Определение по дело №337/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 452
Дата: 13 декември 2021 г. (в сила от 13 декември 2021 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20213300500337
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 452
гр. Разград, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов

Цветалина М. Дочева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500337 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез пълномощник против
Разпореждане № 3298/ 25. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2173/ 2021 г. по описа на Разградския
районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. ХР. АЛ. за сумата 602, 15 лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № ********** /за разликата над 1 500 лв. до
размера на 2102, 15 лв./. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.
Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено. Развива довод, че заповедното
производство цели единствено да се провери дали вземането е спорно, като въпросът за
доказване действителността на договора за кредит не е в пределите на изследване от съда в
заповедното производство.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на
обжалвания акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. ХР.
АЛ. за сумата 2 102, 15 лв. , представляваща главница ведно със законната лихва, считано от
22. 10. 2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата 440, 26 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 25. 04. 2020 г. – 25. 09. 2021 г.; сумата 513, 19 лв.
обезщетение за забава за периода 25. 04. 2020 г. – 07. 10. 2021 г, сумата 61, 11 лв. разноски
по делото и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното разпореждане е
оставено без уважение заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. ХР. АЛ. за сумата 602, 15 лв. – главница по Договор за
1
потребителски кредит № **********, а в останалата част заявлението е уважено, като е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдът е приел,
че посочената главница в договора за потребителски кредит е в размер на 1 500 лв., като
остатъка от 602, 15 лв. не е включен в главницата и не се дължи.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав
приема следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр.
100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е
подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е
приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на
спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление
следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК
задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането
се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът споделя установената съдебната практика в горния смисъл, както и правните
изводи на районния съд, че предвиденото в договора задължение на кредитополучателя за
главница е в размер на 1 500 лв. Включената в заявлението като главница сума над този
размер - 602, 15 лв., видно от договора за кредит, представлява застрахователна премия и
такса за разглеждане на кредита и не се дължи на посоченото от заявителя основание.
Следва да се вземе предвид с оглед заявените доводи от жалбоподателя, че в нормата
на чл. 10а, ал. 1 ЗПК на кредитора е дадена възможност да събира такси и комисиони от
потребителя само за допълнителни услуги по договора за кредит. Съгласно чл. 10а, ал. 2
ЗПК нищожни са клаузите за такси и комисиони за усвояване и управление на кредита.
Застрахователната премия при уговорен ГПР 49, 1%, реално представлява прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора по кредита. Явно е, че целта на договора за
предоставяне на допълнителна услуга - финансиране и разсрочване на застрахователна
премия по сключен договор за застраховка е да се получи плащане, с което се постига
заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Необоснован е изложеният довод в частната
жалба, че след като престациите по договора за застраховка не са свързани с усвояването и
управлението на договора за кредит, кредиторът може да събира такса за подобен вид
допълнителни услуги. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на
разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но претендираната
застрахователна премия не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл. 10а, ал. 1
ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на
текущото задължение и др. Следователно клаузата, уговаряща финансиране на
2
застрахователната премия за сметка на кредитополучателя е нищожна на осн. чл. 21 от ЗПК
и неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не поражда задължение за плащане.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3298/ 25. 10. 2021 г. по ч. гр. д. № 2173/ 2021 г. по
описа на Разградския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3