Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Ловеч, 23.11.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в
публично съдебно заседание на шестнайсети октомври през две хиляди и двайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретар МАРИНА ФИЛИПОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 51/2018г., за да се произнесе,
съобрази:
Производство
с правно основание чл.74 от ТЗ.
Производството е образувано по подадена от
„М.А.”ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление в гр.София-1407,р-н „Л.“,
бул.“ДЖ.Б.”№100, представлявано от управителя М.Л.А., чрез пълномощник адв.И.Ц.,
със съдебен адрес ***,офис 3- Адвокатско дружество „Г. и п.”, срещу „О****”АД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, ул. „Б.М.” № 12,
представлявано от Х.К.С. – изпълнителен директор, с посочено правно основание
чл.74 от ТЗ. Излага,че с Договор за продажба на наследство от 04.01.2018г., с
нотариална заверка на подписите с per.№
112/04.01.2018г. (наричан по-долу за краткост Договор за продажба на
наследство") ищецът е закупил от Б.Б.Н.с ЕГН **********,
П.Б.Н.с ЕГН ********** и Б.Б.Н.с ЕГН **********,
представлявани заедно от законния им представител А.П.Д.с ЕГН **********,
притежаваните от тях наследствени дялове, придобити вследствие на смъртта на
баща им - Б.Г.Н.с ЕГН **********, починал на 14.05.2014г. Твърди, че Договорът
за продажба на наследство е влязъл в сила по отношение на цялото имущество,
включено в наследствените дялове на наследниците, считано от 26.04.2018г., на
която дата е било постановено Решение № 279/26.04.2018г. по гр.д. № 320/2018г.
на РС-Костинброд, с което е дадено разрешение по чл.130 от СК на А.Д.да се
разпореди с наследствените дялове на малолетните си деца. Към исковата молба
ищецът прилага Акт за смърт №670/15.05.2014г. на Б.Г.Н., починал на
14.05.2014г., а с приложеното удостоверение за наследници изх. №
1250/19.05.2014г., установява, че освен тримата малолетни наследници-продавачи
по Договора, Б.Г.Н.е оставил още трима наследника - Ю.П.Н.с ЕГН **********, Б.Б.Н.с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********. Посочените
шест лица притежават качеството на наследници с еднакви размери на
наследствените им дялове, а именно 1/6 от наследеното имущество.
Представя се съдебно решение №
147/14.10.2014г., постановено по гр.д. № 39313/2014г. по описа на СРС, 86
състав,с което наследството на Б.Г.Н.е прието под опис от шестимата му
наследници. Видно от съдържанието му, в така приетото наследство са включени
5811 налични поименни акции, всяка с номинална стойност от 2 лева,
представляващи общо 23,24 % от капитала на „О****" АД с ЕИК****. Твърди,че
доколкото наследените акции са от един и същи клас, обективират
идентични права и броят им позволява част от тях да бъдат поделени между
наследниците, то всеки един от наследниците е получил в дял по 968 броя акции,
а правата по оставащите три броя неподелени акции се упражняват съгласно чл.177
от ТЗ. Всеки един от малолетните наследници – Б., П.и Б.Б.
Н., е наследил по 968 броя акции, представляващи 3,87% от капитала на „О****"
АД, а собствеността върху три броя акции малолетните наследници са наследили в
съсобственост с другите наследници.
При наличието на яснота относно размера на
наследствените дялове на продавачите по Договора за продажба на наследство от
04.01.2018г., налице е яснота и относно имуществото, включително акциите в „О****"АД,
които „М.А"ЕООД е придобило чрез покупката на наследствените дялове от Б.Н.,
П.Б.Н.и Б.Б.М.. В резултат на закупените наследствени
дялове, всеки от които по 1/6 от цялото наследство, ищецът „М.А."ЕООД е
придобил собствеността върху 2904 броя акции, представляващи 11,62 % от
капитала на „О****" АД, а 3 броя акции е придобило в съсобственост с
останалите наследници - Ю.П.Н., Б.Б.Н.и Г.Б.Н..
Предвид притежанието на посочения по-горе
брой акции, като част от закупените наследствените дялове, „МА." ЕООД е
придобило качеството акционер в „О****" АД. Ищецът е придобил и всички
права на акционер, включително да участва в Общо събрание на акционерите и да
гласува на Общо събрание, както и да се запознава с материалите за свикани Общи
събрания.
Обяснява,че на 17.05.2018г. по партидата на
ответното дружество в Търговския регистър е обявена покана за свикване на Общо
събрание на акционерите на 29.06.2018г. от 9:00ч. в седалището на дружеството.
На посочената в поканата дата, час и адрес, пълномощникът на акционера
„М.А." ЕООД - М.Д.В., по силата на изрично пълномощно с per. № 16981/28.06.2018г. на нотариус с per.
№622 на НК при PC София, се е явил за да се запознае с материалите за свиканото
Общо събрание на акционерите и да вземе участие в него. Пълномощникът на
„М.А."ЕООД е бил придружен от С.К.- помощник нотариус при нотариус А.Ц.с per. № 565 на НК. На портала на административната сграда на
адрес гр. Ловеч, ул. „Б.М."12 пълномощникът на акционера „М.А."ЕООД е
посрещнат от лице, представящо се на нотариуса като Г.К.Д.- служител в Отдел „Човешки
ресурси" на Дружеството. След представяне на пълномощника на
„М.А"ЕООД служителят в ответното Дружество изискал пълномощно, издадено
съвместно и с другите наследници на Б.Н., освен продавачите по Договора за
наследство. Пълномощникът на „М.А."ЕООД се е легитимирал като представител
на акционер, притежаващ самостоятелно 2904 броя акции, но въпреки това не бил
допуснат до административната сграда, в която по твърдение на служителя се е
провеждало Общото събрание. Пълномощникът на „М.А."ЕООД е поискал да се
запознае с материалите за Общото събрание, но и това му е било отказано, с
обяснение,че ще има възможност да се запознае с тях след публикуването им по
партидата на дружеството в Търговския регистър.
За обстоятелствата, свързани с явяването на
пълномощник на „М.А."ЕООД за участие в Общото събрание и недопускането му,
както и за непредставянето на материалите за Общото събрание, е съставен
Констативен протокол с рег.№ 4694/29.06.2018г., т. II, Акт 70 на Нотариус А.Ц.,
per. № 565 НК.
Сочи,че около 9:30ч. на 29.06.2018г., докато
нотариусът е съставял Констативния протокол в присъствието на пълномощника на
„М.А." ЕООД, по партидата на „О****"АД в Търговския регистър към
Агенция по вписванията, е подадено заявление за обявяване на Годишния финансов
отчет ,с приложен и протокол от
проведено Общо събрание.
Твърди, че с оглед описаните действия на
страните, за ищеца, притежаващ качеството акционер в „О****"АД, е налице
правен интерес за предявяване на настоящия конститутивен
иск за отмяна на всички решения по дневния ред, взети от Общото събрание на „О****"
АД, за което се твърди че е проведено на 29.06.2018г, от 9:00ч., а именно
следните решения, обективирани в протокола:
т.1 Общото събрание на акционерите приема
годишния доклад за дейността на Дружеството за 2017г.;
т.2 Общото събрание на акционерите приема
годишния финансов отчет на Дружеството за 2017г. и доклада на одитора;
т.3 Общото събрание на акционерите избира
специализирано одиторско дружество „П.О." ООД, per. 085 съгласно Списъка на специализираните одиторски предприятия в България - регистрирани одитори, членове на Института на дипломираните
експерт-счетоводители в България, за регистриран одитор,
който да извърши заверка на годишния финансов отчет на Дружеството за 2018г.;
т.4 Като взе предвид, че финансовия резултат
от дейността на Дружеството е отрицателен за 2017г., Общото събрание на
акционерите не приема решение за разпределяне на печалба;
т.5 Общото събрание на акционерите
освобождава от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им
през 2017г.
На
следващо място твърди, че ищецът притежава качеството на акционер с всички
права по чл.181 от ТЗ, включително правото на глас в Общото събрание на
акционерите, както и правото на сведение, уредено в чл.224 от ТЗ. Счита,че недопускането
на ищеца до участие в Общото събрание на акционерите, свикано за 29.06.2018г.
от 9:00ч на адреса на управление на дружеството, сериозно засяга членствените му права и представлява нарушение на чл.220,ал.1
от ТЗ. Само по себе си това е нарушение на процедурата по провеждане на Общото
събрание и води до незаконосъобразност на провеждането на Общото събрание,
поради което е достатъчно основание за отмяна на всички решения, взети от него.
Излага,че отказът от страна на ответника да
представи на ищеца материалите, свързани с дневния ред на Общото събрание, също
нарушава членствените му права и по-конкретно правото
му на сведение съгласно чл.224 от ТЗ. Това нарушение е самостоятелно основание
за отмяна на решенията, взети от Общото събрание.
Освен това, с оглед подаването на заявление в
Търговския регистър за обявяване на Годишен финансов отчет, половин час след
обявеното начало на Общото събрание, счита че са налице основателни
предположения и съмнения, че Общо събрание въобще не е проведено, а протоколът
за него е изготвен предварително, поради което не са верни удостоверените с
него факти.
Моли съдът да постанови решение, с което да
отмени като незаконосъобразни всички решения от т.1 до т.5 вкл. на Общото
събрание на акционерите в „О****"АД, проведено на 29.06.2018г. от 9:00ч.,
на адреса на управление на дружеството в гр.Ловеч, ул. „Б.М." 12, като му
се присъдят и направените по делото разноски.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК и подаден
отговор от ответника „О****”АД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: град
Ловеч, ул. „Б.М.” № 12, представлявано от Х.К.С. – изпълнителен директор чрез
процесуалния си представител адв.С.Б. от САК, упражняващ дейността в АД „. и Д.”,
със съдебен адрес:***. Оспорва допустимостта на исковете с правно основание
чл.74 от ТЗ, поради липса на активна процесуална легитимация за ищеца, а по
основателността – да бъдат оставени без уважение като неоснователни.
На първо място счита, че предявеният по реда
на чл.74 от ТЗ иск е недопустим поради липса на правна легитимация, тъй като
ищецът не представлява акционер на дружеството. Исковете по чл. 74 от ТЗ за
отмяна на приетите на Общо събрание на акционерите решения изискват като
процесуална предпоставка ищецът да установи качеството акционер върху определен
брой акции от капитала на дружество към момента на приемането на атакуваните
решения. В случая, обаче, ищецът не може да се легитимира в настоящия процес
като акционер в дружеството, притежаващ самостоятелни акции от неговия капитал,
тъй като сключеният от него с част от наследниците на Б.Г.Н.(П., Б.и Б.Н.) Договор
за продажба на наследство от 04.01.2018г. е нищожен и не поражда правно
действие, включително и не прехвърля права върху акции от капитала на
Дружеството. Липсата на качеството на акционер на ищеца води до недопустимост
на предявения иск с оглед липсата на активна процесуална легитимация. Дори и да
се приеме, че Договорът за продажба на наследство не е нищожен, то отново
ищецът не би могъл да се легитимира като акционер на Дружеството, тъй като
неговите праводатели и продавачи по този договор (П.,
Б.и Б.Н.) не са притежавали отделни акции от капитала на Дружеството, а идеални
части от всяка една наследена от тях акции и съответно биха прехвърлили в полза
на ищеца не отделни акции, а идеални части от тези акции. В качеството си на
съсобственик или съпритежател на акции от капитала на дружеството, ищецът би
могъл да предяви иск по чл.74 от ТЗ единствено съгласно правилата на чл.177 от ТЗ, а именно чрез определяне на общ пълномощник по съгласие на всички останали
съсобственици на тези акции. В случая този специален ред не е налице и
следователно предявеният от ищеца иск е недопустим и следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
На
следващо място счита за неоснователно и неправилно твърдението на ищеца, че ОСА
от 29.06.2018г. е проведено в нарушение на чл.220,ал.1 във вр с чл.181 ал.1 от ТЗ, поради което приетите от него решения следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни. Сочи,че в деня на провеждане на процесното ОСА дружеството е
било в правото си да не допуска до участие в него „М.А." ЕООД явилият се
на него М.Д.В., тъй като същите не притежават качеството на акционер по смисъла
на чл.220,ал.1 от ТЗ, не притежават представителна власт и не могат да
упражняват правата по чл.181,ал.1 от ТЗ. Това е така, тъй като Договорът за
продажба наследство, по силата на който се твърди, че „М.А" ЕООД е
придобило общо от П, Б.и Б.Н.2904 броя акции и 3 броя акции в съсобственост от
капитала на дружеството, е нищожен и не поражда действие, включително не
прехвърля права върху акциите.
В тази връзка моли съдът да съобрази, че
договорът за продажба на наследство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл.26,ал.1 от ЗЗД и като последица ищецът не е придобил
самостоятелни акции от капитала на дружеството и не може да се легитимира в процеса
като негов акционер. Договорът е сключен от една страна от търговско дружество,
а от друга страна - от името на три малолетни деца. Поради това относими към преценката на валидността му са именно
принципите за закрила на детето, които задължително трябва да осигуряват
най-добрия интерес на малолетните деца. В противен случай биха били нищожни
поради накърняване на добрите нрави, заради предвидените от страните по него
отлагателните условия за плащане на цената, които изцяло зависят от волята на
трети лица. Сочи,че от Приложение № 2 от договора за продажба на наследство от
04.01.2018г. е видно, че продажната цена ще се заплати от „М.А."ЕООД
единствено при настъпването на следните условия: 1.Дружеството- ответник да
издаде конкретен брой временни удостоверения/ акции, съответстващ на наследствения дял на
продавачите по договора към момента на покупко-продажбата; 2. Купувачът да бъде
вписан от дружеството като акционер, самостоятелен притежател на конкретен брой
акции, съответстващ на наследствения дял на продавачите по договора към момента
на покупко-продажбата; 3. Лице, посочено от купувача, да е избрано в
управителните органи на дружеството.
Настъпването на тези условия за плащане не
зависи от волята на страните по договора, а от дружеството-ответник (по
отношение на издаването на временни удостоверения), неговите акционери (по
отношение на избирането на лице на купувача за член на управителните органи на
Дружеството), а също така и от останалите наследници на Б.Н.- Ю., Б.и Г. Н.(по
отношение на извършването на доброволна делба на наследените акции от капитала
на дружеството). Т.е. в договора за продажба на наследство със съгласието на страните
по него, е заложена обективна и много вероятна възможност предвидените условия
за плащане никога да не настъпят и срещу прехвърленото право на собственост
върху полученото от Б., П.и Б.Н.наследство (което обстоятелство е настъпило със
сключването на договора) малолетните деца да не получат насрещна престация (продажна цена), както и да не могат да изискат
по принудителен ред тази цена да им бъде заплатена или да бъдат удовлетворени
от дадената към договора банкова гаранция.
На следващо място твърди, че за малолетните Б.,
П.и Б.Н.е предвидена в договора възможност за неговото прекратяване(чл. 5) в
случай, че тези условия за плащане не настъпят, но това право може да бъде
упражнено едва след изтичането на една година от подписването му. За този
период обаче дружеството купувач - „М.А."ЕООД ще е в пълното си право да
упражнява правата по получената част от наследството, да се разпорежда с него,
включително и да извършва други правни или фактически действия, които реално да
намалят стойността на прехвърленото с договора наследство или да ограничат
шансовете на малолетните деца да получат обратно имущество на същата стойност. Сочи,че
е уведомен за извършено то ищеца разпореждане в полза на трето лице с 123 броя
акции от капитала на „А."АД с ЕИК *******, както и с 11037 броя акции от
капитала на „С.Б."АД с ЕИК *****(за които се твърди от „М.А."ЕООД, че
са придобили по силата на договора за продажба на наследство), за което е
получило продажна цена в значителен размер. С оглед на това смята за очевидно,
че договорът за продажба на наследство е сключен единствено в интерес на
купувача („М.А."ЕООД), доколкото същият придобива от малолетните деца
имущество в значителен размер без да заплати и стотинка, след което продава
част от това имущество срещу значителна сума, за която в договора за продажба
на наследство не е предвидена никаква гаранция или механизъм, че при
евентуалното му разваляне ще е налична и ще бъде върната на малолетните деца.
Следващо съображение е за нищожност на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД - предвид произлизащите от договора задължения за
малолетните деца, които значително накърняват интересите им. Позовава се на
Решение № 147/14.10.2014г. на СРС, постановено по гр.д.№39313/2014г. по описа
на същия съд, в което е прието, че наследниците на Б.Н.са приели по опис
наследство, което включва и права върху парични вземания на парични средства по
банкови сметки в общ размер от 293381,64 лв., което прави по 48896,94 лв. за
всеки отделен наследник или общо за Б., П.и Б.Н.- 146690,82 лв. По
ч.гр.д.№51266/2016г. СРС, 149 с-в, майката и законен представител на
малолетните деца е получила разрешение на съда да изтегли парична сума от банковите
сметки на нейните деца (получено по наследство) в общ размер от 102 000 лв.
Съгласно чл.213 от ЗЗД, „ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал
някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача
полученото". Заключава,че с подписването на договора за продажба на
наследство за малолетните деца възниква задължението по цитираната разпоредба
да заплатят в полза на „М.А.“ЕООД сумата от 102000 лв. Смята,че въвеждането на
подобни задължения не са в интерес на децата, доколкото значително намалява
тяхното имущество.
Твърди,че продажната цена на наследството в
размер на 3 099 000 лева е значително по-ниска от нейната пазарна цена,а също и
по сключения на 10.11.2016г. между същите страни предварителен договор за продажба на
наследство („Предварителният договор за продажба на наследство"), който е
бил представен от тях пред Тополовградския районен
съд с Молба от 14.11.2016г.,където цената е 4 000 000
евро (с левова равностойност 7 823 320, съгласно фиксинга на БНБ евро/лев
1.95583). Във връзка с тази молба е било образувано ч.гр.д.№257/2016г.,
производството по което е било прекратено с Определение № 358/16.11.2016г.,на Тополовградския РС, след оттегляне на молбата, предвид
конституирането на дружеството от съда като заинтересувана страна по делото. Сочи,че
продажната цена по договора за продажба на наследство е определена на 3 099 000
лева, която ще бъде заплатена от ответното дружество при настъпването на
отлагателни условия, зависещи от волята на трети лица. Тя е значително по-ниска
от предложението на „Б.Х."АД за закупуване на цялото наследство, направено
в производството по в.т.д.№5664/2016г. по описа на САС, 9 състав. Видно от
представената по това дело молба-предложение на проведеното открито съдебно
заседание по делото на 15.02.2017г., а също и от съставения протокол „Б.Х."АД
е предложило на Б., П.и Б.Н.цена за закупуването на полученото от тях
наследство в размер на 4 000 000 евро (с левова
равностойност 7 823 320, съгласно фиксинга на БНБ евро/лев 1.95583) или цена
близо 2,5 пъти по-висока от цената по Договора за продажба на наследство. Предложението
заплащането на тази цена не е било обвързано с настъпването на отлагателни
условия. Въпреки това не е прието,а е сключен атакуваният договор за продажба
на наследство на значително по-ниската цена от 3 099 000 лева. Акцентира,че предложението
на „Б.Х."АД, макар отхвърлено от процесуалните представители на А.Д., е
било валидно към момента на сключването на договора за продажба на наследство,
както е валидно и към момента. „Б.Х."АД е в готовност да придобие
собствени акции, за да съдейства за разрешаване на възникналите спорове между
наследниците на Б.Н..
На следващо място твърди, че договорът за продажба
на наследство от 04.01.2018г. е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД, поради
заобикаляне на закона и привидност. Като последица ищецът не е придобил
самостоятелни акции от капитала на ответника и не може да се легитимира в
процеса като негов акционер. Дори и да настъпят въведените в договора
отлагателни условия за плащане или продавачите упражнят правото на разваляне на
договора след като измине период от една година от неговото сключване, за този
период (до фактическото плащане или прекратяване на договора и връщане на
полученото наследство), отново ищецът ще е разполагал с полученото наследство,ще
може да се разпорежда с него, да събира неговите плодове, без за това да дължи
нещо на децата - т.е. отново безвъзмездно. Твърди, че договорът за продажба на
наследство по своята правна същност представлява привиден договор и с него се прикрива
договор за дарение от ненавършили пълнолетие деца. Подобен договор за дарение е
нищожен на основание чл.130,ал.4 от СК. Нищожността на договора прегражда
възможността за ищеца да е придобил права по него, включително и да е станал акционер
на дружеството, което влече недопустимостта, евентуално неоснователността на
предявените искове.
Дори и да се приеме, че договорът за продажба
на наследство е валиден, то същият не поражда прехвърлително
действие, тъй като не е влязъл в сила, съотв. ищецът
не е придобил самостоятелни акции от капитала на ответника и не може да се
легитимира в процеса като акционер по смисъла на чл.220,ал.1 от ТЗ,с право да вземе
участие на процесното ОСА.
Твърди, че е и относително недействителен
спрямо дружеството, с оглед разпоредбата на чл.185,ал. 2 от ТЗ. Ищецът не е негов
акционер и не е активно легитимиран в
процеса. Счита, че с договора за продажба на наследство не се цели прехвърляне
на цялото наследство като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, а на права единствено върху конкретно определени (посочени в
Определение № 677/21.12.2016 г., постановено по гр.д. № 832/2016 г. на Костинбродския РС) права върху акции от капитала на
търговски дружества. Доколкото задължително изискване на чл.212 от ЗЗД е да се
прехвърли полученото наследство в цялост, а не да се прехвърлят отделни активи
от него, счита че договорът за продажба на наследство представлява обикновен
договор за разпореждане с права върху акции, за какъвто А.Д.реално е получила
разрешение по чл.130,ал.3 от СК, видно от Определение №677/21.12.2016г., по
гр.д.№832/2016г.на Костинбродския РС. Твърди, че
сключеният между малолетните деца и ищеца договор за разпореждане с акции не
обвързва дружеството, доколкото не са спазени изискванията за прехвърляне на
акции от капитала , въведени с чл.185, ал.2 от ТЗ, както и в неговия Устав.
Счита, че наследственото правоотношение прави
всички сънаследници съсобственици на всяка една от
акциите по същия начин, по който възниква съсобственост и върху всяка една от
останалите движими вещи и всеки един от недвижимите имоти, включени в
наследствената маса. Следователно след смъртта на общия им наследодател и на
основание чл.177,изр.1. от ТЗ всеки един от наследниците е придобил не отделни
акции в съвкупност, а идеална част от правото на собственост върху всяка
отделна акция, притежавана приживе от техния наследодател. Прекратяването на
съсобствеността върху наследените акции между наследниците на Б.Н.и
придобиването на самостоятелно право на собственост върху определен брой акции
изисква съгласие на наследниците относно индивидуализиращите белези на акциите,
които се придобиват от всеки един от наследниците. Акциите следва да бъдат
индивидуализирани по вид, клас, брой, пореден номер и т.н. По делото липсват
доказателства, а и не се твърди от ищеца, подобно съгласие да е постигнато от
наследниците на Б.Н.и наследените акции да са реално поделени между тях.
Позовава се на влязлото в сила на 22.02.2018
г. Решение № 679 от 24.03.2017г. на САС, пост.по в.т.д.№5664/2016г., с което
окончателно се отхвърлят предявените от Б., П.и Б.Н., чрез законния си
представител А.Д., установителни искове срещу „Б.Х."АД,
че всяка една от тях е наследила отделно по 56833 броя обикновени поименни
акции от клас А с номинална стойност от 10 лева от капитала на „Б.Х."АД. Счита,че
така спорът между страните по делото относно въпроса за наследяването на права
върху акции и относно начина на упражняване на правата върху тях окончателно е
разрешен с влязъл в сила съдебен акт, който съгласно чл. 297 от ГПК е
задължителен за всички съдилища в Република България. След влизането в сила на
това решение между страните по делото, безспорно се установява, че при смъртта
на Б.Н.по силата на наследственото правоприемство
наличната поименна акция и материализираното в нея членствено
правоотношение преминава към наследниците му, като всяка отделна налична
поименна акция е станала самостоятелен обект на „съпритежание"
или „съсобственост". При това съпритежание
всички наследници са носители на правата по всяка акция и на основание чл.177
от ТЗ следва да упражняват правата си заедно като определят общ пълномощник.
Т.е. безспорно се приема, че при наследяването Б., П.и Б.Н.не са придобили
права върху отделни акции от капитала на „Б.Х."АД, а идеални части от
правото на собственост върху всяка една наследена поименна акция. „Б.Х."АД
е мажоритарен акционер в неговия капитал. Въпреки че предмет на спора по
горепосоченото решение не са акциите от капитала на ответника по настоящото
дело, а акциите от капитала на „Б.Х."АД, основанието, на което се
придобиват правата върху акциите и от капитала на ответника и от капитала на „Б.Х."АД,
е идентично. Акциите от капитала и на двете дружества са включени в
наследството на Б.Н.и се придобиват по идентичен начин от неговите наследници.
На следващо място ответникът твърди, че
неоснователно и в разрез с представените от ищеца доказателства е неговото
твърдение, че „са налице основателни предположения и съмнения, че Общо събрание
въобще не е проведено, а протоколът за него е изготвен предварително, поради
което не са верни удостоверените с него факти", тъй като заявлението за
обявяване на финансовите отчети на дружеството били подадени в Търговския
регистър 30 минути след обявения начален час на процесното ОСА. Излага,че времетраенето
на ОСА, изготвянето на протокола, подписването му и заявяването за обявяване на
годишните финансови отчети на Дружеството по партидата му в Търговския регистър,
не е нормативно уредено, а зависи единствено от организацията на проведеното
събрание. Поради това и съвсем нормално е при изградена добра организация за
провеждане на ОСА необходимите документи за обявяване на ГФО на Дружеството по
партидата му в Търговския регистър да бъдат подадени и непосредствено след
приключването на ОСА.
Счита,че не е налице и твърдяното от ищеца
нарушение на чл.224, ал.1 от ТЗ, доколкото дружеството не е било надлежно
представлявано. По делото липсват доказателства представителите на ищеца някога
да са отправили искане до дружеството да им бъде предоставен достъп до
материалите свързани с провеждането на ОСА.
В срока по чл.372 от ГПК е подадена допълнителна
искова молба от ищеца,в която излага подробни съображения за
неоснователност на наведените от ответника твърдения и аргументи, както и за
неприложимост на цитираната съдебна практика. Сочи,че дори притежаването на
идеална част от акции обуславя процесуалната му легитимация за предявяване на
иска по чл.74 ТЗ. Не се съгласява с твърдението за наличие на преюдициалност на
производство по т.д.№ 176/2018г.на СГС.
От ответника е подаден допълнителен
отговор, с който поддържа изразеното становище за недопустимост и
неоснователност на иска по вече изложени съображения. Поддържа искането си за
спиране на производството по настоящото дело.
От приетите по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност и съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори по делото,че на 14.05.2014г. е
починал Б.Г.Н.и негови наследници са от
една страна Б.Н., П.Б.Н., Б.Б.Н.,а от друга и Ю. П. Н.,
Б.Б.Н.и Г.Б.Н.. Наследството се разпределя по 1/6 ид.ч. за всеки от наследници.
От представеното Решение №147/14.10.2014г.
пост.по гр.д. №39313/2014г. на РС-София се установява,че са приели наследството
по опис по реда на чл.61,ал.2 ЗН. Не се спори,че част от приетото наследство са
и акции в „С.Б.“АД с ЕИК****. От справката в ТРРЮЛНЦ се установява,че фирмата
на дружеството е променяна- с вписване от 06.01.2015г. на „О***“АД, а на 03.08.2015г.
на „О****“АД. В решението е вписано,че са приети общо 5 811 бр.акции от
капитала на дружеството,с номинална стойност от 2лв.
Не се спори,че „О****“АД е вписано в ТРРЮЛНЦ
с капитал от 50 000лв.,разпределен в 25 000
поименни акции,с номинал 2лв.
С Определение №677/21.12.2016г.,пост.по
гр.д.№832/2016г. на РС-Костинброд, по реда на чл.130,ал.3 от СК, е дадено
разрешение на законния представител А.Д.да се разпореди с наследените от децата
акции в търговски дружества, между които и по 969 бр.акции от капитала на
„О****“АД. Посочено е,че правата по 3 акции остава да се упражняват съвместно с
останалите наследници-акционери.
С
Решение №279/26.04.2018г.,пост.по гр.д.№320/2018г.на РС-Костинброд, по реда на
чл.130,ал.3от СК, на А.Д., като майка и законен представител на децата, е
дадено разрешение да продаде цялото наследство като съвкупност от права и
задължения, получено от баща им и прието по опис,на „М.А.“ЕООД, за сумата
3 099 000лв.,или по 1 033 000лв.за всяко дете.
Не се спори,че на 04.01.2018г. е сключен
Договор за продажба на наследство, с който Б.Н., П.Б.Н., Б.Б.Н.,представлявани
от майка им и законен представител А.П.Д., продават наследството им,прието по
опис съгласно Решение №147//14.10.2014г.на РС-София, на „М.А”ЕООД. Уговорена е
обща цена в размер на 3 000 000лв.-по 1 000 000лв.за всяко
дете. Плащането на цената е регламентирано в Приложение 2 от договора и следва
да се извърши в 2-годишен срок от
подписване на договора,но сами при изпълнение на следните условия-
„-конкретен брой временни удостоверения/акции, съответстващи на наследствения
дял на продавачите към момента на покупко-продажбата, а не в идеална
съсобственост с други лица, да са джиросани на
купувача;-купувачът да е вписан като акционер, самостоятелен притежател на
конкретен брой акции,съответстващи на наследствения дял на продавачите към
момента на покупко-продажбата,а не в идеална съсобственост,в книгата на
акционерите…съответно да е вписан като съдружник в дружеството и това е
отразено в Търговския регистър.; -лице, посочено от купувача, да е избрано в
управителните органи на дружествата,от които са придобити акции/дялове и това е
и това е отразено в Търговския регистър.“
В чл.3 от Договора продавачите са се
задължили в 1-месечен срок от
подписването му,да подадат молба по чл.130,ал.3 от СК пред компетентния съд, за
издаване на разрешение за разпореждане с останалата част от наследството, извън
описаната в Определение №677/21.12.2016г.на РС-Костинброд,по гр.д.№832/2016г. В
чл.5 е предвидено,че при неизпълнение на условията за плащане (съгл.Приложение
2) в срок до 1 година от подписването на Договора, Продавачът има право по свой
избор да прекрати едностранно и без уведомление договора или да прекрати и
поиска извършване на двустранна реституция на полученото по Договора. Страните
са регламентирали,че „Договорът влиза в действие при наличие на окончателно
определение по чл.130,ал.3 от СК от компетентния районен съд, с което се
разрешава на законния представител на продавачите да се разпореди със
съответната част от наследството,за
която не е дадено разрешение с Определение 0677/2112.2016г. на РС-Костинброд,
по гр.д. №832/2016г.“
Ответникът твърди,че страните са сключили и Анекс
№1 от 08.01.2018г. към договора, с който е изменен размерът на продажбената
цена на 3 099 000лв. или по 1 033 000лв. за всеки продавач. Уговорено е, че
договорът за продажба на наследство от 04.01.2018г. влиза в сила от деня на
подписване на анекса по отношение на частта от наследството, за която е дадено
разрешение с Определение №677/21.12.2016г.,по гр.д.№832/2016г. на РС-Костинброд,
а за останалата част от наследството ще има действие след постановяване на
определение по чл.130,ал.3 от СК от
компетентния районен съд. Твърди също,че е сключен и Анекс № 2/11.05.2018г., с
който се изменя заключителната разпоредба на договора във вида- „Настоящият
договор, в частта си относно наследеното имущество, за което е дадено
разрешение за разпореждане с Определение № 677/21.12.2016г. по гр.д.№832/2016г.
на Районен съд - Костинброд, влиза в сила от деня на подписването му.
Настоящият договор влиза в сила по отношение на цялото имущество, включено в
наследствените дялове на продавачите, след наличие на окончателно определение
по чл. 130, ал. 3 от СК от компетентния районен съд, с което се разрешава на
законния представител на продавачите да се разпореди с наследствените дялове на
Продавачите.".
Цитираните два анекса не са приложени като
доказателства по делото, поради което съдът не може да се произнесе по тях и не
ги съобразява при решаване на делото.
По делото е приложена за свикване на Общо
събрание на акционерите на „О****“АД. Поканата е за провеждане на Общо събрание
на акционерите на 14.06.2018г.,а при липса на кворум на 29.06.2018г. от 9:00ч.,
в седалището на дружеството. Предвиден е следният дневен ред-
т.1.Приемане на годишния доклад за дейността
на Дружеството за 2017г.;
т.2.Приемане на годишния финансов отчет на
Дружеството за 2017г. и доклада на одитора;
т.3.Избор на регистриран одитор
за заверка на заверка на годишния финансов отчет на Дружеството за 2018г.,с
предложение да се вземе решение за
избиране на специализирано одиторско дружество „П.О." ООД, per.
085 съгласно Списъка на специализираните одиторски
предприятия в България - регистрирани одитори,
членове на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България.;
т.4.Разпределение на финансовия резултат от
дейността през 2017г.,с проект за решение да не се разпределя печалба,с оглед
отрицателния финансов резултат.;
т.5.Освобождаване от отговорност на членовете
на Съвета на директорите за дейността им през 2017г.
В поканата изрично е посочено,че по реда на
чл.226 от ТЗ за участие в събранието ще се допускат акционери и техни
представители срещу представяне на лична карта,съотв.оригинал
на пълномощно. Пояснено е,че съгласно чл.177 от ТЗ лицата,които заедно
притежават една или повече акции,следва да определят пълномощник,който да ги
представлява на ОС. Материалите за събранието ще бъдат на разположение на
адреса на управление на „О****“АД всеки работен ден от 10.00ч.до 16.00ч. и ще
бъде предоставен достъп на акционерите на дружеството до тях при поискване.
От служебната справка се установи,че поканата
е обявена в Търговския регистър на 17.05.2018г. по партидата на ответното
дружество.
Приложен е Протокол от 29.06.2018г.,съставен
от помощник нотариус С.К.-по заместване при Нотариус А.Ц.с №565 в НК и район на
действие РС-Ловеч,с който е удостоверено явяването на тази дата на адреса на
седалището на „О****“АД-гр.Ловеч,ул.“Б.М.“№12, на представител на
„М.А.“ЕООД-пълномощник, за участие в насроченото Общо събрание. Приложено е
Пълномощно с per.№16981/28.06.2018г. на Нотариус с per №622 в НК с район на действие PC-София,с което адв.И. В.
Ц. преупълномощава
М.Д.В. за представителство в ОС и гласуване
по указания начин. В протокола Нотариусът е отразила,че на 29.06.2018г.,в
9.00ч. на посочения в поканата адрес,се явил акционерът „М.А.“ЕООД, представляван
от пълномощника М.Д.В. и не е бил допуснат за участие, дори и след представяне
на пълномощно, поради липса на временни удостоверения за вписване в книгата на
акционерите и липса на изрично пълномощно от всички наследници.Отразено е, че
представителят на „О****“АД- Г.К.Д.е отказала да предостави материалите от ОС и
финансовите отчети. Констативният протокол е вписан като Акт №70,т.ІІ, рег.№
4694 от 29.06.2018г.по описа на Нотариус А.Ц., per. №
565 в НК и район на действие РС-Ловеч.
Представен е Протокол от 29.06.2018г. от
проведено Общо събрание на „О****“АД, в който е отразено, че в 9.00ч.са се
явили акционери, притежаващи 76.76% от акциите от капитала на дружеството, съгласно
изготвен Списък на присъстващите-приложение №1. Присъствали са и други
лица,които не са акционери-Х.С.-изп.директор и Н. П. С.-директор
в „Х.Ц. за С.“АД. Вписано е,че след обсъждане на дневния ред, ОС единодушно е
взело следните решения –
По т.1-Редовното Общо събрание на акционерите приема годишния
доклад за дейността на „О****“АД за 2017г.;
По т.2-Общото събрание на акционерите приема
годишния финансов отчет на „О****“АД за 2017г. и доклада на одиторите.;
По т.3-Общото събрание на акционерите избира
специализирано одиторско дружество „П.О." ООД, per. 085 съгласно Списъка на специализираните одиторски предприятия в България - регистрирани одитори, членове на Института на дипломираните
експерт-счетоводители в България, за регистриран одитор,който
да извърши заверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2018г.;
По т.4.-Като взе в предвид,че финансовия
резултат от дейността през 2017г. е отрицателен,не приема решение за
разпределение на печалба.;
По т.5.-Общото събрание на акционерите
освобождава от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им
през 2017г.
От служебната справка в ТРРЮЛНЦ се установи,че от дружеството е подадено заявление Г2
20180629124636 от 29.06.2018г. за обявяване на ГФО за 2017г., към което е
приложен и Протокол от процесното общо събрание от 29.06.2018г. на акционерите
на „О****“АД. Таксата за подаване на заявлението е внесена на 25.06.2018г.
Ответникът е представил и Предварителен
договор от 10.11.2016г. между Б.Н., П.Б.Н., Б.Б.Н.,представлявани
от майка им и законен представител А.П.Д.и „М.А.“ЕООД за продажба на
наследството,като съвкупност от права ,задължения и фактически положения,
подробно описано в договора.
Приложена е и Финансова оценка на акционерния
капитал на „Б.Х.“АД. От справката в
ТРРЮЛНЦ се установява,че „Б.Х.“АД е член на Съвета на директорите на „О****“АД.
Съдът даде указания на ищеца да представи
доказателства за плащане на цената по договора за продажба на наследство,но не
се представиха. Служебно известно е от разглежданите други производства,по
които „М.А.“ЕООД търси легитимирането си като акционер въз основа на
договора(т.д.№29/2018г.на ОС-Ловеч), че сумите са платени-на 20.08.2018г., като
на всеки от тримата продавачи са преведени по 1 033 000лв.,с посочено
основание „съгл.т.2 от договор от 04.01.2018г.“.
Настоящето производството е спряно с протоколно определение от 11.12.2018г., на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК, до приключване на т.д.№31/2018г.
по описа на ОС-Ловеч,което е прието за преюдициално,с оглед предмета му-иск с
правно основание чл.71 от ТЗ,предявен от „М.А.“ЕООД срещу „О****“АД, с искане
да се осъди да го впише в книгата на акционерите,като акционер,притежаващ
самостоятелно 2 904 бр.акции и 3 бр.акции в съсобственост с Ю.П.Н.с ЕГН **********,
Б.Б. Н.с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********,
както и осъждане да издаде временни удостоверения на името на „М.А.“ЕООД за
притежаваните от него самостоятелно 2 904 броя акции в „О****“АД и 3 акция,
притежавани в съсобственост с Ю.П.Н.с ЕГН **********, Б.Б.Н.с
ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, и ги предаде на „М.А.“ЕООД.Производството
е прекратено поради оттегляне на иска.
Служебно известно на съда е,че от Б.Н., П.Б.Н.и Б.Б.Н., представлявани от майка им
и законен представител А.П.Д., срещу „О****“АД, е предявен иск за признаване,че
всеки от наследниците притежава по 968 броя поименни акции от капитала на
дружеството. С Решение
№55/18.05.2018г.,пост.по т.д.№79/2017г.на ОС-Ловеч искът е уважен.С Решение
№55/27.03.2019г.,пост.по в.т.д.№262/2018г.на АС-Велико Търново решението е
отменено и отхвърлен изцяло искът.С Решение
№130/29.10.2020г., пост.по т.д.№2283/2019г. на ІІ ТО на ВКС въззивното
решение е оставено в сила.
По допустимостта.
Допустимостта на исковете е обсъдена в определението
по чл.374 от ГПК и няма основания за промяна в приетото. Предявен е конститутивен иск по чл.74 от ТЗ.
Ищецът обосновава активната си легитимация с твърдение, че към момента на
провеждане на общото събрание от 29.06.2018г. има качеството на акционер в “О****”АД-Ловеч,
притежавайки самостоятелно 2 904
броя акции. Активът е придобил по силата на сключения Договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г.,с който от Б.Н., П.Б.Н.и Б.Б.Н.,
представлявани от майка им и законен представител А.П.Д., са му продали
акциите, придобити от тях по наследство от баща им-Б.Г.Н.,поч.на
14.05.2014г. За легитимацията на ищец това твърдение е достатъчно. Спазен е преклузивният срок по чл.74,ал.2 от ТЗ- исковата молба е
подадена на 05.07.2018г. Възражението на
ответника,основано на твърдения за наличие на пороци в договора за продажба на
наследство,касае съществото на спора,не допустимостта.
По същество.
Съдът приема,че е сезиран с иск с правно
основание чл.74 от ТЗ. Ищецът твърди,че е по силата на Договор за продажба на
наследство от 04.01.2018г. е придобил качеството акционер в „О****“АД и търси отмяна на решенията на Общо събрание на акционерите на „О****”АД-Ловеч,
проведено на 29.06.2018г., по всички точки – от т.1 до т.5 включително.
Твърди,че при провеждане на оспорваното общо събрание е допуснато нарушение на
правата му на акционер,като не е допуснат до участие явилият се негов
представител-нарушение на изискването на чл.220,ал.1 от ТЗ. Следващо нарушение
се състои в отказ на „О****“АД да предостави на ищеца материалите свързани с дневния ред на Общото събрание-нарушение по чл.224
от ТЗ. Заявява и съмнение дали изобщо това общо събрание се е състояло, тъй
като при проверка в ТР (ТРРЮЛНЦ) установява,че заявлението за заявяване за
вписване на ГФО е подадено половин час след обявеното начало на събранието.
Ответникът оспорва иска,с възражение по активната легитимация на ищеца и
твърдения за пороци на договор за продажба на наследство,обосноваващи
нищожността му на основание чл.26 от ЗЗД.
Първата материално-правна предпоставка за
уважаване на иска по чл.74 от ТЗ е да се докаже,че е имал качеството акционер в
ответното дружество към момента на провеждане на оспорваното общо
събрание-29.06.2018г.
Както се посочи „М.А.“ЕООД твърди,че активната
му легитимация произтича от сключения Договор за продажба на наследство от
04.01.2018г., сключен с част от наследниците на Б.Г.Н.-поч.на
14.05.2014г. Съгласно чл.212 от ЗЗД действителността на договора е обусловена
от формата, в която следва да е обективиран- писмена
с нотариално заверени подписи на съдоговорителите,
която не се спори,че в случая е изпълнена.
Страните са поставили редица условия за настъпване
на правните последици от този договор. Изпълнението им е условие да се приеме
че е произвел целеният транслативен ефект. При
съобразяване на приложените доказателства, съдът приема, че съществена част от
тези условия са осъществени. Така- налице са предвидените разрешения по реда на
чл.130,ал.3 от СК от компетентния съд, оправомощаващи
законния представител на наследниците да се разпореди с придобитото по
наследство от баща им имущество. Първото разрешение е само за притежаваните
дялове и акции в търговските дружества- Определение №677/21.12.2016г.,пост.по
гр.д.№832/2016г.на РС-Костинброд. След сключване на договора е получено и разрешение
за продажба на цялото наследство като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения- Решение №279/26.04.2018г.,пост.по гр.д.№320/2018г. на
РС-Костинброд. Не се спори, че купувачът е изпълнил и задължението си за
заплащане на уговорената цена.
Не е изпълнено условието по т.2 от Приложение
2- „-конкретен брой временни
удостоверения/акции, съответстващи на наследствения дял на продавачите към
момента на покупко-продажбата, а не в идеална съсобственост с други лица, да са
джиросани на купувача;-купувачът да е вписан като
акционер, самостоятелен притежател на конкретен брой акции,съответстващи на
наследствения дял на продавачите към момента на покупко-продажбата,а не в
идеална съсобственост,в книгата на акционерите…съответно да е вписан като
съдружник в дружеството и това е отразено в Търговския регистър.; -лице,
посочено от купувача, да е избрано в управителните органи на дружествата,от
които са придобити акции/дялове и това е и това е отразено в Търговския
регистър.“
Спорът за
задължаване дружеството да изпълни ангажиментите си по чл.185,ал.2,във
вр.с чл.179 от ТЗ е прекратен поради оттегляне на иска (т.д.№31/2018г.на ОС-Ловеч).
При тези констатации съдът намира,че ищецът
не може да се легитимира като акционер с надлежно установени и признати права.
Макар основните условия на сключения договор за продажба на наследство да са
изпълнени,с оглед спецификата на придобитите права-конкретно права върху
акции,е нужно да е спазена и специалната форма за прехвърлянето им. Съгласно
чл.185,ал.2 от ТЗ поименните акции се прехвърлят чрез джиро и трябва да е
вписано в книгата на поименните акции, за да има действие спрямо дружеството. В
този смисъл е и чл.8,ал.2 от Устава на „О****“АД, където е предвидено,че
прехвърлянето на акции се вписва „при условие,че са спазени изискванията на
закона и устава“. Следователно задължение за „О****“АД да впише в книгата на
акционерите на нов такъв, съотв. да му издаде
временни удостоверения, възниква едва след представяне на надлежно джиросани акции. По делото не са представени такива
доказателства, ищецът не твърди да е представил на дружеството акции в този
вид.
На следващо ищецът не може да се легитимира
като акционер в ответното дружество-индивидуален собственик на 2 904 броя акции
в „О****“АД и 3 акции в съсобственост с Ю.П.Н.с ЕГН **********, Б.Б. Н.с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********, тъй като праводателите му не са притежавали такива. Както се
посочи-налице е влязло в сила Решение №55/27.03.2019г.,пост.по в.т.д.№262/2018г.на
АС-Велико Търново,с което е отменено Решение №55/18.05.2018г.,пост.по
т.д.№79/2017г.на ОС-Ловеч и отхвърлен искът с правно основание чл.71 от ТЗ на Б.Н., П.Б.Н.и Б.Б.Н., представлявани от майка им
и законен представител А.П.Д.,срещу „О****“АД,за признаване,че всеки от
наследниците притежава по 968 броя поименни акции. С Решение
№130/29.10.2020г.,пост.по т.д.№2283/2019г. на ІІ ТО на ВКС въззивното
решение е оставено в сила.
В случая следва да се
съобрази правната характеристика на акцията като ценна книга която удостоверява, че
притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала и е
титуляр на свързаните с това членствени права.
Съгласно чл.158 от ТЗ акцията представлява част от капитала на дружеството,на
който то се разделя- т.н.номинална стойност. На следващо място нормата на чл.177 от ТЗ постановява,че акцията е неделима. Това означава, че
правата, които се материализират с нея може да се притежават само от едно
лице-собственик на отделната акция. В случаите, когато една акция е притежание
на няколко лица в съсобственост, всеки от тях притежава съответна идеална част.
За упражняване на правата по съсобствената акция
заедно, е нужно да определят пълномощник. При несъгласие между съсобствениците
имат възможност чрез доброволна делба да ги разпределят и така всеки от тях да
участва в дружеството с индивидуално притежавани акции. Известно е,че съдебна
делба на акции е недопустима. (По изложената характеристика на акциите и
упражняването на правата по нея вече е налице трайна и богата съдебна практика,вкл.и
по множеството казуси, във връзка с процесното наследство,която се споделя от
настоящия състав.).
По изложените съображения съдът приема,че при
наследяването на поименните акции,част от капитала на „О****“АД всеки един от
наследниците на Б.Г.Н.-поч.на 14.05.2014г., е
придобил идеална част от всяка акция, съответстваща на дела му в наследството,а
не реален брой акции, пропорционален на наследствения му дял. Единствено до
този обем права е могъл да прехвърли при разпореждане с наследството. Както се
посочи по-горе-няма данни между наследниците да е постигната доброволна делба и
реално разпределение на съсобствените им акции,
поради което все още е налице съпритежание в идеални
части.
Ответникът е заявил възражения за нищожност
на Договора за продажба на наследство от 04.01.2018г.,по които съдът следва
да се произнесе,тъй като касаят материално-правната легитимацията на ищеца.
С оглед тежестта на сочения порок първо
следва да се разгледа възражението за нищожност поради накърняване на добрите
нрави-чл.26,ал.1,пр.3-то от ЗЗД. Известно е, че като понятие „добрите
нрави“ включва установени
нравствено-етични правила,въведени като общи принципи, на които са основани
обществените отношения. Касае се за правила, които са единни за всички правни
субекти и спазването им е в интерес на обществото. Такива са принципите на
справедливост, добросъвестност, закрила на определени субекти. С оглед
значимостта им на нарушаването на тези общовалидни неписани норми законодателят
е придал правно значение, приравнявайки го по последица на нарушение на закона.
В случая ответникът твърди,че с договора за
продажба на наследство е нарушен принципът,на който е основана регламентацията
на правата на децата,а именно-да се търси обезпечаване на най-добрият
възможен интерес на детето.
На първо място съдът намира,че ответникът не
притежава надлежна легитимация да търси защита на конкретните интереси на
малолетните деца-продавачи по договора. В случая той се явява трето лице,без
представителни правомощия за да изразява воля от името на малолетните продавачи,
поради което възражението му следва да се приеме за неоснователно.
С оглед служебният ангажимент за следи за
защитата на интересите на децата, съдът следва да се извърши проверка и приема,че
не е налице накърняване на добрите нрави,в сочените от ответника форми-
обусловеност на изпълнението на задължението за плащане единствено от волята на
трети лица и липсата на гаранции, че при несбъдване на поставените условия за
плащане на цената интересите на децата няма да бъдат защитени. Следва да се съобрази,че за
сключване на договора е приложена законовата процедура, гарантираща спазване
правата на децата,а именно необходимостта от съдебна намеса по реда на
чл.130,ал.3 от СК, преценка и издадено разрешение за разпореждането с
имуществото им. Също така видно от договора е,че са регламентирани гаранции в
случай на неизпълнение в предвидените срокове,възможност за едностранно
прекратяване и връщане но полученото. На практика се установи,че въпреки
неизпълнението на условието по т.2 от Приложение 2, купувачът е внесъл
уговорената цена, с което материалният интерес на децата реално е обезпечен.
Следваща увреждаща интересите на малолетните
продавачи уговорка се сочи изпълнението на задължението съгласно чл.213 от ЗЗД
за връщане на сумата 102 000лв.,за разпореждането с която майката и
законен представител е получила разрешение преди сключване на процесната
сделка.
Не може да се сподели това твърдение,тъй като
то възниква по силата на закона и произтича от особеностите на предмета на
продажбата, а именно съвкупността от всички права и задължения, включени в
наследството такова, каквото е то към момента на откриването му. Разпореждането
с вземане от тази съвкупност преди продажбата нарушава целостта й, поради което
полученото следва да се възстанови от продавача.
Неоснователно е възражението за накърняване
на добрите нрави с уговарянето на значително по-ниска цена на наследството от
действителната му. Ответникът не е ангажирал доказателства за реалната стойност
на наследството към момента на откриването му-конкретно стойността на
притежаваните в идеални части права върху акции. Приложената „Финансова оценка“
касае друго дружество - „Б.Х.“АД. Независимо,че то е мажоритарен собственик на
„М.-Л.“АД, оценката на стойността на неговите акции не може директно да бъде
приложена като критерий. Доказателства за пазарната стойност на процесните
акции от капитала на ответното дружество не е представена. Уговорената цена
съответства на тази, за която съдът е дал разрешение по реда на чл.130,ал.3 от СК.
Следващ порок, който се твърди е нищожност на
основание чл.26,ал.2,пр.5-то от ЗЗД- ответникът развива съображения за
привидност на процесния договор за продажба на наследство като прикриващ
договор за продажба на акции, и също и привиден, като прикриващ договор за
дарение.
Както се посочи по-горе-с факта на реално
плащане на уговорената цена,се оборва тезата за безвъзмездност на сделката.
Въпреки,че договорът е сключен с редица отлагателни условия по отношение на плащането,
реално те вече са се осъществили и цената вече е в патримониума
на малолетните продавачи. С оглед на това възражението следва да се приеме за
неоснователно.
По възражението за наличие на прикрит договор
за продажба на акции съдът не би могъл да се произнесе,тъй като по делото е
приложен единствено договорът за продажба на наследство,не и цитираните от
ответника анекси,на които основава това си възражение. В последната уговорка на
договора страните са се съгласили същият да има действие едва след получаване
на окончателно разрешение за продажба на цялото наследство,не само това,за
което е дадено разрешение с Определение №677/21.12.2016г. по гр.д.№832/2016г.на
РС-Костинброд. В този си вид договореностите не разкриват белези за наличие на
прикрита сделка за продажба на акции,поради което съдът приема възражението за
неоснователно.
Следващо възражение е за нарушение на
изискваната форма за прехвърляне на акции,предвидена в чл.185,ал.2 от ТЗ,което
съдът намира за основателно по вече изложените по-горе мотиви.
По изложените съображения съдът приема,че
ищецът не притежава качеството на акционер в ответното дружество,тъй като не е
завършен фактическият състав по легитимирането му като такъв-не са изпълнени
изискванията на чл.185,ал.2 и чл.179 от ТЗ. Освен това не е доказал и
твърдението си, че е придобил в изключителна собственост акции на ответното
дружество – общо 2 904 броя и 3 акции в съсобственост с Ю.П.Н.с ЕГН **********,
Б.Б.Н.с ЕГН ********** и Г.Б.Н.с ЕГН **********. С
оглед на това не е легитимиран да оспорва решенията на ответното дружество,
което мотивира съдът да приеме,че искът му с правно основание чл.74 от ТЗ за
отмяна на всички решения, приети на ОС, проведено на 29.06.2018г., е неоснователен
и недоказан и следва да се отхвърли.
По разноските.
При този изход на спора ответникът има право
на възстановяване на направените разноски. В представения списък по чл.80 от ГПК се претендират разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200 лв.с ДДС.
Приложен е Договор за правна защита и съдействие,с уговорен хонорар от 1000лв.без
ДДС, от дружеството е издадена фактура за услугата,приложено е и извлечение от
разплащателната сметка за извършване на банковия превод. Тези доказателства са
достатъчни за обосноваване реалното
извършване на този разход, поради което ищецът „М.А.“ЕООД следва да се осъди да
го заплати на „О****“АД.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявения от „М.А.”ЕООД с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление в гр.София-1407, р-н „Л.“, бул.“ДЖ.Б.”№100, представлявано
от управителя М.Л.А., чрез пълномощник адв.И.Ц., със съдебен адрес ***,офис 3,
Адвокатско дружество „Г. и п.”, срещу „О****”АД
с ЕИК с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление: град Ловеч, ул. „Б.М.” № 12, представлявано от Х.К.С. –
изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.С.Б.-САК,упражняващ дейност в
Адвокатско дружество „. и Д.“,със съдебен адрес ***, иск с правно основание чл.74 от за отмяна на решенията на Общо събрание на акционерите на „О****”АД с ЕИК****, проведено на 29.06.2018г., по всички точки – от т.1 до т.5 включително.
ОСЪЖДА
„М.А.” ЕООД с ЕИК****, с горните данни, да заплати на „О****”АД с
ЕИК с ЕИК****,с горните данни,
сумата 1200(хиляда и двеста)лева,представляваща разноски за адвокатски хонорар
в производството.
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: