Р Е Ш Е Н И Е
№ 260128 / 17.9.2020г.
гр. Перник, 17.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 4214 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Емилия Максимова, срещу Т.Т.Д., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1580.73 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 93, находящ се в ****,
от които главница в размер на 1405.36 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл., и 175.37 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. вкл., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник
„Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото
дружество са представени – нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот
№ 55/14.04.2000 г., том I, рег. №
1633, нот.д. № 61 от 2000 г. на нотаруис Николай Златанов, удостоверение за
регистрация № Р – 01/06.04.2007 г.,
договор № 76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД, договор
№ 97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем
сървисис” ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. М. К.. В срока по чл. 131 от ГПК последната е депозирала четири отговора на исковата молба, с които
оспорва исковите претенции като недопустими, евентуално по основание и размер. На
първо място посочва, че искът е предявен след изтичане на едномесечния срок по
чл. 415, ал. 4 от ГПК. По същество счита, че страните по делото не се намират в
облигационни отношения, доколкото нямало доказателства ответникът да е
собственик, нито ползвател на имота на вещно правно или облигационно правно
основание. Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия и
количеството доставяна топлинна енергия. Твърди се, че исковата молба била
неясна. Оспорва се и представеното извлечение от сметка. Поддържа се и че
ищецът е нарушил приложимите общи условия. Твърди се, че ако има сключен
договор между дружеството и ФДР, то същият не обвързвал ответника. В хода на
производството от страна на ответника по делото са представени справка от
Национална база данни „Население” относно Т.Т.Д. с информация за съпруга и
родствени връзки и удостоверениеза семейно положение, съпруг и деца на Т.Т.Д..
В хода на
производството е извършена и комплексна съдебна технико икономическа експертиза
/КСТИЕ/.
В съдебно
заседание, проведено на 31.08.2020 г., процесуалният представител на ищеца
изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника адв. К. счита исковете за неоснователни и недоказани,
поради което иска същите да бъдат отхвърлени изцяло. Прави изрично възражение
за нищожност на договор №
76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД, договор №
97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис”
ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/ и на договора, между етажната
собственост, където се намира процесният имот, и ФДР.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 477/30.01.2019
г. по ч.гр.д. № 597/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
От представен по делото нотариален акт за покупко
продажба на недвижим имот № 55/14.04.2000 г., том I, рег. №
1633, нот.д. № 61 от 2000 г. на нотаруис Николай Златанов се установява, че
имот с адрес ****, ап. 93 е продаден на Т.Т.Д., с ЕГН: ********** на 14.04.2000
г.
От представени по делото справка от НБД „Население” и
удостоврение за семейно положение, съпруг и деца на Т.Т.Д. е видно, че последният е женен за лицето Д.И.Д. – като
бракът им е сключен на 05.05.1996 г. /акт за сключен граждански брак №
136/05.05.1996 г./ и към настоящия момент не е прекратен. Няма данни и някой от
съпрузите да е починал.
От представените по делото писмени доказателства: договор № 97/30.11.2011
г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна енергия между
потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от един потребител,
находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен между ищеца като
възложител, „Техем сървисис” ЕООД като изпълнител и „Директ” ЕООД като
подизпълнител, удостоверение за регистрация на „Техем сървисис” ЕООД, договор №
76/01.09.2017 г. за извършване на услугата дялово разпредение на топлинна
енергия между потребителите в сграда етажна собственост и сгради с повече от
един потребител, находящи се на лицензионната територия на гр. Перник, сключен
между ищеца като възложител и „Директ” ЕООД като изпълнител се установява, че
процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/, валиден
през процесния период.
По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза.
От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда, където е въведена улугата „дялово разпределение” – с
подписването на договор № 310/25.06.2002 г. Налице е и договор между ищцовото дружество и
фирмата за дялово разпределение, считано от 30.11.2011 г. По
отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през
процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговски измерване, а
показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на
топлинна енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е
изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
нормативно утвърдената методика,
прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно
начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за
съответните периоди. От експертизата се установява, че главницата на
задълженията за процесния период е в размер на 1405.36 лева, което съвпада с
исковата претенция. На последно място от заключението е видно, че
изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти.
От експертизата в икономическата й част се
установява, че през процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 1405.36 лева.
Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху
главницата за претендирания период от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.
е в размер на 175.37 лева и е съобразена с общите условия на дружеството,
регламентиращи падежа на периодичните плащания. Въведени и съобразени при
получаване на тези стойности са извършените в периода изравнителни сметки. На
последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на
ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответника и че последният не е
извършил плащания за топлинна енергия относно процесния период.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на
производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени
им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички
предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и
заплащането на потребена топлинна енергия.
Липсва основание за изключване на договор № 310/25.06.2002 г., договор №
76/01.09.2017 г. между „Топлофикация Перник” АД и „Директ” ЕООД и договор №
97/30.11.2011 г. между „Топлофикация Перник” АД /възложител/ и „Техем сървисис”
ЕООД /изпълнител/ и „Директ” ЕООД /подизпълнител/ от доказателствения материал
по делото въз основа на направеното възражение за нищожност от ответната
страна. Последното е неотносимо към спора, доколкото на първо място ответникът
не е страна по нито един от посочените договори. Същите и валидността им биха
имали значение спрямо него стига да засягат по неблагоприятен начин правната му
сфера. Подобно обстоятелство в случая не се установява, доколкото видно от
КСТИЕ до процесния имот действително е доставяна топлинна енергия като същата е
отчитана с изправни уреди и съобразно нормативно установена методика.
Доставените количества топлинна енегрия също са остойностени правилно. В тази
връзка и валидността на посочените договори не влияе въхру потребените количества
топлинна енергия нито върху тяхната стойност.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 477/30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 597/2019 г. на ПРС
за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ, бр. 100 от
2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му
е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да
влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в
исково производство. В тази връзка възражението за
недопустимост на исковете поради предявяването им след срока по чл. 415, ал. 4
от ГПК следва да се приеме за неоснователно. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК – когато последният ден от
срока е неприсъствен, срокът изтича в първия присъствен ден. В случая срокът за
подаване на исковата молба действително е изтичал на 13.07.2019 г. – посоченият
ден обаче е бил събота, поради което с подаване на исковата молба на 15.07.2019
г. – понеделник, срокът е спазен.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между
топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от
момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153,
ал.1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки
собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване
на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени
доказателства /нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот №
55/14.04.2000 г., том I, рег. №
1633, нот.д. № 61 от 2000 г. на нотаруис Николай Златанов, справка от
НБД „Население” и удостоврение за семейно положение, съпруг и деца на Т.Т.Д./ следва извод, че ответникът има качеството на потребител
на топлинна енергия, доколкото е един от собствениците на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
покупко-продажба от страна на ответника, след като последният е встъпил в брак
с лицето Д.И.Д. /сключен на 05.05.1996 г./. Липсват
данни този брак да е бил прекратен с развод до настоящия момент. Предвид и
датата на придобиване на имота – 14.04.2000 г. и релевантните разпоредби на
действащия тогава Семеен кодекс, съдът намира, че процесният имот е придобит от
ответника и съпругата му в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че същата е един от собствениците на топлоснабдения имот
през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха
въведени и други възражения въобще за промени във вещноправния статут на имота
след придобиването му.
На следващо място, доколкото СИО върху процесния имот е налице през
процесния период /липсват данни същата да е прекратена, или да е вписан режим
на имуществени отношения между съпрузите/, то съдът намира, че ответникът
следва да отговаря за пълния размер на задълженията за имота.
Посоченият
извод следва от разпоредбата на чл. 32 от СК, съгласно която разходите за задоволяване на нужди на семейството се
поемат от двамата съпрузи, като те отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и
съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод
ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна
топлинна енергия. В тази връзка кредиторът по вземания, насочени срещу
солидарни длъжници, има правото сам да определя към кого да насочи претенциите
си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането,
което е предмет на предявените искови претенции. По тези съображения съдът
намира, че ответникът следва да отговаря за пълния размер на вземанията на
ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него
исковите си претенции / в този смисъл Решение № 36 от 5.02.2018 г. на ОС - Перник по в.
гр. д. № 595/2017 г. /.
Неоснователни са и доводите, че дяловото разпределение не е извършено
законосъобразно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че видно от
изготвеното експертно заключение между ищцовото дружество и фирмата за дялово
разпределение е налице валиден договор за услугата „дялово разпределение“. От
експертното изследване е видно и че сумите за топлинна енергия са начислявани
правилно съгласно утвърдената методика, а монтираните измервателни уреди са
били в изправност в процесния период. В допълнение следва да се отбележи и че с
Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17
във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки
че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в
своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На следващо
място съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане
на периода, за който се отнасят. В тази връзка, както се отбеляза и по-горе,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. Съобразно така
разпределената доказателствена тежест по делото се изслуша заключение на вещо
лице, въз основа на което съдът прие за установено, че стойността на
потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. е
1405.36 лева. Последната видно от експертите изследвания е правилно изчислена и
липсва плащане на същата от страна на ответника.
Доколкото,
както се изясни и по-горе, се касае за задължение за топлинна енергия за имот
под режим на СИО между ответника и неговата съпруга, то претенцията спрямо
ответника е основателна в пълен размер.
Разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на
забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за
потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец
следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази заключението на комплексната
експертиза, както и падежните дати на съответните месечни вземания от процесния
период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 175.37, считано
от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г. вкл. Съобразно направените по-горе разяснения
ответникът следва да отговаря за пълния размер на тази сума.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата
молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват с
изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.01.2019 г. такава давност не е изтекла
по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 597/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 81.61
лева, от които 31.61 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат
присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 4214/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на 31.61 лева държавна
такса, 340 лева – възнаграждение за особен представител, 280 лева –
възнаграждение за вещи лица, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни
документи претендирани разноски са действително извършени. В тази връзка и на
ищеца следва да бъде присъден пълният размер на сумата от 751.61 лева.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Т.Д., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо 1580.73 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № 93, находящ се в ****, от които главница в
размер на 1405.36 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл., и 175.37
лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.
вкл., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 597/2019 г.
по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА Т.Т.Д., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 81.61 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 597/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо
751.61 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 597 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.