Р Е Ш Е Н И Е
№ 3274
Гр. Пловдив, 20.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично заседание нa единадесети септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Вера
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17698 описа
на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховане /отм./.
Съдът е сезиран с искова молба от
Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано от и.д. Б.И.М. и С. Г. С., против М.Р.З.,
ЕГН **********, с правно основание чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховане
/отм./.
В исковата молба е посочено, че
на 22.02.2012 г., на път ************ в Община М., настъпило ПТП по вина на
ответника, който управлявал лек автомобил „БМВ 520И“, ************, собственост
на И. И. С., който при заобикаляне на дупка навлиза в насрещната лента за
движение и става причина за ПТП с движещото се там МПС марка „Лексус ИС 200”, **********,
собственост на Д. А. Д. На увредения автомобил били нанесени щети – калник
преден ляв, огледало външно ляво – ел., врата предна лява и стъкло на предна
лява врата, като стойността за възстановяването им възлизала на сумата от общо
668 лева, формирана както следва: за нови части и материали – 315 лева, труд за
демонтаж и монтаж – 44.80 лева, тенекеджийски труд – 20 лева; за бояджийски
операции – 67.20 лева и за материали – 221 лева. Ответникът управлявал МПС, без
автомобилът да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
като ищецът на основание чл.288, ал.1, т.2, буква „а” от Кодекса за
застраховането /отм./ изплатил на увредения собственик по щета № ***************
с преводно нареждане от 13.06.2012 г. обезщетение за претърпените имуществени
вреди в посочения размер. Въпреки че ответникът бил поканен да възстанови
изплатената сума, до момента той не изпълнил задължението си. Ето защо моли за
осъждането му да заплати посочената сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 19.12.2016 г. до окончателното погасяване. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от адв. Т.Д. в качеството й на особен представител на
ответника. Взето е становище за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорват
се всички твърдения в исковата молба. Излага се, че ответникът не е виновен за
процесното ПТП, както и, че липсва причинно-следствена връзка между деянието и
твърдените имуществени вреди. Твърди се, че задължението за заплащане на
застраховка „Гражданска отговорност” е за собственика на автомобила, който след
като нямал средства да заплати застраховка „Гражданска отговорност” следвало да
го спре от движение. Също така собственикът бил длъжен да не предоставя
автомобила на лица, които са неправоспособни водачи. Оспорва са размерът на
претърпените вреди, като се твърди, че ищецът е заплатил вреди в значително
по-висок размер от реалния такъв. Оспорва се направеното плащане на
пострадалия. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Съдът,
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ
/отм./ Гаранционният фонд изплаща по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, ако причинителят не е
имал застраховка, като след изплащането на обезщетението Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Видно от
законовите разпоредби, предпоставките за предвидената суброгация са: 1) да са
били причинени неимуществени или имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на моторно превозно средство; 2) причинителят на
вредите да не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, покриваща отговорността за причинените вреди; 3) Гаранционен фонд
да е обезщетил вредите, причинени от това ПТП.
В настоящия случай посочените
предпоставки са налице.
Установява се от представения по делото протокол за ПТП №
********** от 22.02.2012 г., че на същата дата, на път ***********
в Община М., е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил „БМВ 520И“, с **********, управляван от ответника и лек автомобил „Лексус
ИС 200” ***********, управляван от Д. А. Д. В
него е посочено, че вредите по автомобила, управляван от Д. се изразяват в
повреда на ляво странично огледало, предна лява врата, а вредите по
управлявания от ответника автомобил в ляво странично огледало. В протокола е
посочено, че ответникът няма свидетелство за управление на МПС, нито полица за
застраховка „Гражданска отговорност”. Като причина за ПТП съставителят е
отбелязал, че при заобикаляне на дупка водачът на лек автомобил „БМВ
520И“ навлиза в лявата част на пътното платно без да пропусне насрещно
движещото се МПС „Лексус ИС 200” ДК и става причина за ПТП.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ в
частта относно лично възприетите от съставителя му факти за самоличността на
участниците, представените от тях документи и видимите щети по автомобилите,
поради което и въз основа на протокола, съдът приема, че ответникът е участвал
в ПТП на 22.02.2012 г., при което са причинени описаните в протокола щети на
автомобила МПС марка „Лексус ИС 200” ДК **********, собственост на Д. А. Д.
От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена, се
установява, че вредите по МПС марка „Лексус ИС 200” са в причинна връзка с ПТП от 22.02.2012 г., като с оглед
техния вид, характер и местоположение по двата автомобил, съдът приема въз
основа на протокола и заключението на експертизата вредите да са в причинна
връзка с неправоспособността на ответника и неправилно извършена от негова
страна маневра, без съобразяване с движещия се насреща лек автомобил. Според чл. 20, ал. 2 ЗДП водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Ответникът не е съобразил
тази разпоредба при извършената маневра довела до процесното ПТП.
Вината на ответника се презумира на основание чл.45, ал.2 ЗЗД, като без значение е обстоятелството, дали същият е наказан
административно. Ответникът не доказва обстоятелства, които да изключват вината
му или да намаляват отговорността му, поради което и съдът приема, че същият
носи отговорност за вредите, причинени на МПС марка
„Лексус ИС 200” от процесното ПТП.
Установява се от представеното платежно нареждане, както
и от приетото и неоспорено заключение на ССчЕ, че ищецът е платил обезщетение
на собственика на автомобила марка „Лексус ИС 200” на 13.06.2012 г. в размер на 668 лв. Съгласно приетото
експертно заключение на в. л. ***. П. платената сума дори е в по-нисък размер
от действителната стойност на вредите.
По делото не се установи към датата настъпване на ПТП по
отношение на автомобила, който е управлявал ответникът, да е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което и на основание
чл. 288, ал.1, т.2, б. „а” КЗ /отм./ ответникът е длъжен да възстанови
платената от Гаранционен фонд сума. Предвид посоченото предявеният иск е изцяло
основателен и ще следва да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаване
на иска, следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този
изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за държавна такса /50 лв./, депозити за експертизи /220
лв./, особен представител /300 лв./ в общ размер 570 лв. Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за
направата на разноските.
Така
мотивиран ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Р.З., ЕГН **********,***, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес в гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, следните суми:
- на основание
чл. 288, ал. 12 /отм./, сумата
от 668 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение в
полза на Д. А. Д. за вреди, причинени на лек автомобил марка „Лексус ИС 200”, ****
***********, от виновно противоправно поведение на ответника М.Р.З., който при
управление на МПС марка „БМВ 520И“, ***** ************, без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, на 22.02.2012 г. е станал причина
за ПТП на път ************* в Община
М., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ -19.12.2016
г. до окончателното изплащане;
- на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 570 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи
на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Кирил Петров
Вярно с оригинала!
КЯ