Р Е Ш Е Н И Е
№4813/11.11.2019г.
Гр.Варна,11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 7722 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е образувано по
заведена във ВРС искова молба с регистрационен входящ номер
36 490/21.5.2019 год. депозирана от ищеца
Б.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***
чрез процесуален представител адвокат от
АК Варна – В.Г., със съдебен адрес *** /партер/ против ответното дружество „Е. П. П.“
АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П.
С. С., А. М. Д.и Г. К..
Отправеното до ВРС искане е да бъде
постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че ищецът
не дължи на ответното дружество СУМАТА от 5 407,58 лева (пет хиляди
четиристотин и седем лева и петдесет и осем стотинки) по фактура № **********
/14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 30.03.2017 год. до 29.03.2018 г. за обект находящ се в *,с клиентски номер *и абонатен номер *, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Обективирано е и
искане за присъждане на сторените от ищеца съдебно деловодни разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: Ищецът
твърди,че е клиент на „Е. П. П.“ АД и заплащал редовно консумираната
електрическа енергия по клиентски номер *.През
м.май 2018 г. П. получил писмо с изх.№ 52655_КП1901001_1/10.05.2019г. от
дружество „Е. С.“ /„Е. С.“ АД/, с което бил уведомен, че на 29.03.2018 г.
служители на същото дружество извършили проверка на точността на измерване на
обслужващата ищеца измервателна система и на свързващите я ел.инсталации, като
за извършената проверка съставили констативен протокол № 1901001. В резултат на
неточно измерване на консумираната ел.енергия в обекта на потребеление
на ел.енергия находящ се на посочения по-горе ищец,
на ищеца било направено преизчисление на количеството
потребена ел.енергия а с писмото получил както КП от проверката, така и КП на
БИМ – ГД – МИУ –РО – Русе, с номер 765/3.5.2019 г. В последствие ,сочи още
ищецът в исковата си молба, че получил и от ответното дружество писмо от 14.5.2019 г. в което се сочело ,че
ответното дружество изчислило и коригирало сметката му за ел.енергия съгласно
приложена Справка за корекция при неизмерване , неправилно и или неточно
измерване на ел.енергия. Към самото писмо била приложена и фактурата от 14 –ти
май 2019 г., издадена от ответното дружество за исковата сума и Становището за
начисление на ел.енергия за периода от 30.3.2017 год. до 29.03.2018 г.,
издадено на дата 09.05.2019 г.
При тези фактически твърдения ищецът
оспорва дължимостта на това задължение, като счита,
че същото не следва да плаща на ответника по следните съображения: 1. Лично
ищецът или упълномощен от него представител не бил подписвал протокола от
29.3.2018 г. за техническа проверка на СТИ, като на това основание оспорва
констатациите в Констативния протокол. Ищецът счита,че за ответното дружество
не съществувало правно основание за съставяне на КП, поради отменената към
датата на проверката разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ – отменена по реда на съдебния
контрол с Решение № 1500 по адм.дело № 2385/2016 на
ВАК , петчленен състав. ;2. Начисленото количество ел.енергия от 30 566 кВТч, обективирано в Становището на „Е. С.“ АД ищецът също
оспорва като твърди, че не му било доставено нито потребено за посочения
период. Изводите си за недължимост на сумата ищецът е
мотивирал цитирайки постановените Решения на ВАС с които са отменени отделни
разпоредби ПИКЕЕ от 2013 г. и ОУ на Е.
П. П.АД . – Решение № 798/20.1.2017 на
ВАС- с което било отменено решение № ОУ – 06/21.7.2014 г. на ДКЕВР с което са
били одобрени ОУ на ответното дружество /влезли в сила на 7.9.2014 г. Сочи се,
че след отмяната на цитираното Решение на ДКЕВР /вече КЕВР/, до одобряване и
влизане в сила на нови ОУ ответното дружество следвало да прилага в отношенията
си с потребителите на ел.енергия и негови клиенти ОУ одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ - 061/7.11.2007 г. От друга страна, подчертава ищецът, с редица
Решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК /цитирани в исковата молба
/били обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от ОУ на ответника – регламентиращи
възможността за едностранна корекция на сметка, като неравноправни клаузи по
см. на чл.143 и чл.146 от ЗЗП.В контекста на изложеното спирайки се на
постановените две последни Решения на ВАС – Решение № 798/20.1.2017 и
13691/8.11.2018 г. ищецът обобщава, че към момента на проверката на
електромера, обслужващ обекта на потребеление на
ел.енергия са били отменени нормите на ПИКЕЕ /чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51/
за да изведе извода от правна страна, че за ответното дружество не е
съществувало правно основание за извършване на така наречената корекционна процедура. ;3. Допълнително ищецът твърди, че
КП на БИМ не съдържал констатации за установена механична повреда, деформация
или неизправност на СТИ, схемата на свързване на СТИ или измерване на електромера
което обосновавало извод,че не била налице грешка при отчитане на ел.енергията
от техническото средство. На второ място в същия последен раздел от исковата си
молба ищецът е обърнал внимание на съда,че КП на БИМ е съставен не в
срока,който не може да бъде по-дълъг от 2 месеца а след повече от 13 месеца
след проверката – т.е. било налице нарушение на разпоредбата на чл. 675 а, ал.
4 от Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен
контрол. При тези изложени факти,обстоятелства
и правен анализ ищецът е отправил искането си до съда и формулирал доказателствени искания .Обективирано
е изрично искане за присъждане на разноските по делото.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника чрез адв.
Н.Г., с който намира предявеният
иск като допустим, но изцяло
неоснователен.Становището по
основателността на предявения иск на ответното дружество е следното:Предявеният
иск според ответника бил изцяло неоснователен.Твърди се ,че за „Е.П.“ АД било
налице правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на отрицателния установителен иск, депозиран
от ищеца, а именно вземането на „Е. П. П.“ АД към ищеца за потребена
електрическа енергия на стойност 5407,58
лв., конкретизирано по размер с фактура № **********/14.05.2019г. Процесната сума, възразява в отговора на искова молба
ответното дружество, че представлява цената
на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на
30566 кВтч, и се дължала от ищеца на основание
чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.В отговора на искова молба ответната страна
не оспорва, че между ищеца и ответното дружество съществувало валидно договорно
правоотношение, по силата, на което ищеца имал качеството потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия. Потвърдено е и
обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на средството за
търговско измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът
от проверката бил обективиран в констативен протокол.
По същество в срока по чл. 131 ГПК
ответното дружество е навело следните възражения срещу иска и обстоятелствата
на които се основат: Налице било основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електрическа енергия. Ищецът и ответното
дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД. Твърди
се, че ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в
обекта, находящ се в * с абонатен № * и клиентски № *.
Сочи се още, че на дата 29.03.2018г. била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД, в
присъствието на член от домакинството на абоната и един свидетел. В тази връзка
ответното дружество подчертава, че „Е. С.“ АД нямало вменено от закон или от ОУ
на ДПЕЕЕМ задължение предварително да известява потребителите за проверките,
които извършва, реализирайки правата си на собственик, тъй като подобно
предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и средствата за
търговско измерване. „Е. С.“ АД, пояснява ответната страна било дружество с
основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършвал преноса и разпределението на електрическа енергия
на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството било оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а „ от ДР на ЗЕ и
собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и
имало правото да извършва технически проверки на място на измервателната
система и на средствата за търговско измерване. На средствата за търговско
измерване се извършвали първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството –„Е. С.“ АД следяло за техническото състояние на измервателните
уреди и като резултат на такава проверка било констатираното несъответствие при
отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната.
Ответното дружество твърди, че третото
на спора лице - „Е. С.“ АД от своя страна също изпълнявало договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл. 63 ЗЗД и за извършената
проверка бил съставен Констативен протокол № 1901001. При проверката били
извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в
невизуализирания регистър 1.8.3. имало
показания в размер на 30566 кВТч. В регистър 1.8.1.
били отчетени 3874 кВТч. в регистър 1.8.2. - 5767 кВТч. а в регистър 1.8.3. - 30566 кВТч.
Процесният електромер ,твърди ответната страна, бил
демонтиран, подменен с нов такъв, поставен
в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 285048 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Констативният протокол за техническа проверка,
според ответното дружество отразявал действителното фактическо положение,
същият бил подписан от член от
домакинството на абоната и един независим свидетел, респ. извършената
проверка на електромер с фабр. № 1115031500789836, на
неговата цялост и функционалност, притежавала съответната юридическа стойност.
Безспорно – за ответника – било, че в имота на ищеца била консумирана
електрическа енергия, която не била заплатена а ако абонатът потребил електрическа енергия в количество, различно от
отчетеното, той дължал заплащането му по силата на договорната връзка.
На следващо място се сочи в отговора
на искова молба, че Експертизата на електромера била извършена от Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол
№ 765/03.05.2019г. , като при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера.
Установено било наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. в размер на 30566,8 кВТч., която
не била визуализирана на дисплея. Констативният протокол на Български институт
по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел -
Русе, подчертава в отговора си на искова молба ответникът, бил официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползвал с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.Сочи се още, че
на дата 09.05.2019г. „Е. С.“ АД съставило Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено
било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3
- 30566 кВТч.
При така изложеното по-горе ответникът
твърди, че съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа можел да
коригира количествата ел. енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества ел. енергия при установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните количества ел. енергия за период не по-дълъг от
една година назад.Този
тип вмешателство имал за цел част от консумираната ел. енергия да бъдела
отклонявана в регистър, който не се визуализирал на електромера.При ежемесечно
отчитане на количеството ел.енергия нямало как да се установи натрупване на
електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със
специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагали.
Твърди
се още, че на 14.05.2019г. „Е.П.“ АД издало фактура № **********, с което била
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а
именно 5407,58 лв. а с писма от „Е. С.“ АД (изх. №
52655/10.05.2019г.) и от „Е. П.“ АД (изх. № 52655/14.05.2019г.) били приложени
констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
В
подкрепа на възраженията си,залегнали в отговора на искова молба ответното
дружество препраща към мотивите на едно от всички постановени от ВКС по реда на
чл.290 ГПК Решения а именно - Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по го.д. №
50417/2016г.. I г.о.. ГК. докладчик съдията Гълъбина Генчева, с което решаващият състав на
ВКС приел, че било допустимо операторът
на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребената
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената
електрическа енергия погрешно е отчетена
и заплатена в по-малък размер, поради грешно
въведени в информационната база данни за техническите параметри на СТИ. Като
аргумент в подкрепа на съшия извод, решаващия състав се на ВКС, пояснява
ответникът, се позовал на принципното разбиране на ВКС в разгледаните Решения
за една друга сходна хипотеза на неточно отчитане на реално доставената
електрическа енергия, когато това се дължало на неправомерна намеса в СТИ, но
доставчикът е доказал реалното количество на доставката и разликата между
заплатеното и действително дължимото.Въпреки, че била извършена корекция на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания
регистър, твърди ответната страна, била е реално доставена и потребена от
потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.
200. ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока
бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била
получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Т.е. потребителят
бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия,поради което процесната сума се дължала от
ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с чл.
200. ал. 1.предл. 1 от ЗЗД.С оглед изложеното се
желае цялостно отхвърляне на иска с присъждане на разноските сторени по делото
в полза на ответника и в тежест на ищеца.В подкрепа на твърденията и
възраженията си ответната страна е направила доказателствени
искания.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.10.2019 год.ищецът не се
явява,не се представлява, но в депозирана преди заседанието писмена молба с вх.рег. № 72607/07.10.2019 г. - адв. В.Г.,в качеството си на процесуален представител на
ищеца е изразил становище по същество на спора –за основателност и доказаност на иска,респ.желае ВРС да уважи иска ведно с
присъждане на разноските по делото за което е приложен и списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие.
В
същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв.М.желае ВРС да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан по аргументи, подробно изложени в отговора на исковата молба. Моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск от Б.Д.П. с цел да бъде установено със СПН, че ищецът не дължи на
ответното „Е. П. П. „ АД исковата сума която се претендира за плащане за
потребена ел.енергия в размер на 5 407,58 лева.
При
така изложеното по делото, при яснота относно предметните предели на спора, с проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен, съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 4 ГПК е обявил на страните, че е БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от
доказване,че: ищецът се намира в
облигационна връзка с ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел.
енергия, за обект на потребление на ел.енергия, находящ
се в *, с абонатен № * и клиентски № *. ;че на адреса на потребление на
ел.енергия е била извършена проверка на
СТИ, обективирана в констативния протокол съставен от служителите на неучастващото
в спора дружество „Е. С.“ АД на дата 29.03.2018г.;че
на СТИ е била проведена метрологична експертиза от БИМ ГД МИУ РО РУСЕ; че е
било издадено становище от “Е. С.“ АД за определяне на периода и количеството
ел.енергия за заплащане и че от ответната страна е издадена процесната
фактура № **********/14.05.2019г. на стойност 5407,58 лв. и че исковата сума не е заплатена от ищеца на ответното
дружество.
Отделените
безспорни факти са доказани по несъмнен начин от приобщените по делото писмени
доказателства: представените
с отговора на исковата
молба (част от
доказателствата представени и с исковата молба ) заверени копия на Констативен протокол № 1901001/29.03.2018
г.; Констативен протокол № 765/03.05.2019 г. от метрологична експертиза на
средство за измерване на БИМ; писмо изх.
№ 52655_КП1901001_2/14.05.2019 г. от „Е.
П. П.” АД; становище от дата 09.05.2019 г. за начисление на електрическа
енергия относно Констативен протокол № 765/03.05.2019 г., абонатен № *,
клиентски № *и извършена техническа проверка; фактура № **********/14.05.2019 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
31.05.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение
за фактури и плащания към дата 30.05.2019 г. за клиент с клиентски № *; писмо изх. № 52655_КП1901001_1/10.05.2019
г. от „Е. С.” АД;писмо изх. № 52655_КП1901001_2/14.05.2019 г. от „Е. П. П.” АД;
известие за доставяне от дата 14.05.2019 г.; известие за доставяне от дата
17.07.2019 г.; Констативен протокол №
11159603/27.10.2015 г.
За цялостното изясняване на
фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата СЪДЕБНО - ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на вещото лице инж.Н.В.. Поставените
към вещото лице въпроси очертават спорните по делото обстоятелства между
страните.Заключението на вещото лице
инж.В. е приобщено на листи 58 -62 по делото. От констативно-
съобразителната част на СТЕ се вижда, че вещото лице е изготвило заключението
си въз основа на материалите по делото; действащите към момента Общи условия на
договорите за пренос и разпределение на електрическата енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“ АД, както и с Правила за
измерване на количеството електрическа енергия - ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в
сила от 14.10.2013 г. и в частност Констативния протокол за проверка на
електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.
Вещото лице сочи,че от приобщения по
делото Констативен протокол на „ Е. С. „
АД № 1901 001 /29.03.2018 год. се установява, че проверяваният електромер /СТИ – средство за търговско измерване /
е с фабричен № 1115 0315 0078 9836, тип
САRAT M 02 , с ток 5/60 А, монофазен,
статичен, произведен през 2015
г.
В протокола констатациите на
служителите на електропреносното дружество,сочи и
вещото лице (
така като може да бъде прочетено от самия КП) са снели показанията на електромера
по отделните тарифи а именно :.1.8.1 – 003 847 Kwh; 1.8.2 - 005 767 Kwh; 1.8.3-
030 566 Kwh и 1.8.4 - 000 000 Kwh.СТИ е било демонтирано и представено
за експертиза в БИМ ГД „ МИУ „ Русе .За извършената експертиза на СТИ от страна
на БИМ е бил съставен Констативен протокол за метрологична експертиза №
765/03.05.2019 год.
На
стр.2-ра и 3-та от СТЕ / л.59, 60 от делото/ вещото лице се спира на
констатациите на БИМ а именно :
Осъществена е била външна намеса в софтуера на електромера / в тарифната
схема/ ; наличие на пременила енергия по
тарифа 1.8.3 от 30 566 Kwh,
която не е била визуализирана на дисплея ,като действително потребената
ел.енергия се разпределяла и върху невизуализираната тарифа 1.8.3 /Т3 /
.Установено е било още от БИМ,че електромерът не съответствал на
техническите характеристики , но не било
отразено в същия КП електромерът да е бил с нарушена метрологична или
ведомствена пломби.
С оглед тези данни в.л. заключава, че
е налице софтуерно претарифиране по отделните
регистри , като е било въздействано през
инфрачервения порт на електромера а количеството ел.енергия в размер на 30 566 Kwh е отразена в приложената Фактура №
0279 7637 82 от 14-ти май 2019 г. на стойност 5 407,58 лева . Ясно е
заключението на в.л. инж.В., че в този случай след съставяне на Становището от Е.
С. АД с което становище е бил определен период от точно 1година назад считано
от датата на проверката,при условията на чл. 50 ПИКЕЕ, ответното дружество е
издало процесната фактура в която е вписано количеството ел.енергия установено при
проверката на СТИ, в експертизата на БИМ и становището на Е. С. АД и определена
исковата сума за заплащане .
Или от писмените доказателства и СЕТЕ
е видно,че в случая се касае за претендиране на сумата от 5 407,58 лева
(пет хиляди четиристотин и седем
лева и петдесет и осем стотинки) по фактура № ********** /14.05.2019 г., която
сума е начислена от ответното дружество към ищеца по повод констатирано на дата
29.03.2018 г. наличие на ел.енергия в регистър 1.8.3 на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ел.енергия , находящ се в *, с
клиентски номер *и абонатен номер *.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели
да установи със СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П.
П. „ АД на претендираното от последното вземане в размер на 5 407,58 лева.При предявеният отрицателния установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе
и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника. С проекто
– доклада по делото, обявен за окончателен,настоящият съдебен състав е
разпределил доказателствената тежест между страните
като е отделил безспорните факти и
обстоятелства. Факт е по делото а и не се и спори, че страните по делото се
намират в договорна връзка, както и
че ищецът има качеството потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на
потребление находящ се в гр. Варна и че ищецът е абонат на ответника.Липсва
спор, че ответника е издал данъчна фактура към ищеца и че сумата не е платена.
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 29.03.2018 г./
л. 25,26 делото / .
От приобщеното по делото
копие на КП от проверка се констатира, че при проверката не е участвал
ищеца.Вярно е че на стр. 1 –ва от КП е записано,че
проверката е извършена в присъствието на
Е. П.от ап.6, но дали същата е била упълномощено от абоната лице доказателства
по делото няма.
Ясно е отразено в КП, че
сигнал на телефон 112 не е подаван от служителите на Е. С. АД и че поверката е била извършена без участие на органите на реда .Дори
и само от изложеното до тук се налагат от правна страна два основни извода –
проверката на СТИ от дата 29.3.2018 г. е извършена от служители на Е. С. АД без
участието на абоната и без присъствие на органите на реда .
Спорно е по делото между страните е: как, на какво основание е определена
на ищеца едностранно от ответника за заплащане исковата сума и имал ли е право
ответникът да коригира сметката на потребление на абоната за минал период от
време.
От съвкупния анализ на
събраните в хода на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период
определен точно като една година . Установяването на това обстоятелство
бе необходимо, защото ел. енергията е
движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите
правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба,
доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че
същият не носи подписа на потребителя, поради което съдът намира,
че този частен документ не обвързва ищеца
с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД . Този протокол не следва единствено и само да бъде ценен като писмено доказателство, даващо право на
ответното дружество да начислява служебно допълнителни киловатчаси
ел.енергия а следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен
материал.На второ място, видно и от
материалите по делото,включително и от СЕТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло, се налага извод,че исковата сума е била определена за
период от време от една година – или максималния
визиран в чл.50 ПИКЕЕ .Именно в тази връзка следва да бъде съобразено
заключението на вещото лице и отговора,който дава в.л.В. на поставените от съда
въпроси. В разпита си пред съда вещото лице заявява ,че „ Не можем да сме сигурни, че началният период,
в който е започнало отклоняването на ел.енергия към невидим регистър, е
30.03.2017 г., може да е много близко, но пък да е точно 365 дни, очевидно е,
че е много малко вероятно.“
При така изложеното ВРС следва да даде отговор
на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно количеството
ел.енергия потребено от абоната, като е очевидно че за корекцията е приложена
нормата на чл.50 ПИКЕЕ и ако е налице правна възможност ответника да търси заплащане
на процесната сума,то спазени ли са всички законови
предпоставки затова от страна на „Е. П. П.„ АД . На първо място , съдът отчита факта, че в действащото в страната ни законодателство, още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката, допреди
изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ бр.
54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Такъв ред е бил предвиден в Общите
условия на дружествата, осъществяващи търговия с електрическа енергия - преди
Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. Р. С.„ АД. В тази връзка и по повод
извършваните на това основание корекционни процедури ВКС многократно се е произнасял по въпроса
законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за корекция, предвидени в
Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи момент, практика на ВКС е последователна,
като приема, че липсва законово
основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на
доставчика на електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл.
82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия
не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.Горепосочената практика е
довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С
това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г.,
в сила от 17.07.2012г. е предвидено законово основание крайният снабдител да коригира едностранно
сметката на клиент след доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената електрическа енергия при наличието, обаче на
определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено
посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила да се приемат от комисията,
т.е. тогава ДКЕВР, вече Комисия за
енергийно и водно регулиране (КЕВР), и
да се публикуват от комисията и
енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83, т. 1, б. „г“ от Закона за изменение и допълнение
на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., норма
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава
електрическа енергия, да се съдържа ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно
правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013
г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.).
Още преди датата на извършване на проверката на СТИ - осъществена
на 23.05.2018 г./ л.18,19 от делото/ и корекцията от ответника, обаче
по-голямата част от ПИКЕЕ са били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г. на Петчленен
състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички норми
на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени, считано от деня на обнародване на съдебното
решение (чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК).В по–късен
момент и нормите на чл.48 -51 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) също са отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017г., IV –то отд., обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
Съдейки от датата на която
е извършена проверката на електромера 29.03.2018 г.ВРС приема,че ако КП от
проверката на СТИ съставен на 29.03.2018г. бе съставен с участието на абоната ,
без абоната да е възразил,то тогава този протокол можеше да бъде основание за
коригиране на количество ел.енергия потребена в исковия период.
Дори и да се приеме, че
протоколът от проверката обвързва потребителя с констатациите в него прави
впечатление,че Метрологичната експертиза на БИМ е изготвена на 3.5.2019 г.-или
повече от година и след датата на проверката на СТИ ,което само по себе си води до извода ,че не са спазени сроковете
за изготвяне на метрологична експертиза .И на последно място именно въз основа
на заключението на вещото лице по приобщената и неоспорена СЕТЕ се установява ,че периодът за който се
претендира исковата сума максимално определения в чл.50 ПИКЕЕ от 1 година
назад, считано от датата на проверката . След като и вещото лице обяснява в
разпита си,че този период е малко вероятно да съвпада с времето през което
ел.енергията е отклонявана от СТИ към невизуализирания регистър 1.8.3 и че не
може да се каже въобще кога е започнало това отклоняване на ел.енергия за
настоящия състав ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване
че точно в исковия период е доставил на ищеца и ищеца е потребил количеството ел.енергия за което е издадена и
данъчната фактура .Именно поради това,че продажбата на ел.енергия се подчинява
на нормата на чл.1 ТЗ , съдът приема,че ответникът не установил по надлежния
ред количеството на ел.енергията и периода за който се твърди,че е била
доставена на абоната .
При така изложените по-горе мотиви ВРС
намира предявения отрицателен установителен иск и за
основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищеца и
в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, за които са представени
доказателства за реалното им извършване.В
Списъка по чл. 80 ГПК, приобщен на л.56 / неопорен от ответното дружество/адв.В.Г. е посочил два разхода,които желае ВРС да присъди в полза на ищеца – сумата от 216,30 лева за
заплатена държавна такса и 610 лева за заплатен адвокатски хонорар, съгласно
договора за правна защита и съдействие,приобщен на л. 57 –ми.Двата разхода следва
да присъдени като на осн.чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответната страна като доказани и по
основание и по размер – или общо 826,30
лева ( осемстотин
двадесет и шест лева и тридесет стотинки )
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните : ищеца Б.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** чрез процесуален
представител адвокат от АК Варна – В.Г.,
със съдебен адрес *** /партер/ и ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д.и Г. К., че ищеца Б.Д.П., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество„Е. П. П.“ АД,
ЕИК * СУМАТА от 5 407,58 лева (пет хиляди четиристотин и седем лева и петдесет и осем стотинки) по
фактура № ********** /14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от 30.03.2017 год. до
29.03.2018 г. за обект находящ се в *,с клиентски номер *и абонатен номер *, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М. Д.и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Б.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** чрез процесуален
представител адвокат от АК Варна – В.Г.,
със съдебен адрес *** /партер/ СУМАТА от общо 826,30 лева ( осемстотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки ) сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с Въззивна
жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен съд,считано от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :