РЕШЕНИЕ
№
20
гр. Хасково 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, въззивен
наказателен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари,
две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Членове: 1.КРАСИМИР ДИМИТРОВ
2.МИЛУШ
ЦВЕТАНОВ,
прокурор: Николай Гугушев,
секретар: Красимира Николова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНОХД № 661
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на глава ХХІ от
НПК.
С присъда № 38 от
08.10.2019 г. по НОХД № 149/2019 г., РС- Димитровград е признал подсъдимия Д.И.Г.
за виновен за това, че на 27.03.2018 г. в гр. Д., след предварителен сговор с Г.М.Ш., държал в немаловажен случай акцизни стоки - 500 кутии цигари марка „Compliment Blue" на обща стойност 3750 лева, без акцизен
бандерол, като такъв се изисква по закон, поради което и на основание чл. 234, ал.2, т.2 (редакция, актуална към момента на
извършване на престъплението, а сега – ал.3, т.2 от НК), във вр. ал.1, пр.2 НК и чл. 55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на лишаване от свобода за
срок от една година.
На основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъдата е направено
произнасяне и за веществените доказателства по делото.
Подсъдимият Д.И.Г. е
осъден да заплати направени по делото разноски в размер на 120,38 лв.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Д.И.Г. чрез
упълномощения защитник - адв. Р.Т., с която се иска отмяна на
първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна. Изтъкват се
доводи за необсъдени от районния съд доказателствени противоречия и
обстоятелства, свързани с промяната на заявеното от Г.М.Ш. в обясненията му
като обвиняем - спрямо последвалите му показания в качеството на свидетел, след
сключването на споразумение с Прокуратурата. В жалбата не се иска събиране на
доказателства.
Във въззивното производство не са събирани
нови доказателства, макар в открито съдебно заседание да е направено искане за
препразпит на свидетел от представителя на ОП – Хасково, оставено без уважение.
Пред въззивния съд представителят на ОП-Хасково иска
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Защитата пледира за
отмяна на присъдата на РС-Димитровград и оправдаване на подсъдимия поради
недоказаност на обвинението по несъмнен начин, като сочи непълно обсъждане на
доказателствата от първоинстанционния съд.
Подсъдимият Д.И.Г. моли
да бъде признат за невиновен.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди доводите в
жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за изменянето на
първоинстанционния акт единствено в частта за разноските, поради следните
съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която в краткост е
следната:
През март 2018г. познатите Д.И.Г. и Г.М.Ш. решили да закупят
цигари без бандерол, които да препродадат с цел печалба. Намерили телефонен
номер на който Г. се свързал с К. А. (по прякор А.) от гр. П., с когото уговорили да им продаде такива цигари. На
27.03.2018г. Г. и Ш. *** до П. с управлявания от Г.
лек автомобил „Опел-Корса“ с рег. № *******. След като Г. провел
няколко телефонни разговора с К. А., двамата с Ш. се срещнали с него в ******* квартал „К.“, край магазин „К.“. Там получили от А. 50 стека (500 кутии) цигари марка „Compliment Blue”, без акцизен бандерол, за които Г. платил
уговорената цена. Цигарите били поставени в черен сак, на задната седалка на
лекия автомобил „Опел Корса“ с рег. № ********. Г. и Ш. се отказали от
първоначалния си план – Ш. да пренесе цигарите до гр.Д. с влак, тъй като се налагало дълго чакане на гарата, където имало
служители на реда. Затова двамата тръгнали обратно към Д. с управлявания от Г. „Опел“. Край града били проверени
от полицейски служители, разполагащи предварително с оперативна информация за
начинанието им. При проверката Ш. заявил, че цигарите са негови и ги предал,
поемайки сам вината за противозаконното държане на акцизните стоки без
бандерол. При развилото се наказателно производство обаче, той променил
обясненията си, признавайки, че с Г. предварително се били сговорили да закупят
и препродадат цигарите. В хода му Ш. се признал за виновен и сключил
споразумение с Прокуратурата, а Г. бил признат за виновен, при продължилото
спрямо него по общия ред на НПК разглеждане на делото.
Тази фактическа обстановка се установява
въз основа на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Д.Г., показанията на свидетелите Г.Ш., Т. Г., Х. П., К. А., Г. А., А. А., включително в
направени между част от лицата очни ставки, протокол за оглед на
местопроизшествие, протоколи за доброволни предавания, протоколи за огледи на
веществени доказателства, съдебно-оценителна експертиза, протоколи за
разпознаване на лица, предоставени комуникационни данни от мобилните оператори.
Първата
инстанция обосновано е посочила и коментирала в своите мотиви наличните
противоречия. Във връзка с доказателствения й анализ е достатъчно да се маркира
следното:
Намерението на подсъдимия Г. и Ш. да се
сдобият с предмета на престъплението, както и осъществяването му, се доказват
от показанията на свидетелите Ш. и Г.. Изложеното от Ш. за
предварително сговаряне и извършване на престъплението от него и подсъдимия
напълно съответства на разкритата в показанията на полицая Г. оперативна информация. Достоверността на последната
се потвърждава не само от съвпадащия детайл в показанията им – че закупуването
на предмета на престъплението е финансирано от Г., а и от самата й реализация, изразила
се в залавянето на двамата, Ш. и Г. - заедно, с цигарите без бандерол.
Едносмислеността и липсата на противоречия в обсъжданите показания оправдано са
обосновали коректния първоинстанционен извод за тяхната правдивост по отношение
коментираните аспекти на престъплението. В тази връзка показанията на свидетеля
Н. Д. са излишни, а и неприложими, доколкото същият е извършил действия по
разследването, послужили за събиране на доброволно предадените от свидетеля К. А. веществени
доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия, които са в противоположен
смисъл, коректно са обсъдени от районния съд в двояката им роля на основно
доказателствено средство и средство за защита. Противоречията между тях и
коментираните показания, в общото им качество на първични доказателства,
правилно са анализирани посредством проверката им с наличните косвени
доказателства. В това отношение - от
приложените разпечатки от мобилните оператори обективно и безспорно е
установена телефонна комуникация между ползвания от подсъдимия номер и този,
съответстващ на предадената от свидетеля К. А. SIM-карта. Правилно е
счетена за недостоверна тезата на Г., че се е обаждал на К. А., във връзка със сделки
с кожи. Както резонно е отбелязал районния съд – тя е компрометирана не само от
житейската логика, доколкото е безсмислено пътуване и среща в друг град, за
обсъждане на нещо, което може да се направи и по телефон, а и от същността на обстоятелство,
че свидетеля К. А., категорично отрича да
е имал телефонни разговори, среща или познанство с подсъдимия или Ш..
В частта за телефонните разговори
твърденията на К. А. са оборени посредством показанията на неговия ***** А. А., посочващ, че именно К. е ползвал номера, с който се е свързвал подсъдимия, като в това отношение
с основание не са кредитирани показанията на Г. А., сама заявила, че не познава и няма нищо общо с Г.,
което не обяснява доказано осъществените между телефонните номера няколко
комуникации, при това точно на инкриминираната дата. В частта за отричаната
среща показанията на К. А. са опровергани предвид направените му две категорични
разпознавания - и от подсъдимия, и от свидетеля Ш..
Фактът на нелогичното пълно отричане от
страна на свидетеля К. А. на познанство и контакти с подсъдимия, дори по повод
твърдяна от последния законна сделка, при доказаната недостоверност на
отричаното, е явна индиция не само за неистинност на тезата на подсъдимия, а и
за опит за прикриване на истината под основателен страх от понасяне на
собствена наказателна отговорност. В контекста на общата доказателствена
съвкупност, потвърждаваща изцяло гореизложената фактическа обстановка, това
коректно е отчетено от първата инстанция в подкрепа на оправдания й краен извод
за участието на подсъдимия Г. в извършването на процесното престъпление.
Всичко посочено, наред с останалите
събрани и проверени от първата инстанция доказателствени материали, позволяват
да се заключи категорично, че подсъдимият Г. е бил напълно наясно с извършеното
престъпление, за което се е бил сговорил с Ш..
При така установената
фактическа обстановка първата инстанция напълно обосновано е приела, че от
обективна и субективна страна подсъдимия Д.И.Г. е осъществил състава на
престъплението по чл. 234, ал.2, т.2 (редакция, актуална към 27.03.2018г., а
сега – ал.3, т.2 от НК), във вр. ал.1, пр.2 НК.
От обективна страна – на
27.03.2018 г. в гр. Димитровград, след предварителен сговор с Г.М.Ш., държал в
немаловажен случай акцизни стоки - 500
кутии цигари марка „Compliment Blue" на обща стойност 3750
лева, без акцизен бандерол, като такъв се изисква по закон.
Количеството и
стойността на държаните цигари без бандерол и предварителното планиране на
престъплението, включващо и съучастническия сговор предопределят случая като
немаловажен по смисъла на чл. 93, т.9 НК.
Свидетелят Ш. и
подсъдимият Г. са се сговорили предварително да извършат конкретното
престъпление, като са го планирали, организирали и са участвали в него при
разпределение на задачите и ролите. Двамата са осъществили действия от
изпълнителното деяние на престъплението и са извършители на това престъпление,
поради което са налице предпоставките на чл. 93, т.12 НК за квалифициране на престъплението като
извършено от две лица.
Държаните от подсъдимия
цигарени изделия са без акцизния бандерол, изискван от чл. 28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия ("Тютюневите
изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат и продават в търговските обекти и складове на едро и дребно само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителските опаковки").
Подсъдимият Г. е
осъществявал фактическа власт върху инкриминираните количества цигари, в
управлявания от него автомобил, като по този начин е налице елемента „държане“
по смисъла на чл. 234, ал.1 НК.
От субективна страна -
подсъдимият Г. е действал с пряк умисъл, като е знаел, че действа при условията
на предварително сговаряне със свидетеля Ш. за извършване на тежко
престъпление, бил е напълно наясно със законовата забрана за държане на подобно
количество акцизни стоки без бандерол, искал е да осъществи това държане и е
целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него
деяние.
Доводът на защитата за необсъдена от
районния съд причина за противоречия в показанията на свидетелите - полицейски
служители, дадени съответно в досъдебна и съдебна фаза на процеса е
несъстоятелен на две основания. На първо място – в съответните показания не се
установяват никакви противоречия. Всеки от разпитаните в съдебна фаза
свидетели-полицаи Т. Г., Х. П. и Н. Д. е изложил в показанията си пред съда идентични
обстоятелства, както в досъдебна фаза, като е заявил и изрично в съдебно
заседание, че поддържа прочетените му от досъдебното производство. Разликите, а
не противоречия, в съответните полицейски показания от двете фази се изразяват
единствено в допълването на заявеното от свидетелите Г. и Д. изнесена оперативна информация, включително от
неформални беседи. Освен това, както е посочил в мотивите си и
първоинстанционният съд – тези разлики са обяснени със съществувалата към
момента на досъдебното производство опасност от разкриване на източниците на
допълнената оперативна информация.
Несъстоятелно е и твърдението на защитата
за необоснованост на приетото от районния съд, че в контекста на всичките
разпити на К. А., в които свидетелят е
отричал да познава и да се е срещал с подсъдимия, в проведена беседа той бил
казал на полицейския служител Д., че е продал на Ш. и Г.
цигари. От една страна - самият довод на защитата е логически парадоксален,
предвид поддържаното от страната на подсъдимия Г. - че се е срещал лично с К. А., което се потвърждава и
от извършеното разпознаване. От друга – доводът се явява несъстоятелен, предвид
надлежно обсъдените в мотивите на първоинстанционния състав съображения да не
се кредитират показанията на свидетеля К. А. – като давани недостоверно, с цел да не уличи себе си
в престъпление по чл. 234 от НК. Цитираните съображения от мотивите на районния
съд се отнасят и за показанията на ****** на К. А. – Г. А., свидетелствала
недостоверно с цел да го предпази. Както правилно е отбелязала първата
инстанция, освен чисто житейски, този извод се потвърждава от заявеното от
свидетеля А. А. Последният, въпреки роднинската си връзка с К., ясно, и за съда – обективно, сочи, че телефонният
номер, ползван от ****** му К. А. е именно този, за който от приложените по делото разпечатки се установяват
комуникации с телефона на подсъдимия Г., и то на инкриминираната дата.
Не намира законова опора и доводът на
защитата, че първоинстанционният състав неправилно е пренебрегнал приложена към
материалите по досъдебното производство докладна записка от ****** на група „***“ при РУ – Д. – **. ****. К. Р. Редът и способите за
събиране и проверка на доказателства и естеството на последните са ясно
определени в НПК. Посочената докладна записка е вътрешен за МВР
административно-процедурен документ, без доказателствена стойност в
наказателното производство. От друга страна, по делото става ясно, че служителите
от сектор ******** ****** (***), специализиран за работа по престъпления включващи
конкретния вид, са били ангажирани със случая едва след като получената от
други криминалисти оперативна информация е била вече използвана и послужила за
залавянето на Ш. и Г.. Това обяснява отразеното от **. ****. Р. в докладната, доколкото
за него няма данни да е разполагал с тази информация към момента на съставяне
на документа.
Предвид отразеното в протокол от
08.10.2019г. за проведено по делото публично съдебно заседание на РС-
Димитровград – че съдът е приел чрез прочитане писмените материали и
доказателствени средства, приложени към ДП № 229/2018г. по описа на РУ на МВР – Димитровград, настоящият състав
тълкува твърдението на защитата за необсъденост на причината да „не е приет“
протокола за доброволно предаване, в който Г.Ш. лично написал, че цигарите са
негова собственост и са закупени с цел лична употреба, в смисъл на необсъденост
защо не се кредитира съдържанието на протокола. И в този аспект доводът е
несъстоятелен, предвид обстойният анализ в първоинстанционните мотиви (стр.8 от
тях) на кредитираните, взаимно подкрепящи се доказателства, надделяващи в
своята непротиворечивост и съвкупност над обосновано приетите за неправдиви
първоначални, касаещи само него самия, признания на Ш..
Съгласно закона (чл. 305, ал.3 НПК), в
мотивите на присъдата си съдът дължи обсъждане единствено на доказателствените
материали. В този смисъл посочените от защитника Т. като необсъдени - постановление за привличане на обвиняем и заключително
мнение на разследващия полицай за изготвяне на обвинителен акт само по
отношение на Г.Ш. нямат характера на такива материали. Те са протоколи от
процесуално-следствени действия, които за разлика от действията по
разследването не служат за събиране и проверка на доказателства, на каквито да
се основава присъда. От друга страна – сочените от защитника несъответствия на
съдържанието на тези протоколи с крайния акт намират логично обяснение със
събраните след тяхното съставяне доказателства в развилия се процес.
Доводът на защитата за необсъдени
доказателства свързани с причината Г.Ш. да промени дадените от него обяснения в
досъдебната фаза е ирелевантен към същността на произнасянето на
първоинстанционния съд. При анализа и съпоставката на коректно обсъдените от
районния състав достатъчно доказателства се установява по несъмнен начин
достоверността на последните показания на свидетеля Ш., а и участието на
подсъдимия Г. в извършеното престъпление. В този смисъл – без значение е дали
подбудите на Ш. да даде обосновано приетите за достоверни променени показания
са свързани с допълнителен, манипулативен спрямо подсъдимия, елемент или не.
Цитираните от адв. Т. справки за
задгранични пътувания на Ш. и образувано срещу него друго наказателно
производство за същия вид престъпление също нямат отношение към доказаното в
конкретния наказателен процес. Такива данни биха могли да сочат към дискредитиране
на достоверността на заявеното от Ш., ако то не беше надлежно проверено от
районния съд чрез съпоставянето със събраните други - обосновано кредитирани
доказателства, формиращи съвкупност, достатъчна за доказване на обвинението
срещу Г. по несъмнен начин. В този смисъл и допуснатото от първоинстанционният
състав нарушение на процесуалните правила - при четенето на показанията на Г.Ш.
в нарушение разпоредбата на чл. 281, ал.2 от НПК, не се явява съществено, не е
довело до ограничаване процесуалните права на страните.
Законодателят в чл. 234, ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК (в редакцията, актуална към момента на
извършване на престъплението - 27.03.2018г.) е предвиждал наказание лишаване от
свобода от две до осем години, но и лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.1 НК.
При определяне на
наказанието първоинстанционният съд правилно е отчел всички смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства - чистото му съдебно минало и добрите
му характеристични данни по местоживеене, поради което е определил, при условията
на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, наказание от една година лишаване от свобода. Настоящата
инстанция намира, че така определеното наказание под предвидения в закона
минимум за съответното престъпление, ведно с отлагането на изпълнението му по
реда на чл. 66, ал.1 НК ще способства в пълнота за изпълнение на
целите на наказанието по чл. 36 НК и най-вече тези на специалната превенция
спрямо подсъдимия, поради което следва да бъде потвърдено изцяло като вид и
размер. Основанията за прилагане на чл. 66, ал.1 НК са налице. По делото обаче съдът не е наложил
кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1, т.1 НК и не е изложил своите мотиви за това, но
липсата на съответен протест и обстоятелството, че въззивното производство е
образувано само по жалба на подсъдимия не позволява той да бъде лишен от права,
както изисква НК.
Първата инстанция в
съответствие с разпоредбите на закона се е произнесла по отношение на съдбата
на веществените доказателства и въззивният съдебен състав не намира основания
за промяна.
Разноските по делото не са
възложени съобразно изискванията на чл.189, ал.3 НПК. Общият им размер от 120,38 лева е
коректно изчислен от първоинстанционния съд
като сбор от стойността на възнаграждението за изготвената на досъдебна
фаза съдебно-оценителна експертиза (70,38 лева) и на издадените от
РС-Димитровград разходни касови ордери, съответно - в съдебно заседание от
27.11.2018г. по НОХД №395/2018г. (30 лева) и в съдебно заседание от
20.06.2019г. по НОХД №149/2019г. (20 лева). Районният съд обаче не е съобразил,
че със сключеното от Г.М.Ш. споразумение това лице е осъдено да заплати сумата
от 35,19 лева, представляваща ½ (съразмерна) част от направените в
досъдебна фаза разноски във връзка с посочената експертиза. Следователно като
дължими от подсъдимия Г. разноски остава сборът от другата ½ от тези
разноски за експертизата и платеното по разходните касови ордери, или общо –
85,19 лева. Поради това - в тази част присъдата на първата инстанция следва да бъде
изменена.
Предивд всичко изложено
и на основание чл. 334‚ т.3 от НПК‚ ОС- Хасково
ИЗМЕНЯ присъдата №38 от 08.10.2019 г.‚
постановена по НОХД № 149/2019 г. по описа на РС- Димитровград в частта й
относно разноските, като:
ОСЪЖДА Д.И.Г. с ЕГН ********** да заплати
вместо 120,38 лева – 85,19 лева, от които: направените в съдебна фаза разноски
по делото в размер на 50 лева - по сметка на РС-Димитровград, а направените в
досъдебна фаза разноски в размер на 35,19 лева - по сметка на ОД на МВР –
Хасково.
Потвърждава присъдата в останалата й
част.
Решението не подлежи на
обжалване или протест.
2.