Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 20.07.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд-Русе, V - ти граждански
състав, в публично заседание на 24 юни, две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 5875 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците
Г.П.А. и Р.П.П. твърдят, че с ответната кооперация имали сключен договор за наем на земеделски земи от 04.01.2008 г. Съгласно същия, ответникът
наел за възмездно ползване земеделска земя в землището на с. Ряхово, община
Сливо поле, обл. Русе, с обща площ от 33, 396 дка. До стопанската 2015/2016 г.
уговорената годишна наемна цена на декар от 15 лв. била увеличена на 60 лв. и
тя била редовно заплащана. За стопанската 2015/2016 г., обаче, ППК
„Надежда" не им заплатила дължимата месечна цена. На 06.08.2019 г. ищцата
изпратила покана за заплащане на дължимата сума от 2 003,76 лв. На 05.09.2019
г. ответникът извършил частично плащане в размер на 500,94 лв., която сума
според ищците не покривала цялото задължение към тях. Позовават се на чл. 44 и
чл. 45 от Устава на ППК„Надежда", където било предвидено, че Управителният
съвет разработва и обосновава разценки (тарифи) за арендни и наемни плащания,
диференцирани по местности и категории земи, при които за кооперацията било
икономически изгодно да арендува земеделски земи. На това основание, с решение
на УС за всяка стопанска година се определял размерът на наемното плащане, като
кооперацията начислила по ведомостта за стопанската 2015/2016 г. по 60 лв. на
декар. През стопанската 2014/2015 г. също били заплащани по 60 лв. на декар.
Ето защо ищците считат, че договорът за наем бил променен с конклудентни
действия и дължимата наемна вноска вече била 60 лева на декар. Претендират да
бъде постановено решение, с което ППК "Надежда" да бъде осъдена да им
заплати сумата 1 502, 82 лева, представляваща остатък от дължима наемна вноска
за стопанската 2015/2016 г., 551,51 лв. лихва за забава върху сумата от 2003,
76 лева за периода 01.10.2016 г. - 05.09.2019 г., както и направените по делото
разноски.
Ответникът
ППК „Надежда-Ряхово“ депозира отговор на исковата молба, в който излага
съображения за неоснователност на предявените искове. Заявява, че липсва
сключен писмен анекс към договора, с който да е променяна дължимата наемна
цена. Заявява, че УС на кооперацията не е вземал решение за определяне размери
на наемното плащане за процесната стопанска година, различно от сключените
договори за наем и договорът с ищците не може да бъде променян с такова решение
на УС. Прави възражение и за погасяване по давност на вземането за наем и лихва
за забава, на основание чл.111 ЗЗД, изтекла на 01.10.2019 г.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
Не се спори, че страните
по делото са били обвързани от облигационно правоотношение, основано на
договор, сключен на 04.01.2008 г., по силата на който ищците предоставили на
ответника за срок от 10 години ползването на собствената си земеделска земя от
общо 33.396 дка, срещу наемна цена от 15 лева на декар за всяка стопанска
година. Плащането следвало да се извършва до края на годината. Предвидено е
изменение на договора да се извършва само по взаимно писмено съгласие на
страните.
На 06.08.2016 г.
между страните е сключен нов наемен договор за процесните земеделски земи за
срок от една година, срещу наемна цена на декар не по-малко от 60 лв.
На 05.09.2019 г.
на ищците са преведени по банков път 500.94 лв. с основание „рента 2016“. За
стопанските 2015, 2017 и 2018 г. преведената сума за рента е по 2003.76 лв.,
т.е. по 60 лв./дка, а за стопанската 2014 г. са им преведени 1836.78 лв. или по
55 лв./дка.
Управителният
съвет на ответната кооперация на свое заседание от 28.11.2014 г. взема решение да
се изплаща по 55 лв. рента на дка за 2014 г., което да започне от 01.02.2015 г.
На 05.04.2016 г.
УС на ППК „Надежда“ решава да се изплаща 60 лв. рента за 2015 г. за дка и да се
подписват за сумата анекси.
От Протокол № 12
от проведеното на 27.11.2016 г. годишно отчетно събрание на ППК
„Надежда-Ряхово“, свикано от УС е видно, че е взето решение на напусналите
кооперацията да се изплати разликата до 60 лв. рента.
Ответникът
представя Протокол № 10 от проведеното на 02.06.2017 г. извънредно заседание на
УС, на което е взето решение на напусналите кооперацията да се изплаща рента по
договор, за член-кооператорите размерът да се решава след жътвата.
По делото са
представени две ведомости за рентата за 2016 г. /без дати на тяхното съставяне/,
като в единия документ на всички арендодатели е начислена рента от 60 лв./дка.,
а в другия – съобразно сключените договори.
На л.115 от
делото е приложена справка от ответника, видно от която за стопанската
2015/2016 г. са изплащани ренти на наемодатели между 22 и 50 лв./дка.
Установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
С оглед
изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.232, ал.2 и
чл.86 ЗЗД – претендира се заплащане на наемна цена и обезщетение за забава.
Съобразно първата
правна норма, основно задължение на наемателя е да заплаща договорената наемна
цена на наемодателя. В този смисъл е и договореното между страните,
обективирано в договора, сключен на 04.01.2008 г. Не се спори, че ищците, в
качеството си на наемодатели, са били изрядни към наемодателя, доколкото са му
предоставили ползването на описаните в контракта имоти. Въз основа на това ППК
„Надежда-Ряхово“ е следвало да изпълни своето насрещно задължение, като заплати
наемната цена.
Няма спор, че
съгласно съдържанието на договора, нейният размер е 15 лв./дка и се дължи „до
края на годината“, както и че едва на 05.09.2019 г. на ищците е преведена рента
за 2016 г. в общ размер 500.94 лв., съответстващ на 15 лв./дка.
Спорният въпрос
по делото се свежда до това дали размерът на наемната цена за исковия период е
променен с конклудентни действия, след като чл.10 от действащия до 2016 г.
наемен договор между страните повелява неговото изменение да става само по
тяхно взаимно писмено съгласие.
Към исковата
молба е приложен Уставът на ответната кооперация, предвиждащ в чл.44 наемното
плащане да се договаря между собственика на земята и кооперацията диференцирано
по землища, в зависимост от качеството на земята и състоянието на трайните
насаждения, както и да се изплаща в края на стопанската година. Според чл.45 от
Устава, Управителният съвет разработва и обосновава разценки /тарифи за арендни
и наемни плащания, диференцирани по местности и категории земи, при които за
кооперацията е икономически изгодно да арендува зем.земи. На Общото събрание на
кооперацията е предоставено правомощието, съгласно чл.46, ал.2 от Устава, да
определя условията за сключване на договор за внесените земи в кооперацията, в
това число и размера на рентата, начина и срока на изплащане.
Въпреки предвиденото в цитираните текстове от
Устава на ответната кооперация, ангажираните по делото писмени доказателства
установяват, че в много отношения правилата в тях не са спазвани. Независимо от
местонахождението и категорията арендувана земя, независимо и от вписаните в
договорите арендни/наемни плащания, от 2014 г. до настоящия момент на всички
арендодатели и наемодатели е плащана една и съща цена на декар и то не до края
на стопанската година, а доста по-късно. Само за 2014 година плащането е било
55 лв./дка, а след това – 60 лв./дка. В този смисъл следва да се приеме, че
между страните е било налице постигнато мълчаливо съгласие за плащане на
по-висок от уговорения размер на дължимото арендно възнаграждение не само за предходните
години, но и за спорната 2015/2016 стопанска година. Ответникът е съставил
счетоводен документ /първоначалната ведомост за рента 2016 г./, в който изрично
е посочил какво е основанието за плащане /договорът за съвместна обработка на
зем.земя/ и в какъв размер признава задължението. Наемодателят е приел
плащането от 60 лв./дка като дължимо, защото това е била и трайната практика в
отношенията между страните, продължила години наред. /в същия смисъл е и
Решение № 95/24.06.2020 г. на ВКС по
гр.д.№ 4449/2019 г., 4 г.о./. Липсват доказателства за твърденията на
ответника, че първоначалната ведомост е била изготвена преди, а не след края на
стопанската 2016 година, след като УС на ППК „Надежда-Ряхово“ на 27.11.2016 г.
взема решение на напусналите кооперацията да се изплати „разликата до 60 лв.
рента“. Изхождайки от приетото следва изводът, че на ненапусналите кооперацията
също се дължи рента от 60 лв./дка.
След приетото
вече решение на УС в горния смисъл и изготвената първа ведомост и съобразно
утвърдената в същия смисъл практика за предходните години, съдът приема, че
между страните посредством конклудентни действия е постигнато съгласие наемната
цена за стопанската 2016 г. да бъде именно 60 лв./дка. Недопустимо е седем
месеца след края на стопанската година този размер да бъде намален едностранно
от страна на ответника. Освен това, решението на УС от 02.06.2017 г. предвижда само
„на напусналите кооперацията рентата да се плаща по договор, а на останалите –
след жътвите“. Следователно, липсва основание за изготвянето на нова ведомост
за 2016 г. относно вписаните в нея суми на арендните плащания на дка.
С оглед
изложеното съдът намира, че наемът, дължим на ищците за стопанската 2015/2016 г.
от ППК „Надежда – Ряхово“ за 33.396 дка зем.земя, е 2003.76 лева, от които на
05.09.2019 г. ответникът е заплатил 500.94 лева. Претенцията като основателна
следва да бъде уважена в размер на 1502.82 лева.
Ответникът прави
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на вземанията на ищеца за
главница и лихва за забава. Действително падежът на наемната вноска за
стопанската 2016 г. е настъпил на 01.10.2016 г. и давността по чл.111 ЗЗД
изтича на 01.10.2019 г. Въпреки, че исковата молба по настоящото дело е
входирана в съда на 02.10.2019 г., същата е изпратена по пощата на 30.09.2019
г., видно от печата, положен на плика. Ето защо съдът намира възражението за
неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ищецът претендира 551.51 лв. мораторна лихва върху цялото вземане от 2003.76
лв., считано от датата на изтичане на стопанката 2016 г. – 01.10.2016 г. до
датата на частичното плащане – 05.09.2019 г. Съдът, на основание чл.162 ГПК,
изчисли размера на дължимата лихва за забава на 595.61 лв., но тъй като се
претендира в по-нисък размер, акцесорната претенция следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер
на 410.11 лв., от които 110.11 лв. заплатена държавна такса и 300 лв.
адв.възнаграждение.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Производствена-потребителна
кооперация „Надежда – Ряхово“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ 1, представлявана от
председателя Сашо Гочев Грозданов, да заплати на Г.П.А., с ЕГН ********** и Р.П.П.,
с ЕГН **********, сумите: 1502.82 лева, представляваща
остатък от неизплатена наемна вноска за стопанската 2015/2016 г. по договор за
наем от 04.01.2008 г., 551.51 лева обезщетение
за забава върху главница от 2003.76 лв. за периода 01.10.2016 г. - 05.09.2019 г., както и 410.11 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: