ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2036
гр. София, 20.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. Б. Ц.
като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело №
20231110202268 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по повод постъпила молба,
вх.№112961/25.04.2023 г., от адв. Н. Д. - АК - Смолян - пълномощник на Б. Д. С., ЕГН
**********, с която на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63, ал.3 от
ЗАНН се търси допълване на решение от 07.04.2023 г., постановено по НАХД №2268/2023
г. по описа на 2 състав, СРС, НО в частта за разноските, сторени от жалбоподателя за
процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
След като разгледа искането и съобрази закона, съдът намира следното:
С Решение от 07.04.2023 г. на 2-ри състав, НО - СРС, постановено по НАХД
№2268/2023 г., е отменено наказателно постановление №42-0004409/12.12.2022 г., издадено
от Директор на РД „АА“ - София, с което на Б. Д. С., ЕГН **********, на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 20000,00 лева за нарушение по чл.58, ал.1, т.3 от Наредба за
международните превози на пътници и товари.
Съобщението за постановяване на решението е връчено на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител адв. Д., на 19.04.2023 г., видно от обратна разписка. Изрично
в диспозитива на решението е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок
по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, съобразен и с нормата на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказанията.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, към която препраща правилото на
чл.63 от ЗАНН, в срока за обжалване съдът по искане на страните може сам да допълни или
измени постановеното от него решение в частта на разноските. В конкретния случай срокът
за обжалване е бил 14-дневен от съобщаването решението на страните, като за молителя той
е започнал от дата 20.04.2023 г. и е изтекъл на 04.05.2023 г. Молбата е подадена на
25.04.2023 г., поради което следва да се приеме, че тя е подадена в рамките на установения с
1
нормата на чл.248, ал.1 от ГПК срок, поради което и доколкото изхожда от процесуално
легитимирано лице, се явява допустима. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.
В производството пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят своевременно
е направил искане за присъждане на разноски. С решението на съда спорът е решен в полза
на Б. Д. С., ЕГН **********, поради което обосновано може да се заключи, че въззиваемата
страна, неоснователно предизвикала с поведението си правния спор, следва да понесе
отговорността за разноски, а за въззивника е възникнало право да ги търси. По делото пред
СРС е приложено адвокатско пълномощно, по силата на което е възникнала
представителната власт за адв. Д., подал молбата за постановяване на допълнително
решение. Процесуалният представител, макар да не е взел лично участие в съдебното
заседание, в което делото е обявено за решаване, е депозирал допълнение към жалбата преди
даване ход на делото, в което е формулирал искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение. По делото са представени доказателства за заплащането на сумата от
500,00 лева - договор за правна защита и съдействие, инкорпориращ разписка за заплащане
на адвокатски хонорар за услугата „изготвяне на жалба“ и „процесуално представителство и
защита пред Софийски районен съд“, както и списък с разноски.
В конкретния случай, страната, в чиято полза е постановено решението, е
формулирала своевременно искане за разноски, вписано в жалбата срещу издадения
санкционен акт, поради което и то се явява своевременно. Представени са и убедителни
доказателства за действително сторения от въззивника по делото разход за адвокатска
защита в производството по обжалване на издадения санкционен акт, като на адв. Д. е
изплатена сума от 500,00 лева.
Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата. В конкретния случай съдът не е длъжен, но може да намали размера на
заплатения адвокатски хонорар до минималния размер по Наредба № 1/04г, само ако
кумулативно са налице съответно искане на насрещната страна и прекомерно
възнаграждение спрямо фактическата и правна сложност на делото. Съгласно т.3 от
решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, задължително по чл.130, ал.1 от
ЗСВ за съдилищата, намаляването на адвокатското възнаграждение при направено
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК не рефлектира в отношенията между
адвокат и клиент, които са сключили конкретен договор и са поели задължения по него.
Възражението за прекомерност на възнаграждението на адвоката се свежда до преценка на
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото, тъй като уговарянето и изплащането на възнаграждение за адвокатска услуга над
определените минимални размери в Наредба №1/2004г., само по себе си, не е основание да
се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените задължителни разяснения по т.11 от
Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за присъждане на
2
разноски следва да бъде заявена до приключване на устните състезания в съответната
инстанция. В този срок следва да се формулира и възражението за прекомерност, доколкото
след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са
приключили.
В продължение на изложеното по- горе, съдът констатира, че за проведеното по
делото съдебно заседание въззиваемата страна е била редовно призована, като не е
изпратила свой представител. Същевременно, в писмено становище, с което жалбата е
изпратена, окомплектована с административнонаказателната преписка, в СРС (л.2-3 от
съдебното дело) е формулирано възражение за прекомерност от нея, поради което са налице
кумулативно изискуемите предпоставки, установени в нормата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН, за
извършване на преценка дали размерът на адвокатския хонорар съответства на
действителната фактическа и правна сложност на делото, като се съобрази и минимално
определените суми за възнаграждение по реда на чл.36 от Закона за адвокатурата.
Последният текст препраща към нормата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която За
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до
10 000 лв., възнаграждението е 400 лв., като към него се прибавят по 10 % за горницата над
1000,00 лв.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предмета на делото, този съд
приема, че фактическата и правна сложност на процесния казус е обичайна и не се отличава
съществено от останалите дела от този вид. Въззивното производство е приключило в едно
съдебно заседание, без процедурни усложнения, в това число и без събирането на
множество допълнителни доказателства извън разпита в качеството на свидетел на
актосъставителя, като за изготвянето на жалбата и подготовката за участие в съдебното
заседание не е било нужно полагането на прекомерни усилия, нито изразходването на
съществен времеви и технически ресурс. Жалбоподателят е санкциониран с имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева. Следвайки методиката за изчисление на минималния
дължим хонорар, установена в правилото на чл.7, ал.2, т.2, вр. чл.18, ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004г., в конкретния случай минималният размер на адвокатско възнаграждение
възлиза на 500,00 лв.
При тази фактология съдът намира възражението на въззиваемата страна за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 500,00 лева за неоснователно,
доколкото изплатеното възнаграждение на адвоката е било определено върху минимално
предвидения съгласно Наредба №1/09.07.2004г. размер, съобразен с размера на
имуществената санкция, наложена с ревизирания санкционен акт. В случая то се явява
съразмерно и съответстващо на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Претендираното възнаграждение от 500,00 лева следва да бъде изплатено от бюджета
3
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по сметка на Б. Д. С..
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал.1 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, вр.чл.63д, ал.1
от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 2-ри състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА решение от 07.04.2022 г., постановено по НАХД №2268/2023 г. по описа
на СРС, НО, 2 състав, като ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати в полза на Б. Д. С., ЕГН ********** и по негова сметка
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4