№ 424
гр. Плевен, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
С. Й. Д.А-КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20244400500319 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 67 от 24.01.2024год., постановено по гр.д.№
4327/2023год., Плевенски районен съд е осъдил „***“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.*****, район „***“, бул. „Г. М. Д.“ №
***, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М., да заплати на С. Б. К. от гр. Плевен,
ЕГН **********, сумата от 6 500, 00 лв., представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на **.**.****
год., ведно със законната лихва, считано от 26. 05. 2023 год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 20 000 лв. и в частта, в която се
претендира законна лихва за периода от 05. 11. 2022 год. до 25. 05. 2023 год.
включително, иска е отхвърлен като неоснователен. Отхвърлен е като
неоснователен и предявения от С. Б. К. против „***“ АД, иск за присъждане
на сумата от 238, 00лв., представляваща обезщетение за причинените и
имуществени вреди /пропуснати ползи/ вследствие на същото ПТП,
настъпило на 05. 11. 2022 год.
1
Присъдени са 339, 41 лв., деловодни разноски в полза на
ответника, съобразно отхвърлената част от исковата молба, като ответното
дружество е осъдено да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата
260, 00 лв., представляваща държавна такса върху уважения иск, и сумата от
200, 00 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, за
разликата над 3500лв. до размера 6 500лв., с която е уважен иска за
обезщетение за неимуществени вреди и в частта за разноските, е подадена
въззивна жалба от ответника „***“АД, чрез юрисконсулт Й. К.. Във
въззивната жалба се правят оплаквания, че решението на районния съд е
незаконосъобразно и неправилно. В жалбата се излагат доводи и съображения
по съществото на спора, такива каквито ответникът е излагал и пред първата
инстанция, като акцента е върху това, че обезщетението не е съобразено с
критериите на чл.52 от ЗЗД и е изключително завишено, както и че не всички
травми на ищцата са в причинно-следствена връзка с ПТП на **.**.****г.
Въззивникът моли окръжния съд да отмени решението в обжалваната му част
и да отхвърли иска за разликата над 3 500лв. до 6500лв.
Въззиваемата страна е взела становище, че жалбата е
неоснователна, по съображения изложени подробно в писмения отговор на л.
9 от делото.
Подадена е и насрещна въззивна жалба от С. Б. К. от гр.Плевен, в
частта, с която исковата й претенция за неимуществени вреди е отхвърлена за
разликата над 6500лв. и в частта, с която е отхвърлен иска й за имуществени
вреди/пропуснати ползи/ за сумата 238лв., както и в частта за разноските. В
жалбата се излагат доводи за нарушения на материалния закон, на
съдопроизводствените правила и за необоснованост на първоинстанционното
решение.Твърди се, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства.
Въззивницата счита, че съдът не е взел предвид, че и е причинена средна
телесна повреда, тъй като е претърпяла оперативна намеса в коремната област
поради временна опасност за живота.От там извежда и изводът, че
обезщетението, което е присъдено не е съобразено с методиката по чл.535, т.11
от КЗ, която предвижда обезщетение от 10 000лв. при средна телесна повреда.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, счита че не е
необходимо да я доказва, като се позовава на разпоредбата на чл. 154, ал.2
2
ГПК.Моли да бъде уважена исковата и претенция изцяло, както по отношение
на претендираните неимуществени вреди в размер на 20 000лв., така и по
отношение на имуществени вреди в размер на 238лв., представляваща
разликата между полученото обезщетение по издадените и болнични листове
и трудовото възнаграждение, което би получила, ако не беше претърпяла
произшествие.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбите,
събраните по делото доказателства, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното :Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ,
като претенциите се основават на правната възможност увреденото лице да
предяви пред съда застрахователна претенция ако не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Между страните няма спор, че
ищцата е предявила претенцията си за получаване на обезщетение към
ответното дружество, образувана е била щета № ***/2023-03, по която
застрахователят е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер на
1 500 лв., което е било заплатено с платежно нареждане от 30. 05. 2023 год.
Безспорно е, а се установява и с издадения констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, че на **.**.**** год. на път II- 35, км. 10+ 522 е настъпило
ПТП с участието на ППС с рег. № ****** - собственост и управлявано от
К.О.Н., с пътник ищцата С. Б. К., и ППС с рег. № ******** - собственост и
управляван от С.И.Х.. Механизмът на настъпване на пътнотранспортното
произшествие не е спорен и е описан в съставения констативен протокол за
ПТП и план - схема към същия: участник № *** С.Х. отнема предимството на
участник № 2 К.Н., вследствие което настъпва ПТП с материални щети и
пострадали лица. Безспорно е и това, че към момента на настъпването на
процесното ПТП и двамата водачи на ППС са били застраховани при
ответника „***” АД. От събраните в РС многобройни писмени доказателства,
в т.ч. и медицинска документация, както и от събраните гласни доказателства
безспорно е установено, че при това ПТП на ищцата С. Б. К. са причинени
следните увреждания: Контузия /натъртване/ на органите и меките тъкани в
коремната кухина без данни за увреждания /разкъсвания/ на вътрешните
3
органи и кръвоизливи, която травма според заключението на вещото лице
доц.д-р Д.Д., д.м. и е причинило болки и страдания с продължителност около
три и половина седмици при нормален оздравителен процес.
С оглед заключението на тази СМЕ, като спорни са се очертали
другите увреждания на ищцата, за които се претендира обезщетение:
1.Разкъсване на страничната ставна връзка на китката на дясната ръка, което
според вещото лице причинява физически болки и страдания и затруднения на
движението на крайника за период около един и половина до два месеца;
2.Навяхване и частично разкъсване на ставната връзка на дясната глезенна
става, което според вещото лице причинява физически болки и страдания и
затруднения на движението на крайника за период около един и половина до
два месеца и 3. Разкъсно-контузна рана по кожата на десния глезен, която
според вещото лице води до физически болки и страдания за около две и
половина седмици, и 4. Паническо разстройство на личността, което според
вещото лице продължава около три седмици. Ответникът е възразил, че те не
са в причинна връзка с ПТП на **.**.****г. Направил е и възражение за
съпричиняване на вредите, с твърдението, че ищцата не е била подходящо
екипирана като пасажер на мотоциклет - с каска и специално яке. Като
евентуално,/ако се твърди, че ищцата все още не е възстановена от получените
травматични увреждания/ е наведено и възражение за съпричиняване поради
това, че С. К. не е потърсила своевременно медицинска помощ, за да бъде
долекувана, в т.ч. и чрез рехабилитация. Ответникът е възразил и относно
размера на претенциите, които счита за завишени.
Спорено е какъв е размера на дължимото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди и налице ли е съпричиняване на тези
вреди от страна на пострадалата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното : От
заключението на ВЛ доц.д-р Д.Д. се установява, че същият е анализирал
предоставените му писмени доказателства : Медицински протокол за ЛКК от
**.**.**г.; Амбулаторен лист от **.**.**г. от хирург (при изписването);
Амбулаторен лист от **.**.**г. от психиатър, платен преглед с поставена
диагноза на ищцата паническо разстройство; Епикриза от клиника по
хирургия- отделение по колопроктология; Амбулаторен лист от ортопед д-р
Б.Ю. от **.**.****г.; Съдебномедицинско удостоверение от **.**.****г.;
4
Резултат от образно изследване (Компютърна томография) от **.**.**г.;
Справка за налична медицинска информация от здравната каса на името на
ищцата за период **.**.**-**.**.**г. и е описал получените от ищцата травми
и предприетото лечение. Травматичните увреждания съответстват на
описаните в исковата молба и ВЛ доц.д-р Д.Д. е приел, че те могат да бъдат
получени по начина описан в исковата молба при посочения механизъм на
произшествието. Диагнозите, поставени в Клиниката по хирургия и от
ортопеда д-р Ю. е възможно да са резултат от тъпи травми, в резултат на
ударите на тялото в части на купето на автомобила, в който се е блъснал
мотоциклета или при падане върху пътното платно, при процесното ПТП на
**.**.**. От медицинска гледна точка е възможно, в резултат на преживения
психичен стрес от ПТП-то, ищцата да развие „паническо разстройство", за
което е потърсила помощта на психиатър и той е поставил диагнозата.В деня
на инцидента ищцата е постъпила в Клиниката по хирургия при УМБАЛ“***“
за наблюдение и лечение. Там са и направили множество лабораторни и
образни изследвания (рентген, скенер, ехография), както и т.н. „пробна
лапароскопия" (мини операция с влакнеста оптика за оглед на органите в
коремната кухина и малкия таз). На **.**.** са я изписали в добро общо
състояние, с издаден болничен лист за временна нетрудоспособност общо за
** дни.Според поставената диагноза на ищцата е било причинено „Контузия
(натъртване) на органите и меките тъкани в коремната кухина", без данни за
увреждания (разкъсвания) на вътрешните органи и кръвоизливи.
След анализ на предоставената му медицинска документация,
съдебният лекар е констатирал и известно противоречие : В амбулаторния
лист, издаден от д-р Б.Ю. в графата „Анамнеза" е записано следното: „След
ПТП към **.**. към ** часа пада от мотор и претърпява политравма", като
според ВЛ не става ясно дали е печатна грешка или има получена друга
травма на **.**.22г. В епикризата от Хирургия е описана разкъсно-контузната
рана на десния глезен, която е поставена като диагноза и от ортопеда, но не са
описани травми на китката на дясната ръка и десния глезен, които са много
по-тежки. Ако подобни „разкъсвания" на ставните връзки са били налице те
следва да се проявят със значителни външни увреждания като изразен оток и
кръвонасядане по кожата, силно ограничени и болезнени движения на тези
стави, както и да бъдат съпроводени с оплаквания от силна болка в глезенната
става и гривнената става, а за такива диагнози и оплаквания не се съобщава в
5
епикризата от хирургия. ВЛ е констатирало, че няма данни защо ищцата не е
посетила ортопед след като е изписана от болницата на **.**.**, а е търпяла
болките чак до **.**.****г. За изясняване на този въпрос са изискани от
ЦСМП-Плевен издадените на пациентката документи от **.**.****г.
Описаното противоречие е изяснено и чрез показанията на
разпитания като свидетел лекар д-р Б.Ю. - ортопед, който е издал документа
Амбулаторен лист от **.**.****г., с основна диагноза руптура лигаменти
колатерале улнаре декстра. Свидетелят установява, че амбулаторният лист е
писан от медицинската сестра в кабинета и че е възможно тя да е допуснала
техническа грешка относно датата, но потвърждава всичко останало от
прегледа. В Анамнеза е посочено : „след ПТП към **.** към ** часа пада от
мотор. Травмира глава, шия и горни и долни крайници. Обслужена от СПО.
Оплаква се от болки в дясна гривнена става. Обективно: „рана на десен глезен,
болка в областта на талофибуларна връзка на латерален малеол. Носи мека
имобилизация. Болки в шиен отдел, дясна ръка. Жълт хематом на
предмишницата на дясната ръка. Болка в областта на улнарната колатерална
връзка на гривнената става с нестабилност на гривненсата става, руптура на
улнарната колатерална връзка. Изследвания - рентген на глезенна става и на
стъпало и пръсти. Терапия - гипсова имобилизация за 25 дни на дясна
гривнена става. Мека превръзка на дясна глезенна става."
Установеното от свидетеля кореспондира с издадения фиш за
СМП/на л.99 и 100 от делото на РС/, изд. на **.**.****г. от д-р *** от ЦСМП-
Плевен, в който са описани травматични увреди на корем, таз, горни и долни
крайници. Посочено е, че С. К. не е губила съзнание, има оплаквания от болки
в дясна тазобедрена става и корем, контузия на таз и дясна гривнена и дясна
ТБ стави. Обстоятелството, че в епикризата от Клиниката по хирургия не са
описани всички увреждания на пациента се потвърждава от съдържанието на
този документ, а обяснението за това се съдържа в предположението на ВЛ,
изразено при изслушването му в открито заседание на 30.11.2023г., а именно,
че при съвременната организация на медицинската помощ в България,
обикновено са пестеливи лекарите и хирурзите казват “Ние лекуваме за друго
и нас не ни интересуват крайниците“.
При така обсъдените доказателства, въззивният съд приема, че
изводите на първоинстанционният съд относно вида и обема на
6
неимуществените вреди на ищцата са обосновани и правилни - всички
описани от ВЛ в заключението му увреждания са причинени при ПТП на
**.**.****г. и макар по-късно да са предприети ефикасни мерки за лечението
на ортопедичните травми, те са в причинно – следствена връзка с
произшествието. Няма доказателства за противното - да са причинени след
тази дата при друг инцидент. Освен това от показанията на свидетеля д-р
Б.Ю., който ги е лекувал се установява, че с оглед вида на уврежданията, не са
се появили усложнения и не се е удължил срока за възстановяване на вредите,
въпреки че е потърсена по-късно специализирана медицинска помощ от
ортопед.
За да постанови обжалваното решение Плевенски РС е приел, че с
оглед на събраните доказателства, особеностите на конкретния случай,
характера на травматичните увреждания, периодът, през който са търпени
физически болки и страдания, както и с оглед на изживените негативни
психически емоции и стрес, на ищцата С. Б. К. следва да се определи
обезщетение в размер на 8 000 лв. От същото е приспадната доброволно
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 1 500 лв., като искът е
уважен до размера 6 500 лв. Счел е за недоказано и поради това – за
неоснователно, възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредите от пострадалата ищца. Приел е, позовавайки се на съдебната
практика, че по въпросите за предпоставките на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на претендираното с иска по чл. 432 от КЗ обезщетение за вреди
при принос на пострадалия, изводът за наличие на съпричиняване не може да
почива на предположения, а предполага доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с което той обективно е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Обсъдил е твърдението на ответника за липсата на каска
и наколенки на ищцата при настъпването на процесното ПТП, като е приел, че
то не се подкрепя от доказателствата по делото. Твърдението на
застрахователя е опровергано с писмени доказателства, представени от
ищцата - медицински протокол на ЛКК № *** от **.**.****год. и епикриза
ИЗ № ***** от **.**.**** год./, в които е отразено, че при произшествието на
**.**.****год. ищцата С. К. е била с каска и протектори за колене. По
отношение на обезщетението за причинените вследствие на процесното ПТП
имуществени вреди /пропуснати ползи/, съдът е приел, че този иск е
7
недоказан и поради това – неоснователен.
Настоящият състав на въззивната инстанция също счита, че
исковата претенция за неимуществени вреди е основателна до сумата 6500лв.,
като при условията на чл.272 ГПК, препраща към мотивите на РС, в т.ч. и
относно липсващо съпричиняване на вредите. Този извод на
първоинстанционният съд е обоснован и следва да бъде подкрепен –
ответникът носещ тежестта да докаже твърдението си, не е ангажирал
убедителни доказателства за съпричиняване. Показанията на свидетеля М.Н.
са уклончиви и установяват по-скоро, че ищцата вероятно е имала каска в
момента на увреждането. Същевременно, представените от ищцата писмени
доказателства - медицински протокол на ЛКК № *** от **.**.**** год. и
епикриза ИЗ № ***** от **.**.**** год., установяват убедително този факт,
както и че е имала протектори за колене.
При определяне на размера на вредите правилно е отчетен от РС
вида на травматичните увреждания, обстоятелството, че не е имало
усложнения в оздравителния процес на всяка от травмите, като е съобразен
посочения в заключението на СМЕ оздравителен период. Съдът не споделя
изложеното във въззивната жалба, че е имало временна опасност за живота на
пациентката. От фиша за СМП е посочено, че тя не е губила съзнание, а от
епикризата издадена от болницата и от заключението на доц.д-р Д.Д. се
установява, че предприетата оперативна намеса „пробна лапароскопия"
представлява изследване с влакнеста оптика за оглед на органите в коремната
кухина и малкия таз, а не операция за преодоляване на опасно за живота на
пациента състояние.Това се потвърждава от резултата от изследването и
поставената диагноза на ищцата :„Контузия (натъртване) на органите и
меките тъкани в коремната кухина", без данни за увреждания (разкъсвания) на
вътрешните органи и кръвоизливи. Безспорно е установено по делото, след
извършения от вещото лице доц.д-р Д.Д. преглед на ищцата, че тя има само
остатъчни белези от травматичните увреждания по кожата на корема и кожата
на десния крак в областта на глезена. Дясна гривнена и дясна глезенна става
имат нормална конфигурация и движенията в тези стави са в пълен обем и не
са болезнени и че ищцата е възстановила здравето си отпреди ПТП.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се
установява следното :
8
Правото да се претендира обезщетение за имуществени
вреди/пропуснати ползи произтича от разпоредбата на чл. 493, ал.1 КЗ.Няма
спор, че поради злополуката, ищцата е пропуснала възможността да работи и
получи пълният размер на трудовото си възнаграждение.Искът за
имуществени вреди е бил отхвърлен само поради обстоятелството, че не са
били ангажирани доказателства за размер на вредите й, т.е за разликата между
полученото обезщетение поради отпуск по болест и размера на получаваното
от ищцата възнаграждение по ТПО през исковия период. Пред въззивният съд
е прието заключение на ССчЕ, което не е оспорено от страните и се възприема
като обективно и компетентно от съда. Вещото лице Т. И. е установила от
извършената проверка в ТД на НАП и предоставените и платежни ведомости,
че С. К. е работила в *** на длъжност сервитьор с договорена заплата в размер
на 800лв., с клас прослужено време, съответстващ на сумата 4.80лв. или БТВ
на К. е било в размер на 804.80лв.Установено е, че тя е получила сумата
930.62лв., от НОИ РУСО във връзка с издадените и болнични листове за
периода **.**.****г. -**.**.****г. и че ако е била на работа през същия
период, би получила трудово възнаграждение в размер на 1207.45лв. Видно от
заключението, ищцата е пропуснала да получи сумата 276.83лв., в какъвто
размер искът и за имуществени вреди се явява основателен и следва да бъде
уважен, с оглед и на предприетото своевременно пред въззивната инстанция
увеличение на цената на този иск.Върху присъденото обезщетение следва да
се начисли и законната лихва, считано от 26.05.2023 год. /датата на
предявяване на застрахователната претенция от ищцата, съгл чл. 429 ал. 3 от
КЗ/, а не от увреждането, както е претендирано с исковата молба, като се
отхвърли претенцията за лихва за периода от **.**.**** год. до **.**.****год.
Изложено налага отмяна на решението само в частта му, с която е
отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и за
законната лихва върху него за периода от 26.05.2023г. до окончателното им
заплащане, като вместо него бъде постановено друго за уважаване на иска за
имуществени вреди в предявения размер от 276.83лв., ведно със законната
лихва, считано от 26.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата. В
останалата му част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да бъде осъден застрахователя да
заплати допълнителна ДТ в размер на 50лв. върху присъденото обезщетение
9
за имущестевни вреди, а направените за настоящата инстанция разноски
следва да останат така както са направени от страните.
Водим от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл.271, ал.І от ГПК решение № 67 на
Плевенски районен съд от 24.01.2024г., постановено по гр.д.№ 4327/2023год.,
по описа на съда, в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди и за законната лихва върху него за периода
от 26.05.2023г. до окончателното им заплащане, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.*****, район „***“, бул. „***“ № ***, представлявано от Б.Г.И.
и Р.В.М., да заплати на С. Б. К. от гр. Плевен, ЕГН **********, сумата от
276лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди
вследствие ПТП, настъпило на **.**.**** год., ведно със законната лихва,
считано от 26.05.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.*****, район „***“, бул. „***“ № ***, представлявано от Б.Г.И.
и Р.В.М., да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в
размер на 50, 00 лв.
Решението, в частта му досежно неимуществените вреди, може да
се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10