Р Е Ш Е Н И Е
№ 186 / 1.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР М.
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….М.……….…………
Гражданско дело номер.......258......по
описа за............2019..................година
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадената искова молба от ищецът И.Н.К. с която той е предявил срещу ответника Уникредит Булбанк Ад гр.
София иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД с който иск
горепосочения ищец К. моли съда да постанови решение с което да осъди горепосочения ответник Уникредит Булбанк АД гр. София да му заплати общата сума от 6 821, 25 лв. представляваща заплатената от ищеца К. без правно основание сума по договор за банков кредит сключен на
31.03.2011 г. , която съставлява
разликата между размера на
договорената между страните месечна
погасителна вноска в размер на 252, 67 лв.
/ включваща главница и лихви / за
периода от 05.12.2017 година до 05.02.2019 година и изменения такъв в резултат на едностранно увеличение
от страна на банката на размера
на дължимата се от кредитополучателя месечна погасителна вноска за същия период , чрез прилагането на Общите
условия на банката и с която сума ответника се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца , ведно
със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от датата на
предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат до окончателното й изплащане . Същият горепосочен ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него
съдебно деловодни разноски по настоящото дело
, вкл. и адв.хонорар на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
В съдебно заседание така предявеният иск се поддържа от ищецът чрез
процесуалният му представител и се иска неговото
уважаване изцяло така както е предявен.
Ответната страна респективно ответницата редовно
уведомена за предявения срещу нея иск ,
на която съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването й в съдебно
заседание , като същата е подала
писмен отговор в определения му от съда законов преклузивен срок по чл. 131
ал.1 от ГПК в който оспорва същия иск като същият твърди , че искът
се явява отчасти недопустим , а
отделно се явява и изцяло неоснователен и недоказан по основание
и размер и моли съдът да го отхвърли като такъв по съображения
посочени в отговора й на исковата молба .Моли съдът да й присъди направените от
нея съдебни разноски съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.3 от ГПК .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните по делото , като се признава от тях , че ищецът И.К. от месец октомври 2008 година е бил в трудовоправни отношения с ответника по силата на които е работил в същия на
длъжността мениджър бизнес клиенти до
дата 29.04.2013 година , когато трудовия
му договор с банката е бил прекратен на основание чл. 328 ал.1 т.5 от КТ.
Признава се от страните и факта , който се подкрепя и от писмените
доказателства по делото , че по време на съществуващото трудово правоотношение на ищеца ,което се и
потвърждава от приложените към делото писмени доказателства , че страните по
делото на дата 31.03.2011 година са
сключили договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 2 по силата на който ответникът- банката е предоставил
на ищеца К. кредит в размер на 90 000 лв. за покупка на недвижим имот , като
ищецът се е задължил като обезпечение на кредита да учреди законна ипотека върху посочения имот който е закупил.
Признава се страните и факта , че ищеца
е усвоил горепосочения кредит и си е купил съответно недвижим имот- жилище .
Същите признават и фактите , че този договор е бил сключен като
преференциален респ. сключен при
преференциални условия именно защото
ищецът тогава е бил служител в банката ,
като съгласно чл. 12.1 от договора е предвиден
срок за погасяване на договора до 05.03.2046 г. съгласно двустранно
подписан погасителен план който е за периода от 05.06.2011г. до 05.03.2046 г. и съответен
лихвен план по чл. 4.1 а от
договора от 31.03.2011 г. до 05.03.2046 г.. В договора съгласно чл. 4 .1 е
посочен годишния лихвен процент на договора
за съответния му период на олихвяване , който е ОЛП от 0, 18 % , надбавка към базов лихвен процент от 0, 75 % и съответен краен годишен лихвен
процент към датата на подписване на
договора от 0, 93 % , който краен лихвен процент всъщност се явява годишна
лихва по договора.В същия договор в чл. 7.2 е предвидена съответната анюитетна вноска да се изплаща
ежемесечно до 5-то число на съответния месец , считано от 05.06.2011 г. до
05.03.2046 г. В чл. 9.2 пък на същия
договор е предвидено , че клаузите
посочени в чл..4 и чл. 5 се
прилагат единствено и само по отношение
на кредитополучатели работещи по
безсрочен трудов договор в Уникредит
Булбанк АД , Уникредит лизинг , Уникредит факторинг , Уникредит файненсинг и в др.подобни подразделения , за срока на действие на трудовото
правоотношение в полза на територията на
банката. В клаузите на чл.9.3 от същия договор е предвидено , че при
прекратяване на трудовото правоотношение респ. трудовия договор на което и да е от основанията в КТ
кредитополучателят има право в срок до падежа на първата погасителна вноска , дължима се
след датата на прекратяване на
трудовоправните отношения ,да погаси
остатъка от предоставения му
кредит и лихвите по него без такса за
предсрочно погасяване. В чл. 9.4 от договора за кредит е посочено , че
неупражняването от страна на кредитополучателя
на правото му по чл. 9.2 изразява безусловното му и неотменяемото му съгласие да продължи
обслужването и издължаването на кредита
, считано от датата на прекратяване на трудовия договор при условията
, установени в Лихвения бюлетин на Уникредит Булбанк АД за физически лица за лихвите , а по отношение
на комисионните в тарифата на Банката за
размера на дължимите й комисионни към
съответния момент на изискуемостта им. В чл. 9.5 от процесния договор за
паричен кредит е предвидено , че за новите параметри и условия се подписва анекс към договора за кредит. В чл. 11.1 от
договора за кредит е предвидено , че за ползвания кредит кредитополучателя
заплаща лихви в съответствие с раздел 3 от ОУ в размерите по чл. 4 от процесния
договор както следва: 11.1.1 –лихвата за редовен дълг е определена в чл. 4.1 а или чл. 4.1 б от договора и се начислява и изплаща върху
редовната главница по кредита за срока
на действието му. В чл. 11.2 е определено , че при условията на чл. 9.4 от ОУ
се променя размерът на годишния лихвен
процент по чл. 4 .1 а , съответно
размерът на анюитетната вноска . Най- накрая в клаузата на чл. 18 от
допълнителните разпоредби на договора е
предвидено , че той може да бъде изменян
с писмено споразумение между страните. Следва да се посочи че страните
признават освен това и фактите, че трудовото правоотношение на ищеца К. с
ответната банка е било прекратено на дата 29.04.2013 година на основание чл.
328 ал.1 т.5 от КТ като дотогава той е заплащал анюитетна ежемесечна вноска определена
в двустранно подписания между него и банката погасителен план към договора за
банков ипотечен кредит в размер на 252, 67 лв. включваща главница и лихва като е заплащал такава от месец юни 2011 г. до
месец юни 2013 година . Страните по делото признават , че впоследствие тази му
месечна вноска е била увеличена без да е подписан анекс за промяна на договора и респ. условията по него
от негова страна и Банката за периода от 05.07.2013 година до 05.08.2015 г.
,като същият ищец е счел , че това противоречи на клаузите на подписания между
тях процесен договор за банков ипотечен кредит и с надсъбраната сума за този
период банката се е обогатила за негова сметка неоснователно и затова е завел
иск с правно основание чл. 55 ал.1 т.1 предл. 1 от ЗЗД за претендираната от
него сума за горепосочения период като със съдебно решение № 76878 от
29.03.2017 г. на Софийски районен съд постановено по гр.д. № 47111 / 2015 г. по
описа на същия съд което е влязло в законна сила , потвърдено и със съдебно
решение № 6733 от 09.10.2017 г. на Софийски градски съд постановено по гр.д. №
6707 по описа на същия съд за 2017 г. Уникредит
Булбанк АД- ответник по настоящото дело е била осъден да заплати на И.К.- ищец
по настоящото дело , сумата от 9 360,
71 лв. представляваща заплатена без правно основание сума по процесния договор за банков ипотечен
кредит , която съставлява разликата между
размера на договорената между
страните месечна погасителна вноска ,включваща лихва и главница за периода от
05.07.2013 г. до 05.08.2015 г. и изменения такъв в резултат на едностранното увеличение от
страна на банката на размера на
дължимата от кредитополучателя месечна
погасителна вноска за същия период ,
чрез прилагане на Общите условия на банката , ведно със законната лихва върху
горепосочената главница считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.08.2015 г. до окончателното й изплащане. Ноторно е
известно на настоящия съд след съответната справка , че впоследствие пак тази
му месечна вноска е била увеличена от страна на ответната Банка без да е
подписан анекс за промяна на договора и
респ. условията по него от негова страна и Банката за периода от 05.09.2015
година до 05.12.2017 г. ,като същият ищец е счел , че това противоречи на
клаузите на подписания между тях процесен договор за банков ипотечен кредит и с
надсъбраната сума за този период банката се е обогатила за негова сметка
неоснователно и затова е завел иск с правно основание чл. 55 ал.1 т.1 предл. 1
от ЗЗД за претендираната от него сума за горепосочения период като със съдебно
решение № 200 от 09.10.2018 г. на Районен
съд Карнобат постановено по гр.д. № 72 / 2018 г. по описа на същия съд което е
влязло в законна сила , потвърдено и със съдебно решение № V – 9 от 04.02.2019 г. на Бургаски окръжен съд постановено по гр.д. № 1924 по описа на същия
съд за 2018 г. Уникредит Булбанк АД-
ответник по настоящото дело е била осъден да заплати на И.К.- ищец по
настоящото дело , сумата от 7603, 10 лв. лв. представляваща заплатена без правно
основание сума по процесния договор за
банков ипотечен кредит , която съставлява разликата между размера на договорената между страните месечна погасителна вноска
,включваща лихва и главница за периода от 05.09.2015 г. до 05.12.2017 г. и
изменения такъв в резултат на
едностранното увеличение от страна на банката на размера на дължимата от
кредитополучателя месечна погасителна
вноска за същия период , чрез прилагане
на Общите условия на банката , ведно със законната лихва върху горепосочената
главница считано от датата на подаване
на исковата молба – 11.01.2018 г. до
окончателното й изплащане. Настоящия
предявен от ищеца И.К. срещу Уникредит Булбанк АД иск е със същото правно
основание и по същия процесен договор ,
но иска е предявен за периода от 05.12.2017 г. до 05.02.2019 г. като се него се
иска осъждането на банката да му заплати сумата от 6 821, 25 лв. , ведно с
претендирана лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2019 г. .
По
отношение на така предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 6 821, 25 лв. съдът намира следното : За да бъде уважен така
предявения иск с горепосоченото правно основание са налице следните
предпоставки , а именно: следва обогатилото се лице в случая ответника да е
получило нещо от обеднялото лице – в случая ищеца и това което обогатилото се
лице е получило да е било получено в случая без да има основание респ. право да
го получи. Процесния договор за банков ипотечен кредит е търговска сделка сключена между ищеца като физическо лице и
ответника като търговец и е от
категорията на банковите сделки имащи за
предмет предоставяне на финансова
услуга свързана с дейността на кредитната институция по смисъла на параграф 13 т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите / ЗЗП /. Като такъв вид
търговска сделка за предоставяне на финансова услуга то попада в приложното
поле на чл. 143- чл. 146 от същия закон,
по аргумент на чл. 144 от ЗЗП уреждащ
изключенията , при които е
приложимо правилото за приемане
на неравноправна клауза в договора , сключен с потребител. С този
договор за възникнали облигационни отношения
между страните по него в случая ищец и ответника , като същите условия
са били преференциални тъй като ищецът е
бил служител на банката към момента на
подписването му , като същите условия са обхващали размера на възнаградителната
лихва , липса на комисионни , такси , както и срока на издължаване на договора.
Тези преференциални условия по договора са действали до прекратяването на трудовото правоотношение
на ищеца с банката на 29.04.2013 г. , като до този момент и двете страни са го
изпълнявали тъй като банката е отпуснала
целия упоменат по- горе кредит на ищеца , а последният е заплащал в срок
съответните ежемесечни по погасителния
план към договора. След тази дата и към настоящия момент както се признава от
страните по делото ответната банка е изменила
едностранно размера на дължимата
се от кредитополучателя ежемесечна вноска
по погасителния план , формирана като сбор от главница и лихва и е започнала да удържа по- голяма
сума като месечна погасителна вноска , като е намалила и срока на действие на
договора. Затова следва да се изследва от настоящия съд дали банката е
направила това – изменение на вноската и намаляването на срока правомерно в
изпълнение на сключения процесен договор съобразно такава валидна клауза
уговорена в него между страните или е
направила това без да има основание. Преценявайки съдържанието на процесния договор е видно , че такова право от страна на банката да изменя
едностранно , без постигане на изрична
писмена договорка за това с кредитополучателя – ищец по делото която да е
обективирана в анекс , който анекс за
промяна да е подписан между страните по
договора и който да регламентира нови
параметри и условия по същи договор за кредит , с оглед на което да може
напълно самостоятелно и правомерно да измени уговореното в него относно
дължимата се от ищеца месечна погасителна вноска и да намали периода на
действие на договора , не е предвидено в този процесен договор. Това е така
съгласно уговореното предвидено в чл.
9.5 условие , че за новите параметри и
условия към договора при извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е нужно да се подпише
анекс към договора за кредит . Затова
говори и клаузата на чл. 18 от допълнителните разпоредби на договора който гласи , че изменение на
договора се допуска само с писмено
споразумение между страните по него , в случая анекс към договора. Затова в
случая , че от писмени доказателства по делото се установява , че ищеца е
поканен да се яви и да подпише анекс и понеже той не се е явил да подпише това
, е било основание банката самостоятелно да измени основните параметри по
договора , съдът намира за несъстоятелно и противоречащо на клаузите на самия
договор , посочени по- горе. Затова с оглед тези императивни клаузи по договора
и с оглед обичаите в практиката и правилата на добросъвестността съдът
намира, че процесния договор не може да бъде изменян едностранно без затова да
бъдат съгласни и двете страни по него и
подписан съответен анекс. В случая да се приложат буквално от страна на
банката клаузите на чл. 9.1, чл. 9.2 ,
чл. 9.3 и чл. 9.4 от договора без да се
държи сметка за връзката им с чл. 9.5 и чл. 18 от договора , който изисква че прилагането
на нови , по-неблагоприятни условия по договора спрямо ищеца , които следва да
бъдат уговорени и обективирани в съответен анекс , противоречи на правилото на
чл. 20 от ЗЗД. Предвид с изложеното и с оглед на несъществуващ анекс към
договора касаещ неговата промяна относно дължимата се анюитетна вноска и срок ,
който да е подписан между страните и в
който да са уговорени по- неблагоприятни условия от първоначално уговорените и подписани между
страните относно по висока вноска и по- малък срок на договора и при условието
, че и двете страни признават за липсата на такъв анекс, то съдът намира , че
събраните в повече от ответника
суми са получени от него без основание и
при първоначална липса на такова и
подлежат на връщане като следва да бъдат присъдени на ответника.
Видно от заключението на вещото лице А.
по назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза , което като
неоспорено от страните по делото, съдът е приел като абсолютно доказателство е
че през време на процесния период от 05.12.2017 г. до 05.02.2019 г. тъй като банката е увеличила размера на
получените от нея анюитетни вноски над първоначално определените ищецът е заплатил общата сума от 10 613,
14 лв. лв. вместо дължимата се по
договора 3 790, 05 лв. лв. като по тази начин е надплатил на банката за
платените от него 15 бр. месечни вноски
разликата от сумата от 6 823, 09 лв. която сума съдът приема , че е
платена от ищеца без основание на банката и с която сума банката се е обогатила
неоснователно . С оглед на това съобразявайки се с претенцията на ищеца в
размер на сумата от 6821, 25 с тази сума и в този й размер следва да бъде
уважен така предявения иск от ищеца като напълно основателен и доказан по
размер. С оглед уважаването на основната претенция с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД до
горепосочения й размер от 6821, 25 лв. за
периода от 06.12.2017 г. до 05.02.2019 г. , то върху така присъдената сума следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаването на исковата молба – 26.02.2019 г. до окончателното й
изплащане.
По
отношение на претендираните съдебни разноски по делото от двете страни, съдът
намира следното : Двете страни в процеса са поискали присъждане на направените
от тях в процеса съдебни разноски. От страна на ищеца се доказаха за заплатени
реално съдебни разноски от които са му заплатени 1000 лв.в брой - за адв. възнаграждение , 272, 85 лв. –
платена държавна такса по делото и сумата от 120 лв. възнаграждение за вещото
лице по назначената съдебна експертиза или общо съдебни разноски в размер на
сумата от 1392, 85 лв. .Ответника е
заплатил съдебни разноски в общ размер на сумата от 820 лв. за което е
представил и списък за разноски по чл. 80 от ГПК.
От
страна на ответника е направено възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство от адвокати ,
което съдът намира за основателно . Налице са основанията на чл. 78 ал.5 от ГПК тъй като заплатеното
възнаграждение за адвокат е прекомерно с оглед
действителната правна и фактическа
сложност на делото . С оглед на това съдът намира , че ищецът има право на разноски за адвокат в настоящото
производство в размер на сумата от
671,06 лв. изчислено съгласно чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 / 2004 г. за адвокатските възнаграждения .Поради
това съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни
разноски по настоящото дело съразмерно с уважената изцяло претенция по иска които се явяват в размер на сумата от 1063,
91 лв. .С оглед изцяло уважения иска на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника не
следва да се присъждат съдебни
разноски по делото .
Мотивиран
от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Уникредит
Булбанк Ад със седалище и адрес на управление
гр. София пл. Света Неделя № 7
ЕИК ********* да заплати на И.Н.К. *** с ЕГН ********** , същият с адрес
за връчване на книжа и съобщения – гр. Бургас
8001 ул. Трайко Китанчев № 20
чрез адв. Г.Я.Я. общата сума от 6821, 25
лв.
представляваща заплатената от И.Н.К. без правно основание сума по договор № 2 за банков ипотечен кредит на
физическо лице сключен на 31.03.2011 г.
, която съставлява разликата между
размера на договорената между И.Н.К. и
Уникредит Булбанк АД месечна
погасителна вноска в размер на 252, 67 лв.
/ включваща главница и лихви / за
периода от 06.12.2017 година до 05.02.2019 година и изменения такъв в резултат на едностранно увеличение
от страна на Уникредит Булбанк АД
на размера на дължимата се от кредитополучателя И.Н.К. месечна
погасителна вноска за същия период ,
чрез прилагането на Общите условия на
банката и с която сума ответника се е
обогатил неоснователно за сметка на
ищеца , ведно със законната лихва върху горепосочената главница , начиная от
датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат – 26.02.2019
г. до окончателното й изплащане .
ОСЪЖДА Уникредит
Булбанк Ад със седалище и адрес на управление
гр. София пл. Света Неделя № 7
ЕИК ********* да заплати на И.Н.К. *** с ЕГН ********** същият с адрес
за връчване на книжа и съобщения – гр. Бургас
8001 ул. Трайко Китанчев № 20
чрез адв. Г.Я.Я. сумата от 1063, 91 лв. представляваща
направените от него съдебни разноски по
настоящото дело на основание чл. 78 ал.1 от ГПК ,като отхвърля искането му за
разноски в останалата му част до пълния му предявен размер от 1392, 85 лв. като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: