Р Е Ш Е Н И Е №468/11.7.2018 г.
гр. Ямбол, 11.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести
юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М. М. като
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 872/
Подадена
е искова молба „Първа Инвестиционна Банка“ АД - гр.София, представлявана от изп. директори Н.В.Н. С.А.П., срещу Д.Й.Ч. и А.Ж.Р.,***. Ищецът твърди, че между него и Д.Й.Ч. е сключен договор за банков кредит „***” от 22.03.2012 г. за сумата 5000 лв., със срок на погасяване до
21.03.2017 г. Сключен е договор за поръчителство от 22.03.2012 г. с ответника А.Ж.Р.,
който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя. Длъжникът не е
извършвал редовни плащания на погасителните вноски. Крайният срок на погасяване
е настъпил на 21.03.2017 г. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, срещу която заповед ответниците са възразили в срок. Поради това от съда се иска да постанови решение,
с което да бъдат приети за установени спрямо ответниците при условията на
солидарност вземанията на банката-ищец
за сумите: главница в размер на 3319,16 лв.; просрочена
договорна лихва, начислена съгласно раздел II т.4 от договора за
кредит за периода от 21.02.2014 г. до 21.03.2017 г. вкл. в размер 682,83 лв.; просрочена
наказателна лихва, начислена съгласно раздел II т.10 от договора за
кредит за периода 21.02.2014 г. до 19.09.2017 г. вкл. в размер 1228,64 лв., както и за законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповедта-на
20.09.2017 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. исковете се поддържат от
процесуалния представител, който пледира за уважаването им и за присъждане на разноските по делото.
В срока за отговор ответниците оспорват исковете като
неоснователни. Възраженията си основават на това, че извлечението от сметка,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение е нередовно от външна
страна; че договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, тъй като
не съдържа задължителните реквизити по чл.11 от ЗПК-ал.1 т.9, 10 и 11; че са
налице нищожни клаузи, тъй като в качеството на ответниците на потребители не
са могли да влияят върху съдържанието им. Вторият от ответниците е възразил и,
че не е пасивно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като към датата на
подаване на заявлението е изтекъл срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Оспорват и
размера на задълженията. В с.з.
ответникът А.Ж.Р. пледира за отхвърляне на исковете. Ответницата не се явява.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че на 22.03.2012 г. между ищеца
и Д.Й.Ч. е сключен Договор за банков кредит „***” № *** за сумата 5000 лв., със срок за връщането й, ведно с
възнаградителните лихви, до 21.03.2017 г.
Съгласно т.4 от договора, за ползвания кредит се заплаща годишна лихва в
размер, както следва: т.А - за периода от отпускането на кредита до 21.03.2014
г. - 6%; т.Б - след изтичане на срока по т.А, за остатъчните срок и размер на
кредита се прилага годишна лихва в размер на действащия към датата на
начисляване Базов лихвен процент /БЛП/ на банката в лева, увеличен с надбавка от 7
пункта; към датата на сключване на договора БЛП е в размер на 8,7907 %. Според т. 5 към датата на сключване на договора,
годишният процент на разходите /ГПР/ е 10,84%. Общата дължима сума по кредита е
6451,41 лв. Съгласно т.10
плащания, дължими, но
неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя, се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, т.4 лихвен
процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната
вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.
На 22.03.2012
г. е сключен Договор за поръчителство с А.Ж.Р., който е поел солидарно задълженията по договора за
кредит. Съгласно
чл.1, поръчителят отговаря за изпълнението на задълженията –главница,
лихви, такси, комисионни и разноски.
Съгласно заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, към датата на подаване на заявлението от банката за издаване на
заповед за изпълнение- 20.09.2017 г. задължението на
ответниците е
общо 5 230,70 лв.: главница-3 319,16 лв.; договорна лихва за периода
21.08.2014 г. - 21.03.2017 г. - 682,90 лв.; наказателна лихва за периода 21.02.2014
г. - 19.09.2017 г.- 1
228,64 лв. Такъв е размерът на задълженията и към датата на изготвяне на
заключението. Извършените плащания за погасяване на задълженията са в размер на
общо 2 776,59 лв., както следва: погасена главница за периода 22.03.2012 г. -
21.01.2014 г. - 1680,84 лв., погасена договорна лихва по
чл.4 за периода 21.04.2012 г.-21.07.2014 г. - 668,51 лв.; погасена наказателна
лихва чл.10 за периода 21.08.2012 г.-20.04.2014 г. - 427,24 лв. В заключението
вземанията са посочени така, както са уговорени в погасителния план при
договорените първоначално лихви. В него са определени 60 броя вноски, дължими месечно на конкретно
изброени дати. Експертизата счита, че в процесния договор
за кредит се съдържа информацията, изискваща се съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9,
10 и 11 от Закона за потребителския кредит. След сключване на договора „ПИБ" АД е обявила на сайта си
Методиката за определяне на Референтен лихвен процент за договорите за кредит,
в сила от 23.07.2014 г., която съдържа изчислителна процедура (формула), в
която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на
отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори). Методиката за
определяне на Референтен лихвен процент не влияе върху изчислението на лихвите
по процесния договор, в който е уговорено да се начислява фиксиран лихвен
процент /за първите 24 месеца/, а за останалия срок от договора - променлив
лихвен процент, формиран от Базов лихвен процент плюс надбавка.
В
с.з. вещото лице пояснява, че в експертизата лихвите са изчислени от 21.02.014 г., което се вижда в Таблица № 3 на стр.5 от заключението, на ред 23, тъй като
оттогава е налице забава и така е поискано в заявлението по заповедното
производство. Посочило е периода по заповедта за изпълнение и изпълнителен лист
- 21.04.2014г., но ако изчисленията бяха направени от април, сумите биха били
по-малки. Изчислило ги е от 21.02., тъй като счита, че се касае за техническа
грешка в заповедта и изпълнителния лист.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление от 20.09.2017 г. срещу ответниците за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Срещу издадената заповед ответниците са
подали възражение за недължимост на вземанията.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са
обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК вр.чл.138, ал.1 и чл.141 от ЗЗД, вр.чл. 430 ал.1 и 2 от ТЗ.
Ищецът претендира установяване на вземанията му за
заплащане на главница и лихви по договор за банков кредит, уреден в чл. 430 от ТЗ.
Съгласно ал.1 на същия, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. Ал. 2 урежда задълженето на заемателя за плащане на лихва по кредита, уговорена с банката. В ал. 3 е предвидена форма за действителност на договора за банков кредит,
а именно- писмена форма. В настоящия случай е безспорно сключването на договор между банката
и кредитополучателя в писмена форма, който е породил задължения за заплащане на
главница и лихви. Безспорно е и подписването на договор за поръчителство.
Възраженията на ответниците, основавани на това, че
извлечението от сметка, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, е нередовно от външна
страна на осн. чл.418 ал.2 от ГПК, са относими към
производството по чл. 417, където подлежат на разглеждане и са разгледани и
намерени за неоснователни от ЯОС при обжалването по реда на чл. 419 от ГПК.
Поради това не подлежат на разглеждане в настоящото производство, в което
извлечението от сметка е само едно от доказателствата, ангажирани от ищеца и
което в качеството си на частен свидетелстващ документ подлежи на преценка с
оглед на всички доказателства по делото. В случая вземанията са установени от
заключението на вещото лице.
Възражението, че договорът за кредит е
недействителен на осн. чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържа задължителните
реквизити по чл.11 от ЗПК-ал.1 т.9, 10 и 11, е неоснователно.
Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9, 10 и 11 от Закона за потребителския кредит в редакцията,
действала към датата на сключване на процесния договор (Обн. ДВ. бр.18 от 05.03.2010 г.),
договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: т.9. - лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; т.10.
-
годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения
в приложение № 1 начин; т.11.
- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Съдът счита, че в случая в текста на договора се съдържа
информацията, изисквана от закона, като е уговорена
възнаградителната лихва, дължима при фиксиран лихвен процент за първите 24 месеца -6%, а за останалия срок от договора -
променлив лихвен процент (референтен), формиран от базов лихвен процент, плюс надбавка от 7 пункта. Вещото лице не е
установило промяна на базовия лихвен процент за срока на договора, в който БЛП
е посочен по размер в т. 4 към датата на сключването му -
8,7907 %. Лихвите са начислявани така, както са посочени в
погасителния план при първоначалните лихвени проценти. На този факт се позовава
изрично ищеца в писмената си защита. Ако банката бе извършила промяна на БЛП,
тогава би могло да се обсъжда валидността на клаузата, даваща й право на
едностранна промяна, при което биха били дължими лихви в първоначално договорените
проценти, а не в едностранно изменените, съобразно практиката на ВКС по чл. 290
от ГПК, която въобще не обсъжда изначална липса на задължение за лихва (Решение № 95 от 13.09.2016
г. по т. д. № 240/2015 г., т. к., ІІ т. о.). Ако клаузата за едностранно
изменение на БЛП се приеме за нищожна, това би имало значение само за връщане
на платените лихви в увеличения размер, каквото увеличение в случая обаче липсва.
Уговорена е и наказателната лихва, определена в договора като наказателна надбавка в размер на
законната лихва (известна величина -Постановление № 72 на Министерския съвет от
Въведените след сключване на договора изисквания на т. 9а. (нова - ДВ, бр. 35 от
Изготвен е и предоставен на заемателя
погасителен план, съобразно разпоредбата на чл. 11. ал.1 т.11, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Посочени са 60 броя вноски, дължими месечно на конкретно изброени дати.
Т.е. потребителят не е лишен от нужната информация, за да престира надлежно и
интересите му не са накърнени. Поради това възражението му е неоснователно и
съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума,
която кредиторът е предал на ответницата, да заплати възнаграждение под формата
на лихва и при осъществена от нея забава- обезщетение за забавата на плащането
на тези вземания.
Ответниците възразяват и че са налице нищожни клаузи, тъй като в качеството им на потребители не са
могли да влияят върху съдържанието им. Т.е. позовават се на това, че клаузите не са индивидуално уговорени. В
отговора не са изложени конкретни факти, обосноваващи това възражение. Дали
договорът е сключен индивидуално, има значение при установяване на конкретна
неравноправност на клауза, водеща до нищожност (съгласно чл. 146 ал.1 от ЗЗП),
като в чл. 143 от ЗЗП са уредени различни хипотези, чието обсъждане се
предпоставя от конкретни твърдения на страната. Сам по себе си фактът, че
клаузите на един договор не са уговорени индивидуално, не води до нищожността
му. С оглед на това, че ответниците не са изложили конкретни факти, обуславящи
неравноправност на клаузи, съдът не е разпределял доказателствена тежест за
тяхното установяване. Поради това и не подлежат на обсъждане.
Вторият от ответниците е възразил и, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по исковете, тъй като към датата на подаване на
заявлението е изтекъл срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД. Възраженията
касаят прекратяване на поръчителството след изтичане на 6-месечен преклузивен
срок от изискуемостта на задълженията, като се основават на уреденото в чл. 147 ал.1 от ЗЗД правило, съгласно което поръчителят остава задължен и след падежа на
главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на
шест месеца. Съдът намира възражението
за неоснователно. В случая изискуемостта на вземанията срещу главния
длъжник е настъпила с изтичане на крайния срок на договора на 21.03.2017 г., като до
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 20.09.2017 г. 6-месечният
преклузивен срок не е изтекъл. Същият изтича на 21.09.2017 г. Кредиторът не е
бездействал в законовия срок по чл. 147 от ЗЗД.
Размерът на вземанията на ищеца, оспорен
от ответниците, е установен с помощта на вещо лице, съгласно чието заключение,
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение тези
вземания са в същия размер като претендирания. Вещото лице е изчислило лихвите
за периода, посочен в заявлението и исковата молба, като изяснява в с.з., че
това е видно от Таблица № 3 към
заключението. Сочи, че началният момент на забавата е 21.02.2014 г. Това, че
заповедният съд е записал друга дата-21.04.2014 г. като начален момент, е
неточност. Настоящият съд счита, че се касае за очевидна фактическа грешка,
която следва да бъде поправена от заповедния съд по реда на чл. 247 от ГПК,
съобразно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Тази
грешка не може да се отрази на правата на заявителя-ищец, посочил точно
вземането си и да се счита, че претенцията му не е идентична с тази по
заповедното производство, каквито доводи излага ответникът в писмената си
защита.
Солидарната отговорност на ответниците е
уредена в чл. 141 от ЗЗД -за поръчителя, наред с кредитополучателя като главен
длъжник.
Поради това исковете следва да бъдат уважени.
С
оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по
настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.
1 от ГПК, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
съобразно ал.8 вр. чл.25 ал.1 от НЗПП. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА за установено спрямо Д.Й.Ч.,
ЕГН **********,*** и А.Ж.Р., ЕГН: **********
***, че дължат солидарно на „Първа Инвестиционна Банка“ АД - гр.София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” №
37, представлявана от *** Н. В.Н. и С.А.П.,
ЕИК *** по Договор за банков
кредит „***” № *** г., сумите: главница в размер на 3319,16 лв.; просрочена
договорна лихва за периода от 21.02.2014 г. до 21.03.2017 г. вкл. в размер 682,83 лв.; просрочена
наказателна лихва за периода 21.02.2014 г. до 19.09.2017 г. вкл. в размер
1228,64 лв,
както и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване
на заповедта-на 20.09.2017 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № ***г. на ЯРС г.
ОСЪЖДА Д.Й.Ч., ЕГН **********,***
и А.Ж.Р., ЕГН: ********** *** да
заплатят на „Първа Инвестиционна Банка“ АД - гр.София направените по делото разноски в
размер на 558,16 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 254,61
лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: