№ 2663
гр. С, 17.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110142095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 232091/16.07.2024 г. на В. М. С., ЕГН **********, гр.
С, бул. В, бл. 137Б, вх. Б, ет. 1, ап. 61, против *****************, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. ******************************************************
На основание чл.140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.03.2025 г. от 10.00 ч., за
когато дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са субективно съединени искове, както следва: установителен иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 143, вр. с чл. 146 от ЗЗП за прогласяване на нищожност на т. 67 от ОУ към Полица
„**** +“ за застраховка живот на кредитополучател № 141 К ************; осъдителен иск по чл.
383, ал. 4, вр. с чл. 1 КЗ в полза на *********** на сума в размер на 18 159,76 лева, представляваща
остатък на главницата по Договор за потребителски кредит № ***************** към момента на
завеждане на исковата молба, поради настъпил покрит риск по сключена застраховка „**** +“ за
застраховка живот на кредитополучател № 141 К ************, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; осъдителен
иск по чл. 383, ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 456 от КЗ за сумата в размер на 3610,44 лева,
представляваща заплатените от ищеца в полза на „******“ АД месечни вноски по Договор за
потребителски кредит № ***************** от м.07.2023 г., датата на настъпването на покрит
риск по сключена застраховка „**** +“ за застраховка живот на кредитополучател № 141 К
************, до м.06.2024 г., включително, ведно със законната лихва върху посочената сума от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ка 06.04.2021 г. между „******“ АД (банка ЦКБ) с ЕИК
1
***********, в качеството й на кредитодател, и В. М. С. с ЕГН **********, в качеството му на
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № ***************** /ДБК/ от
същата дата. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора банката предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит в общ размер на 26 500,00 лева. Посочената сума представлява главницата на
кредита. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитополучателят е длъжен да издължи получения
кредит и начислените лихви на ежемесечни погасителни вноски /месечни анюитети/ в срок не по-
късно от 27.03.2030 г. Съгласно чл. 14, ал. 4, т. 1-8 от Договора, същият следва да е обезпечен със
застраховка Живот/Злополука. На ищецът, в качеството на застрахован, сключил със ЗЕАД „****“,
в качеството на дружеството на застраховател, Полица „**** +“ за застраховка живот на
кредитополучател № 141 К ************. Съгласно застрахователната полица, застраховката е за
сумата в размер на 26 500, 00 лева, като застрахователната сума се променя през срока на
индивидуалното застрахователно покритие и се определя в размер на остатъка от редовната
главница към датата на застрахователното събитие. Срокът на застраховката е от 07.04.2021 г. до
06.04.2030 г. Едно от четирите застрахователни покрития, съгласно полицата, е „трайна загуба на
работоспособност вследствие на заболяване над 70%“.
На 25.07.2023 г. Медицинският институт на МВР на свое заседание № 140 издал Експертно
решение /ЕР/ № 90322 от същата дата, от което било видно, че на ищеца е определена трайно
намалена работоспособност 100% с водеща диагноза: злокачествено образование на бъбрека с
изключение на бъбречното легенче. Съгласно ЕР, срокът на трайно намалената
неработоспособност е определен за 1 година, считано от 01.07.2023 г. След влизане в сила на ЕР на
24.08.2023 г. ищецът подал уведомление за настъпило събитие по полица № 141 К ************
пред застрахователя ****. На 06.11.2023 г. ЗЕАД **** изпраща писмо с изх. № 0003-100-1305 до
банка ЦКБ с копие до ответника, с което отказва изплащане на застрахователната сума. Мотивите
на застрахователя са, че при попълване на документите за сключване на застраховката,
застрахованият не бил отбелязал в здравната декларация наличието на ТЕЛК решение с начало на
инвалидизация. Отделно застрахователят сочи, че съгласно т. 67 от ОУ на застраховка живот на
кредитополучател, плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва при условие, че
застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени
трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв.
Твърди, че към датата на подаване на исковата молба ищецът продължава да заплаща
ежемесечно и в срок своите погасителни вноски по Договора за кредит.
Твърди, че, съгласно застрахователната полица, застрахователното покритие е за настъпило
събитие – трайна загуба на работоспособността (ТРЗ), вследствие на заболяване над 70 %, като в
самата полица било предвидено, че застрахователната сума следва да се изплати на банката за
погасяване на дължимите погасителни вноски по кредита. От друга страна обаче, т. 67 от ОУ към
Полицата на „**** +“ за застраховка живот на кредитополучател N2 141 К ************, било
посочено, че плащането при трайна загуба на работоспособност се извършва при условие, че
застрахованото лице има предписание за трудоустрояване, трудоустроено е или е с прекратени
трудови правоотношения с работодателя си, ако има такъв. Твърди, че разпоредбите на полицата не
са индивидуално договорени с потребителя. Те са отнапред определени от застрахователя клаузи, а
за изплащане на обезщетението посочената т. 67 ОУ поставя допълнителни изисквания. Така,
независимо от настъпилия застрахователен риск/събитие, застрахователят може и в случая отказва
плащането. Счита, че посоченото в т. 67 от ОУ ограничава конституционно защитеното право на
труд на всеки гражданин на Р.България. Моли съда да приеме, че т. 67 от ОУ е в противоречие с
2
разпоредбата на чл. 146 ЗЗП и да прогласи нейната нищожност.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 383, ал. 1 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор,
между застраховател и застраховащ, който е длъжник, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за
непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор,
включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Твърди, че от Експертно решение № 90322 от 25.07.2023 г. било видно, че
застрахователното събитие е настъпило на 01.07.2023 г., но независимо от уведомлението от
застрахования до застрахователя, застрахователната сума не е преведена нито на банката, нито на
ищеца. Твърди, че задължението на ищеца по сключения с банката Договор за кредит от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на главницата по кредита е в
размер на 18159,76 лева.
Сочи, че съгласно чл. 456, ал. 1 от КЗ, когато застраховка "Живот" е била сключена в полза на
кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, това физическо лице има право на иск
срещу застрахователя е платило задължението при настъпило застрахователно събитие към
кредитора. Твърди, че в случая, от датата на настъпване на застрахователното събитие на
01.07.2023 г. до датата на подаване на исковата молба, ищецът е платил общо 3610,44 лева,
представляващи месечни вноски по Договор за потребителски кредит № ***************** за
периода от м.07.2023 г. до м. 06.2024 г., включително.
Моли съда да уважи исковите претенции и да му присъди разноски.
Ответникът в отговора по исковата молба, подаден в срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че не са налице предпоставките за изплащане на
застрахователно обезщетение. Излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си.
Оспорва наличието на покрит по полицата риск, като оспорва да са налице предпоставките по чл.
383 ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Сочи, че не е изпълнено второто кумулативно предвидено в закона условие
за възникване на покрит риск. Твърди, че ищецът продължава да работи при същия работодател, на
същата длъжност, като получава не по-ниско възнаграждение за труда си от получаваното при
сключване на договора за застраховка и на договора за кредит. При евентуалност, сочи, че искът за
плащане на сумата от 18159.76 лв. в полза на кредитора на ищеца е неоснователен, тъй като
задължението не е станало изискуемо в този размер, тъй като не е настъпил падежът на съответните
вноски. Оспорва иска по чл. 456, ал. 1 от КЗ, като счита, че не е налице покрит иск, както и
предпоставките за плащане на застрахователно обезщетение в полза на кое да е лице. Оспорва и
искането за прогласяване нищожност на клаузата на т. 67 от ОУ като неравноправна. Счита, че не
са налице предпоставките по чл. 143 и следващите от ЗЗП. Сочи, че ищецът е бил
преосвидетелстван по първично Експертно решение на ТЕЛК от 07.03.2018 г., а същият не е
декларирал наличието на ТЕЛК решение с начало на инвалидизация 07.03.2018 г., както и
съществуващите заболявания към датата на подписване на договора за застраховка. Оспорва
исковете като недоказани.
УКАЗВА на ищцовата страна, че в нейна тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: наличието на валиден застрахователен договор между страните, обезпечаващ
вземания по договор за кредит с посочените клаузи и параметри, настъпване на описаното от ищеца
застрахователно събитие и датата на неговото настъпване; размера на остатъка на задължението
към Банката – кредитор към датата на предявяване на исковата молба; погасяване изцяло или
3
частично на вземането към Банката – кредитор и размера на погасяването, както и всички останали
положителни факти и обстоятелства, на които основава иска си.
УКАЗВА на ответната страна, че в нейна тежест е да докаже наличието правоизключващи и
правопогасяващи обстоятелства, включително направените в отговора на исковата молба
възражения, от които черпи изгода за себе си.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или друг способ за
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще заплати
държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техните законни
представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото
изрично пълномощно.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация, могат да се обърнат към
Център по медиация или медиатор от Единния регистър
на медиаторите към Министерство на правосъдието http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/
като медиацията е платена услуга.
УКАЗВА на страните, че към Софийски районен съд действа Програма «Спогодби», която за
момента се предлага безплатно, като при желание, страните могат да получат информация от 9.00
до 17.00 ч. От координатор на Програма ”Спогодби”, тел. 02/8955423 и 02/8955 289 и на
електронен адрес: ********@******.***, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. С,
бул. Цар Борис ІІІ № 54, ет. 2, стая 204.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна - и препис от
отговорите на ответните страни.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4