ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 186 17.01.2020г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
Седемнадесети януари две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова
гр.д.№
1838 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, след като с
определение № 883/ 21.10.2019 г. състав на Районен съд – Айтос е прекратил
производството по гр.д.№ 605/2019 г. по описа на съда на основание чл. 118 ал.
2, вр. чл. 104, т. 4 от ГПК и е изпратил делото за разглеждане по подсъдност на
Окръжен съд - Бургас.
Постъпила е искова молба от Ю.Л.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Е. Анастасова Димитрова-В.,***, със съдебен адрес:***,
против Т.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и „Терастрой“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Любен Каравелов“
№76, ет.1, ап.4, представлявано от управителя Филип Господинов Филипов, с която
са предявени обективно и субективно съединени искове с посочено правно
основание чл. 26 от ЗЗД, чл. 135 от ЗЗД и чл. 124 от ГПК: за приемане за
установено по отношение на ответниците, че договорът, обективиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 156, том II, рeг.
№ 2187, дело №250 от 2010 г., вписан с вх. рег. № 805 от 19.04.2010 г. на Служба
по вписванията - Айтос, акт № 82, том III, дело №380/2010 г. е нищожен на някое
следните основания, предявени в условията на евентуалност: привидност –
абсолютна или относителна симулация, прикриваща договор за заем, противоречие
със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на
съгласие, липса на основание; за приемане за установено действителността на
прикритата сделка – договор за заем; за приемане за установено, че ищцата е собственик
по давностно владение на недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, а
именно: ателие №6 /шест/ на четвърти
жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер и четири жилищни
етажа, находяща се в гр. Айтос, ул. „Baсил Левски“ № 4, със застроена площ от
71,84 /седемдесет и едно цяло осемдесет и четири стотни/ кв.м., състоящо се от
спалня, дневна, кухня, баня-тоалетна, антре и две тераси, при граници: север - външен
зид и стълбищна клетка, изток - коридор и апартамент №1, юг - външен зид и
апартамент №1, запад - външен зид,
заедно с 3,693% /три цяло шестстотин деветдесет и три хилядни процента/
идеални части, равняващи се на 6,65 /шест цяло и шестдесет и пет стотни/ кв.м.
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена,
в който е изграден, заедно с един брой избено помещение №11, находящо се в
сутерена на сградата, със застроена площ 7,25 /седем цяло и двадесет и е намира
в с пет/ кв.м., който имот се намира в построена по одобрен архитектурен проект
масивна жилищна сграда в поземлен имот в гр. Айтос, представляващ урегулиран
поземлен имот - УПИ VI - 189, в кв. 179, по ПУП на гр. Айтос, ул. „Васил
Левски“ №44, с площ от 755 /седемстотин петдесет и пет/ кв.м. при граници: улица
„Оборище“, ул. „Васил Левски“ и
поземлени имоти №№ V-186, IX -188, VIII-190, 251 и VII-191, върху който е построена сградата. В условията
на евентуалност е предявен иск за обявяване за относително недействителен
спрямо ищцата на горепосочения договор. Претендира присъждане на съдебните
разноски в производството, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА.
Бургаски окръжен съд преди да пристъпи към
разглеждане на делото съгласно раздел ІІІ на Глава 13 от Дял Първи на Част
Втора на ГПК следва да извърши предвидената в чл. 140 от ГПК подготовка на
делото в настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия,
посочени в този законов текст.
Преписи от исковата молба на основание чл.131 от ГПК са изпратени на ответниците, на които е указано да подадат писмен отговор в
едномесечен срок, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му
и неупражняването на права. Отговор от първия ответник е постъпил в срок чрез
процесуалния представител по делото адв. Е. Анастасова Димитрова-В.. Видно от книжата
по делото екземплярът за съда не е подписан, предвид което на ответника следва
да се укаже в седмичен срок от съобщението да подпише представения на л.119-126
от делото отговор на искова молба. Вторият ответник „Терастрой“ ООД е уведомен на
основание чл. 50, ал. 2 и ал. 4 от ГПК. В предоставения срок за отговор, такъв
не е постъпил.
При проверка на допустимостта на предявените искове
съгласно предл.2 на ал.1 на чл.140 от ГПК съдът констатира следното: Исковете
са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104, т.4 и
т.6, и чл.109 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция,
който е и съд по местонахождение на процесния недвижим имот. С отговора на
исковата молба първият ответник навежда възражения по допустимостта на иска с
правно основание в чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД поради липсата на правен
интерес от установителния иск за прогласяване нищожност на разпоредителната
сделка от лице, което не е страна по сделката. Искът по чл. 135 от ЗЗД е
предявен в условията на евентуалност, предвид което не е налице твърдяната от
ответника недопустимост.
В решение № 224 от 23.10.2018 г. по гр.д.№ 1634/2018 на ВКС,
4-то г.о. е прието, че когато искането за прогласяване нищожността на сделка на
основанията по чл. 26 ЗЗД е от страна по делото, която обаче не е страна по
сделката, след като връщането на разпореденото по сделката имуществено благо ще
се върне в правната сфера на страната по сделката, без да облагодетелства
страната по делото, заявила нищожността, постановеното решение е недопустимо,
поради липсата на правен интерес. Прието е още, че изводът на съда, че
успешната защита, предоставяна с особения конститутивен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предпоставя наличие на право на собственост над имота за обещателя, то
ищците имат интерес да обявят договора за продажба, следхождащ предварителния
договор, за нищожен и така да елиминират облигационните му последици и
произтичащото от тях вещно действие, е неправилен. Ищците не са страна по
атакуваната сделка и за тях липсва правен интерес от предявения иск с правно
основание чл.26, ал.5, пр.5 ЗЗД.
По изложените съображения
липсва правен интерес и следва да се прекрати производството по отношение на предявените
искове за прогласяване нищожността на процесната сделка на всяко от множеството
релевирани основания по чл. 26 от ЗЗД. Липсва правен интерес и от предявения иск за разкриване на прикритата
сделка по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Липсва правен интерес и от предявения
установителен иск за собственост срещу втория ответник. В т. 3б от Тълкувателно
решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК е прието, че
е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което
се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. Наличието
на интерес обаче е обусловено от накърняването на собственическите права на
ищеца било с разпоредителна сделка, било с действия по снабдяване с констативен
нотариален акт и пр, т.е. с фактически действия по оспорване собствеността на
действителния собственик. По делото обаче липсват твърдения ищцата да е била
собственик на процесния имот към момента на неговото разпореждане от втория
ответник, напротив твърди се изтекла в нейна полза придобивна давност в един
много по-късен момент, в който смисъл не е налице оспорване на собствеността от
страна на втория ответник. С оглед гореизложеното, производството по
установителния иск за собственост следва да се прекрати спрямо втория ответник
„Терастрой“ ООД.
Установителният иск за собственост спрямо първия
ответник Т.Г. и Павловият иск са подадени от активно легитимирано лице, което
твърди, че е придобило имота по давност, а по евентуалният Павлов иск, че е
кредитор на втория ответник и искът е насочен срещу лица, за които се твърди,
че са сключили помежду си сделка, която уврежда интересите на кредитора-ищец. Налице
е правен интерес от предявяване на последните два иска (така в мотивите към т.2
от ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК).
Ответниците не навеждат други възражения за недопустимост
на предявените искове.
С разпореждане № 1867 от 26.06.2016 г. ищцата е
освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
С оглед на горните констатации по отношение на
редовността и допустимостта на предявените искове, съдът намира, че ще следва
да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание- на основание
чл. 140, ал. 3 от ГПК.
Съдът
намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по
делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени
от страните.
Проект
за доклад:
Ищцата твърди, че на 19.04.2010 г. ответниците сключили
договор за покупко-продажба, по силата на който първият ответник Г. е придобил от „Терастрой“ ООД правото на
собственост върху процесния имот за сумата от 18 000 лв. Нотариалният акт
бил изповядан повече от година след като ищцата сключила с втория ответник
предварителен договор за същия имот, а през 2011 г. изплатила изцяло
договорената цена от 48 000 лв. Твърди се още, че ищцата многократно
канила втория ответник да сключат окончателен договор, но последният отлагал с
аргументи, че сградата не била снабдена с акт 16. През 2018 г. след издаване на
акт 16 и след направена справка в службата по вписванията ищцата узнала, че
„Терастрой“ ООД продало процесния имот въпреки подписания предварителен договор
и платената към този момент първа вноска от цената.
Ищцата провела многобройни разговори с двамата
ответници, които пред свидетели заявили, че продажната цена не била платена,
нито получена, а сделката била фиктивна с цел заобикаляне на закона, за да
избегне изнасянето му на публична продан за удовлетворяване вземанията на
кредиторите на „Терастрой“ ООД, включително и на ищцата. Сделката била сключена
поради финансовите затруднения на дружеството и нуждата му от средства за
завършване на сградата. Твърди се, че ответниците се сговорили да сключат
симулативна сделка, цената по която да не бъде плащана, а в замяна първият
ответник да изтегли кредит, обезпечен с процесния имот, и предостави средствата
на дружеството с цел довършване на строежа. Поради натрупаните дългове и
образуваните изпълнителни дела дружеството ответник получило отказ от всички
банки и не могло да осигури нужните средства. Със симулативната сделка страните
преследвали две цели – да избегнат удовлетворяване на кредиторите от процесния
имот и същевременно да получат кредитни средства за довършване на сградата, за
което спомогнало чистото кредитно досие на първия ответник, който вписал
ипотека веднага след фиктивното придобиване на имота. Първият ответник лично и
чрез дружеството си „Г.“ ЕООД получил кредитни средства в размер на 20 000
евро, които следвало да предаде на „Терастрой“ ООД с уговорка последното
дружество да изплаща кредита, а при пълното му погасяване да придобие обратно
имота. Първият ответник обаче предал на втория само 10 000 евро, поради
което се уговорили да изплащат кредита по равно. След като първият ответник
престанал да плаща вноските по кредита, след известно време същото сторил и
вторият ответник, като поискал собствеността върху имота да бъде прехвърлена на
ищцата, но ответникът Г. отказал да върне имота. В крайна сметка кредитът бил погасен от
„Терастрой“ ООД.
Твърди се още, че на 10.05.2019 г. първият
ответник завел срещу ищцата ревандикационен иск за процесния имот, както и за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота. За да направи
отказ от иска и да ѝ прехвърли собствеността върху процесния имот, Г.
поискал от Ю.М. сумата от 23 000 лв., която сума не представлявала продажна
цена, а била формирана от 20 000 лв. неизплатени дългове на „Терастрой“
ООД и 3 000 лв. съдебно-деловодни разноски.
Уговорено било прехвърлянето на имота да е само
„фиктивно“, за да бъде изтеглен кредит и продажбата да е „валидна“ само докато
трае погасяването му. Твърди се, че симулативната сделка е насочена срещу
интересите на ищцата, тъй като я лишавала от възможността да предяви иск за сключване
на окончателен договор. Горното пораждало правен интерес за ищцата да предяви
иск по чл. 26 от ЗЗД, както и фактът, че поради късното узнаване за продажбата
едва през 2018 г., бил изтекъл преклузивният срок за предявяване на иск срещу
продавача за връщане на даденото. Правният си интерес ищцата обосновава и със
заведения срещу нея ревандикационен иск.
Навежда следните основания за нищожност на
договора в условията на евентуалност, като моли съда да ги разгледа от
най-тежкия порок в поредност съобразно естеството на правоотношението
(Определение № 494/05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 267/11 г. на IV г.о.):
симулативен и привиден, като страните не са желаели да настъпят правните
последици от продажбата, а целели друго; липса на основание – купувачът не е
заплатил цената, а вместо това е изтеглил ипотечен кредит, половината от който
предоставил на продавача с уговорка след погасяване на кредита, да му продаде
обратно имота; липса на съгласие за покупко-продажба – декларираното съгласие е
привидно и не отговаря на действителната им воля; противоречие със закона – сключен
като привиден с намерение да се увредят кредиторите и да изтеглят кредит от
банката; заобикаляне на закона – с позволени средства (договор за
покупко-продажба) преследват забранена от закона цел – увреда на кредитори и
усвояване на банков кредит, както и прикриване на договор за заем; накърняване
на добрите нрави и морала – цел да увредят ищцата, макар да са знаели, че
цената е платена от последната, както и да получат кредит, който не би бил отпуснат
без сключването на привидната сделка.
Твърди се още, че ищцата владее процесния имот от
17.03.2009 г. – деня на подписване на предварителния договор и плащането на
първата вноска от продажната цена. Владението било предадено на ищцата от
дружеството-продавач, като имотът е бил на етап груб строеж. Ищцата вложила
значителни финансови средства за довършителни работи и да го направи годен за
живеене. Владението ѝ продължило повече от 10 години, през които
направила много подобрения, включително и два ремонта, както и два ремонта на
покрива на сградата поради появили се течове. Позовава се на 5-годишно
давностно владение, а в условията на евентуалност – 10-годишно, което
продължило непрекъснато, явно, несмущавано и безспорно. Твърди се още, че
ищцата държала имота като свой по силата на предварителния договор, като още в
деня на сключването му 17.03.2009 г. поставила врата с ключалка, а по-късно
закупила и оставила строителни материали за довършването му. По-късно заживяла
в него, където родила двете си деца през 2012 и 2014 г. Ищцата не само
заплатила продажната цена, но и инвестирала над 40 000 лв. за подобрения и
запазване на имота, предвид което предявява установителен иск за собственост по
давностно владение срещу двамата ответници.
В условията на евентуалност предявява иск по чл.
135 от ЗЗД за прогласяване на процесната сделка за относително недействителна
спрямо ищцата. Твърди се, че вторият ответник е длъжник на ищцата, като
вземането ѝ произтича от предварителния договор за покупко-продажба от
2009 г. и анекса към него от 2011 г., и заплатената цена в размер на
48 000 лв. С нотариалното прехвърляне на имота през 2010 г. вторият
ответник намалил имуществото си, с което увредил интересите на ищцата и
поставил в опасност удовлетворяването на вземането ѝ. Твърди знание за
увреждането и у първия ответник, тъй като при сключването на увреждащата сделка
ищцата вече е живеела в имота, а Г. не платил продажната цена, като се сговорил
фиктивно с втория ответник.
Поради гореизложеното за нея се пораждал правен
интерес от предявяване на настоящите искове.
Предявените
искове са с правно основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК, а условията на евентуалност иск по чл. 135 от ЗЗД.
Ответникът Т.Г. чрез процесуалния си представител
оспорва предявените искове по допустимост и основание. На първо място посочва, липсата
на правен интерес от установителния иск за прогласяване нищожност на
разпоредителната сделка от лице, което не е страна по сделката. Позовава се на
решение № 224 от 23.10.2018 г. по гр.д.№ 1634/2018 на ВКС, 4-то г.о. Счита, че и искът
за обявяване на относителна недействителност е недопустим, тъй като не може да
се проведе за сделки, които са недействителни на друго основание. Моли съда да
прекрати производството по тези претенции.
Излага подробни съображения
по неоснователността на исковите претенции. Счита, че предварителният договор е
недействителен поради липса на годен обект, тъй като до завършване на сградата
в груб строеж, липсва самостоятелен обект. Сочи, че по делото не е представено
обратно писмо, необходимо за разкриване на симулацията, а представената вноска
бележка за погасяване на кредит с вносител трето за делото лице – „Г.“ ЕООД не
представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК. Посочва, че в нотариалния акт са обективирани изявления на продавача и
купувача, че са съгласни с покупко-продажбата и цената е заплатена в брой, а
ограничението за разплащанията в брой е въведено след сключването на сделката.
Освен това, към датата на сключване
на нотариалния акт, ищцата няма качеството кредитор, на която и да е от
страните по него, тъй като по първия предварителен договор плащане няма, а
вторият е сключен много след процесната сделка.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенцията по чл. 135 от ЗЗД, като счита, че давностният срок тече от
увреждащото действие, т.е. от сключване на нотариалния акт – 19.04.2010 г. и е
изтекъл на 19.04.2015 г.
Счита иска за придобиване на имота по давност за
неоснователен. Сочи, че при едно от посещенията си в Айтос, ответникът при опит
да влезе в жилището си установил, че в него са се настанили други лица. По
случая била образувана преписка № 3119/2018 г. на РП-Айтос. Ищцата била
разпитвана в качеството на свидетел, но представила единствено предварителния
договор от 2011 г., което будело съмнение дали договора от 2009 г. не е
съставен за целите на настоящия процес с оглед възможността за придобиване на
имота с десетгодишна давност. Счита, че не е възможно ищцата да е владяла имота
от 17.03.2009 г., тъй като акт образец 14 за приемане на конструкцията на
сградата е от 10.11.2009 г., т.е. преди това е липсвал обект, в сградата не е
имало нито ВиК, нито ел.инсталация. Акт образец 15 за установяване годността за
приемане на строежа е с дата 02.11.2017 г., а акт образец 16 за въвеждане в
експлоатация на строежа е от 06.12.2018 г. Счита, че до 2018 г. обектът е
представлявал строителна площадка и е невъзможно ищцата да го е владяла.
Излага съображения за липсата на
вещно-прехвърлителен ефект на предварителния договор и анализира двата,
представени с исковата молба. Сочи, че в договора от 2009 г. е уговорен краен
срок за сключване на окончателен договор – 2 месеца след издаването на акт 16,
но не по-късно от 31.12.2014 г. Предвид това счита, че договорът от 2009 г. е
прекратен, тъй като към акт образец 16 е издаден през 2018 г. В договора от
2011 г. липсва срок за сключване на окончателен договор, но счита, че същият
може да бъде изведен от чл. 4, ал. 5 – след издаване на акт 16. Предаването на
владението съгласно договора от 2009 г. става при подписване на договора, което
ответникът счита за невъзможно предвид липсата на акт 14 към този момент. В
договора от 2011 г. е записано, че владението се предава след издаване на акт
16 в деня на подписване на окончателния договор и до колкото в исковата молба
се твърди, че договорът от 2011 г. е анекс към договора от 2009 г., то счита че
клаузата е предоговорена. Последното от своя страна изключва придобиване право
на собственост върху имота с десетгодишна давност. Заявява, че ищцата по никакъв
начин не е демонстрирала пред първия ответник волята си да владее имота, по
отношение на който е вписан нотариален акт от 19.10.2010 г. Позовава се на чл.
113 от ЗС.
Представя и ангажира доказателства. Претендира
разноски.
По делото не са налице признания на права и на
факти и обстоятелства. Не са налице по настоящото дело с оглед предмета му други
обстоятелства, за които да съществува установено от закон предположение, да са
общоизвестни или служебно известни, поради което да не се нуждаят от доказване.
Съдът указва на страните, че следва да докажат
фактите и обстоятелствата, на които основават доводите си и които ги ползват.
По предявените искове с правно основание в чл. 124,
ал. 1 от ГПК и чл. 135 от ЗЗД ищцата носи тежестта да установи при условията на
пълно доказване следните обстоятелства: че са налице предпоставките на чл. 79,
ал. 1 или 2 от ЗС за придобиване на собствеността; че с извършването на
покупко-продажба на недвижим имот, обективирано в нотариален акт № 82, том III,
дело №380/2010 г., вх.рег. № 805 от 19.04.2010 г. на СВ - Айтос, извършена
между ответниците по делото, вторият от тях е увредил ищеца; че извършването на
сделката е било с намерение да се увреди кредитора, а в случаите на възмездна
сделка и че първият ответник-купувач също е знаел за увреждането. Ответниците
следва да докажат своите възражения.
Съдът намира направените от страните доказателствени
искания за приемане на приложени при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства за основателни, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват
твърдените от тях факти. Доказателствените искания са допустими и необходими,
тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за
установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им
решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
Искането на ищцата за допускане на двама свидетели
за доказване владението върху имота и други посочени факти следва да се уважи.
Предвид прекратяването на производството по
исковете за прогласяване нищожност на процесната сделка, не следва да се
допускат доказателствените искания в подкрепа на тези искове. Доколкото ищцата
е поискала изслушването на други двама свидетели освен за разкриване на
симулацията и с цел доказване на знание и сговор между ответниците да увредят
ищцата, съдът намира същите за допустими за доказване предпоставките на
Павловия иск.
Първият ответник е направил доказателствено искане
да бъде изискано и приложено ДП № 2167/2019 на ОП-Бургас. В обстоятелствената
част на отговора обаче сочи преписка № 3119/2018 г. по описа на Районна
прокуратура – Айтос, а на друго място на РПУ-Айтос. По направеното искане съдът
ще се произнесе в открито заседание след уточняване на искането и изслушване
становищата на страните.
Не следва да се уважи искането на ответника Т.Г.
за допускане до разпит на двама свидетели за установяване продължителността на
строителството на сградата.
По изложените съображения и на основание чл.140 от ГПК съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете за
прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 82, том III, дело №380/2010 г., вх.рег. № 805 от
19.04.2010 г. на СВ – Айтос, с правно основание в чл. 26 от ЗЗД на всички
релевирани в условията на евентуалност основания.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска с правно
основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ищцата е собственик на ателие
№6, със застроена площ от 71,84, находящо се в гр. Айтос, ул. „Baсил Левски“ №
44, ет.4, спрямо ответника „Терастрой“ ООД.
УКАЗВА на ищцата да посочи изрично дали предявява
искът по чл.135 от ЗЗД при условие на евентуалност на искът по чл.124 ог ГПК ,
предявен против ответника Т.Г..
НАСРОЧВА делото за 03.02.2020 год. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
като им се връчи препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ответника Т.Г. в седмичен срок от
съобщението да подпише представения на
л.119-126 от делото отговор на искова молба.
ПРИЕМА приложени към исковата молба и към отговора
на исковата молба писмени документи.
ДОПУСКА до разпит в режим на довеждане четирима
свидетели на страната на ищцата за доказване на посочените в мотивната част на
определението обстоятелства.
Оставя без уважение останалите доказателствени
искания на страните.
Определението е окончателно.
Съдия: