Определение по дело №391/2017 на Окръжен съд - Ловеч

                                                                         

                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                            …………….гр. Ловеч

                ЛОВЕШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в закрито заседание в следния състав: 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА  ДИМИТРОВА

 

Секретар Галина Аврамова

разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА

гр.дело № 391 по описа за 2017 година

и за да се произнесе съобрази:

                  Производство по чл.253 от ГПК вр. с чл.130 от ГПК.

                  Постъпила е искова молба на А.П.Д., ЕГН **********, в качеството на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********,***, ***,  против Ю.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** и Г.Б.Н., ЕГН **********,***, с посочено правно основание чл. 110 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК, с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че всяка една от малолетните наследници на Б.Г.Н., ЕГН **********, б.ж. на гр.Ловеч, починал на 14.05.2014 г. - Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., негови  дъщери, притежават всяка от тях по 3262 броя поименни акции от капитала на „***”АД-ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор  Ю.П.Н..

                 Излага, че с Решение № 147/14.10.2014г., постановено по гр.д. № 39313/2014г. по описа на РС-София, 86-ти състав, децата са приели  наследството от баща си по опис, съгласно изискванията на чл.61,ал.2,вр.с чл.49,ал.1 от ЗН. Наследяват ½ ид.ч.от наследството и наследственият дял на всяка е по 1/6 ид.ч. Останалите наследници,съгласно приложеното удостоверение за наследници, са тримата ответници. Сочи, че част от полученото наследство са общо 19575 броя поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 2 лв., на обща стойност от 39150 лв., от капитала на „***”АД-ЕИК ***. Наследяването е форма на универсално правоприемство и с приемането му върху наследниците преминават всички права, които е притежавал наследодателят им (материални и нематериални), включително  встъпват в членствените правоотношения с дружеството, в които е бил наследодателят. Твърдят, че за малолетните наследници, които притежават по 1/6 ид.ч. от общо наследените акции, упражняването на права върху тяхната реална част от наследството, се оказва невъзможно. Използвайки превратно законовата празнота и разпоредбата на чл.177 от ТЗ, която указва, че „когато акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят общ пълномощник", ответниците, смесвайки категориите неделими и съсобствени акции, приемат, че общият брой на наследените акции е неделим, тъй като е съсобствен, макар едното обстоятелство да не води право пропорционално до другото. Считат,че тълкувана по превратен начин разпоредбата на чл.177 ТЗ става пречка за упражняването на правата им в дружеството, тъй като противоречивите им интереси с ответниците - останалите трима наследници- физически лица, изключват възможността да бъде реализирано съвместно упражняване на правата между тях с излъчване на представител. От своя страна това води до пълна невъзможност за упражняване на акционерните права, които носят притежаваните съвместно акции - неимуществени права, състоящи се в право на глас, информация и имуществени права даващи право на дивидент и ликвидационен дял. Невъзможно се оказва и постигането на съгласие помежду им за доброволна делба с ответниците на притежаваните съвместно акции. Недопустим, поради неприложимост на реда за акции е искът за делба, както сочи практика на ВКС- Определение № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011 г., I ГО; Определение № 604 от 26.09.2013 г. по ч.т.д. №3860/2013 г, I ТО; Определение № 469 от 30.09.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3749/2013 г., I ГО и други. Това ги поставя в ситуация да притежават значителен брой акции от капитала на дружеството и същевременно да са лишени от правата, които носят в себе си акциите.

              Твърдят, че наследените акции са съсобствени, но делими, както следва: от 19575 броя, наследственият дял на всеки от наследниците - ищци е 1/6 от общия брой, т.е. всеки от ищците притежава реална част от наследените акции в размер 3262 броя. Неделима в съпритежание остават 3 броя поименни акции от капитала на дружеството на стойност 6 лева.

              При изложените съображения за тях остава като единствена възможност за защита да сезират съда с иск по чл.110 ГПК, с молба да се  постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че всяка една ищца е притежател на 3262 броя поименни акции от капитала на „***”АД-ЕИК ***. Цитира съдебна практика за начина на разпределение на съсобствените акции - Определение № 94/ 09.03.11 г. постановено по ч.гр.д. 24/2011 г. ГК, I-во ГО на ВКС; Определение № 604/ 29.09.13 г. постановено по ч.т.д. 2860/13 г., ТК І-во T0 на ВКС ; Определение № 613/ 9.07.13 г. постановено по ч.т.д.923/11 г., ТК, ІІ-ро ТО на ВКС, в които се приема,че при „спор между наследниците за размера на дяловете им /по притежаваните акции/, няма пречка този спор да бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство - чл.110,ал.1 от ГПК. Въз основа на това решение могат да бъдат разкрити персонални партиди на всеки от наследниците, а в случай на остатък, който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл.177 от ТЗ", както и че „предварителното установяване на наследствените права на ищеца и на ответниците - физически лица в самостоятелно съдебно производство по чл.110 ГПК е предпоставка за допустимост на исковете, насочени към регистриране на индивидуални права върху наследените акции..” Прието е, че  при наличие на неделим остатък между наследниците, както в случая това са 3 брой акции, само за този неделим остатък всички наследници следва да упражняват правата си съвместно. Правният им интерес от предявяване на настоящия иск  се обосновава и с това, че без провеждане на производство по чл.110 ГПК би било невъзможно упражняването на индивидуални права върху наследствените акции, каквито са правото да се иска свикване на общо събрание, да се претендира включване на допълнителни точки в дневния ред и др. малцинствени права, които са свързани със собствеността върху реална част от акциите.

По изложените съображения молят да се постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на ответниците, че всяка една от ищците, като малолетни наследници на Б.Г.Н. – починал на 14.05.2014г., притежават по 3262 броя поименни налични акции от капитала на „***”АД-Ловеч  с ЕИК ***.

                С разпореждане № 1109/07.08.2017 г. в производство по реда на чл.131 от ГПК на ответниците е връчен препис от исковата молба, заедно с приложенията.

                В законния срок е постъпил отговор на исковата молба с вх.№ 6660/28.08.2017 г. /пощенско клеймо от 24.08.2017 г./ от ответниците Ю.П.Н. с ЕГН **********, Б.Б.Н. с ЕГН ********** и Г.Б.Н., чрез адв.С.В.Б.-САК,със съдебен адрес: ***. Молят предявените искове по чл.110, вр. с чл.124 от ГПК да се оставят без разглеждане, като недопустими поради липса на правен интерес и активна процесуална легитимация за ищците, както и липса на пасивна легитимация на ответниците и се прекрати производството по него. В случай че се приеме, че искове са допустими, молят с решение да се отхвърлят, като неоснователни. Молят да им се присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

               Излагат подробни съображения за недопустимост на иска. Твърдят,че ищците нямат правен интерес от предявения иск по чл.110 от ГПК, тъй като липсва на спор по отношение на наследствените им права, съответно- липсва и правен интерес от съдебно установяване на тези права. Спорът между страните е единствено за начина на упражняване правата върху акциите, което считат, че не може да обоснове интерес от водене на иск по чл.110 от ГПК за наследство. В случая няма правен спор нито относно факта, че ищците, заедно с ответниците, са наследници на Б. Н., нито за размера на частта от наследството, която са придобили от техния общ наследодател. Позовава се на приемането на наследството с Решение № 147/14.10.2014 г.,постановено по гр.д. № 39313/2014 г. по описа на РС-София, където съдържанието на процесното наследство е безспорно установено и изчерпателно изброено. Отново там, а и е видно от представено удостоверение за наследниците на Б. Н. от 19.05.2014 г., наследниците са общо на брой 6, които съгласно правилата на ЗН наследяват всеки един от тях по 1/6 от цялото имущество. Представя като доказателства Алонж № 1 към Книгата за акционерите на Дружеството и Удостоверение,съгласно,което ищците и останалите наследници на Б. Н. са вписани като притежатели на 1/6 ид.ч. от всичките наследени 19575 поименни акции от капитала на Дружеството под режима на чл.177 от ТЗ. Заключават, че няма правен спор, нито относно факта, че са наследници, нито относно размера на частта от наследството, която са придобили от техния общ наследодател. Не споделя тезата на ищците за наличие на правен интерес и позоваване на сочената от тях съдебна практика, като счита, че е касае случаите на съществуващ спор между наследниците относно качеството им на такива, за размера на дяловете, които всеки един от тях получава от наследството. В случая такъв спор няма, затова счита за безпредметно и ненужно провеждането на производството по чл.110 от ГПК. Всеки един от тях притежава по 1/6 идеална част от наследствената маса, включително и 1/6 идеална част от наследените акции от капитала на Дружеството. Това не се оспорва и от дружеството, което е издало Алонж към книгата на акционерите, с вписване на това обстоятелство. Считат, че доколкото липсва спор относно притежанието и дяловете от наследството за ищците не е необходимо да водят иск по чл.110 от ГПК като предпоставка за упражняване на правата по наследените акции или завеждане на иск по чл.71 от ТЗ, както и не е налице правен интерес за тях да водят подобно дело, доколкото липсва правен спор и предмет на установяване. Подкрепя доводите си със съдебна практика от аналогични казуси - Определение № 8863/ 10.05.13 г. постановено по в.ч.гр.д. 286/2013 г.на СГС, което е потвърдено с определение № 547/15.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 2435/2014 г. Г.К., ІV Г.О. на ВКС.

               По изложените съображения молят исковете да се оставят без уважение и им се  присъдят направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

               С определение № 906/11.12.2017 г. съдът на основание чл.210,ал.2 от ГПК е разделил настоящото производство по исковете предявени от ищците против ответниците – физически лица, с посочено правно основание чл.110 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК и иск с правно основание чл.71 от ТЗ с идентичен петитум, но предявен срещу  „***” АД, който е отделен за разглеждане в отделно производство. От служебно направената справка в деловодната система на ОС-Ловеч се установява, че искът с правно основание чл.71 от ТЗ е предмет на разглеждане по образуваното т.д.№  101/2017 г. по описа на ОС-Ловеч. По същото дело е постановено решение № 34/07.03.2018 г. с което е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.71 от ТЗ. Решението не е влязло в сила и подлежи на въззивно обжалване.

               В производството по чл.140 от ГПК, съдът е приел, че при проверката по реда на чл.129, във връзка с чл.127 от ГПК, исковата молба е редовна. Своевременно е подаден и отговорът по чл.131 от ГПК. Изложил е правни доводи по допустимостта на предявените три обективно и субективно предявени установителни иска с правно основание чл.110 във вр. с чл.124 от ГПК и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.02.2018 г. с призоваване на страните.  

              В съдебно заседание ищците Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н., редовно призовани, не се явяват, представляват се от пълномощника адв.И.Ц. от САК, който поддържа исковата молба. Представя писмена защита в дадения от съда срок, в която доразвива правните си доводи. Представя списък за разноските по чл.80 от ГПК.

              Ответниците  Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н., редовно призовани, не се явяват, чрез пълномощника си адв.С.Б. от САК, оспорва предявените искове по изложените в отговора правни съображения. Твърди, че исковете с правно основание чл.110 от ГПК са недопустими, поради липса на правен интерес у ищците от разглеждането им, при липсата на оспорване на наличието на наследствено правоприемство от общия на страните наследодател Б.Г.Н. – починал на 14.05.2014 г., на наследствения дял на наследниците и имуществото, включено в наследството. В представена по делото писмена защита поддържа становището си за недопустимост на исковите претенции и за прекратяване на производството по делото. Претендира присъждане на разноски по делото по представен списък по чл.80 от ГПК.

             Съдът в проведеното открито съдебно заседание на 22.02.2018 г. счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, приключи съдебното дирене и даде ход на устните състезания като обяви, че ще се произнесе с решение на 22.03.2018 г.

             От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищците и ответниците са наследници на Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 г. /удостоверение за наследници – стр.25-26/. С Решение № 147/14.10.2014г., постановено по гр.д. № 39313/2014г. по описа на РС-София, 86-ти състав, /стр.12-24/ трите ищци, чрез тяхната майка и законен представител А.П. Д.са приели  наследството, останало от Б.Г.Н., починал на 14.05.2014 г. по опис, съгласно изискванията на чл.61,ал.2,вр.с чл.49,ал.1 от ЗН, което наследство се състои от 19575 броя акции, всяка с номинална стойност от 2 лева, на обща стойност от 39150 лв., от капитала на „***”АД-ЕИК ***.

            От представените като доказателства Алонж № 1 към Книгата за акционерите на Дружеството и Удостоверение /стр.6-63/, се установява, че малолетните ищци и останалите наследници на Б. Н. /ответниците по делото/ са вписани като притежатели на по 1/6 ид.ч. от всичките наследени 19575 поименни акции от капитала на Дружеството под режима на чл.177 от ТЗ.

            По делото липсва спор относно наследствените права на ищците, липсва и правен интерес от съдебно установяване на техните права. Спорът между страните е единствено относно начина на упражняване правата върху акциите, видно от твърденията в исковата молба.

            Съдът, макар да е изложил различно виждане в своето определение в производството по чл.140 от ГПК и в определението по чл.146 от ГПК, постановено в съдебно заседание на 22.02.2018 г.  относно въпроса за допустимостта на исковете и правния интерес на ищците от упражненото в рамките на настоящото производство становище, намира, че с оглед на установеното по-горе следва да ревизира това свое схващане и да приеме обратното, а именно, че в случая липсва правен интерес на ищците от предявяване на исковите претенции по чл.110 от ГПК, която е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и същите са недопустими.

              Доколкото обаче съдът следи служебно досежно допустимостта на иска във всяка фаза на процеса, и от друга страна, предвид събраните в хода на производството, след приемане на доклада по чл.146 от ГПК, писмени доказателства, които според съда касаят допустимостта на предявените искове, съдът намира, че следва да отмени протоколно определение от 22.02.2018 г., с което е дал ход на делото по същество и следва да бъде постановено определение, с което поради недопустимост на исковете производството по делото се прекрати, по следните съображения:

              Искът за наследство с правно основание чл.110,ал.1 от ГПК е допустим само при наличие на правен спор между наследниците, за да се установи или отрече със сила на пресъдено нещо качеството на наследник на ищците по делото и то само при твърдян конкретен дял от наследството. Исковете на ищците Б.Б.Н., П.Б.Н. и Б.Б.Н. за установяване на притежаването на всяка от тях по 3262 броя поименни акции от капитала на „***” АД  срещу ответниците Ю.П.Н., Б.Б.Н. и Г.Б.Н. са недопустими. Липсва правен интерес от търсената с исковете по чл.110 от ГПК защита, която е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. Само при наличие на граждански спор се поражда нуждата от защита и съответно интерес от искова защита.

              По отношение на ищците и ответниците има издаден Алонж № 1 към акционерната книга и са вписани в книгата на поименните акционери в съответствие с чл.185,ал.2,изр.първо от ТЗ, което вписване установява, че те са акционери в „***” АД, което вписване има действие спрямо дружеството. На следващо място съдът намира, че ищците и ответниците не са и надлежни страни по предявените искове с правно основание чл.110 от ГПК, защото предмета на правния спор е да се установи по отношение на ответниците, че всяка една от ищците притежава по 3262 броя поименни акции от капитала на дружеството. Това е предмет на иска за установяване на членствено правоотношение на ищците в „***” АД, с правно основание чл.71 от ТЗ, който е предмет на разглеждане по т.д.№ 101/2017 г. по описа на ОС-Ловеч. Видно от доказателствата по делото, се установява, че ищците са приели наследството по опис и по силата на наследственото правоприемство са придобили с ответниците, всеки един от тях по 1/6 идеална част от имуществото на Б.Г.Н., част от която са и процесните акции. Няма спор по делото относно наличието на наследствено правоприемство от общия на страните наследодател Б.Г.Н. – починал на 14.05.2014 г., няма спор и по отношение на наследствения дял на наследниците и имуществото, включено в наследството. Съдебната практика приема, че както парите, така и акциите са обекти, които са съставни части на наследствената маса, за които не се извършва делба. Те се разделят по право между сънаследниците, съобразно техните права. В този смисъл са Определение № 94/09.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 24/2011 г. на І г.о. и Определение № 613/09.07.2012 г. по ч.гр.д.№ 923/2011 г. на ІІ г.о., според които съдебна делба на акции е недопустима и когато частите от наследството са безспорни, както е в настоящия казус, акциите попадащи в наследствената маса, се разпределят между наследниците пропорционално на припадащите им се части, както и че не се налага воденето на иск по чл.110 от ГПК, а е достатъчно да се подаде искане до самото акционерно дружество, което да впише съответния наследник и броя на притежаваните от него акции в книгата на акционерите. По делото безспорно се установява, че в представения Алонж № 1 към акционерната книга на „***” АД и удостоверение както ищците, така и ответниците са вписани в книгата на поименните акционери с притежаваните от тях по 1/6 ид.част от имуществото на общия им наследодател от капитала на цитираното акционерно дружество.

             Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл.253 от ГПК и чл.130 от ГПК, предявените искове с правно основание чл.110 от ГПК са процесуално недопустими и производството по делото следва да бъде прекратено.   

              При този изход на процеса в полза на ищците не следва да се присъждат съдебно-деловодни разноски. Ответниците, на основание чл.78,ал.4 от ГПК имат право на разноски при прекратяване на делото. Отговорността за разноски е гражданско облигационно правоотношение. От приложените по делото 3 бр. пълномощни /стр.93-95/ е видно, че ответниците са упълномощили Т.и Д.Адвокатско дружество, вписано в регистъра на адвокатските дружества на САК, и адв.С.Б. от САК да ги представляват и защитават по гр.д.№ 391/2017 г. по описа на ОС-Ловеч. По делото липсват доказателства ответниците да са договорили и заплатили адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че разноски по делото за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като тримата ответници – физически лица не са представили доказателства, че са направили такива по делото. От приложената към отговора на исковата молба фактура № **********/16.08.2017 г. /стр.97/, се установява, че неучастваща страна по делото – „***” АД, е заплатило по сметка на Т.и Д.Адвокатско дружество сумата в размер на 1200 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство и защита по настоящото дело.    

Воден от гореизложеното, съдът на основание чл.253 от ГПК и чл.130 от ГПК,

             

                О П Р Е Д Е Л И :

 

            ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 22.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 391/2017 г. по описа на Окръжен съд –Ловеч, с което съдът е приел делото за изяснени и е даден ход на устните състезания.

ВРЪЩА искова молба с вх.№ 5034/27.06.2017 г. депозирана от А.П.Д., ЕГН **********, в качеството на законен представител на Б.Б.Н., ЕГН **********, П.Б.Н., ЕГН ********** и Б.Б.Н., ЕГН **********,***, ***,  против Ю.П.Н., ЕГН **********, Б.Б.Н., ЕГН ********** и Г.Б.Н., ЕГН **********,***, с посочено правно основание чл. 110 от ГПК вр.с  чл.124 от ГПК, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 391/2017 г. по описа на Окръжен съд –Ловеч.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за присъждане на разноски по делото в размер на 1200 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: