Решение по дело №3180/2023 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 210
Дата: 18 април 2024 г.
Съдия: Светла Рускова Димитрова
Дело: 20232330103180
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Ямбол, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.а
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д.а Гражданско дело №
20232330103180 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по молба, подадена от А.„П.И., с която желае да
се осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД да им заплати сумата от
сумата от 302,26 лв. (триста и два лева и двадесет и шест стотинки), представяваща
неизплатената сума за нанесените ни имуществени щети в резултат на настъпило
застрахователно събитие, за което има сключена застрахователна полица № ***, ведно със
законната лихва върху главницата от 17.01.2022 г. - датата на предявяване на претенцията
пред ответното дружество до окончателното изплащане на обезщетението.
Молят да им бъдат присъдени направените деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултата на настъпило застрахователно
събитие на
27.11.2021 г. на път *** „С.-Я.-С.“ при км *** ляво, констатирано с Протокол за ПТП № ***
от 27.11.2021 г. са нанесени материални щети на А. „П. и.“, изразяващи се в увреждане на
пътни принадлежности - 8 м парапет за пешеходци. Уврежданията са причинени от лек
автомобил ***с ДК № *** с водач С. П. П.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение изх. № *** г., получено
при длъжника на 17.01.2022 г., съобразно върнатото известие за доставяне, последният е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие.
В съставената количествено-стойностна сметка, представена пред длъжника ведно
със заявлението, са описани причинените ни действителни вреди, както и всички
1
съпътстващи възстановяването им необходими дейности и техния размер, изразяващи се в
следното:
Демонтаж на парапет за пешеходци, без транспорт и всички свързани с това
присъщи разходи - 8 м при единична цена 14,70 лв./м, което възлиза на сумата от 117,60 лв.
без ДДС;
Доставка и монтаж на парапет за пешеходци, с височина 1100 мм и всички, свързани
с това присъщи разходи - 8 м при единична цена 174,21 лв./м, което възлиза на сумата от 1
393,68 лв. без ДДС.
Общата стойност на вредите, нанесени на А. „П.и.“, вследствие пътно-
транспортното произшествие, възлиза на 1 511,28 лв. без ДДС или 1 813,54 лв. с ДДС.
Така изготвената количествено-стойностна сметка е въз основа цената по позиции
*** и *** от образец № *** от действащия към момента на процесното ПТП Договор № ***
г. за определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища
по републиканските пътища на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно
чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, за обособена позиция № *** - *** район, включващ
области Б., С., С. З. и Я. сключен между А. „П.и.“, С.. и „Юпитер 05“ ООД, П.
Обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП, съгласно описанието по
Протокол за ПТП № *** г. са, че водачът се движи със скорост, несъобразена с пътните
условия - хлъзгава и мокра асфалтова настилка, губи контрол над МПС и се блъска вдясно
по посока на движението в метална предпазна ограда, с което допуска ПТП с материални
щети. Спрямо водача е взето административно отношение и му е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № ***, видно от Протокола за ПТП.
Отразеният механизъм на ПТП установява по безспорен начин, че събитието е
настъпило в резултат от противоправното поведение на водача на автомобила, който в
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е причинил ПТП. Протоколът за ПТП е подписан от
водача без възражения, поради и което установява описаната фактическа обстановка
(съдържа извънсъдебно признание на същия относно механизма на ПТП).
Към заявлението за уведомяване и изплащане на претенцията пред ответното
дружество е представена както количествено-стойностната сметка относно размера на
причинените на АПИ щети, така и Протокола за ПТП и снимков материал на ПТП, откъдето
са видни уврежданията на пътната принадлежност.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие - ***г. управляваният от
водача автомобил, съгласно протокола за ПТП, е собственост на същия и отговорността е
била покрита от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица № ***,
валидна от 06.04.2021 г. до 05.04.2022 г.
След отправеното от ищеца заявление за изплащане размера на нанесената ни щета
с наш изх. № *** г. при ответника е образувана щета № ***. На 07.02.2022 г. в ОПУ Я. е
2
постъпило частично плащане на обезщетение за настъпилото на 27.11.2021 г.
застрахователно събитие в размер на 1 511,28 лв.
Към датата на подаване на настоящата искова молба ищеца твърди, че ответното
дружество е останало задължено за сумата от 302,26 лв.
На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ претендира застрахователят да бъде осъден да
им заплати дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенциите им, а
именно 17.01.2022 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, като счита
исковете за процесуално допустими. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към момента на реализиране на процесното ПТП по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ , не оспорва механизма на реализиране на
процесното ПТП. Твърди, че във връзка с предявената пред тях застрахователна претенция,
при него е образувана щета: ***, като е определило и заплатило на ищеца сумата, както
следва: 1511,28лв. на 07.02.2022г. по предоставена от ищеца банкова сметка и 226,23лв. на
18.11.2023г. по предоставена от ищеца банкова сметка или общо 1737,51 лева., което е
станало преди завеждане подаването на исковата молба в съда – 30.11.2023г. Поради това
заявяват, че признават предявият иск за сумата от 226,23лв. от предявените 302,26лв. и на
осн.чл.78,ал.2 от ГПК заявяват, че не са дали повод за завеждане на делото, т.к. са
извършили плащане на признатата сума преди завеждане на исковата молба, поради което
молят да им бъдат присъдени сторените разноски съобразно признатия размер на иска.
По отношение на остатъка до пълния предявен размер, а именно от 76,03лв. твърдят,
че вземането е неоснователно и недоказано. Твърдят, че ищеца е обвързан от сключени
договори за обществени поръчки в своята обичайна практика, освен за доставка, демонтаж и
монтаж, но и за изкупуване на вторични суровини на демонтираните елементи. Поради това
твърдят, че ищецът е предал подменените детайли във връзка с настъпилото произшествие
на пункт за изкупуване на вторични суровини и е получил тяхната стойност.
По отношение на претендираната законна лихва, считат предявеният иск за
неоснователен и недоказан, правят възражение за нередовност, което не се споделя от съда.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
За установяване на своите твърдения в исковата молба ищецът е представил заверени
копия на: Заповед № *** г. от АПИ, писмо изх. № *** г. от АПИ, ОПУ – Я., количествено –
стойностна сметка за щети от протокол за ПТП № *** г. на път *** „С. – Я. - С.“ при км ***
ляво изх. № *** г., протокол за ПТП № *** г., снимков материал, известие за доставяне от
17.01.2022 г., извлечение от банкова сметка на ОПУ- Я. № *** г. за периода от 05.02.2022 г.
– 07.02.2022 г., извлечение от Гаранционен Фонд за валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към дата 27.11.2021 г. за МПС с ДКН ***, договор за възлагане н аобществена
поръчка изх. № *** г., ведно с възлагателно писмо към Договор № *** г., ценово
предложение образец №*** от 11.06.2018 г. видове дейности за участие в открити
3
процедури за възлагане на обществена поръчка по обособени позиции ( от 1 до6) с предмет
определяне на изпълнител за доставка и монтаж на ограничителни системи за пътища по
републиканските пътища на територията на страната стопанисвани от АПИ, съгласно чл
.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата за обособена позиция № *** *** район, включващ
области Б., С., С. З. и Я., извлечение от Търговския Регистър на актуално състояние на ЗАД
„Евро инс“ АД.
Ищецът е представил ощезаверен препис от Борсов договор за покупко-продажба на
стоки чрез посредничеството на членове на С. стокова борса АД №***г. сключен между А.
„П.и.“ като продавач и „***“ЕООД за продажба на метални отпадъци, ведно с поръчка-
спецификация № *** към него.
По делото е са изискани и са представени АУАН № ***г съставен на виновния водач
С. П. П. и издаденото въз основа на нет.го наказателно постановление № *** на ОДМВР, С-
Р П. п. Я.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа и оценителна експертиза,
която дава следното заключение на база съставения протокол за ПТП № ***г., че описаните
в протокола увреждания по парапет за пешеходци, нанесени в пътния участък на път *** „С.
– Я. – С.“ в с. Т., община С., об.Я. при км *** могат да се получат в следствие на удар в
автомобил в процес на напускане платното за движение от автомобил и удара в парапет за
пешеходци. На база издадения протокол за ПТП, според вещото лице тези увреждания се
дължат на ПТП, станало при удара на лек автомобил „***“ с ДК № ***, с водач С. П. П.
парапет за пешеходци. Според екпертизата общата стойност на нанесените материални щети
по парапет за пешеходци е 1813,54 лв. Експертиза е дала отговор на поставените от
ответника въпроси, че стойността на 8м от компрометиран парапет продаден на пунктовете
за вторични суровини биб била 38,52 лв., към 27.11.2021г. цената на 1 кг. Желязо, което се е
изкупувало на вторичния пазар към датата на ПТП е 17 стотинки за килограм от одобрена
лицензцирана фирма от ОПУ Я.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД .
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Доколкото
прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
4
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т. д. №
942/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС/. Т. е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи
противоправно поведение на застрахованото лице, вредите, които е претърпял ищеца,
причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Липсва спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че към датата
на настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност", сключена по отношение на лек автомобил *** с ДК № *** .
За наличието на станало ПТП на 27.11.2021г. се установи от съставения протокол за
ПТП. Протокола за ПТП съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, като
той е официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена сила и
установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в документа. От
представения протокол се установи събитието, виновността на водача, механизма на ПТП и
вредите на пътната мрежа, по които факти не се спори. Този механизъм бе установен и от
в.л. по назначената екпертиза.
В резултат на противоправното поведение на водача на МПС-то ищецът е претърпял
твърдените вреди, описани в протокола на ПТП, които са в пряка причинна връзка с
механизма на произшествието, отразени в представения по делото протокол за ПТП, както и
от заключението на неоспорената съдебно -техническа експертиза, което изцяло се
възприема от съда като обективно и компетентно дадено.
По делото се установи, че за нанесените при ПТП на 27.11.2021г.щети на ищеца,
същият е уведомил ответника, като му е представил количествено-стойностна сметка за
възстановяване на нанесените щети, по повод на което ответникът е образувал преписка по
щета № ***, по която е изплатил на ищеца обезщетение от 1511,28лв. на 07.02.2022г. и
226,23 лв. на 08.11.2023г. или общо 1737,51, вместо исканите по количствено-стойностната
сметка вреди от 1813,54лв.с ДДС.
Доказани са всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя,
като основният спорен въпрос в производството е свързан с размера на претърпените
имуществени вреди.
При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не
може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при
частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други. В случая,
5
съгласно кредитираното заключение на СТОЕ, е установена общата стойност на нанесените
материални щети , която съвпада със стойността посочена от ищеца. От същата се установи,
че е налице пълна увреда, налагаща демонтажа на увредените и монтаж на нови пътни
елементи, т.е. релевантна е действителната стойност на имуществото към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като застрахователят дължи пазарната стойност
на увреденото имущество..
Пътния участък, на който е настъпило процесното ПТП е част от
републиканската пътна мрежа и съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗП ответната
Агенция има задължението да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на тези участъци. Поради това вредата е засегнала патримониума на ищеца и
в негова полза следва да бъде репарирана. Ответникът е признал иска за сумата от 226,23
лв., която е заплатил преди предявяване на иска на 08.11.2023г./признато от ищеца/ , като е
останала неизплатена исковата сума от 76,03лв., до който размер искът се явява основателен
и доказан. Съдът намира, че не следва от действителната стойност на щетите да се приспада
стойността за изкупуване на демонтираните елементи като вторични суровини, т.к.
ответната страна не ангажира доказателства за това, че ищецът е реализирал същите като
отпадък или пък такъв се приспада от дължимата стойност при възстановяване на
съоръжението от страна на дружеството, с което е сключен договора за поддръжка на
съоръженията за съответния район.
Основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва върху неплатената и
дължима главница, която се определя по правилата на осн.чл.497,ал.1.1 от КЗ .
Тя се начислява от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В настоящите случаи това е датата на предявяване на претенциите на ищеца до ответника , а
именно 17.01.2022г.
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените от него разноски
по делото. Според представения списък разноските възлизат общо на сумата от 500.0лв. С
оглед уважената част от иска ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 125,77лв.
Ответникът претендира разноски за вещо лице от 200лв. и юрискотсултско възнаграждение
в размер, съгласно НЗПП, което съдът определя на 150лв. съобразно отхвърлената част от
иска ищецът дължи на ответника разноски от 261,96 лв.

Воден от изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, вписано в
Търговския регистър към Агенция по вписвания, ЕИК *** със седалище и адрес на
6
управление: гр.С., п.к.*** р-н *** б,л.*** представлявано от Д. с.Д., Р. Г. Б. и Й. Ц. Ц., на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на А. „П. и.” , Булстат *** с адрес:
гр.С., пл.М. , чрез О. п.у. –Я., *** сумата от 76,03лв. представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на настъпило на 27.11.2021г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано 17.01.2022г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата до 302,26лв. отхвърля, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД да заплати на А.
„П. и.” направените по делото разноски в размер на 125,77 лв.
ОСЪЖДА А. „П. и.” да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС” АД направените по делото разноски в размер на 261,96лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
7