№ 8
гр. Момчилград, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100493 по описа за 2022 година
Производството е по предявен е иск с правно основание чл.3 ал.2 предл.2-ро
във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред.
В исковата молба на Е. М. ЕМИН, с ЕГН- **********, предявена чрез
адв.Д. К. от АК- Кърджали, се твърди, че е български гражданин от турски
произход, като при раждането си е бил записан с имената Е. М.ОВ Е.ОВ, с
които фигурирал във всички официални документи до възродителния процес.
Същият заявява, че на 16.11.1975г. е започнал работа като „ветеринарен
техник“ в АПК „****“- село Бенковски, и по този осигурител е работил без
прекъсване до 20.01.1982г., като през цялото време е заемал длъжността
„ветеринарен техник“. Твърди, че работното му място било в сградата на
АПК „****“- село Бенковски, и на пълно работно време и възнаграждение в
размер около 120 лева на месец, като към него получавал и премии, и същите
се изплащали в брой от касиера на АПК „****“ срещу подпис във
ведомостите на работодателя.
Ищецът посочва, че на 20.01.1982г. неговият трудовият договор с АПК
„****“- село Бенковски е бил прекратен на основание чл.29 б.„а“ от КТ /отм./-
1
по взаимно съгласие, като трудовият стаж за посоченият период е бил
надлежно оформен в трудовата книжка. Ищецът заявява, че по време на
Възродителния процес, имената му бяха променени от Е. М.ОВ Е.ОВ на
Е.К.Е., и след този процес трудовите книжки на по-голямата част от
българските граждани от турски произход били иззети от работодателите им
и им били издадени нови трудови книжки с новите им български имена- като
това се случило и при него. В новите трудови книжки записите за придобития
от тях трудов стаж до момента на изземането им били преписани, като били
заверени с подпис и печат от работодателите им към онзи момент. Ищецът
заявява, че доколкото на него му било известно, старите трудови книжки
били унищожени. Именно поради тази причина неговата трудова книжка е
била издадена на 24.06.1986г. от работодателят му към онзи момент, а
именно: АПК „Подкова“, но вината за това не е била негова, а на държавната
политика по време на Възродителният процес.
Заявява, че въпреки че не е издадена по време на полагане на труда, за
който претендирал установяване на трудов стаж по съдебен ред, записите в
трудовата му книжка са пренесени от старата му трудова книжка, за което
работодателят към момента на промяната на имената му е положил подпис и
печат. Посочва, че понастоящем момент АПК „****“- с.Бенковски е
прекратило дейността си и разплащателните ведомости и трудово-правните
документи са били предадени в ТП на НОИ- Кърджали, но Осигурителния
архив на НОИ не можел да удостовери дали осигурителят е предал пълния
обем документация за периода на упражняваната от него дейност.
Твърди, че на 21.09.2020г. подадол в ТП на НОИ- Кърджали заявление с
вх.№Ц2113-08- 1337/ 21.09.2020г. за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО, като с Разпореждане № Ц
2113- 08-1337#9/ 16.12.2020г. на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ- Кърджали,
исканата пенсия му бе отказана с мотив, че неговият осигурителен стаж е по-
малък от необходимият.
Ищецът твърди, че след справка в ТП на НОИ- Кърджали установил, че
трудовия му стаж за времето от 16.11.1975г. до 20.01.1982г. , положен в АПК
„****“- с.Бенковски, вместо в размер на 06 г. 02 м. 04 дни , колкото реално
работил, е бил зачетен в размер на 04 г. 10 м. 2 дни, като за времето от
01.01.1976г. до 31.12.1976г.„ изобщо не му е зачетен осигурителен стаж, тъй
2
като не фигурирал в разплащателната документация на АПК „****“. Вместо
по представената към заявлението ми за пенсиониране трудова книжка,
неговият трудовият стаж е бил зачетен по издаденото му Удостоверение
обр.УП-13 с изх. № Ц 5506-08-1037#1/ 12.08.2020г., изд. от Осигурителния
архив към ТП на НОИ- Кърджали. В посоченото удостоверение, изрично е
било посочено, че за периода от 01.01.1976г. до 31.12.1976г., в сектор „ОА“
към ТП на НОИ- Кърджали, изобщо не са предадени ведомости на АУП на
АПК „****“- с.Бенковски, както и, че няма данни дали е предадена пълната
документация от осигурителя.
По повод подадено от мен заявление, от ТП на НОИ - Кърджали ми бе
издадено Удостоверение, обр. УП - 17 с изх. № 5506-08-2003#1 / 31.05.2022г.,
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на
чл. 5, ал. 2 от ЗУТОССР, за периода от 01.01.1976г. до 31.12.1976г.
Ищецът заявява, че в периода от 01.01.1976г. до 31.12.1976г., заедно с
него в АПК „****“, са работели съпругата му: К.Ю. Е. с ЕГН- **********, и
лицата Х.М.Р. /Н.Б.Р./ с ЕГН- **********, Р.Ю.К. /Р.Й.Р./ с ЕГН- **********,
А.Ю.А. с ЕГН- ********** и т.н. Поради ето защо имал правен интерес от
водене на настоящото дело с правно основание чл.3 ал.1 от ЗУТОССР.
Предвид това иска съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника ТП на НОИ- Кърджали трудовия му
стаж в АПК „****“- с.Бенковски, считано от 01.01.1976г. до 31.12.1976г .
Представя следните писмени доказателства; Декларация по чл.8 от ЗУТОССР;
Копие от трудова книжка № 44/24.06.1986г., издадена от АПК- Подкова;
Копие от Удостоверение, обр. УП – 13/ № Ц5506-08-1037#1/ 12.08.2020г., изд.
от ОА към ТП на НОИ- Кърджали. стр. 1 /оригиналът на удостоверението се
съхранявал в пенсионното ми досие/; Удостоверение, обр. УП – 17/ № 5506-
08-2003#1/ 31.05.2022г., изд. от ТП на НОИ- Кърджали; Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена; Документи, удостоверяващи
осигурителен стаж по време на спорния период на лицата- К.Ю. Е., Х.М.Р.
/Н.Б.Р./, и Р.Ю.К. /Р.Й.Р./.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Д. К., и моли да се
уважи иска по изложените доводи, като претендира разноски.
В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът
ТП „НОИ“- Русе е представил писмен отговор, с който оспорва иска и
3
посочва, че същата е недопустима и неоснователна- исковата молба на
отговаряла на изискванията на ЗУТОССР, липсвало т.н. писмено начало, и
затова не били допустими свидетелски показания. В съдебно заседание се
представлява от Директора на ТП- НОИ гр.Кърджали Свилена Янчина, която
оспорва исковата претенция, по изложените доводи, като е постъпила
писмена молба, с която се оспорва искането.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено следното:
Съдът, като се запозна със доказателствата по делото, намира, че
подадената искова молба съдържа реквизитите посочени в чл.4 ал.1 от
ЗУТОССР. Във връзка с чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, към исковата молба е
приложено Удостоверение, обр. УП – 17/ № 5506-08-2003#1/ 31.05.2022г.,
изд. от ТП на НОИ- Кърджали, на ищеца по делото в уверение, че не може да
в Осигурителният архив на НОИ липсват писмени данни за положен от
лицето /ищеца/ трудов стаж за периода от 01.01.1976г. до 31.12.1976г . , при
работодателя КЗС „****“- с.Бенковски.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 20202г.
на км.с.Фотиново, общ.Кирково, е видно, че молителят е носел и имената
Е.К.Е. и Е. М.ОВ Е.ОВ/освен настоящите Е. М. Е./.
По делото е представено към исковата молба копие на ТРУДОВА
КНИЖКА- доказателство по смисъла на чл.6 ал.2 т.5 от ЗУТОССР за
претендираният от ищеца период от 01.01.1976г. до 31.12.1976г. /сочи се, че е
бил „ветеринарен техник“ в посоченото ТКЗС в периода от 16.11.1975г. до
07.03.1983г, както и в друг период- описан подробно в трудовата книжка.
Ищецът е представил и писмена декларация по чл.8 от ЗУТОССР, че е
работил в посоченото АПК в посоченият и претендиран исков период.
Като доказателство е представено копие на Пенсионното досие на
ищеца, към което са приложени Копие от Удостоверение, обр. УП – 13/ №
Ц5506-08-1037#1/ 12.08.2020г., изд. от ОА към ТП на НОИ- Кърджали, в
което е отразен трудовият стаж на лицето в АПК „****“- с.Бенковски, и в
което за претендираният период няма отразени данни; Удостоверение, обр.
УП – 17/ № 5506-08-2003#1/ 31.05.2022г., изд. от ТП на НОИ- Кърджали-
обсъдено по-горе, и в тях се посочва, че за 1976г. за ищеца няма нанесени
данни, и за същата година не са предени съответни разплащателни
4
документации от АПК „****“ в НОИ.; В опис на осигурителен стаж на ищеца
за претендираният период също липсва записване да е работил като
ветеринарен техник. Към пенсионната преписка са приложени и други
писмени доказателства, които съдът не обсъжда поради тяхната неотносимост
към предмета на настоящото производство и претендираният период.
Приложени са писмени доказателства за положен труд в ТКЗС „****“-
с.Бенковски на две лица, които не са разпитани по делото като свидетели- а
именно лицата К.Ю. Е., Х.М.Р. /Н.Б.Р., както и на Р.Й.Р.- разпитан като
свидетел, които в претендираният период са работили при посоченият
работодател.
От разпита на Р.Й.Р./Рамадан Юмер Карахасан/ и АЛЕЙДИН ЮСУФ
КЮЧЮКАЛИ, се установява, че посочените лица са били на работа в ТКЗС
„****“- с.Бенковски, в претендираният период заедно със ищеца- последният
е бил ветеринарен лекар в периода от 15.12.1969г. до 1979г. /което се
установява със справка опис на трудов стаж, изд. от НОИ- Кърджали, а
първият- от периода 01.08.1974г. до 31.10.1979г. като полевъден бригадир /
тази насока е извлечение от тр.книжка на това лице/. Свидетелите са
категорични, че ищецът е работил в претендираният период като
„ветеринарен техник“ в посоченото ТКЗС, и те били в това стопанство в този
период.
Предвид горните доказателства съдът стигна до следните правни
изводи;
Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж,
придобит преди 01.12.1999г., съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Стаж по чл.1 ал.1 от Закона може да се установява, ако пред съда се
представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е
придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или
физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че
документите са загубени или унищожени, респ. не са предадени. По делото е
представено Във връзка с чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, към исковата молба е
приложено Удостоверение, обр. УП – 17/ № 5506-08-2003#1/ 31.05.2022г.,
изд. от ТП на НОИ- Кърджали, на ищеца по делото в уверение, че не може да
в Осигурителният архив на НОИ липсват писмени данни за положен от
5
лицето /ищеца/ трудов стаж за периода от 01.01.1976г. до 31.12.1976г . , при
работодателя КЗС „****“- с.Бенковски, респ. и на ищеца не може да се издаде
документ за трудовият му стаж за процесният период в посоченото ТКЗС,
като в тази насока в Удостоверение, обр. УП – 17/ № 5506-08-2003#1/
31.05.2022г., изд. от ТП на НОИ- Кърджали- обсъдено по-горе, се посочва, че
за 1976г. за ищеца няма нанесени данни, и за същата година не са предени
съответни разплащателни документации от АПК „****“ в НОИ., както и Опис
на осигурителен стаж на ищеца за претендираният период също липсва
записване да е работил като ветеринарен техник. Предвид тези цитирани
писмени доказателства, предявеният иск се явява допустим. Разгледан по
същество, същият се явява и основателен по следните съображения:
Съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/,
свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се
допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия стаж и изхождат от работодателя/осигурителя,
където е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Алинея 2 от
нормата /чл.6/ примерно изброява писмените доказателства, които по
смисъла на Закона представляват „начало на писмено доказателство”. В
настоящото производство такова депозирано доказателство е трудовата
книжка на ищеца, както и удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1 от
ЗУТОССР за претендираният от ищеца период от 01.01.1976г. до 31.12.1976г.
/сочи се, че е бил „ветеринарен техник“/.
По делото са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания
на две лица, които са работила като през 1976г. /преди и след тази година
също/ в ТКЗС-с.Бенковски. Същите категорично потвърждават факта на
полагане на трудов стаж ищеца през процесният период на длъжността и при
условията, посочени и в трудовата му книжка.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва
да бъде уважен като основателен и доказан. Предвид и на това следва да бъде
признат за установен по смисъла на чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на
Национален осигурителен институт- Териториално поделение-Кърджали,
трудовият стаж на Е. М. ЕМИН, с ЕГН- **********, за 1 година- За
периода от 01.01.1976г. до 31.12.1976г. в ТКЗС ”****”- с.Бенковски,
6
общ.Кирково, на длъжността „ветеринарен техник“ на пълно работно време
и месечно заплащане на трудовото възнаграждение. Записването в писмените
доказателства по смисъла на чл.5 и чл.6 от Закона е именно за „ветеринарен
техник“ поради и което следва тази длъжност да се приеме, че е била
изпълнява от ищеца, а която е била конкретната трудова и селскостопанска
дейност, е без значение за настоящото производство.
В тези производства не присъждат деловодни разноски, тъй като
съгласно специалната норма на чл.9 ал.2 от Закона, същите остават за сметка
на ищеца.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕН на основание чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1 т.3
от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по
отношение на Национален осигурителен институт- Териториално поделение-
гр.Русе, трудовият стаж на трудовият стаж на Е. М. ЕМИН, с ЕГН-
**********, за 1 година- За периода от 01.01.1976г. до 31.12.1976г. в ТКЗС
”****”- с.Бенковски, общ.Кирково, на длъжността „ветеринарен техник“,
на длъжността „полевъден работник“ на пълно работно време и месечно
заплащане на трудовото възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7