Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 17.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при
закрити врати на тридесети септември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 1114/2019 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят твърди, че е кредитор на „И.п.“ ООД, ЕИК:*********и
има към ответника изискуеми и непогасени парични вземания. Счита, че ответникът
е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, евентуално - свръхзадълженост.
Ответникът не се ангажирал със становище по молбата по
чл. 625 ТЗ.
Молителят
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: съществуването на
вземанията си към ответника по основание и размер, така както са посочени в
молбата по чл.625 от ТЗ, вкл., че те са парични, изискуеми и произтичат от
търговска сделка по см. на чл. 286 от ТЗ, от търговската му дейност; че е
налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в
невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания,
начална дата на неплатежоспособността на дружеството; че ответникът има
достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см.
на чл. 629б
ал. 2 от ТЗ в производството по
несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ,
съответно - състояние на свръхзадълженост.
Ответникът
носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: 1/че затрудненията му са
временни или 2/че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му,
без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява
задълженията си, възникнали от търговската му дейност.
На първо място, следва да се посочи, че
ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо
които може да се открие производство по
несъстоятелност.
На второ място, съдът намира за доказано и
обстоятелството, че ищецът е кредитор,
притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й по следните съображения. Този факт се установява от
представените по делото доказателства – договор за банков инвестиционен кредит
от 21.04.2010 година и Анекс № 1 от 07.03.2012 година, видно от които
ответникът е солидарен длъжник за вземанията на банката срещу кредитополучателя.
Видно от доказателствата и заключението на съдебно – счетоводната експертиза,
кредитът е усвоен, крайният срок на погасяване е 21.03.2015 година /и не е
променян със сключените анекси/. С договор за цесия от 11.01.2018 година /л. 22
и сл. от делото/ У.Б.АД е прехвърлила на молителя М. ООД всичките си вземания
по договора за кредит, в т.ч. съответно – и срещу солидарния длъжник срещу цена
от 450 000 евро. Не се спори, че цесията е съобщена на длъжниците. Вземанията,
предвид заключението на вещото лице, са изискуеми и съществуват към момента на
подаване на молбата в съда.
Ето защо молителят притежава срещу ответника изискуеми
парични вземания, породени от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т.
1 ТЗ, поради което притежава активна материалноправна легитимация да иска
откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за
откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния
на длъжника: неплатежоспособност - общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници и свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. В конкретния
случай молителят са е позовал на
наличието и на двете, предвидени в закона основания за откриване на
производство по несъстоятелност – неплатежоспособност и свръхзадълженост, като неплратежоспособността
е посочена като предпочитано основание.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно
вземане. Според чл. 742 ТЗ, свръхзадълженост е налице, когато
имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните му
задължения. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност/свръхзадълженост, предвид нормата
на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника са временни или че той
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
Или, неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични активи,
които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които
да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане
интересите на кредитори с още неизискуеми вземания. Релевантните за
платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които
се категоризират на материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова
продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/,
краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по
банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо
предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив
като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните
регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в
тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от
счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от
значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и
ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е
неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни
активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида
на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така,
състоянието на неплатежоспособност/съответно – свръхзадълженост/ да е налице към момента на устните състезания по
делото. Относно неплатежоспособността, това означава към този
момент да се установи че длъжникът не разполага с
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми
парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича
от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в
продължителен период назад/. Неизпълнението
на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние.
Във връзка с изложеното следва предварително да се
направи уточнението, че съдът кредитира алтернативния вариант на заключението
по ССчЕ, доколкото вещото лице – счетоводител е отразило коректно от счетоводна
гледна точка и краткосрочните и дългосрочни задължения и при отчитане на
несъбираеми поради изтекла давност вземания. В този смисъл следва да се
изтъкне, че върху величината на показателите за ликвидност и финансова автономност
оказва влияние неправилно осчетоводяване от страна на длъжника на краткосрочни задължения
като дългосрочни и обратното, осчетоводяване на несъществуващ актив и други нередовни
записвания /което често се прави именно с цел невярна представа за реалното
финансово състояние на дружеството/. Именно такова неправилно осчетоводяване се
установи в процеса посредством приетото заключение по ССЕ и съответно –
хипотезата на чл. 55, ал. 2 ТЗ.
Така от събраните по делото доказателства – заключението
на вещото лице и представените по делото доказателства, се установява, че към датата на устните състезания е налице посоченото
основание за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ –
неплатежоспособност.
Така, съгласно заключението на вещото лице, считано от
2015 година, ответното дружество не е в състояние с краткотрайните си активи да
погасява краткосрочните си задълженя, или, констатира се стойност на
коефициентът за обща ликвидност под референтните стойности, под единица, което
продължава до края на изследвания период. Значително под референтните стойности
е и коефициентът за бърза ликвидност през 2015 г. и 2017 и 2018 година, а
същите изводи са направени и по отношение на коефициентите за незабавна и
абсолютна ликвидност за същия времеви диапазон. Считано от 2014 година
коефициентът на платежоспособност на ответника е с отрицателни стойности,
сочещи на декапитализация на дружеството, което не може да покрие задълженията
си със собствения капитал /имущество/, а отделно вещото лице е констатирало и
отрицателни стойности в периода на коефициентът на задлъжнялост /сочещи на
висока задлъжнялост на ответника/.
В обобщение, при коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, които за целия период са под най-ниските
референтни стойности, далеч от счетоводно и финансово приетите за оптимални стойности, единственият извод, който се налага е, че ответното дружество и към днешна дата не разполага с бързо ликвидни
активи, достатъчни за изплащане на всички изискуеми парични задължения, като според вещото лице това състояние е от 2015 година. Установява се и че се касае до състояние с траен характер. За целия
изследван 5-годишен период кофициентите на ликвидност
не се подобряват и тенденциозно е състоянието на краткотрайните активи на ответното дружество, които не са
достатъчни за изплащане на краткосрочните му задължения.
В заключение следва
да се посочи, че се установи състояние на неплатежоспособност, което е относимо
към момента на даване ход на устните състезания, тоест, продължава и понастоящем. Ответникът е в състояние на трайна невъзможност за
изпълнение на изискуемите си парични задължения чрез наличните си краткотрайни
и реално ликвидни активи, както и
неговото имущество не е достатъчно да ги покрие. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подобряване на
финансово-икономическото си състояние.
Следва да се определи
началната дата на неплатежоспособността. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността/свръхзадължеността. Тя се
определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при
условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал.
1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. В случая тази най-ранната дата е 31.12.2015 г., към който
момент е установено, както наличието на изискуеми непогасени парични
задължения /тези по договора за банков кредит
са били изискуеми от
месец март 2015 година/, тоест, спиране на плащанията, така и стойности под
референтните на коефициентите за
ликвидност, вкл. и влошаващи се в последващите периоди /или, настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност да
се изпълняват задълженията към всички кредитори/. Още към 31.12.2015 г., видно от
заключенията на вещото лице, пасивът на дружеството е
надхвърлил актива. Или, към този момент е настъпила обективната невъзможност на длъжника да изпълни
изискуеми парични задължения по търговски сделки, която невъзможност
представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово затруднение.
Вещото лице не е констатирало наличието на налични
парични средства, бързоликвидно имущество на длъжника, поради което и съдът е
дал указания по реда на чл. 629б ТЗ, които са изпълнени в срок от кредитора.
Относно
разноските по производството.
С оглед крайния изход на делото и това, че е заявено своевременно
искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива се следват на
молителя в размер на 850 лева - държавна такса, възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран и на
основание чл. 630, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „И.п.“ ООД, ЕИК:*********и ОПРЕДЕЛЯ
началната им дата - 31.12.2015 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника „И.п.“ ООД, ЕИК: *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника В.М., вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от
Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в
длъжност да представи декларация - съгласие по чл. 656, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик в размер на 700 лева месечно,
считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване
на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три
дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на „И.п.“ ООД, ЕИК: *******.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „И.п.“ ООД, ЕИК: *******, което следва да се проведе на 11.11.2019г. от 10,30 часа
в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. Витоша № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-3 състав,
Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1.Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3
от ТЗ.
2.Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, „И.п.“ ООД,
ЕИК:*********да заплати на М. ООД, ЕИК: *******, сума в размер на 1050 лв., представляваща
направени разноски по делото, които следва да се съберат от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която
се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ: