че жалбоподателят е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата,
предоставяйки ползвания от него лек автомобил марка „Нисан“ модел „ГТ Р“ с
регистрационен №СВ9279ХН на лице, което отказал да посочи, със скорост превишаваща
допустимата за пътния участък с 50.00 км/ч.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината –
пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че предоставя управлението на автомобила си на
лице, което е отказал да посочи, като е съзнавал още, че това лице може да го управлява със
скорост над допустимата, при ясното съзнание, че това е забранено от законоустановените
правила за движение, а от това следва, че е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по пътищата в случаите на
превишаване на максимално разрешената скорост на движение в населено място се налага
глоба в размер на 700.00 лева и три месеца лишаване от право на управление на моторно
превозно средство за превишаване над 50.00 км/ч, като за всеки следващи 05.00 км/ч
превишаване над 50.00 км/ч глобата се увеличава с 50.00 лева. В случая установеното
превишение е от 79.00 км/ч, затова глобата правилно е индивидуализирана в размер на
950.00 лева.
Видно от представеното от жалбоподателя сведение, същият предоставил лекият
автомобил, с което е извършено нарушението, на лице, което отказал да посочи. По силата
на чл. 188, ал. 1, изречение II от Закона за движението по пътищата, в такива случаи
собственикът (съответно ползвателят) се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
5
нарушение.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата е неоснователна, а наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административнонаказващия орган в
размер на 100.00 лева за процесуално представителство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**************, издадено на 07.
VIII. 2024 година от Началничка на група в ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ на
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ************ със седалище и адрес на управление в гр. *************
представлявана от директора си, с което на основание чл. 188, ал. 1, изречение II от
Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 6 от същия закон на В.
Д. В. с ЕГН**********, живеещ в гр. ********************** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 950.00 (деветстотин и петдесет) лева
и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ОСЪЖДА В. Д. В. с ЕГН**********, живеещ в гр. ******************, да плати на
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по
БУЛСТАТ**************** със седалище и адрес на управление в гр.
*****************, представлявана от директора си, разноски по делото в размер на
100.00 лева.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6