№ 28
гр. С., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Р. Р. Д.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно
административно наказателно дело № 20211800600362 по описа за 2021
година
С решение от 24.03.2021 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановено по
н.а.х.д. № 130/2020 г. по описа на същия съд, обвиняемият ИВ. АНГ. ИВ., от
с. Л., община Е. П. с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
22.08.2018 г. около 20.35 ч., в землището на с.Л., откъм страната на гр. Е. П.,
на път № SF0**** извън населено място, на входа на селото, при управление
на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Ф. Т.“ с peг. № СВ
**** КВ, е извършил маневра за ляв завой с цел навлизане в крайпътен обект,
като не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Ф. Г.“
с peг. № С **** MX, с което е нарушил правилото за движение по пътищата,
визирано в Закон за движение по пътищата - чл.37, ал.2 - „Водачът на
нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за
навлизане в крайпътна територия като двор, предприятие, гараж, паркинг,
бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни
1
средства и пешеходците движещите се по пътя, който той напуска“ и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на А. С. В., от с.Л.,
Софийска област, изразяващи се в многофрагментно счупване на носните
кости с разместване на фрагментите, лекувано по оперативен път и
представляващо постоянно разстройство на здравето неопасно за живота;
счупване на двете скулни кости на лицето, приравняващи се на счупване на
горна челюст с последица затрудняване на дъвченето; счупване на горната и
долна челюсти, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето; счупване
на дясна лопатка довело до трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник за повече от 30 дни; счупване на 1-во, 2-ро и 3-то десни ребра, както
и на 1-во и 2-ро леви ребра, а така също и на гръдна кост, обусловили трайно
затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни; контузия
/натъртване/ на белите дробове, обуславяща разстройство на здравето
временно опасно за живота; счупване на 7-ми шиен и 1-ви гръден прешлени, с
последица трайно затрудняване движението на снагата за повече от 30 дни;
счупване на дясната бедрена кост, обуславящо трайно затрудняване
движенията на десен долен крайник за повече от 30 дни - престъпление по
чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Със същото решение обвиняемият ИВ. АНГ. ИВ. е осъден на основание
чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОСлО на Окръжна прокуратура
С., направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на
1471,54 лева /хиляда четиристотин седемдесет и един лева и петдесет и
четири стотинки/, както и сумата от 200 лева /двеста лева/ - по сметка на РС
Е. П..
С посоченото решение съдът се е разпоредил и с иззетите по делото
веществени доказателства.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
адвокат Н. Д. – упълномощен защитник на обвиняемия ИВ. АНГ. ИВ., с
оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че
мотивите към атакуваната присъда са декларативни, като решаващият съд не
е дал никакъв отговор на направените от защитата доводи и възражения. В
тази насока се твърди, че първостепенният съд не е направил дължимия пълен
2
и обективен анализ на съществуващата доказателствена съвкупност. Твърди
се и, че в мотивите на първоинстанционното решение не са били обсъдени
наличните противоречия между показанията на свидетелката Ф. и
заключението на приетата допълнителна автотехническа експертиза, досежно
мястото на удара на процесните превозни средства спрямо характеристиките
на пътното платно, както и същественото несъответствие между
заключенията на основаната и допълнителната автотехнически експертизи по
въпроса за техническата предотвратимост на произшествието от пострадалия,
при движението му с разрешена за пътния участък скорост. Излагат се и
доводи, че първата инстанция не е обсъдила въпроса за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,
въпреки заявеното в тази насока защитно възражение. По тези съображения,
защитата на обвиняемия И. в лицето на адвокат Д. моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане на
първата инстанция, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви на съдебното решение. Алтернативно се
заявява искане от защитникът да бъде отменено оспоР.то решение, като бъде
постановено ново от въззивната инстанция, изцяло оправдателно спрямо
обвиняемия.
Недоволна от така постановеното първоинстанционно решение е
останала и Районна прокуратура – гр.Е. П., която е депозирала въззивен
протест в частта, относно размера на наложеното наказание. Твърди се, че
при определянето на размера на глобата, неправилно е отчетена по-ниската
степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с
типичната за този вид престъпления. Според подалият протеста прокурор, в
случая се констатира точно обратното – предметното деяние разкрива
сравнително завишена степен на обществена опасност, доколкото с него са
причинени осем на брой средни телесни повреди на пострадалия. С
въззивният протест се оспорва и решението на първостепенния съд да не
наложи на обвиняемия кумулативно предвиденото за престъплението
наказание – лишаване от правоуправление на МПС. В този аспект се твърди
от прокурорът, че с налагането на това наказание биха се постигнали целите
на индивидуалната превенция спрямо обвиняемия, като се ограничи
възможността му за определен времеви период, да застрашава с поведението
си на пътя останалите участници в движението.
3
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, упълномощеният
защитник на обвиняемия И.И. – адв.Д. поддържа заявеното с жалбата искане
за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново от въззивната
инстанция, с което обвиняемия да бъде оправдан. Твърди се, че приетата в
хода на въззивното съдебно следствие, комплексна експертиза не следва да
бъде кредитирана, като необоснована. Сочи се, че събраните пред двете
съдебни инстанции доказателстевни материали, не са в състояние успешно да
подкрепят обвинителната теза, за осъществено от обвиняемия от обективна и
субективна страна транспортно престъпление. Поддържа се и отправеното с
въззивната жалба искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане от първата инстанция.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание,
обвиняемият ИВ. АНГ. ИВ. не се явява и не изразява становище в своя лична
защита.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
СОП оспорва жалбата и пледира същата да бъде оставена без уважение. Сочи,
че авторството на деянието в лицето на обвиняемия, както и извършеното от
него деяние, са несъмнено доказани от съществуващата по делото
доказателствена основа. Отправя искане да бъде уважен подаденият срещу
първоинстанционното решение въззивен протест, като определеното на
обвиняемия наказание глоба бъде увеличено по размер и му бъде наложено и
кумулативно предвиденото наказание – лишаване от правоуправление на
МПС за срок от една година.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема
за установено следното:
Производството пред първостепенният съд е било образувано по
внесено за разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура –
гр.Е. П., с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия
ИВ. АНГ. ИВ. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1, б.”б”, пр.2, във
вр. с чл.342 ал.1 от НК и се е развило по особените правила на това
производство, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. За да постанови
4
решението си, предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд
се е позовал на ангажираните в хода на досъдебното производство
доказателствени източници, както и на тези събрани и проверени
непосредствено от него, които е подложил на оценка, съгласно разпоредбата
на чл.378 ал.2 от НПК. Въз основа именно на преценените по този
процесуален ред доказателства и доказателствени средства, първостепенният
съд е извел безспорни фактически констатации, които се споделят и от
настоящата инстанция.
След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност,
решаващият състав на въззивния съд от своя страна, намира за безспорно
установена и съответно възприема следната относима към предмета на делото
фактическа обстановка, а именно:
На 22.08.2018 г., около 20,35 часа, обвиняемият ИВ. АНГ. ИВ.
управлявал товарен автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”, с ДК № СВ ****КВ,
по общински път № SF0****, намиращ се извън населеното място, в
землището на с.Л., в посока от с.Л. към гр.Е. П..
На около десет метра след товарният автомобил се движила
свидетелката М. Ф., с управлявания от нея лек автомобил „Р.”.
При същите условия на време и място, но в обратна посока на пътя – от
гр.Е. П. към с.Л., в участъка към входа на с.Л., се движил пострадалия А. С.
В., който управлявал лек автомобил марка „Ф.”, модел „Г.” с ДК № С
****МХ. Автомобилът се движил със скорост около 134 км/ч.
Платното за движение в този участък от пътя било двупосочно, с обща
ширина от 6,5 метра, с една пътна лента за всяка посока, без наличие на пътна
маркировка, с асфалтово покритие без неравности, продължително прав и
равнинен участък. В тази отсечка от пътят се намирала и отбивката за входа
на бившето ТКЗС на с.Л., която била от страната на пътното платно с посока
от гр.Е. П. за с.Л.. Входът за стопанския двор на бившето ТКЗС бил с
широчина от 7,5 метра, пътят покрит с асфалтово покритие, което се
намирало на нивото на платното за движение на общинския път. Времето
било сухо, ясно, с добра видимост.
Тъй като обвиняемият И. пътувал към стопанския двор на бившето
ТКЗС, следвало да направи ляв завой и да пресече насрещното платно за
движение, по което се движил управлявания от пострадалия лек автомобил.
5
За тази цел обвиняемият предприел маневра – завой на ляво, като подал
светлинен сигнал. В този момент скоростта му на движение била около 26
км/ч. Въпреки, че забелязал идващия в насрещното платно лек автомобил
„Ф.”, обвиняемият не изчакал преминаването му /не го пропуснал/ и по този
начин отнел предимството му, навлизайки в срещуположната пътна лента. От
своя страна, като видял навлизащия в платното му за движение товарен
автомобил, пострадалият В. предприел действия за аварийно спиране, но
независимо от това между двете моторни превозни средства настъпил удар –
в областта на челната дясна и дясната странична част на товарния автомобил
„Ф.” и челната част на лекия автомобил „Ф.”. В резултат на настъпилият удар
между двете превозни средства, товарният автомобил се придвижил на около
23,8 м. в посока назад по отношение първоначалната му посока на движение и
се установил в покой /на мястото, описано в огледния протокол/, а лекият
автомобил „Ф.” продължил движението си в посока напред и също се
установил в покой /на мястото, посочено в огледния протокол/.
Междувременно свидетелката Ф. видяла, че движещият се пред нея
товарен автомобил, управляван от обвиняемия, подава светлинен сигнал за
завой наляво и предприема навлизане в насрещната пътна лента, въпреки
идващия по тази пътна лента лек автомобил, който в този момент бил
напълно видим. Тъй като предположила, че между двете превозни средства
ще настъпи удар, свидетелката Ф. отбила управлявания от нея автомобил в
дясната част на платното за движение. След като станала очевидец на
реализираното произшествие между лекия автомобил „Ф.” и товарния
автомобил „Ф.”, свидетелката Ф. подала сигнал за това на националния
телефон 112.
На същият ден – 22.08.2018 г., на мястото на произшествието, бил
извършен оглед от разследващ орган при ОСлО при СОП, резултатите от
който били удостоверени в съставен протокол /л.27-л.52, т.1 от ДП/. В
резултат на така проведеното действие по разследването били установени
обстоятелствата на реализираното пътно-транспортно произшествие - района
на настъпването му, параметрите на пътното платно, хоризонталната и
вертикална характеристика на пътя, разположението и техническото
състояние /деформациите/ на МПС, участвали в произшествието, следите
оставени на пътната настилка от МПС и от части /елементи/ от същите.
6
От заключението на изготвената в хода на образуваното досъдебното
производство, съдебно-медицинска експертиза /л.125-130, т.1 от ДП/ се
установява, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие,
на пострадалия свидетел А. С. В. били причинени следните телесни
увреждания: многофрагментно счупване на носните кости с разместване на
фрагментите, довело до постоянно разстройство на здравето му, неопасно за
живота; счупване на двете скулни кости на лицето, с последица затрудняване
на дъвченето; счупване на горната и долна челюсти, довело до затрудняване
на дъвченето и говоренето; счупване на дясната лопатка, довело до трайно
затруднение движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни;
счупване на първо, второ и трето десни ребра, както и на първо и второ леви
ребра, както и на гръдната кост; контузия на белите дробове; счупване на
седми шиен и първи гръден прешлени, с последица трайно затрудняване
движенията на снагата; счупване на дясната бедрена кост, обуславящо трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник; множество разкъсно-
контузни рани в областта на лицето. Според вещото лице, всички тези
травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети, като могат да бъдат получени при пътнотранспортно
произшествие с травма в купето на автомобила, каквито са данните по делото.
Съгласно същото това експертно заключение, в резултат на
реализираното автопроизшествие, при обвиняемия И.И. също са настъпили и
съответно констатирани травматични увреждания, а именно: една разкъсно-
контузна рана на десния крак, причинила му временно разстройство на
здравето неопасно за живота; счупване на 5,6 и 7 леви ребра, с последица
трайно затрудняване движенията на снагата и счупване на дясна бедрена кост
в долната й част, довело до трайно затрудняване движенията на десния долен
крайник.
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза /л.106-116,
т.1 от ДП/. Видно от заключението на същата, мястото на инициалния удар
между лекия автомобил „Ф.“ и товарния автомобил е посочено за установено
по дължина на пътното платно – на около 6,5 м. преди приетата в огледния
протокол линия на ориентир № 1 в посока към гр.Е. П. и по широчина на
пътното платно – на около 1,00 до 2,00 метра вляво от десния край на
платното за движение по отношение посоката на движение от гр.Е. П. към
7
с.Л., т.е. ударът е осъществен около средната част на пътната лента,
предназначена за движение в посока от гр.Е. П. към с.Л..
Според вещото лице по тази експертиза, скоростта на движение на
товарния автомобил „Ф.” в зоната на ПТП е била около 25 км./ч., а на лекия
автомобил към момента преди да започне да оставя спирачни следи – около
130 км./ч. При посочената скорост на движение на товарния автомобил,
опасната му зона за спиране е била 15 метра, а на лекия автомобил – 151
метра.
Експертът от обсъжданата автотехническа експертиза е достигнал и до
извод, че водача на товарния автомобил „Ф.“ е имал техническа възможност
да предотврати настъпването на автопроизшествието, ако при завиване
наляво с цел навлизане в крайпътна територия, е пропуснал пътното превозно
средство, движещо се по пътя, който той напуска – лекия автомобил „Ф.”. В
заключението е прието още, че произшествието не е било технически
възможно да бъде избегнато от страна на водача на лекия автомобил, както
при движение с реална скорост от 132 км/ч., така и при движение с
нормативно допустимата за този пътен участък скорост от 90 км/ч.
Извършена е и комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /л.30-38, т.2 от ДП/, която е потвърдила констатациите на
гореобсъдената експертиза, относно скоростта на движение на товарния
автомобил „Ф.” преди и по време на удара с товарния автомобил, опасната му
зона за спиране при тази скорост, мястото на удара между процесните
автомобили, характеристиките на пътното платно в зоната на
произшествието. Във връзка с поставеният му въпрос за възможността за
директна видимост на водача на лекия автомобил пред управлявания от него
автомобил, вещото лице по тази експертиза е приело разстояние в порядъка
на 200 метра. Посочено е в заключението и, че към момента преди да започне
да оставя спирачни следи по платното за движение, лекият автомобил „Ф.” се
е движил със скорост около 136 км/ч. /различна от предложената от него
скорост на това превозно средство в заключението на автотехническата
експертиза/. Експертът е достигнал и до извод, че при движение на лекия
автомобил „Ф.” с посочената скорост, опасната му зона в конкретната пътна
обстановка е била 159 метра, при което настъпването на ПТП е било
технически непредотвратимо за него, докато при движение с разрешената
8
скорост от 90 км/ч., опасната му зона би била 81 метра, и съответно
автопроизшествието е било предотвратимо. Основание за това заключение,
вещото лице е намерило в установените по експертен път данни по делото,
относно разстоянието, на което челната част на лекия автомобил би се
установила от мястото на удара в момента, в който водача му задейства
спирачната система за аварийно спиране, при посочената скорост от 90 км/ч.,
а именно 29 метра.
Назначена е във въззивното производство, изслушана и приета
повторна комплексна автотехническа и медицинска експертиза. От
заключението по тази експертиза се установява, че скоростта на лекия
автомобил „Ф.”, управляван от обвиняемия, преди произшествието, е била в
порядъка 134 км/ч., а в момента на удара – на 91 км/ч. При посочената
скорост на движение на този автомобил от 134 км/ч., опасната зона за спиране
на същия е била около 150 метра, а при движение на същия с разрешената за
пътния участък скорост от 90 км/ч. – 78 м. Скоростта на товарния автомобил
„Ф.”в момента на преминаване на осевата линия на пътя е била 26 км/ч., а в
момента на удара е била 9 км/ч. Опасната му зона на спиране при скорост от
26 км/ч. е била 14 м. Посочено е и мястото на удара между лекия и товарния
автомобил: по широчина на платното за движение на общински път свързващ
гр.Е. П. със с.Л. – на около 1,2-1,9 метра в ляво от десния край на платното за
движение, считано в посоката на огледа, а по дължина – на около 6,0-6,5 м.
преди линията на избрания при огледа ориентир, считано в същата посока.
Експертите са посочили, че водачът на товарния автомобил „Ф.” е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, като преди да
извърши маневрата завиване на ляво за навлизане в друг път, пропусне
насрещно движещия се лек автомобил „Ф.” и след това извърши безопасно
маневрата. Вещите лица са приели също и, че водачът на лекия автомобил
„Ф.” при скорост от 134 км/ч., в момента на преминаването на предната лява
част на товарния автомобил през осевата линия на платното за движение,
както и в момента на реакция с аварийно спиране, не е имал техническа
възможност да предотврати произшествието с аварийно спиране. Такава
възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране, спрямо
тези два момента, водачът на лекия автомобил би имал в случай, че се е
движил със скорост от 90 км/ч.
За да обоснове фактическите си изводи относно релевантните по делото
9
обстоятелства, първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията
на пострадалия свидетел А. В., както и на единствения очевидец – свидетеля
М. Ф.. Въз основа на показанията на тези свидетели, първостепенният съд
обосновано е приел, че от същите по несъмнен начин се установяват
обстоятелствата на настъпилото пътнотранспортно произшествие и
конкретно начина на неговото реализиране – при осъществявана от
обвиняемия с управлявания от него товарен автомобил „Ф.” маневра за ляв
завой, при която навлязъл в лентата за насрещно движение, без да пропусне
движещия се по нея лек автомобил „Ф.”, управляван от пострадалия, в
резултат на което настъпил удара между двата автомобила. Правилно първият
съд е съзрял и съответно отбелязал пълното съответствие относно тези
обстоятелства, между показанията на свидетелите В. и Ф. от една страна и от
друга - протокола за оглед и снимковия материал, обективиран при
извършването му и съответно приобщен по делото; заключението на
автотехническата експертиза, относно посочения от нея механизъм на
възникване и развитие на автопроизшествието; заключението на съдебно-
медицинската експертиза констатирала причинените на пострадалия телесни
увреждания в резултат на злополуката. Именно това съответствие на
свидетелските показания на В. и Ф. с останалия доказателствен материал по
делото, тяхната последователност, детайлност и непротиворечивост, е дало
основание на районния съд да ги приеме с доверие. Така сторената от първия
съд оценка на тези доказателствени източници, напълно се споделя и от
въззивната инстанция.
Първостепенният съд правилно е кредитирал и показанията на
свидетелите А. С., М. М., К. М. и Н. Д.. При оценката им, районният съд
обосновано е отчел, че показанията на тези свидетели не са източник на преки
доказателства за настъпилия удар между процесните автомобили, доколкото
свидетелите не са възприели същия непосредствено. Посочените свидетели
дават информация за констатираното от тях на мястото на произшествието,
веднага след реализирането му – за участвалите в произшествието превозни
средства и разположението им на платното за движение, както и за
претъпените от тях деформации; за състоянието на техните водачи.
Напълно споделен е от въззивната инстанция направения анализ от
първия съд на дадените в хода на проведеното пред него съдебно следствие,
10
обяснения от обвиняемия И.. Правилно в частта им, в която установяват
обстоятелствата относно времето на потеглянето му на процесната дата,
управляваният от него автомобил, посоката и пътя, по който се е движил,
мястото на настъпване на автопроизшествието, пострадалото от него лице,
обясненията на обвиняемия са приети като източник на доказателства за
релевантните по делото факти. В останалата им част, досежно начина на
настъпване на пътното произшествие с автомобила на пострадалия,
обсъжданите обяснения на обвиняемия са приети като средство за защита.
Като основен аргумент в полза на констатираната им недостоверност,
въззивният съд следва да отбележи противоречието им с останалите
доказателствени източници. Така, при излагане на обясненията си,
обвиняемият И. твърди, че при предприетата от него маневра за завой не е
навлизал в лентата за насрещно движение, а е изчакал на осевата линия
преминаването на идващия автомобил, управляван от пострадалия. Тези
обяснения на обвиняемият съществено противостоят на показанията на
свидетелката Ф., която в приобщените по съответния процесуален ред
показания от първата фаза на процеса, цитирана дословно е заявила следното:
„Аз, като започна да се изнася буса, останах зад него в дясно на платното и
тогава видях, че отсреща идва лек автомобил и ще се ударят. Бусът започна
да завива, аз виждам, че отсреща се движи колата, пътя е идеално прав и се
вижда, а буса не спря, караше бавно, видях мигач преди да предпиреме
маневрата, но не видях да натиска спирачки при правенето на маневрата,
въпреки, че се виждаше идващата насреща кола”. На второ място,
обясненията на обвиняемия в коментираната им част не кореспондират и на
заключението на съдебно-автотехническа експертиза /л.106-116, т.1 от ДП/,
установила мястото на удара между лекия автомобил и товарния автомобил
по широчина на пътното платно – на около 1,00 до 2,00 метра вляво от десния
край на платното за движение по отношение посоката на движение от гр.Е. П.
към с.Л., т.е. ударът е осъществен около средната част на пътната лента,
предназначена за движение в посока от гр.Е. П. към с.Л., в която е
осъществявал движението си автомобила на пострадалия. На следващо място,
тези обяснения на обвиняемия се опровергават и от експертните данни,
относно мястото на инициалния контакт в момента на удара между двата
автомобила – между челната дясна и дясната странична част на товарния
автомобил и челната част на лекия автомобил „Ф.” /задача 7 от заключението
11
на АТЕ/. Посочените данни индицират на извод, че в момента на удара
товарния автомобил вече е бил в процес на осъществяване на маневра - завой
на ляво, като е бил разположен с дясната си част към идващия по платното
лек автомобил на пострадалия.
По делото са приети две заключения на автотехнически експертизи –
основна автотехническа експертиза /л.106-116, т.1 от ДП/ и комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.30-39, т.2 от ДП/.
Доколкото се констатира съществено различие в експертните изводи досежно
скоростта на движение на лекия автомобил „Ф.” към момента преди да
започне да оставя спирачни следи на платното, опасната му зона на спиране,
техническата възможност на водача му /пострадалия/ да предотврати
настъпването на произшествието в случай, че скоростта му на движение е
била в рамките на допустимата от 90 км/ч., то настоящият въззивен състав
допусна и изслуша повторна автотехническа експертиза с идентични задачи.
Настоящият съдебен състав извърши собствена, обективна оценка на
експертните заключения, във връзка с останалите доказателства по делото, за
да прецени на кое от тях да даде вяра. Съпоставяйки всички изслушани и
приети по делото автотехнически експертизи, съставът на СОС намери, че
доверието му следва да заслужи заключението на повторната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице
инж.А. /л.52-85 от делото/, доколкото същото е предложило по-конкретни и
обосновани отговори на поставените за експертно изследване задачи, като
освен това съдържа подробна и логически издържана мотивировка на
конкретните изводи, въз основа на посочени обективни данни по делото и
използвани научни методи. Именно на базата на това експертно заключение,
преценено във взаимовръзка с констатираните в протокола за оглед на
местопроизшествието обективни находки и събраните гласни
доказателствени източници, настоящият съдебен състав е обосновал изводите
си по релевантната фактология, като е приел за безспорно установени от
фактическа страна обстоятелствата, че скоростта на лекия автомобил „Ф.”,
управляван от обвиняемия, преди произшествието, е била в порядъка 134
км/ч., а в момента на удара – на 91 км/ч.; че при посочената скорост на
движение на този автомобил от 134 км/ч., опасната зона за спиране на същия
е била около 150 метра, а при движение на същия с разрешената за пътния
участък скорост от 90 км/ч. – 78 м.; че скоростта на товарния автомобил „Ф.”в
12
момента на преминаване на осевата линия на пътя е била 26 км/ч., а в момента
на удара е била 9 км/ч., а опасната му зона на спиране при скорост от 26 км/ч.
е била 14 м.; че мястото на удара между лекия и товарния автомобил по
широчина на платното за движение на общински път свързващ гр.Е. П. със
с.Л. – на около 1,2-1,9 метра в ляво от десния край на платното за движение,
считано в посока от гр.Е. П. към с.Л. /посоката на движения на лекия
автомобил/; че причината за произшествието от техническа гл.т. се дължи на
субективните действия на водача на товарния автомобил „Ф.”, който преди да
извърши маневрата завиване на ляво за навлизане в друг път, е следвало да
пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Ф.” и след това извърши
безопасно маневрата.
Заключенията, дадени от автотехническата експертиза /л.106-116, т.1 от
ДП/ и комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза /л.30-
39, т.2 от ДП/ в техническата й част, касателно съществените за решаване на
делото въпроси, относно скоростта на движение на лекия автомобил „Ф.” към
момента преди да започне да оставя спирачни следи на платното, опасната му
зона на спиране, техническата възможност на водача му /пострадалия/ да
предотврати настъпването на произшествието в случай, че скоростта му на
движение е била в рамките на допустимата от 90 км/ч., този състав на СОС не
кредитира. Като основен недостатък на тези експертизи се констатира тяхната
неубедителност и противоречивост при отговора на така поставените задачи.
Така, при липса на пълна и ясна обосновка вещото лице инж.Д., изготвило
техническата част на КСМАТЕ е променило изводите си, застъпени от него в
първоначалната АТЕ.
На базата на правилно установените, горепосочени фактически
положения и въз основа на логичния и обективен анализ на доказателствения
материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е
заключил, че обвиняемия ИВ. АНГ. ИВ. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.1, бук.”б”, пр.2, вр.
чл.342 ал.1 от НК. Решаващият извод относно съставомерността на деянието
по посочения текст от НК е направен също така след съвкупен анализ и
преценка на съществуващата по делото доказателствена основа, поради което
проверяваната присъда не е необоснована.
От обективна страна безспорно и категорично се установи, че
13
обвиняемия И.И. на посочените по-горе време и място е управлявал товарен
автомобил марка „Ф.”, с рег. № СВ****КВ. Също от обективна страна по
делото безспорно се установи, че обвиняемия И. като водач на пътно
превозно средство е нарушил правилото за движение по пътищата,
предвиждащо задължение при извършване на маневра за ляв завой с цел
навлизане в крайпътен обект, да пропусне пътните превозни средства и
пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. По делото по
безспорен начин се установи, че именно защото обвиняемия И., в процесния
пътен участък, е предприел ляв завой за навлизане в крайпътен обект, без да
пропусне идващия в насрещната пътна лента лек автомобил „Ф.”, управляван
от пострадалия, е настъпил удар с този автомобил. Следователно ако
обвиняемият е спазил правилото за движение по пътищата, визирано в
разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗДвП, то същия обективно е могъл да
предотврати настъпването на удара. След като обаче не е направил това, то
съдът намира, че обвиняемия е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.37
ал.2 от ЗДвП и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Вследствие именно на извършеното нарушение на
посоченото правило за движение по пътищата, описано по-горе, обвиняемият
е причинил средна телесна повреда на водача на лекия автомобил „Ф.” –
свидетеля А. В..
Поведението на пострадалото от произшествието лице – свидетеля А.
В., също е в причинна връзка с настъпване на този резултат, тъй като и той е
допуснал нарушение на своето задължение като участник в движението,
предвидено в чл.21 ал.1 от ЗДвП – при движение извън населено място, да не
превишава максимално допустимата стойност на скоростта от 90 км/ч.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, въззивният
съд прави основавайки се на заключението на повторната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, съгласно което водача на
лекия автомобил „Ф.”, при скорост на движение от 90 км/ч., от момента на
реакция с аварийно спиране, е имал техническа възможност да предотврати
произшествието чрез аварийно спиране. Установено е също така, че при
движението на пострадалия с реалната скорост от 134 км/ч., същият не е имал
възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез аварийно
спиране, в момента на преминаването на предната лява част на товарния
автомобил през осевата линия на платното за движение, както и в момента на
14
реакция с аварийно спиране. Следователно пострадалият В. е нарушил
правилото на чл.21 ал.1 ЗДвП. Обстоятелството, че пострадалият е
допринесъл за настъпването на общественоопасните последици, като не е
изпълнил задължението си, визирано в посочената разпоредба, не изключва
отговорността на обвиняемия, доколкото същият е допуснал нарушаване на
установеното в закона правило на пътя, касаещо предприемането на маневра
и е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако е изпълнил това правило
/ Р. № 720/1969 г. ІІІ .н.о., Р. № 47/1980 г. на ІІІ н.о. на ВКС, Р. № 1467/1974
г. на ІІІ н.о. на ВКС, Р. № 487/1984 г. на ІІІ н.о. на ВКС/.
Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна оценка и
на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че
същото е извършено при форма на вината небрежност по смисъла на чл.11
ал.3 от НК, тъй като обвиняемия не е предвиждал настъпването на
обещественоопасните последици от деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Субективно обвиняемият е бил длъжен и е могъл да знае и да не
нарушава правилото на чл.37 ал.2 от ЗДвП, като е трябвало да пропусне
насрещно идващото по платното за движение, превозно средство, преди да
предприеме маневра за завой на ляво за навлизане в крайпътна територия.
Не противоречат на закона и съответстват на данните по делото,
констатациите на районният съд за наличието на основанията за прилагане на
института на чл.78а от НК по отношение на обвиняемия И., предвид и
направеното предложение в този смисъл от прокуратурата. Доколкото
производството пред първия съд се е развило по реда на глава 28 от НПК,
този съд правилно е приел, че е обвързан от рамките на административното
наказване и съответното наказание – глоба, в предвидените му размери.
Правилна е преценката, че съответно на извършеното от обвиняемия И. би
било налагането на глоба в минималния й размер, предвиден в разпоредбата
на чл.78а ал.1 от НК. При определянето размера на това наказание
първоинстанционният съд обосновано е отчел, като смекчаващи вината на
обвиняемия И. обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите
характеристични данни за него, преклонната му възраст, социалната му и
трудова ангажираност, към които въззивната инстанция следва да добави
прекомерната продължителност на наказателното производство, неоправдана
с наличие на каквато и да била фактическа или правна сложност на същото,
както претърпените и от обвиняемия телесни увреждания в резултат на
15
деянието. В насока смекчаване наказателно-правното положение на
подсъдимия, съществено значение следва да бъде отдадено и на още едно
обстоятелство – съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Отегчаващи отговорността на обвиняемия И. обстоятелства, първата
инстанция не е открила, но настоящата такава задължително следва да отчете
факта, че същият като водач на МПС е санкциониран няколко пъти по
административен ред за извършени от него различни по вид нарушения на
ЗДвП. От естество да утежни санкционирането на обвиняемия е и това, че от
извършеното от него транспортно престъпление, на пострадалия са
причинени множество на брой средни телесни повреди. При определяне
размера на глобата, районния съд в съответствие с изискванията на чл.47 ал.1
от НК е съобразил и имотното състояние на обвиняемия.
Въззивният съд се солидаризира и с решението на първата инстанция да
не наложи на основание чл.78а ал.4 НК предвиденото за престъплението по
чл.343 ал.1, бук.”б”, пр.2, вр. чл.342 ал.1 от НК в разпоредбата на чл.343г от
НК наказание по чл.37 т.7 от НК – лишаване от право да управлява моторно
превозно средство. С оглед на изложените по-горе данни, сочещи на
преобладаващото наличие на смекчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства, както и тези, касаещи профила му на водач на МПС
/извършените от него административни нарушения по ЗДвП са далеч във
времето/, въззивният съдебен състав също намира, че за постигане целите,
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, налагането и на такова по вид
наказание по чл.37 т.7 от НК, не е необходимо.
По тези съображения, съставът на СОС намира, че подаденият протест
срещу първоинстанционната присъда е неоснователен.
В съответствие с процесуалния закон е решението на
първоинстанционния съд направените по делото разноски, да бъдат
възложени в тежест на обвиняемия И.И..
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция и на основание
чл.189 ал.3 от НК, обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СОС и направените в настоящото производство разноски по делото за
възнаграждение на вещо лице, в размер на 546 лева.
Правилно и напълно съответно на закона е и решението на първият съд
16
относно разпореждането му с иззетите по делото веществени доказателства.
Предвид гореизложеното и след извършената на основание чл.314 от
НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при
която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на ново решение, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде
потвърден.
По тези съображения С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.03.3021 г. на Районен съд – гр.Е. П.,
постановено по НАХД № 130/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА обвиняемия ИВ. АНГ. ИВ., с установена по делото
самоличност, да заплати по сметка на С. окръжен съд сумата от 546 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо
лице.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17