№ 298
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000502818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 262033 от 20.06.2022 г., постановено по гр.д. №
10674/2020 г., Софийски градски съд, ГО, І-18 състав е осъдил С. Г. В. да
заплати на „БАНКА ДСК“ АД сумата 34 920 лева - главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 10.04.2017 г. и допълнително споразумение
към него, ведно със законната лихва върху главницата от 16.12.2019 г. до
окончателното плащане, сумата 2 288.83 лева - договорна лихва за периода
19.04.2019 г. до 04.12.2019 г., сумата 37.86 лева – санкционираща лихва за
периода 15.05.2019 г. до 04.12.2019 г., както и 77.60 лева – законна лихва
върху просрочената главница за периода 05.12.2019 г. до 12.12.2019 г., като е
отхвърлил претенцията за заплащане на сумата от 120 лева – такса за
предсрочна изискуемост, като неоснователна. Съответно е осъдил
ответницата да заплати на ищеца сумата от 2 035.78 лева – разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение в неговата осъдителна част, е
постъпила в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (пощенско клеймо от 13.07.2022 г.)
въззивна жалба вх.№ 296436/15.07.2022 г. от ответницата в
1
първоинстанционното производство С. Г. В. чрез процесуален представител
адвокат К. Б.-Т., с надлежно учредена представителна власт с пълномощно
приложено по настоящото въззивно дело /л.25 от делото/.
Поддържа неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
първоинстанционното решение, поради което моли съда да го отмени и
вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски на първа и въззивна
инстанция. Твърди недействителност на договора за кредит, за което излага
подробни съображения във въззивната жалба по съществото на спора.
Поддържа се, че в обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд
само е възпроизвел част от клаузите на договора за кредит, без да анализира
направеното възражение и необосновано е приел, че не са налице
неравноправни клаузи. Твърди се, че съдът едностранчиво и непълно е
възприел и обсъдил приетите по делото писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна – ищецът „Банка ДСК“ АД чрез процесуалния й
представител юрисконсулт В. П., надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към отговора /л.31 от въззивното дело/.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита обжалваното
решение за правилно, законосъобразно и мотивирано по аргументи подробно
изложени в отговора и касаещи съществото на спора.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да постанови
решение, с което да потвърди решението на първоинстанционния.
Претендира разноските направени пред въззивната инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. на основание чл.78, ал.8
от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
В открито съдебно заседание въззивницата-ответник чрез своя
процесуален представител поддържа въззивната си жалба по съображенията
изложени във въззивната жалба. Не претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият ищец чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение
и да потвърди изцяло постановеното първоинстанционно решение.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
2
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с предявени по реда на чл.415,
ал.1, т.3 във връзка с ал.3 от ГПК, от Банка „ДСК“ АД срещу С. Г. В.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ
във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
На 12.12.2019 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК. С разпореждане № 1709/22.01.2020 г. на
РС-Бургас, постановено по ч.гр.д. № 10533/2019 г. заявлението на банката е
отхвърлено.
Със съобщение, връчено на ищеца на 10.03.2020 г., последният е
уведомен, че може да предяви иск за установяване на своето вземане в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Настоящият иск е предявен на 28.04.2020 г., т.е. в законоустановения
едномесечен срок, с оглед спряното течение на сроковете, съобразно Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците.
Страните не спорят, че на 10.04.2017 г. са сключили договор за кредит
за текущо потребление. По силата на договора Банката предоставя на
ответницата-кредитополучател кредит за текущо потребление в размер на 38
000 лв., със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. Кредитът се погасява с месечни вноски – главница и лихва,
съгласно погасителен план с падежна дата за издължаване на месечните
вноски 23-то число на месеца. Съгласно чл.8, кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 6,85% годишно или 0,02% на ден,
формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,326%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 6,524% при изпълнение на Условията
по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към
3
договора. При нарушаване на условията, кредитополучателят губи правото си
да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен
процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията,
като изрично е посочено, че максималният размер, който може да достигне
лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият
лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
6-месечния SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка
в размер на 13,124%. В договора изрично е посочено също така, че лихвеният
процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете посочени подробно в раздел ІІІ на
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
02.02.2019 г. на ответницата чрез нейния брат е връчена покана-уведомление,
в която е обективирано волеизявлението на банката за обявяване на
предсрочната изискуемост на целия кредит.
На 19.04.2019 г. страните са сключили Допълнително споразумение, с
което са предоговорили условията по договора. Променена е падежната дата
на 15-то число на месеца, а съгласно т.5 от допълнителното споразумение,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който е 10,447% годишно
или 0.029% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент,
представляващ индикатор „Среден лихвен процент по салда по срочни
депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" 0,180%,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
стандартна надбавка в размер на 10,267%. Максималният размер, до който
може да достигне лихвеният процент, е стандартният променлив лихвен
процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на
референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна
Надбавка в размер на 13,27%.
Лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен
процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите
условия. В случаите на отрицателна стойност на референтния лихвен
процент, същата се приема за стойност 0%, а крайният лихвен процент не
може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка.
Съгласно т.7.2.1 от Общите условия, променливият лихвен процент се
4
променя от два пъти в годината, на 15 януари и на 15 юли. Промяната се
извършва съгласно стойността на използваните от Кредитора лихвен
бенчмарк или индекс и/или индикатор, обявена два работни дни преди 15
януари и 15 юли.
При сключване на допълнителното споразумение ответницата е внесла
сумата от 41,85 лв., а банката се е отказала от наказателна лихва в размер на
51,36 лв. Остатъкът от дълга определен на 34 920 лв.
Със приетото по делото и неоспорено от страните заключение на СИЕ
се установява, че кредитът е усвоен изцяло от ответницата на 10.04.2017 г.,
когато банковата й сметка с IBAN: *** в лева, е заверена със сумата от 38 000
лв. За погасяване на задълженията по кредита са постъпили общо суми в
размер на 8 252,19 лв. Непогасените задължения към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК-13.12.2019 г. са както следва:
1.главница в размер на сумата от 34 920 лв., от която: 1 202,04 лв.
падежирала главница и 33 717,96 лв. предсрочно изискуема главница,
2.договорна лихва в размер на 2 288,83 лв., начислена за периода от
19.04.2019 г. до 04.12.2019 г., вкл.,
3.санкционираща лихва в размер на 37,86 лв., начислена върху
просрочени вноски за главница на основание чл.18.1. от Общите условия за
периода от 15.05.2019 г. до 04.12.2019 г. вкл.,
4.законна лихва за забава в размер на 77,60 лв., начислена върху цялата
непогасена главница за периода от 05.12.2019 г. до 12.12.2019 г. вкл. и
5.такса за предсрочна изискуемост 120 лв.
Последното плащане по кредита е извършено на 19.04.2019 г. в размер
на 41,85 лв., с която сума е погасена лихва, съгласно подписано между
страните допълнително споразумение от 19.04.2019 г. След тази дата няма
извършени плащания по сключеното допълнително споразумение.
С исковата молба, препис от която е връчен редовно на ответницата на
23.06.2020 г., Банката е заявила, че обявява кредитът за изцяло предсрочно
изискуем.
Установява се, че към 05.12.2019 г. са били неплатени общо седем
месечни вноски за периода от 15.05.2019 г. до 15.11.2019 г. в общ размер на
сумата от 3 288,40 лв., от която: главница в размер на 1 202,04 лв. и договорна
5
лихва-2 086,36 лв. Не се установява в хода на процеса да са извършвани
плащания.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел за доказано наличието на заемно
правоотношение между страните, изпълнение на задълженията на ищеца по
него – предоставяне парична сума, както и неизпълнение на задълженията на
ответника за връщане на сумите в уговорените срокове, поради което и на
основание чл.18.2 от Общите условия към договора, кредитът е станал
предсрочно изискуем с връчване на препис от исковата молба. Приел за
неоснователни възраженията за нищожност на целия договор, както и за
нищожност на клаузите в договора предвиждащи санкционираща лихва за
забава и ГПР. Приел, че липсват нарушения на чл.11, ал.1, т.1, т.9, т.10 и т.20
от ЗПК.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ответницата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно,
законосъобразно.
По конкретните възражения, въведени с въззивната жалба.
На първо място въззивницата твърди противоречиви действия на
банката, доколкото с волеизявление стигнало до ответницата на 02.02.2019 г.
банката обявява предсрочна изискуемост на кредита, а след това 19.04.2019 г.
сключва допълнително споразумение.
Предсрочната изискуемост е право на кредитора и когато той упражни
това свое право, той едностранно внася изменение във вече учреденото
правоотношение, но кредиторът нито променя съдържанието на
правоотношението от гледна точка на дължимата престация, нито изменя
6
каквато и да било друга уговорка с изключение на падежа на вземането. При
упражняването на правото на предсрочна изискуемост правоотношението се
запазва, а не се прекратява. С упражняването на правото си на предсрочна
изискуемост кредиторът само е изменил падежа на вземането си, т.е. на
задължението на длъжника си, но всички останали права и задължения по
правоотношението се запазват такива, каквито са били преди упражняването
му.
Ето защо и по горните съображения след обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, няма никакви пречки с оглед свободата на
договаряне страните по договора да сключат анекс/споразумение, с които да
предоговорят отново условия по договора, включително и падежа на
вземането, да направят взаимни отстъпки, както е станало и в конкретния
случай. Единствената последица от това е, че при повторно и повтарящо се
неизпълнение от страна на длъжника и след сключване на споразумението,
банката ще трябва отново да упражни правото си да обяви договорът за
изцяло предсрочно изискуем.
В случа това е станало на 23.06.2020 г., когато на ответницата е връчен
редовно препис от исковата молба, съдържаща волеизявлението на ищеца, че
обявява изцяло кредитът за предсрочно изискуем, както правилно е приел и
първоинстанционния съд. Този извод е в съответствие и със съдебната
практика обективирана в решения по чл.290 от ГПК, така напр. Решение №
10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, съобразно която,
когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.
Безспорно е, че към 23.06.2020 г. ответницата е била в забава в
плащанията на главница/лихва над 90 дни, доколкото се установява, че
последното погасяване по процесния кредит е извършено на 19.04.2020 г., т.е.
7
всички падежирали вноски от 15.05.2019 г. до 15.06.2020 г. не са били
платени.
С оглед горното, а и с оглед задължителната съдебна практика,
обективирана в ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК ВКС, както и съдебна практика формирана по реда на чл.290 от ГПК,
предхождаща това Тълкувателно решение, именно на 23.06.2020 г. е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, тъй като на тази дата
волеизявлението на банката, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател и към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока,
съобразно чл.18.2 от Общите условия на банката за предоставяне на кредити
за текущо потребление.
Т.е. на 23.06.2020 г. целият, респ. неплатеният остатък по кредита е
изискуем по отношение на кредитополучателя.
Неоснователни са възраженията за нищожност на договора и на
отделни клаузи от него.
Настоящият въззивен съд споделя изводите на първоинстанционния съд,
че с процесния договор за кредит са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
от ЗПК, тъй като както в договора, така и в раздел IІІ от ОУ на договора,
озаглавен „Олихвяване. Разходи по кредита“, с който ответницата е била
запозната при сключване на договора и при подписване на допълнителното
споразумение, подробно са описани размерът, начинът и методиката, по
които се формира приложимият лихвен процент по договора, сроковете за
промяна, обстоятелствата, от които зависи промяната и др. Спазени са и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в чл. 9 от договора
изрично е посочен размерът на ГПР – 8.05%, който не надвишава размера по
чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С предвидената в договора от 10.04.2017 г. клауза за олихвяване на
кредита с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
кредита е 6,85%, формиран от стойността на 6-месечния EURIBOR и
фиксирана преференциална надбавка 6,524%, като крайният лихвен процент
не може да бъде по-нисък от фиксираната стандартна надбавка, формирането
на размера на лихвата е поставено в зависимост от ясно обозначен индикатор,
върху който банката няма пряко влияние и който се оповестява публично,
8
поради което изменението на лихвения процент по кредита е поставено в
зависимост от показател, който не се определя едностранно от банката,
посочената клауза, включително клаузите в ОУ, съдържат достатъчно ясна и
разбираема за кредитополучателя информация за условията и начина на
изменение на размера на лихвения процент по договора за кредит, поради
което не са неравноправни.
В подписаното на 19.04.2019 г. допълнително споразумение страните са
договорили, че стойността на референтния лихвен процент е променлива и
представлява „Среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на
домакинствата със срок над 1 ден до 2 години“, като стойността на този
индикатор се взема от таблица, публикувана в лихвената статистика на БНБ,
която към момента на подписване на споразумението е била 0,180%.
Т.е. в подписаното споразумение лихвеният процент е определен от
фиксирана стандартна надбавка 10,267%, която отразява оценката за
кредитния риск на профила на клиента, който размер е в рамките на
първоначално уговорения максимален размер от 13,124% до който може да
достигне в резултат на неизпълнение на преференциалните условия по
програма ДСК Престиж Плюс-чл.8 от договора и от променливата 0,180%,
която е определена по не особена сложна формула, посочена по-горе и която
като цяло зависи от лихвите по депозитите, т.е. и в споразумението е посочен
ясно обозначен индикатор, върху който банката няма пряко влияние и който
се оповестява публично и се взема както е посочено по-горе от таблица,
публикувана в лихвената статистика на БНБ.
Ето защо и предвид горното, въззивният съд намира, че ответницата в
качеството си на потребител и при проява на обичайно дължимата грижа към
собствените си дела, е следвало да прецени личните си икономически
последици от този договор и подписаното допълнително споразумение.
По горните съображения въззивният съд намира за неоснователни
възраженията в жалбата за наличие на нищожни клаузи, каквито и след
служебна проверка не установява, респ.не се установява нищожност на целия
договор.
По така изложените по-горе съображения въззивната жалба на
ответницата се явява неоснователна, а решението на първоинстанционния съд
в обжалваната му от ответницата осъдителна част правилно и
9
законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
По отговорността на разноски:
С оглед изхода на производството на въззивницата не се дължат
разноски, а и такива не се претендират.
Въззиваемият претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лв., за което въззивницата ще следва да бъде осъдена на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262033 от 20.06.2022 г., постановено по
гр.д. № 10674/2020 г., Софийски градски съд, ГО, І-18 състав в обжалваната
му част.
Решението и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на
сумата от 120 лева – такса за предсрочна изискуемост, като неоснователна, е
влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН **********, гр.***, район ***, ул. „***“ № ***,
вх.***, ет.***, ап.*** и със съдебен адрес: гр.София, ул. „***“ № 6, ет.3,
адвокат К. Б.-Т. да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Банка ДСК“
АД, ЕИК *********, гр.София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 360 лв.
(триста и шестдесет лв.) разноски направени пред настоящата въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10