Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 21.11.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд,
VІI-ми граждански състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №6065 по описа за 2016г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Н.Г.Н. против ЗКПУ“Дрен“-Пордим, в която се твърди, че е работила при ответника на длъжността касиер,
като със Заповед №007/24.06.2016г. е прекратено ТПО на осн. чл.328, ал.1 т.2,
пр.2 от КТ съкращаване в щата, въз основа на решение на УС на 02.02.20016г. и
Заповед №10/03.02.2016г. на председателя на кооперацията.Счита, че към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не е налице реално съкращение
в щата, не е спазена процедурата по Устава. Излага съображения, че основанието
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата „съкращаване на щата"
се преценява винаги с оглед заеманата от уволнения работник или служител
конкретна трудова функция и то е приложимо само когато съкращаването на щата е
реално. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е
нарушена разпоредбата на чл. 329 от КТ и тя не е запозната да е налице
евентуално извършен подбор съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ. Моли, на основание
чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, във вр.чл.225, ал.1 от КТ да бъде отменено
уволнението като незаконосъобразно, ищцата да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност и да й бъде изплатено обезщетение за времето, през което тя е останала без
работа поради уволнението- за периода от 24.06.2016г. до 24.12.2016г. в размер
на 5400 лв. в едно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.С определение от 07.11.2016г., е допуснато
изменение на предявения иск по чл.225,
ал.1 от КТ, като същият се счита предявен за сумата 5452,20лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по делото, в който взема становище, че предявените искови претенции са
неоснователни, като са развити подробни съображения. Претендира направените
деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно
по делото е, че ищцата е работила при ответника на длъжността „ касиер-
счетоводител”, съгласно ТД№5/18.07.2011г., като със Заповед№007/24.06.2016г. на,
е прекратено трудовото й правоотношение
на осн. чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване в щата, считано от 27.06.2016г.Заповедта
е връчена при отказ на 24.06.2016г. , удостоверено
с подписите на трима свидетели.
Спорни по делото са въпросите:налице ли е реално
съкращаване на щата в ответната
кооперация, спазени ли са разпоредбите на КТ и Устава на
кооперацията, подлежи ли на съдебен контрол дейността на работодателят да избира по
какъв начин ще защитава правата си в гражданския търговския оборот и правните
спорове, както и
дължи ли ответникът обезщетение по чл.225 от КТ.
На първо място, видно от
представените доказателства, е че процесната
заповед е издадена въз основа на решение , взето от УС от 02.02.2016г.-л.55 и
Заповед №10/03.02.2016г. на Председателя на кооперацията за съкращаване на щата
и заличаване на длъжността“Касиер- счетоводител-л.58.
От представените доказателства,
се установява, че на 31.01.2016г. са взети решения от Общо събрание на кооперацията
от 30.01.2016г. за приемане на нов
устав, избор на председател и УС.Съдът
приема, че възраженията на ищцата, че решението не е взето от компетентен орган,
че се прилага устава от 2009г. и не е в правомощията на новия председател да
издаде заповед за прекратяване на ТПО , са неоснователни.В тази връзка приема
становище на представителя на ответника,което е съобразено със съдебната
практика, че регистърното решение за вписване подлежи на незабавно изпълнение
съгласно чл. 603 ГПК, поради което поражда действие независимо от това дали е
влязло в сила и независимо дали е заведено производство относно законността на
проведеното събрание. С решението за вписване официално се удостоверява, че
вписаното обстоятелство съществува, като ефектът на вписването продължава от
момента на вписване до заличаването на вписаното обстоятелство. Вписването няма
ретроактивно действие и при заличаването му не се анулират обстоятелствата, настъпили
по време на действие на вписването и извършените действия от управителните
органи. Конститутивният ефект на вписването намира проявление само спрямо
третите лица, като взетото решение поражда незабавно действие в кооперацията.
Водене на исково производство по реда на чл.58 от ЗК и евентуалното му
уважаване на по-късен етап действа занапред от датата на влизане в сила на
съдебното решение./ Решение № 690/03.12.2008г. по т.д. № 349/2008г. на ВКС, II
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК /. В този смисъл, всички изложени в исковата молба съображения, базирани на
предходния и неактуален устав, приет на 28.09.2009г., са неоснователни. В тази
връзка не може да се приеме за доказано твърдението от ищцата за
незаконосъобразност на уволнението, поради некомпетентност или неправилност
поради несъобразяване с устава приет от 2009г. Относно представеното по делото
Определение, за спиране на решенията на общото събрание, №2217/10.06.2016г. по
гр.д.№4190/2016г. , следва да се отбележи, че това Определение не е породило
своето действие, тъй като е било отменено от Окръжен съд Плевен с влязло в сила
Определение № 797/26.07.2016г. по в.ч.гр.д. № 597/2016г. –л.59.
Относно твърдението, че не е
било реално направено съкращение на щата и че на същото работно място е
назначено друго лице следва да отбележи, че това възражение е неоснователно. В
съответствие с установената съдебна практика, при въведен от работника довод за
незаконност на уволнението поради злоупотреба с право, съдът преценява дали
работодателят е действал добросъвестно и същият следва да изследва дали
уволнението не е извършено с цел уволнението на ищеца. Изводът за злоупотреба с
право от страна на работодателя е формиран въз основа на всички доказателства,
в т.ч. дали няма други назначени на длъжността „касиер". В следствие на
предоставените по делото писмени доказателства и изготвената счетоводно-икономическа
експертиза се установява, че към момента на съкращаване на щата на длъжността
„касиер" не е имало друго назначено лице, освен ищеца и след прекратяване
на трудовите правоотношения с ищеца, не е било назначавано друго лице като
касиер. В тази насока се доказа, че ЗКПУ"Дрен“, е сключила договор за
счетоводно обслужване със „Счетоводство и консулт М„ ЕООД, което е поело всички
счетоводни дейности извършвани в ответника в едно и тези които са се извършвали
от ищеца т.е. касовите операции и водене на касови книги. След съкращаване на
щата „касиер“, тази функция е била поета изцяло от обслужваща счетоводна фирма,
като за част от тези операции „Счетоводство и консулт М" ЕООД, е сключила
граждански договор с Е.П.Ц., която е извършвала отделни касовите операции,
включително да издава касови ордери и оформяне на касовата книга.
С оглед отразеното в заповедта основание за
прекратяване на индивидуалното трудово правоотношение на ищцата - съкращаване
на щата, предмета на доказване в настоящото производство е очертан и същият се
свежда до проверка на това- дали при съкращаването на определена щатна бройка е
извършено по установения ред, а именно да е взето решение от компетентен орган
по надлежния ред за намаляване, премахване на отделни щатни бройки по новия щат
на предприятието; в действителност да има премахване, намаляване на отделни
щатни бройки по новия щат на предприятието, считано от влизане в сила на новото
щатно разписание. Въпросът за необходимостта от премахване на съответната
длъжност е въпрос на работодателска целесъобразност и не се контролира от съда
(решение № 491/12.06.2006 г. по гр. дело № 2290/2003 г. на ВКС, III г. о.,).
Доказателствената тежест на тези факти пада върху работодателя и се установява
с помощта на следните доказателствените средства: съпоставка на старото и ново
щатно разписание на предприятието, представяне на утвърдените и редовно връчени
длъжностни характеристики за съответните длъжности с оглед преценка дали не е
налице единствено промяна в наименованието на длъжността, или трансформация на
длъжности. При последната броят на щатните бройки по длъжностното разписание
може не само да не се намалява, а напротив - да се увеличава, стига длъжността
да е реално премахната, а на нейно място да е създадена друга, чиито трудови
функции нямат нищо общо с тази на премахнатата длъжност (решение
1002/18.05.2000г. на ВКС, Трето Г. О.).
По проблема за доказването на факта на реално
съкращаване на щата практиката е уеднаквена от ВКС по реда на чл.290 ГПК
(решение на Върховния касационен съд, IV г.о., № 498/ 13.01.2012 г. по гр.д.№
1561/ 2010 г.) е прието, че реално съкращаване на щатна бройка за определена
длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част
от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло
се разпределят между други длъжности. Реално съкращаване на щата е налице и
когато, при запазване общата численост на персонала, се закриват щатни бройки
за определени длъжности и се откриват нови щатни места за длъжности, с различни
трудови функции, както и при трансформация на длъжности. Когато се преценява
реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се
извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не
може да се изведе не само от наименованието на длъжността, но и от механично сравнение на трудовите задължения
по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното й място в структурата на работодателя; от предмета на
дейност и организацията на предприятието. Ето защо, съдът приема, че към
момента на уволнението на ищеца е налице
реално съкращение на щата. С оглед на изложеното, съдът приема, че по делото не са представени доказателства лица,
заемащи други длъжности в дружеството да са осъществявали идентична или сходна
трудова функция с тази на ищеца, поради което при съкращаване
на единствената щатна бройка на
длъжността , работодателят не е бил длъжен да извърши подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ.
Съдебната практика приема, че съкращаването на
щата е реално и в случаите, в които длъжността е съкратена, а нейните функции
са разпределени и поети от други работници и служители или част от тях са
ангажирани по граждански договор. С Определение № 1039 от 26.09.2011г. на ВКС
по гр.д.№ 338 от 2011г. - IIIг.о. е дадено становище, че съкращението на щата е
реално и тогава, когато длъжността е съкратена, а нейните функции/изцяло или
част от тях/ са възложени за извършване от лица по граждански договор/. По тази
причина издаването на касови бонове и оформянето на касови книги от страна на Е.П.,
не е повод да се счита че не е извършено реално съкращаване на щата, тъй като
тази дейност на П. е породена по силата на граждански договор –л.87.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск
по чл.344, ал.1 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Исковете с правно основание
чл.344 ал.1 т.2- за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ –
за обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради прекратяване на трудовото
правоотношение са акцесорни по отношение на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и като такива следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Всички останали
доказателства и възражения, съдът счита не следва да обсъжда, като неотносими
към спора.
При този изход на
процеса и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, следва ищцата да заплати на ответника сумата
350лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.Предвид възражението за
редукция , и ТР на ВКС №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. ОСГТК,т.3, и т.16,
съдът приема че е съобразено с Наредба№1/2004г., с оглед обстоятелствата, че се
касае за три отделни иска.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н., ЕГН********** против
ЗКПУ“Дрен“, със седалище и адрес на управление гр.Пордим, ул.“Цар
Освободител“№2, ЕИК824129890, иск с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1 от КТ за
признаване на уволнението със заповед № 007/24.06.2016г. на Председателя на
Кооперация „Дрен“, за незаконно и за отмяна на заповедта като незаконосъобразна,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н.,
ЕГН********** против ЗКПУ“Дрен“, със седалище и адрес на управление гр.Пордим,
ул.“Цар Освободител“№2, ЕИК824129890, иск с пр.осн.чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за
възстановяване на длъжността „касиер - счетоводител” в ответната кооперация, която
е заемала преди прекратяване на трудовото правоотношение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н.,
ЕГН********** против ЗКПУ“Дрен“, със седалище и адрес на управление гр.Пордим,
ул.“Цар Освободител“№2, ЕИК824129890, иск с пр.осн.чл.344, ал.1, т.3,
вр.чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на сумата 5452,20лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 24.06.2016г.
– 24.12.2016г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, Н.Г.Н., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗКПУ“Дрен“, със седалище и адрес
на управление гр.Пордим, ул.“Цар Освободител“№2, ЕИК824129890, сумата 350лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от днес -
21.11.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: