Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.02.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на втори февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 9548 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.07.2020 г. по гр.д. № 55044/2019
г., СРС, ІІІ ГО, 85 състав е отхвърлил иска
с правна квалификация по чл.87, ал.1 вр. ал.3 ЗЗД,
предявен от П.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** срещу Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
за разваляне на сключения на 13.10.2017г.
между П.П.И. и С.П.И. договор за прехвърляне на
недвижим имот срешу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № 142, том IV, рег.№
3568, дело № 686/2017 г. на нотариус № 263 на НК, с район на действие СРС, като
неоснователен. Осъдил е П.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** да заплати на Р.Н.Т., ЕГН **********, с
адрес: *** на основание чл.78, ал.3 ГПК направените разноски по делото в размер
на 1500 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца П.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез пълномощниците си по делото адвокат Х.Т. и адвокат С.Н.с мотиви, изложени в нея. Твърди
се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е
разгледал изобщо част от свидетелските показания, като не е посочил защо
кредитира част от тях, а не приема за достоверни други. От събраните по делото
доказателства може да се направи категоричен извод, че ответницата не е имала и
няма намерение да изпълнява задълженията си по договора, т.е. да гледа и
издържа ищеца, а желае единствено процесният
апартамент да бъде продаден и да получи съответно половината от стойността му.
Съдът не е обсъдил показанията на свидетелите Г.и П., които установяват, че още
на погребението ответницата е изявила желание за продажба на апартамента, както
и че го е обявила за продажба скоро след смъртта на сина си, чрез брокери. Не е
обсъдил и показанията на свидетеля Т., който заявява, че ответницата, негова
съпруга, няма намерение да издържа бившия си съпруг П. Т. цял живот. Съдът е
приел, че ответницата не само е била готова, но и действително е инициирала
поведение, с което да покаже на П.И., че той може да разчита на нея. Този извод
се явява необоснован, тъй като и ако се приеме, че действително е посетила дома
на ищеца, то това е било за период от около две години /от смъртта на сина им
до днес/ по думите на свидетелите на ответницата, не повече от четири пъти, без
да го уведомява за посещенията си както и за желанието си да изпълнява
договора. За периода от тези две години ответницата не е положила никакви материални
или физически грижи за ищеца, нито го е информирала за своето намерение.
Неправилен е и изводът на съда, че в договора за прехвърляне на имота срещу
задължение за издръжка и гледане, не са уговорени „специфики в обема на
дължимата издръжка и грижи“. В нотариалния акт и неразделната му
част-предварителния договор са посочени какви грижи следва да бъдат полагани,
както и каква е издръжката.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъде уважен предявения иск. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
пълномощника си по делото адвокат В.Д.,***, офис 110 оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски във вид
на адвокатско възнаграждение
Съдът приема, че въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.87, ал.1 вр. ал.3 ЗЗД от П.П.И. срешу Р.Н.Т. за разваляне,
поради влошени отношения и неприязън, на договор за прехвърляне на недвижим
имот срешу задължение за издръжка и гледане, сключен
на 13.10.2017 г. между П.П.И. и С.П.И. - общ на
страните син. Процесният договор е обективиран в нотариален акт № 142, том IV, рег.№ 3568,
дело № 686/2017 г. на нотариус № 263 на НК, с район на действие СРС, с който е
прехвърлено правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.2816.2411.1.57 - апартамент № 57, находящ
се в град София, район „Връбница“, ж.к. „******, с площ от 61,40 кв.м.
В исковата молба се твърди, че
през 2017 г. ищецът прехвърлил собствения си недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане на сина си С.И., който починал през 2018 г., оставяйки за
свои законни наследници ищеца и ответницата - негова майка. Сочи се, че
ответницата няма да може да изпълнява задълженията си поради влошените
отношения между страните/ бивши съпрузи/, поради което се иска разваляне на
договора.
Ответницата Р.Н.Т. в срока по чл.131, ал.1 ГПК е оспорила иска.
По делото е
безспорно, а и от представения
договор за прехвърляне на недвижим имот под формата на Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 142, том
IV, рег.№ 3568, дело № 686/2017 г. на нотариус № 263 на НК, е район на действие
СРС се установява, че П.П.И. е прехвърлил на сина си С.П.И. процесния недвижим имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Обеля-2“, като ищецът е запазил пожизнено правото си на
ползване върху имота.
Съдът изрично в о.с.з. на 18.06.2020 г. е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът
е трудово ангажиран, получава месечно възнаграждение в размер около минималната
работна заплата за страната, че не е искал от ответницата издръжка, както и, че
се намира в добро здравословно състояние, поради което не се и нуждае от
специализирани медицински грижи.
Били са разпитани двама свидетели на ищеца С.В.Г.и
В. П.П., както и двама свидетели на ответницата А.С.С.и Л.И. Т.. Свидетелят С.В.Г., племенник на ищеца установява, че страните били женени, но
после се развели. Свидетелят живеел
заедно с ищеца в апартамент в ж.к. „Красно село“, след което бил закупен друг
апартамент в ж.к. „Обеля“. Заявява с категоричност, че ответницата не е носила
продукти на ищеца, нито е предлагала да му даде пари. Направило му лошо
впечатление, че седмица след погребението на сина им, ответницата пуснала процесния апартамент за продан, като брокерка
се е обаждала на ищеца. В същия апартамент живее още и бабата на свидетеля,
поради което той ходи в него и помага с ремонти. Сочи, че последно се е виждал
с ответницата на погребението. Ответницата не е изявявала желание да контактува
с бившия си съпруг или със сина си “никога не е изявявала желание да контактува
с тях“. Свидетелят В. П.П. твърди, че е дочул разговор между
ответницата и други лица, присъствали на погребението на сина на страните С.И.,
от който ставало ясно, че същата има намерение да продаде процесния
апартамент. Сочи, че не е виждал Р. след погребението. И двамата свидетели са
присъствали на други помени на починалия син, извършвани в село Реброво, на
които не е присъствала неговата майка, ответницата. Свидетелката на ответницата
А.С.С., съседка на Р.Т., заявява, че
е наясно е тежкия развод, който имали страните, както и с факта, че ищецът е
посягал физически на ответницата. Свидетелката установява, че ответницата много
тежко преживяла смъртта на своя син, че много
искала той да има свое жилище, като била много щастлива, когато успяла да
закупи лека кола на Симеон, преди той да почине. Именно ответницата дала пари
на сина си за нотариалната такса по прехвърлянето на процесното
жилище. Свидетелката била помолена от Р. на два пъти да я придружи до
апартамента в ж.к. „Обеля“, за да попита П. дали има нужда от помощ, тъй като
имала притеснения да ходи сама там. Двете заедно посетили жилището през зимата,
но в него нямало никой. Свидетелят Л.И. Т.,
съпруг на Р.Т. сочи, че след смъртта на общия за страните син, придружил
ответницата до процесния апартамент, за да видят дали
ищеца има нужда от нещо. Другият син е в лоши отношения с майка си от малък,
както и, че имало разговори между страните апартаментът в ж.к. „Обеля“ да се
прехвърли именно на него. Свидетелят споделя, че ответницата няма участие в
закупуването на имота, като „участието на съпругата ми в апартамента е, че има
син.“. Заявява, че ответницата дала на сина си около 2000 лв., за да бъде
реализирана прехвърлителната сделка на жилището. На
шестия ден след смъртта на сина им, ищецът се обадил на бившата си съпруга, за
да я пита какво ще правят с жилището. Ответницата заявила, че не желае да го
припише на големия си син, защото няма отношение към родната си майка.
Ответницата предложила жилището да се продаде или на свободна или на публична
продан. Свидетелят изрично сочи, че съпругата му „не му е предлагала/ разбирай на
ищеца/ да му помага и да го издържа. Няма да му помага и издържа и в бъдеще. Аз
също не съм съгласен да го издържа. Как ще го издържаме. Малко ли му беше
досега.“ Същевременно заявява, че ответницата „искаше да им помогне /разбирай на
бившия си съпруг и големия син/ , искаше да им помогне и със средства, но не
постоянно, а еднократно, защото всеки си има разходи“.
От правна страна:
Съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина,
за която той отговаря, кредиторът
може да развали
договора, а съгл. чл.87, ал.3 ЗЗД, когато
с договора са прехвърлени вещни права върху недвижим
имот, развалянето става по съдебен
ред. Ако ответникът предложи
изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок
за това.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, за
разваляне на двустранен, възмезден и алеаторен договор, сключен на 13.10.2017 г. между П.П.И. и С.П.И.- общ син на
страните, с който
е прехвърлено правото на собственост върху имот срещу
задължението на приобретателя С.П.И. да гледа и издържа прехвърлителя П.П.И. до неговата смърт, като му подсигурява спокоен и
нормален живот какъвто е водил досега и за в бъдеще, докато е жив.
С договора
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане едно
лице (прехвърлител) прехвърля правото на собственост
върху недвижим имот на друго лице (приобретател),
което поема задължението да му дава издръжка и да полага грижи за него до края
на дните му. Съглашението попада в категорията на ненаименуваните договори, тъй
като не е уредено легално и не може да се отнесе към никой от установените в
закона договори, макар и да разкрива известни прилики е продажбата. Договорът
за издръжка и гледане е продукт на договорната автономия, която позволява на
правните субекти свободно да определят съдържанието на сделките, по които са
страни, доколкото то не противоречи на императивните законови норми и на
добрите нрави. Обемът и съдържанието на поетите задължения е договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка следва да се определят от
постигнатото между страните съгласие - арг. от Решение №15 от 11.02.2010 г. по гр.
д. № 46/2009 г., III г. о. на ВКС. Предвид спецификата на този договор и липсата на развита легална уредба за
него, уговореното в него следва да се тълкува, съгласно чл.
20 ЗЗД, като общите
разпоредби на ЗЗД намират съответно приложение. В този смисъл приобретателят е пасивно задълженото да дава издръжка и
осигурява грижи лице - по арг. от чл. 21, ал. 1 от ЗЗД. Както е посочил и районният съд, ако в договора задължението на приобретателя е
описано като „издръжка и гледане“, издръжката включва изцяло храна, режийни
разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя
(без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си) и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам (Решение № 20/22.07.2015 по гр. д. №1853/2014 IV г. о. на ВКС). Длъжникът
обаче не може да наложи на кредитора грижи, които той не желае да приеме, нито
да му наложи начин на живот, който той не е готов да следва, макар и да е по-задоволителен
в социално-битов план. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка,
когато то не е детайлно уговорено, се определя от действителните нужди на
кредитора.
По делото е безспорно, че приобретателят
по договора С.И., общ син на страните, е починал. Съобразно т. 4 на ТР № 30/ 17.06.1981 г. на ВС, ОСГК, при смърт на приобретателя на вещното право и
правото на собственост по договора за издръжка и гледане не настъпва
прекратяване на договора по право по отношение на прехвърлителя
или на третото ползващо се от него лице, тъй като алеаторният
договор поначало не е такъв с оглед личността (intuito
personae). Прието е още, че грижите, съответно издръжката нямат
характер на действия, които не могат да бъдат извършени от кое да е лице,
поради което и приобретателят може да бъде заместван
от своите правоприемници. Още повече, че последното съставлява единствено възможност
и право на наследниците, които да продължат изпълнението по сключения, не лично
от тях договор, но това не може да обуслови възникване на задължения в тяхна
тежест. ВКС е отчел и факта, че връзката между длъжника и близките му е така
житейски обусловена, че тези външни за облигационното отношение лица фактически
подпомагат длъжника в изпълнението на задължението за издръжка и гледане.
Свободата на договарянето обаче позволява задължението за издръжка и гледане да
бъде незаместимо, когато прехвърлителят
е имал предвид конкретните лични качества на приобретателя,
при сключването на договора и е бил мотивиран само от тях, като е било изрично
уговорено, че той не може да бъде заместван от други лица. В тази хипотеза
кредиторът не е длъжен да приеме изпълнение от страна на трети лица - арг. от чл. 73 ЗЗД, но в конкретния казус това не е
налице.
Сключеният между починалия С.И. и ищеца П.И. договор
за гледане и издръжка е породил своето действие. Със сключването на договора
под формата на нотариален акт, прехвърлителят е
изпълнил задължението си по него, т.е. собствеността върху процесния
имот е преминала върху приобретателя, тъй като самия
договор има вещно действие. Според посочения нот. акт
№ 142 от 2017г. приобретателят е поел задължението да
подсигури на прехвърлителя спокоен и нормален живот,
какъвто е водил досега и за в бъдеще,
докато е жив, т.е. не са уговорени специфики в обема на дължимата издръжка и
грижи. При тълкуване волята на страните следва да се приеме, че починалият син С.П.И.
поема задължението да издържа и гледа баща си П.И., като отделя средства да
поддържане на жизнения статус на прехвърлителя, като
гледането следва да включва полагане на необходимите грижи с оглед състоянието
на прехвърлителя, извеждане на разходки, на кино,
чистете на дома, пазаруване и т.н. Ето защо следва да се приеме, че се дължи
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи с оглед жизнените и битови
нужди на прехвърлителя и възможностите му да се
справи сам с битовото си обслужване във всеки момент от изпълнението на
договора.
Изпълнението по договора трябва да е непосредствено и
непрекъснато, а не епизодично (в този смисъл решение
№ 633 от 1.07.2002 г. по гр. д. № 944/2001 г. на II ГО на ВКС). Недопустимо е да се дели на
периоди, а е необходимо да бъде постоянно, системно и непрекъснато. В реш. № 283/26.10.2015 г. на ВКС по гр.д. 1368/2015 г. е
посочено, че настоящият състав на ВКС споделя становището прието с решение № 327/15 г. ІV г.о. ВКС, в отговор на въпроса "за характера на договора за прехвърляне
на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал и бъдещ
период от време". ВКС е приел, че при прехвърляне на вещ срещу
грижа и издръжка, както за минало
време, така и за в бъдеще, договорът
е единен. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от
грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за
разваляне на целия договор, а не само до
обем, определен с оглед времето на
неизпълнението. По този начин се
процедира и когато част от уговорената
престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от
отчуждителя към момента на сключване
на договора - било дадени грижи
и издръжка за минал период, било
парична сума, вещ и т.н.
Предвид
гореизложеното и кончината на приобретателя по
договора-общият син на страните, то длъжник по този договор е неговата майка ответницата
Р.Н.Т., която се явява наследник на ½ ид. ч.
от процесния недвижим имот, прехвърлен по силата на
договора. Собственик на другата ½ ид.ч. е
ищецът П.П.И., поради което той няма правен интерес
да иска разваляне на целия договор, а само на ½ ид.ч.
от него, тази на която собственик е ответницата по силата на наследяването.
В останалата
½ ид. част исковата молба се явява недопустима
поради липсата на правен интерес, поради което искът следва да бъде обезсилен.
Относно
другата 1/2 ид.ч. от договора, собственост на
ответницата, въззивната инстанция намира следното:
Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест,
ищецът по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва само да докаже
наличието на валидно сключен договор, който е породил желаните от страните по
него правни последици, като не е длъжен да доказва факта на неизпълнението на
задълженията по него, макар от неговото твърдяно наличие да черпи основание за
претенцията си, а и не би могъл да стори това, тъй като неизпълнението е
отрицателен факт и не подлежи на доказване като такъв. Тежестта на доказване
относно положителния факт на изпълнението на договорните задължения лежи върху
ответницата, която следва да понесе неблагоприятните последици от
неустановяването му. При това, за установяването на този факт ответницата
следва да проведе главно доказване, което за да постигне целта си, а именно формиране
на сигурно убеждение у съда за надлежното изпълнение на договорните задължения,
което следва да бъде пълно. Напротив, ищецът може да проведе насрещно и то
непълно доказване, което има за предмет установяването на такива факти, които
изключват възможността за осъществяването на факта на изпълнението и
разколебават сигурността в надлежното му настъпване, като по този начин
осуетяват пълното му доказване.
За да бъде изправен длъжник-приобретател
по алеаторния договор, той ежедневно трябва да
предоставя на прехвърлителя издръжка, включваща
храна, режийни разноски и дрехи и да полага грижи за здравето, хигиената и
домакинството на кредитора, съобразно нуждите на последния и възможностите му
да се справя и сам. Дължимите от приобретателя
издръжка и гледане би следвало да се доставят лично от него или чрез трети
лица, но под негов надзор. Въззивната инстанция
приема, че от свидетелските показания и на четиримата свидетели не може да се
установи по категоричен начин, че ответницата е имала намерение да се грижи за
ищеца /до ефективни грижи въобще не се е стигнало/. Не са налице факти,
обосноваващи приетото от съда, че ответницата е инициирала поведение, с което е
доказала на ищеца П.И., че той може да
разчита на нея. Дори и да се приеме, че действително е посетила дома на ищеца,
то това е било за период от около две години /от смъртта на сина им до днес/,
за не повече от четири пъти, без да уведоми ищеца за посещенията си както и за
желанието си да изпълнява договора, като посещенията са били винаги в
присъствието на свидетели. Ищецът не е бил уведомяван за тези епизодични
посещения, не е намиран в дома си, не
информиран от ответницата за своето намерение. За тези две години ответницата
не е положила никакви материални или физически грижи за ищеца. Нещо повече,
настоящият съпруг на ответницата, явяващ се свидетел по делото Л.И. Т., е категоричен в своето изявление, че
съпругата му „не му е предлагала/ разбирай на ищеца/ да му помага и да го
издържа. Няма да му помага и издържа и в бъдеще. Аз също не съм съгласен да го
издържа. Как ще го издържаме. Малко ли му беше досега.“ Заявява още, че Р. „искаше да им помогне/ разбирай на бившия си съпруг и
големия син/ , искаше да им помогне и със средства, но не постоянно, а
еднократно, защото всеки си има разходи“.
Изводът е повече от ясен,
ответницата доколкото е имала някакво
намерение за помощ, то тя е била за еднократна такава, но не за постоянна, но
дори и тези намерения не са установени, още повече изпълнени. От друга страна,
бащата и майката на починалия приобретател/общия им
син/ са спорили за собствеността на недвижимия имот доста скоро след неговата
кончината, като ответницата, която не е имала никаква заслуга за придобиването на
недвижимия имот, е предлагала жилището да се продаде
или на свободна
или на публична
продан.
Ответницата твърди още, че въпреки
нейното желание и отправени няколкократни предложения за изпълнение на поетите
от починали син задължения спрямо прехвърлителя по
договора за издръжка и гледане, прехвърлителят/ищец/
отказал какво и да било помощ, издръжка и гледане, като и към настоящия момент
не е отправял искания за изпълнение на условието по договора, а направо е завел
настоящето дело.
По въпроса за правните
последици от неоказване на необходимото
съдействие от страна на кредитора
за изпълнение на задължението в натура, е постановена обвързваща практика на ВКС в следния смисъл: С решение
№ 363/26.05.2010 г. по гр.
д. № 756/2009 г., ІІІ г.о., решение № 82/05.04.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г.,
ІV г.о. и решение № 494/16.11.2011
г. по гр. д. № 642/11 г. ІV
г.о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка
и грижи в натура, той се поставя
в забава. Това позволява задължението за издръжка да
се изпълнява в пари, а задължението за полагане на
грижи да се погаси поради
невиновна невъзможност за длъжника. Неприемането,
съответно неоказването на съдействие от
страна на кредитора не освобождава
длъжника от задължението за издръжка, тъй като
издръжката може да се осигурява,
според обстоятелствата - в натура или в пари.
Ако кредиторът не приема или
не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението
в пари, без да чака решение
за трансформация. Нуждата на кредитора
от средства за съществуване не може да
остане неудовлетворена, докато трае производството
за трансформация на задължението за издръжка.
По делото липсват каквито
и да било доказателства, нито за намерение, нито за изпълнение на
обстоятелството, че длъжникът/ответницата е поискала или е трансформирала задължението си за издръжка в парично.
При тези данни, сключения
договор между П.П.И.
и С.П.И. за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, обективиран
с нотариален акт № 142, том IV, per. № 3568, дело № 686/2017 г. на нотариус № 263 на НК, с район на действие СРС
следва да бъде развален до ½ ид. част, тъй като и както бе посочено по-горе, за
другата идеална част ищецът няма правен интерес от обжалване, защото след
смъртта на сина си, ищецът, като негов наследник, е наследил другата идеална
част. В останалата ½ ид. ч. искът следва да
бъде обезсилен, поради липса на правен интерес.
На основание
чл.271, ал.1, изр.1, ІІІ пр. ГПК, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и
вместо него постановено друго, с което да бъде развален до 1/2 ид. част
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на основание чл.87, ал.3 ЗЗД на 13.10.2017г. между П.П.И.
и С.П.И. с нотариален акт № 142, том IV,
per. № 3568, дело № 686/2017 г. на нотариус
№ 263 на НК, с район на действие СРС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, по предявения от П.П.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** срещу Р.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
За другата ½ ид. част,
предявеният иск следва да бъде обезсилен.
Предвид изхода на спора и предявената претенция,
ответницата следва да заплати на ищеца направените от него разноски за първата
инстанция в размер общо на 1072,72 лв., от които 248 лв. за държавна такса, такса за вписване на исковата молба от 24,72 лв. и
адвокатски хонорар в размер на 800 лв., предвид направеното възражение за
прекомерност.
За настоящата инстанция въззиваемата
страна следва да заплати на въззивника разноски в
размер общо на 924 лв., от които 124 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатски
хонорар, предвид направеното възражение за прекомерност.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение от 16.07.2020 г. по гр.д. № 55044/19 г. на
СРС, ІІІ ГО, 85 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ до 1/2 ид. част на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, сключения на 13.10.2017г.
между П.П.И. и С.П.И. с нотариален акт № 142, том IV, per. № 3568, дело № 686/2017 г. на нотариус № 263 на НК, с район на действие СРС
договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане, по предявения от П.П.И.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** срещу
Р.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** иск по чл.87, ал.3 ЗЗД.
ОБЕЗСИЛВА в останалата 1/2 ид. част предявения от П.П.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** срещу Р.Н.Т., ЕГН
**********, с адрес: *** иск на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения
на 13.10.2017г. между П.П.И. и С.П.И. с нотариален
акт № 142, том IV,
per. № 3568, дело № 686/2017 г. на нотариус
№ 263 на НК, с район на действие СРС договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка, поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на П.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Х.Т. направените разноски за първата инстанция в
размер общо на 1072,72 лв.
ОСЪЖДА Р.Н.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на П.П.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат Х.Т. направените разноски за въззивната
инстанция в размер общо на 924 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.