Р E Ш Е Н И Е
№ 396
гр.Плевен, 26.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Даниела Дилова
ЧЛЕНОВЕ:
Цветелина Кънева
Венелин Николаев
при секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно
дело № 613 по описа за 2022 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК
и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 377 от 29.06.2022год.,
постановено по а.н.д. № 20224430201134 по описа за 2022 год. Районен съд – Плевен е отменил наказателно
постановление № 22-0938-00913 от 25.05.2022 г. на началник сектор към ОД МВР -
гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, с което на жалбоподателя И.М.Е., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл.174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца. Със същото решение РС –Плевен
е осъдил ОД на МВР да заплати на И.М.Е., ЕГН ********** *** сумата от
300/триста/ лева, представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Против
така постановеното решение е постъпила касационна жалба от Началник на сектор
„ПП“ при ОД на МВР- Плевен, чрез старши юрисконсулт Г.А., в която се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, след проведено в
законоустановения ред и срокове в
административно наказателно производство. Твърди се, че извършеното от И.М.Е.
нарушение на ЗДвП е безспорно доказано. Сочи се, че при извършване на проверката и при
издаване на талона за медицинско
изследване не са допуснати процесуални нарушение от полицейските органи. Излагат се съображения, че твърдението за загубена
лична карта е неоснователно и представлява защитна версия на нарушителя с
цел избягване на административно наказателна отговорност на
нарушителя. Твърди се, че съгласно чл. 13 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (обн. ДВ. бр.61 от 28 Юли 2017г.)“ При явяването на лицето за
медицинско изследване в
амбулаторния журнал на лечебното заведение се вписват датата и часът на явяване,
номерът и датата на издаване на талона за изследване и контролният орган, който
го е издал, часът на вземане на пробите за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.“ Сочи се, че по делото не е представена извадка
от такъв журнал, в която да е вписан първоначалния час на явяване на лицето,
нито друго писмено или гласно доказателство, което да потвърди твърдените от
нарушителя обстоятелства, че се е явил на време, но му е отказано взимането на
кръвна проба. Посочва се, че съгласно чл.
12, ал.3 и 4 от същата наредба, в случаите, когато липсва документ за
самоличност, медицинско изследване не се извършва и не се вземат проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, а се приемат се
показанията на техническото средство или теста, с което е установена
концентрациятана алкохол в кръвта. В протокола за медицинско изследване като
причина за неизвършване на изследването се отразява обстоятелството липса на
документ за самоличност. Сочи се, че такъв
протокол няма данни да е изготвян, поради което счита, че твърденията на
нарушителя в тази насока са недоказани. Моли, да се отмени Решение № 377/29.06.2022г. по АНД
№ 1134 /2022г. по описа на РС -Плевен и да се постанови друго, с което да се потвърди НП№ 22- 0938-00913 от 25.05.2022г.
на Началник сектор „ПП“ при ОД МВР
Плевен.Претендира разноски.
Постъпил е писмен
отговор по касационната жалба от ответника- И. М.Е.,
в който се твърди, че същата е неоснователна и необоснована. Сочи се, че всички
факти и обстоятелства свързани със забавянето на вземането на кръвната проба са
правилни и почиват на събраните писмени
и гласни доказателства по делото.Твърди се, че РС- Плевен правилно и
законосъобразно е установил часа на спирането, който съществено се различава от
този, в който са били изготвени документите, АУАН, талон за медицинско
изследване и причините, поради което е направено закъснението да бъде взета
кръвна проба. Моли да се потвърди изцяло
решение
№ 377 от 29.06.2022год., постановено по а.н.д. № 20224430201134 по описа
за 2022 год. Районен съд – Плевен.Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът не
се представлява.
Ответникът се представлява от адв. К.Д. ***,
който излага становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за
потвърждаване на решението на Районен съд Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че решението
на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Предлага същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да се
потвърди издаденото наказателно постановление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци
на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
За да постанови обжалвания съдебен акт
Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 07.05.2022г.
в 07:24 часа в гр. Плевен ул. „Българска авиация“ с посока на движение
с. Опанец жалбоподателят И.М.Е. управлявал товарен автомобил влекач *****с ДК№
*****, собственост на „Н. Транс“ ЕООД, БУЛСТАТ *********, извършил следното нарушение: Управлява
горепосоченото МПС след употреба на
алкохол, установено по
надлежния ред, след извършване на качествена проба в 07:24 часа С техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7510, с фабр. № АRNJ-0085 с пореден номер на пробата 00652, който отчел
положителен резултат от 0,76 промила. Издаден талон за медицинско изследване № 097127 и осем
броя холограмни стикера за сигурност и валидност на пробата с №А049690. Водачът
е дал кръвна проба като химическото изследване констатирало наличие на етилов
алкохол: 0,36%. Нарушението било квалифицирано по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а
именно управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително.
За
да отмени НП, въззивният съд е приел, че са
допуснати процесуални нарушения на императивните изисквания на чл.42,
т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.1 и предл 4 и т.6 от ЗАНН. Посочил е, че в случая оставало неясно както за наказаното лице, така и за съда, кои
фактически положения наказващият орган е приел за безспорно установени, както и
за какво нарушение точно е наказан
жалбоподателя – дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол в размер над законово разрешените граници, като
непрецизно е било квалифицирано деянието му, или за управлението е сторено и
след употреба на наркотични вещества или
техни аналози. На второ място РС- Плевен е посочил, че в хода на съдебното следствие от разпита на
свидетелите – актосъставителят и свидетелят по акта се установило по безспорен
начин, че всички извършени от тях действия по проверката са извършени в 08:00
часа. След това жалбоподателят се отправил към СПО на УМБАЛ “Г.Странски“ за вземане на кръвна
проба, където му било отказано, тъй като нямал лична карта. Върнал се обратно,
където в близост до управляваният от
него товарен автомобил намерил личната си карта. В 09:20 часа на Е. била взета
кръвна проба, като съдът е приел, че
забавянето в случая не може да се вмени вина на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не споделя тези
доводи. На първо място не са допуснати посочените от съда съществени нарушения на процесуалните правила, „досежно минималните изискуеми реквизити на
АУАН и НП, в насока ясно, пълно и точно
излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на изследваното
нарушение, описание на последното и нарушените законни разпоредби.“ В случая актът и
постановлението съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3 и т. 4 и по чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН.
Задължителни елементи от съдържанието на акта и наказателното постановление са
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В
конкретния случай описанието на нарушението е в достатъчна степен, а именно:
На 07.05.2022г. в 07:24 в гр. Плевен
ул. „Българска авиация“ с посока на движение с. Опанец срещу номер
39 жалбоподателят И.М.Е. управлявал товарен автомобил влекач *****с
ДК№ *******, „Н. Транс“ ЕООД, БУЛСТАТ ********* след употреба на
алкохол, установено по надлежния ред с „Дрегер Алкотест“ 7510, с фабр. № АRNJ-0085, който отчел наличие на
алкохол в издишания въздух 0,76 промила. Актът и постановлението съдържат
основните елементи на вмененото нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДВП. Липсва
разминаване в описателната част на нарушението в акта и наказателното
постановление, като достатъчно ясно е, че
вмененото нарушение е за управление на МПС, след употреба на алкохол, а не след употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
АНО е приложил правилно материалния закон,
като е приел, че И.М.Е. е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
предвид установеното с техническо средство наличие на алкохол от 0,76 промила.
Съгласно чл. 174 ал. 4 ЗДвП, редът, по който се установява употребата на
алкохол, се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3 ал. 2 и ал. 3 от приетата от
тях Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, при
съставянето на АУАН при констатиране на концентрация на алкохол над 0,5 на
хиляда или друго упойващо вещество длъжностното лице от съответната служба за
контрол по ЗДвП съставя и талон за медицинско изследване, първият екземпляр от
който се връчва на водача срещу подпис като в него се посочват лечебното
заведение, в което трябва да се яви за вземане на кръвна проба за изследване и
срокът, в който трябва да стори това. В случаи като процесния, когато
нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира
лечебното заведение, наредбата фиксира срок от 45 минути за явяването на водача
в лечебното заведение. Чл. 6 изчерпателно изброява хипотезите, в които
употребата на алкохол се установява въз основа на резултатите от измерването с
техническо средство: когато водачът откаже да получи талона за медицинско
изследване; когато не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато
откаже да даде кръвна проба за изследване.
На Е.
е бил издаден талон за медицинско
изследване с № 097127, от който е видно, че проверката е започнала на 07:15 часа на 07.05.2022г., а предварителна проба за наличие на алкохол в
кръвта е извършена в 07:24 часа.
Талонът за медицинско изследване е връчен на И.Е.
срещу подпис в 08:00 часа и той е бил
длъжен да се яви в ЦСМП до 45 минути,
от връчването му – в 08:45
часа По делото няма приложени доказателства, от които да се установи дали същия се е явил
или не в посочения час, за да даде кръвна проба Факт е,
че Е. е дал кръвна проба в
09:20 часа, извън указания
в талона за медицинско изследване срок, поради което е приложима хипотезата на чл. 6 от Наредбата, съгласно
която: когато водачът откаже да получи талона за медицинско изследване; когато
не се яви в определеното в него лечебно заведение и когато откаже да даде
кръвна проба за изследване употребата на алкохол
и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията
на техническото средство.
Доводите на Районен съд Плевен, основаващи се
на твърденията на Е., че не е дал
своевременно кръвна проба, тъй като временно си е загубил личната карта,
която след това намерил са необосновани, тъй като се опровергават от събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателествени средства. Съдът безкритично е
кредитирал обясненията на нарушителя,
които освен, че са доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства са и основно средство за защита, още повече, че
той в най-голяма степен е заинтересуван
от изхода на делото.
Изводът на съда, че забавянето не може да се вмени във вина на жалбоподателят също е необоснован, тъй
като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД "Гражданите,
притежатели на български лични документи, са длъжни да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване. "
Наказателното постановление не страда от пороци,
съобразено е с материалния закон и при издаването му не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Като е стигнал до изводи
различни от изложените и е обосновал краен резултат за отмяна на издаденото НП,
районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното
постановление.
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено своевременно
направеното от страна на касатора искане за юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя на 120 лева на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ и
чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 377 от 29.06.2022год.,
постановено по а.н.д. № 20224430201134 по описа за 2022 год. Районен съд – Плевен и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 22-0938-00913 от 25.05.2022 г. на началник сектор към ОД МВР -
гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“- Плевен, с което на жалбоподателя И.М.Е., ЕГН ********** *** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл.174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
са наложени административни наказания
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА И.М.Е.,
ЕГН ********** *** да заплати на ОД
МВР Плевен сумата 120 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1./п/ 2./п/