Р Е Ш Е Н И Е

№28/12.02.2020г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесети януари, две хиляди и двадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Галя Мавродинова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1218 по описа за 2019г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

               Искът е предявен на основание чл.200 от КТ . Цена на иска, след допуснато изменение - 100 000 лева.

            Ищецът настоява съдът да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законна лихва от 09.04.2009г.-дата на трудовата злополука, до окончателното плащане като обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания в резултат а травматични увреждания-две счупвания- на глезена и гръбначния стълб в поясната област получени при трудова злополука настъпила при и по повод изпълнение на работа по трудов договор от 05.09.1983г. и допълнително споразумение към него от 31.01.2019г. Претендира и разноски по делото.

            Ответникът-„Биовет“АД-Пещера, с депозирания писмен отговор и в съдебно заседание, настоява иска да се отхвърли като неоснователен. Заявява, че претенцията на ищеца е силно завишена по размер, че работодателят е предложил на ищеца да получи сума от 1000 лева, която той е отказал, че работникът е допринесъл за настъпване на злополуката, проявил е груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 от КТ, тъй като е преместил сам по своя инициатива комбинираната стълба пред друг прозорец без долния й край да е стабилизиран. Твърди още, че не дължи лихва, както поради неоснователност на главния иск, така и, че не е налице забава от страна на работодателя, който е предложил на ответника сумата от 1000 лева още преди завеждане на иска. Претендира разноски по делото.

Третото лице- помагач на ответника-„Колонад Иншурънс Ес Ей-клон България“КТЧ, счита на първо място, че недопустимо е конституиран в процеса като трето лице, тъй като е привлечен от ответника, а не от застрахованото лице-работника. От друга страна, заявява, че иска е неоснователен, настоява за отхвърлянето му, като твърди че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и следва да се приложи нормата на чл.201 ал.2 от КТ, като отговорността на ответника бъде намалена.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Съгласно представеното допълнително споразумение №500/31.01.2019г.-л.7 от делото, ищецът е работил по трудов договор №730/05.09.1983г. на длъжността „оператор” при пълен работен ден по график в Особено производство №2, участък „Ферментация“ при ответното дружество-„Биовет“АД-клон Разград. Установи се, че ищецът е преместен на тази длъжност след трудоустрояване и претърпяна тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, бил е в продължителен отпуск поради временна неработоспособност в рамките на цяла календарна година-л.258 от делото. Преди е работел на длъжност „началник смяна“.

На 09.04.2019г. ищецът се явил на работното си място за дневна смяна с продължителност от 06,00 чеса до 14,00 часа. Около 09.00 часа прекият ръководител на ищеца-св.Д. Д.-л.266, му е наредил да почисти стикери, залепени върху наскоро поставена ПВЦ дограма в цех „Филтрация“, използвайки стълба. По време на извършване на възложената му работа стълбата рязко се наклонила, ищецът скочил и паднал. В резултат на падането е получил счупване на глезена и на гръбначния стълб в поясната област. С влязло в сила разпореждане №6 от 03.06.2019г. на ТП на НОИ-гр.Разград настъпилата с ищеца злополука е призната за трудова. Видно от приложената към разпореждането преписка-л.107-л.118 от делото, от показанията на разпитаните по делото св.Д. Д., св.Б. Т., св.Д. Д. и св.М.М., както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза-л.289-л.294 от делото, ищецът е извършвал работа качен на стълба „почистване на стикери“ от прозорци, поставени в алуминиеви рамки на два реда по три прозореца, с височина от пода до долния край на долния прозорец-3,20 метра, а до горния край на долния прозорец 4,60 метра, като височината на горния прозорец е съответно-4,50 метра-5,90 метра. Дадената на ищеца стълба за извършване на работата била алуминиева комбинирана, която можела да се ползва и като двураменна и като еднораменна. При злополуката ищецът е ползвал стълбата като еднораменна, „закрепена в долната част към страницата на барабана“-виж показанията на св.Д.-л.264 от делото. Посоченият свидетел, който работи като технолог на участъка на злополуката, твърди още, че е видял ищеца качен на стълбата при първия прозорец и преценявайки, че „стълбата е разположена не много стабилно“ е казал на работника да слиза, който отговорил „ей сега, да довърша“. Установи се още,че ищецът е паднал при почистване на втория прозорец, след преместване на стълбата. За този вид работа-работа със стълба, на ищеца не е проведен инструктаж, при възлагане на работата прекият му началник, му е казал „да внимава“.

             Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза-л.192 от делото, в резултат на злополуката ищецът е получил: счупване на латералния малеол/външен глезен/ в ляво и счупване на тялото на 2-ри поясен прешлен. Вещото лице обяснява в съдебно заседание-л.258 от делото, че глезена е бил гипсиран-обездвижен за срок от около шест седмици, а заради счупването на гръбначния стълб е претърпял операция/остеосинтеза/ с поставяне на метални импланти, целящи фиксиране и възстановяване на счупения прешлен и които би следвало да се премахнат-извадят след около година, но не е задължително, като не се изключва те да останат за цял живот. Вещото лице е извършело преглед на пострадалия на 19.11.2019г. Обяснява, че оздравителния процес при ищеца не е приключил, възстановителния период при него продължава,  извършва се рехабилитационно лечение, предстоящо и за бъдеще. Обяснява още, че възстановяването на този вид счупване на гръбначен прешлен е много продължително, отнема минимум една година, ще има остатъчни явления с оглед пълноценната функция на движения в тази област-навеждане, изправяне, извъртане и пострадалия търпи и ще търпи затруднения в дейностите на ежедневния живот, особено докато имплантите са в тялото му. За грабначната травма се препоръчва ходене, но пострадалия не може да ходи заради счупването на глезена на левия крак, при който има хопотрофия на мускулатурата в резултат на обездвижването и има изкривяване на стъпалото т.е.“едното пречи на другото“. Към момента на получаване на травмите болките са били нетърпимо силни, което е налагало купиране с обезболяващи, към момента продължава да търпи болки и да приема обезболявищи медикаменти, болките много се влияят и от времето, смяна на сезоните, като при понижаване на температурите, смяна на сезоните и вятър, болките се обострят. Вещото лице е категорично, че възстановяване при ищеца ще има, но в никакъв случай не може да се очаква пълно възстановяване. В резултат двете счупвания е налице трайно затруднение в движението на левия долен крайник и на снагата.

            Видно от показанията на св.П. О., съпруга на ищеца, след операцията на гръбнака в гр.Варна и поставянето на импланти, чиято стойност от 6400 лева се наложило да заплатят, ищеца бил изписан с инвалидна количка, у дома ползвал инвалиден стол, уринатор и подлога. Кракът му е бил в гипсов ботуш 7 седмици-от 09.04. до 28.05.2019г. и се е налагало да ползва тоалетен стол и проходилка, не е могъл сам да се обслужва, храни и пие вода Според свидетелката, първата седмица болките са били“ чудовищни“, пострадалия не е могъл сам да се“извърне в леглото“, след махане на гипсовия ботуш, за да може да се научи да годи се е придвижвал с две патерици, после с две канадки, към момента се движи с накуцване, с бавен ход, „ако се засили се приземява на двата крака“, тъй като фрактурата на левия крак е довела до деформиране на меката част на десния крак. Свидетелката заявява, че съпругът й е мобилизиран да се възстанови максимално и заради двете им малки деца, на 4 и 7 годишна възраст, „но никога не би могъл да бъде работоспособен, така че да се върне в завода, където е работил 36 години и там е протекъл целия му трудов стаж.“Всеки ден ходи на рехабилитация, в седмицата ползва пет процедури от понеделник до петък, от които по здравна каса са само пет процедури в месеца. В началото тя е била непрекъснато до него, докато е бил с гипс на левия крак е ползвал тоалетен стол и уринатор, после след два месеца е успявал да отиде до тоалетна по малка нужда, но по голяма е продължил да ползва тоалетен стол, тъй като тоалетната чиния е ниска. Сега вече успява да се напрани сам, но не може да се изкъпе сам, тъй като не може да се наведе, с особена стойка успява да си обуе чорапите, но до преди месец децата са му ги обували. Свидетелката твърди в показанията си, че заради скъпите имплати и необходимостта от ежедневна заплатена рехабилитация, се е обърнала с писмена молба до ръководството на ответното дружество за отпускане на материална помощ, получила отговор, че предприето е решило да отпусне такава в размер на 1000 лева. Тя се почувствала унизена и пред вид страданието през което към момента преминавали, възприела одобрените от ръководството 1000 лева като подигравка, и отказала приемането им.

            По делото няма спор, че за служителите на ответното дружество има сключена групова застраховка „Злополука“-л.215-219 от делото, с „Колонад Иншурънс Ес Ей-клон България“КТЧ, който е конституиран като трето лице-помагач в процеса.

            Пред вид така възприетата фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: По делото категорично се установи, че ищецът като работник в ответното дружество е претърпял трудова злополука при изпълнение на трудовата си функция. Трудовата злополука е била надлежно установена, което ангажира отговорността на работодателя по чл.200 от КТ. Тази отговорност е обективна и без  виновна и работодателят дължи обезщетение за всички претърпени от ищеца вреди. Неимуществената отговорност на работодателя се определя от съда по справедливост в зависимост от претърпените болки и страдания и времето, през което работникът ги е търпял, от това дали те са отшумели или той продължава да ги търпи. Следва да се отчетат и броя и вида на телесните повреди. Както се посочи вече по-горе, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза нанесените увреждания са две, довели са до трайно затруднение и на левия долен крайник и на снагата на работника, оздравителния процес, въпреки проведеното лечение-операция на гръбнака и прилаганата рехабилитация, все още не е приключил, който според вещото лице ще продължи минимум година, като независимо това няма да има пълно възстановяване. Ищецът в момента е на 57 годишна възраст, при него няма да настъпи възстановяване на пълната му работоспособност. В резултат на злополуката и получените две травми, който взаимно си пречат при възстановяването, ищецът продължително време над една година е лишен от пълноценен живот и търпи денонощно болки и страдания. Не може да се обслужва сам, нуждае се от помощ при къпане и при обличане, търпи неудобство и пред двете си деца, които са на ниска възраст и той не е в състояние да полага грижи за тях,  затова съдът, пред вид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, счита че е справедливо, той да бъде възмезден с претендирана от ищеца сума, а именно- 100 000 лева. Лихва върху посочената сума се дължи от момента на увреждането-09.04.2019г. В случая, неоснователно ответникът работодател възразява, че не е изпаднал в забава, тъй като е предложил на ищеца обезщетение в размер на 1000 лева, което той отказал. Посочи се по-горе, че сумата от 1000 лева е определена като помощ, след поискана такава от съпругата на ищеца заради предстоящата операция на гръбнака и необходимостта от поставяне на импланти на стойност 6 400 лева. Тази сума не може да бъде отнесена  като предложение за възмездяване на причинените при злополуката болки и страдания.

Съдът намира направеното възражение на ответника за съпричиняване на увреждането от страна на ищеца за неоснователно. Съгласно трайната съдебна практика отговорността на предприятието се намалява, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Но за да се говори за съпричиняване и допусната груба небрежност, следва от страна на работодателя на работника да са предоставени необходимите и задължителни предпазни средства. Предоставената на ищеца стълба не е била обезопасена, трябва да има устройства за закрепване, за да не може да стане приплъзване и работника трябва да бъде завързан за нещо неподвижно. Посочи се  по-горе, че ищецът е работил на еднораменна стълба, закрепена само в единия край в основата на височина по-голяма от три метра. Не е бил обезопасен по никакъв друг начин, работел е сам, въпреки изискването, като няма закрепване на стълбата и обезопаснително въже, до стълбата да има друг работник, който да я държи. От друга страна, категорично се установи, че на ищеца не е проведен инструктаж за работа със стълба т.е. от страна на работодателя  е налице грубо нарушение на  Инструкция ИБР-Р-017 от 11.11.2016г. От трета страна, съдът не счита за нужно, да коментира, но следва да отчете, до колко правилно и точно, работата „почистване на стикери от прозорци на височина повече от три метра“ е била възложена именно на ищеца, пред вид това, че три месеца преди датата на процесната злополука той е бил в болнични заради причинена мозъчна травма и  считано от средата на м.януари 2019г.е бил трудоустроен. За това, когато трудовата злополука е настъпила в резултат на робота с необезопасени машини и съоражения и без проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба небрежност- виж решение №60 от 05.03.2014г. на ВКС по гр.д.№5074/2013г. на IV г.о. В този смисъл, голословно и несериозно е възражението на ответника, че е наредил работа само на един прозорец и че злополуката е станала, заради това, че работника е преместил стълбата за работа на друг прозорец. Нито стълбата, нито работника са били обезопасени още при работата на първия прозорец. За това посочения по-горе размер на обезщетение дължимо от работодателя не следва да се намалява.

Пред вид изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски по делото. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК –л.307 от делото, ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото и не е направил такива, а следващото се адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 4 236 лева с ДДС на адвокатското дружество, представлявало ищеца. Върху присъдената суми ответникът дължи 4 % държавна такса, както заплащане и на изплатения на двете вещи лица по СМЕ и СТЕ от бюджета на съда хонорар в общ размер на 600 лева.

            По изложените съображения съдът

 

                                            Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА „Биовет“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление –гр.Пещера, ул.”Петър Раков” №39, представлявано от управителя Ангел Желязков Иванов да заплати на И.Б.О. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес-***, сумата от 100 000 лева/сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, настъпила на 09.04.2019г. в гр.Разград, ведно със законна лихва, считано от 09.04.2019г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Биовет“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление –гр.Пещера, ул.”Петър Раков” №39, представлявано от управителя Ангел Желязков Иванов  да заплати на Адвокатско дружество „Димов и Х.“ Булстат *********, представлявано от адв.Г.Б.Х., сумата от 4 236 лева/четири хиляди двеста тридесет и шест лева/, представляваща следващо се  минимално адвокатско възнаграждение с ДДС по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на районен съд –Разград да заплати 4 000 лева/четири хиляди лева/ държавна такса, изчислена върху размера на присъдената сума и 600 лева /шестстотин лева/платен депозит за две вещи лица.

Решението е постановено при участието на „Колонад Иншурънс Ес Ей-клон България“КТЧ с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Черни връх“ №51Б, бизнес център „Фейр Плей Интернешънъл“, ет.2, представлявано от Венислав А. Йотов, като трето лице-помагач на ответника.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: