МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2 от
20.02.2019 година по НОХД № 334 по описа на РС – Павликени за 2018 година
Обвинението е
срещу Д.А.Д., роден на *** ***, живущ ***, с българско гражданство, женен, с
основно образование, земеделски производител в с. Б., осъждан, ЕГН **********
за това, че на 23.04.2018 г., в с. Б., обл. В.Т.се е
заканил с убийство на А.Е. ***, като е насочил срещу него газ - сигнален
пистолет, марка “EKOL Р29” кал. 9мм. и е изрекъл думите: „Ще те убия“ и „Сега
те убивам, тук на място!” и това заканване е могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му. ПРП квалифицира деянието като престъпление по чл. 144, ал.
3, предложение 1-во, във вр. с чл. 144, ал. 1 от НК,
представителят й в съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и счита
същото за доказано. Моли на подсъдимия да се наложи наказание към мининмума с приложение нормата на чл. 66 от НК.
Защитникът на
подсъдимия – адв. К.,*** моли подзащитният му да бъде
оправдан с доводи обвинението да не било доказано
Подсъдимият
дава обяснения по обвинението, не се признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено по делото
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият Д.А.Д.,
по прякор „Т.“ е 72 годишен. Живее в с. Б., общ. П., женен. Земеделски
производител – отглежда стадо с около 100 биволици. Към постановяване на
настоящата присъда е неосъждан – реабилитиран по право. Известен в селото като
трудолюбив, но сприхав човек.
Свидетелят А.Е.
***, по прякор „А.“, живее в с. Б., общ. П. Многократно (над 10 пъти) осъждан,
преимуществено за квалифицирани кражби. През 2016 г. и 2017 г. работел в обора
на подсъдимия, след което напуска и започва да работи при св. М.А..
Свидетелят св.
М.М.А., по прякор „Р.“ живее в с. Б., общ. П.
Многократно осъждан за квалифицирани кражби.
В миналото –
през 2005 година срещу двамата е провеждано досъдебно производство по чл. 129,
ал. 2 във връзка с чл. 129, ал. 1 от НК, което завършило с осъждането на А. –
справка на ПРП, л. ** от ДП № ***/2018 година на РУ-П.
Свидетелят С.М.М. е син на св. М.М.А..
Към процесния
период отношенията между подсъдимият и свидетелите били влошени – Д. счита, че
свидетелите извършат и са извършили множество кражби на негово имущество, както
и че неправомерно са ползвали негов жребец за разплод, без той да е дал
съгласието си за това. Действително от представените от ПРП справки се
установява, че производства по жалби на Д. не са образувани, но и свидетелите
не отричат, че М.А. е бил проверяван по повод твърдения на подсъдимия да му
било откраднато „тормаче“, т.е. новородено биволче.
Проблемите се засилвали и от обстоятелството, че и Д., и А. ползвали за
отглеждане на животните си постройки в стопанския двор на селото, при това отстоящи на около 100-200 метра.
Така на
23.04.2018 година около 19.30 часа свидетелите Г., Ц. и С. – полицейски
служители при РУ – П. били изпратени по сигнал в стопанския двор на с. Б. за
възникнал скандал и заплаха с оръжие - пистолет. При пристигането им на мястото
заварили тримата свидетели, които превъзбудено
обяснили, че „подсъдимият не искал А. да
преминава пред Стопанския двор и оттам вече възниква свадата“ – показанията на
св. Г., в хода на която свада Д. заплашил А. с пистолет. Заявили, че Д. е във
фермата си. Полицаите го извикали, при което той дошъл. С пристигането му
скандала избухнал с нова сила – св. Г. твърди „Когато беше там, възникнаха
словесни пререкания. Започнаха и двете страни да се обвиняват един друг,
спореха… Словесни закани имаше. Не мога да се досетя дали имаше закани за
убийство от А. срещу Д.. Категорична съм, че и двете страни си отправиха
реплики една към друга. И двете страни бяха афектирани.“ – протокол от с.з. на
21.01.2019 година, св. Ц. – „Ние откакто отидохме на мястото, те не са спирали
да се карат помежду си. Всичките, които
бяха там приказваха. Подсъдимият каза, че били затворници, не знам какво правили, те пък казваха същото
за него, имаше пререкания….те крякаха, викаха….тримата се оплакваха от него и
той от тях… Превъзбудени бяха, обясняваше, че не им
давал да преминават покрай тях, заплашвал ги с оръжие, обиждал ги, че били
затворници..“, св. С. – „…караха се, но не мога да цитирам точно репликите,
които разменяха помежду си…“.
Подсъдимият от
своя страна обяснил, че свидетелите го крадат и като поискал А. да не преминава
покрай неговата ферма бил нападнат и заплашван от тримата свидетели. Като бил
запитан притежава ли оръжие, подсъдимият заявил, има газов пистолет, който се
намира в колата му и доброволно го предал. Свидетелят Ц. проверил оръжието и
установил то да било заредено, с патрон в цевта и го обезопасил.
Скандала не се
ограничил само до размяна на реплики между страните - докато полицаите
проверявали оръжието и опитвали да потушат напрежението св. А. ударил подсъдимия
с глава в носа, от който потекла кръв и Д. бил повален на земята. Била извикана
дежурна група от град П. и всички били отведени в сградата на районното
управление.
От
кредитираното, като неоспорено заключение на балистичната експертиза, допусната
на досъдебното производство се установява, че предаденото оръжие е пистолет,
марка „EKOL“, модел Р29, с фабричен номер ЕР – *********, калибър 9 мм, Р.А.К.
с пълнител и шест патрона, кал. 9 мм, Р.А. Същият е стандартен, фабрично
произведен газ-сигнален пистолет,
предназначен за стрелба с халосни и газови патрони, технически изправен и годен
за стрелба по предназначение. Не са установени интервенции с цел преправянето
му за стрелба като огнестрелно оръжие.
От
заключението на съдебно-психиатричната и разпита на ВЛ в съдебно заседание се
установява към момента на прегледа на св. А. – 27.04.2018 година да не се
манифестирали силно изразен страх, или силно изразена паника, или силно
изразена вегетативна симптоматика. ВЛ заявява, че посоченото в заключението
„малка остатъчна симптоматика във връзка с преживения стрес“ може да се дължи
както на остатъчни явления свързани с посттравматичния пост, както и на това,
че А. се среща за първи път с психиатър. Доколкото ВЛ присъства в с.з. при
разпита на свидетелите изразява становище, че А. е бил наясно пистолетът да е
бил газов – протокол от с.з. на 21.01.2018 година.
Установиха се
и две диаметрално противоположни версии за случилото се процесния ден – едната,
върху която се крепи обивинителната теза и тя е, че
около 19 ч. св. А., след като приключил работата си при св. М.А. решил да си
тръгне и преминавайки покрай обора на обвиняемия, в района на портала видял как
„Т.“ – подсъдимият от близко разстояние насочва пистолет към него и чул
репликите ********и ******. При тази
заплаха силно се уплашил. Така описаните действия били прекратени едва след
като св. М.А. подал сигнал на ЕЕН112. Тази версия се подкрепя единствено от
показанията на самия пострадал и тези на св. М.А. и С.М..
Втората версия
се съдържа в обясненията на самия подсъдим и се изразява в това, че на
23.04.2018 година, за пореден път видял двамата свидетели М., заедно с А. пред
собствения си обор и казал на последния, че не желае да го вижда при имота си.
Тази му реплика ядосала свидетелите, които го нападнали и заплашвали. Успял да
се измъкне и тръгнал с колата си да се прибира, но бил пресрещнат от
свидетелите, които били с автомобила на св. А. и когато опитали да го нападнат
пак от собствения си автомобил им заявил, че „Ако ме доближите, ще гърмя“.
Твърди пистолетът да не бил ваден от автомобила и да бил ползван само за
защита.
Съдът, в
настоящият му състав възприема като достоверна и логична втората версия, като
доколкото обясненията за случилото се са коренно различни дължи анализ и
излагане съображения за този си извод.
На първо място
следва да се изложи, че обвинителната теза, според настоящия състав звучи в
голяма степен нелогично, в смисъл не звучи правдоподобно подсъдимият, макар и „лудак“ по думите на сочения за пострадал, виждайки А. в
компанията на поне двама здрави и по-млади от него мъже, за поне единия от
които да знае отнапред че е бил в затвора за побой и да е близък на нападнатия,
да предприеме процесните действия, на публично място, пред свидетели и когато
пък прекратил тези действия, знаейки А. да сигнализирал полицията да остави
пистолета си в колата, без да опита поне да го скрие. Колкото и да е „лудак“, няма по делото данни да страда от психично
заболяване или пък да е лишен от инстинкт за самосъхранение.
Като изцяло
достоверни, неоспорени и незаинтересовани се ценят показанията на св. Г., Ц. и С.
– същите са полицейските служители, посетили мястото. Действително не се явяват
преки очевидци на твърдяното да е осъществено престъпно деяние, но показанията
им съдържат достатъчно данни, позволяващи да се направят изводи за
достоверността на обясненията на подсъдимия, респективно на показанията на
свидетелите, твърдящи да са очевидци.
Досежно достоверността на свидетелските показания,
подкрепящи обвинителната теза: както е изложено и по-горе тя се крепи основно и
единствено на показанията на св. А., А. и М.. Тези
свидетели се явяват, според настоящия състав заинтересовани, а и в голяма
степен дискредитирани. Действително не се събраха подробни характеристични
данни за свидетелите, но безспорно е по делото св. А. и А. да са многократно
осъждани за кражби, а и за престъпления против здравето. Св. А. се явява близък
и работодател на А. – отново основание да дава показания в негова подкрепа. От
своя страна св. С.М. е син на св. А. и очевидно дава показания в подкрепа на
заявеното от последния.
Досежно заинтересоваността на свидетелите подлежи на
съобразяване и обстоятелството, че отивайки на място свидетелите полицаи са
установили, че всъщност конфликтът не е само между подсъдимия и св. А., а между
подсъдимия и тримата свидетели – цитираните по-горе показания, което дава
достоверност на обясненията на подсъдимия за това как е започнал конфликта. В
подкрепа на това съждение се явява и твърдяната да е изречена от св. А. когато
обяснява как е убеждавал подсъдимия да прекрати заплахите си „Т. (така му
викаме на Д.) какво ще правим, започнахме да се стреляме ли?“ – т.е. не него, а
нас.
Освен
заинтересовани показанията на свидетелите са и противоречащи си – св. А. твърди
подсъдимият да е бил на около 10 метра от него когато го заплашвал, а св. М. и А.
говорят за около метър, метър и половина. Единодушно
свидетелите А., М. и А. твърдят подсъдимия да е опитал да прикрие факта, че има
газов пистолет и че той се намира в автомобила му, докато свидетелите полицаи
са категорични, че Д. изцяло и доброволно им е съдействал, без уговорки посочил
къде се намира пистолета и го доброволно предал.
А., А. и М. отричат А. да е ударил подсъдимия в присъствието на
полицаите, респективно твърдят Д. да е нанесъл пръв удар, докато полицаите са
категорични ударът да е бил един и то нанесен от А., като вследствие на този
удар Д. да е паднал на земята, с окървавен нос. Противоречиви са и показанията
на свидетелите кой на какво разстояние е бил, как е достигнал до там и какви
точно реплики е чул.
Самият
пострадал не е категоричен уплашил ли се е от твърдяните
да се извършени действия на подсъдимия – ту се много уплашил, ту си помислил помислил, че ще стане беля, а накрая на показанията си
заявява, „Аз тогава не бях уплашен, защото не видях какво стана“, като тези му
показание се ценят ведно с коментираното по-горе заключение на СПЕ.
Така
изложеното, според настоящия състав, разколебава достоверността на обвинителната
теза до степен същата да загуби търсената от закона категоричност. Ето защо
съдът счита, че следва да се възприеме за достоверна тезата, развита от
защитата, съдържаща се в обясненията на подсъдимия, а именно на процесния ден,
след негова забележка така наречените свидетели всъщност да са нападнали Д. и
той почувствал се застрашен, от автомобила си да е ползвал пистолета за
самозащита. Действително и обясненията на подсъдимия съдържат някои
противоречия, но в много по-голяма степен се потвърждават както от здравата
логика, така и от кредитираните показания на свидетелите полицаи. Следва да се
има предвид и че задачата на защитата и подсъдимия не е доказването невинността
на последния, а създаването на обосновано съмнение досежно
достоверността на обвинителната теза, което и бе сторено.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира
че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, предложение 1-во във връзка с чл. 144, ал.1 НК, като същият е обвинен за това на 23.04.2018 г., в с. Б., обл. В.Т.се е заканил с убийство на А.Е. ***, като е
насочил срещу него газ - сигнален пистолет, марка “EKOL Р29” кал. 9мм. и е
изрекъл думите: „Ще те убия“ и „Сега те убивам, тук на място!” и това заканване
е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му..
От горното
следва извода, че срещу подсъдимия е повдигнато и поддържано обвинение по
квалифицирания състав на закана с престъпление против личността. Обект на
престъплението е конкретно физическо лице, доколкото с разпоредбата на чл. 144,
ал. 3 от НК се защитава личната свобода на гражданите и се засягат обществените
отношения, осигуряващи правото на всеки човек свободно и самостоятелно да
формира решения и да изразява собствена воля. Изпълнителното деяние се изразява
в обективиране чрез думи или действия на закана за
убийство спрямо определено лице. Същата следва да бъде възприета от това лице и
да от естество да възбуди у него основателен страх за осъществяването й.
От субективна
страна следва да е налице пряк умисъл, като деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна. В
тази насока следва да се съобрази и увереността на подсъдимия, св. А. да е
виждал пистолета отнапред и да е знаел да е газов.
От обективна
страна – от събраните доказателства не се установи по несъмнен начин, че на
посочените в обвинителния акт място и време подсъдимият е извършил
изпълнителното деяние на закана за убийство. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 144, ал.3 от НК може да се осъществи чрез действие - обективирано намерение от дееца към пострадалия, че ще
извърши убийство. В настоящето производство съдът приема за установено, че
подсъдимият не е обективирал намерението си да
извърши убийство спрямо св. А. нито устно – чрез изричане на думите „Ще те
убия“ и „Сега те убивам, тук на място!”, нито като да е насочил срещу него газ
- сигнален пистолет, марка “EKOL Р29” кал. 9мм. (така, както е описано в
обвинителния акт).
В случая не се
установи категорично да е имало закана, още повече за убийство с изричане на
горните думи и насочване на пистолет – изложеното относно показанията на
свидетелите.
Всичко гореизложено
мотивира съдът да не приеме становището на прокурора, че обвинението се явява
доказано по безспорен и категоричен начин. Не са налице преки и косвени
доказателства, които да докажат обвинителната теза, при което следва извода, че
съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во във връзка с чл. 144,
ал.1 от НК не е доказан и Д. не може да носи отговорност по предвидените за
този престъпен състав признаци за субективна и обективна страна.
По силата на
чл. 102, т. 1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, като по силата на
чл. 103, ал. 1, пр. 1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела от общ
характер лежи върху прокурора и разследващите органи. В процесният
случай обвинението срещу Д. не е доказано по несъмнен начин, поради което и на
основание чл.304 от НПК съдът го призна за НЕВИНЕН, в това на 23.04.2018 г. в
с. Б., обл. В.Т.да се е заканил с убийство на А.Е. ***,
като да е насочил срещу него газ - сигнален пистолет, марка „EKOL Р29“ кал.
9мм. и да е изрекъл думите: „Ще те убия“ и „Сега те убивам, тук на място!“, и
това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и
ГО ОПРАВДА по обвинението му по чл. 144, ал. 3, пр. 1-во, във вр. с чл. 144, ал. 1 от НК.
Постанови се
веществените доказателства – 1 бр. газов пистолет, марка „EKOL Р29“ кал. 9мм.,
номер **-******* с пълнител 6 бр. гилзи и фактура за закупуване на оръжие номер
****/*****2014 г., издадена от „С.-ВВ“ЕООД гр. В. Т. след влизане в сила
настоящата присъда да се върнат на подсъдимия.
При този изход
на делото разноските остават в тежест на Държавата.
Предвид
изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.