Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260262
гр.Бургас, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 3194 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на ЕТ „***” с ЕИК: ***, с посочен адрес: гр. ***, ул. „***“ бл.
1, вх. Б, ет. 9, ап. 15, срещу Наказателно постановление № 499422-F503510/23.01.2020г., издадено от Даниел Вълканов – Началник
Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл.
25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че плащането по контролната покупка е било извършено не на продавачката, а
на сина на търговеца, който по това време също се е намирал в обекта, поради
което и продавачката не е имала обективната възможност да издаде фискален бон.
Посочва се, че търговецът е коректен към фиска, няма други нарушения и редовно
заплаща дължимите данъци и осигуровки, поради което и се иска отмяна на
наложената санкция, а под евентуалност – нейното намаляване.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че бизнесът му е малък и
генерира ниски обороти. Изтъква, че няма други нарушения, въпреки честите
проверки и не се счита за лице, което ощетява фиска. Намира издаденото
постановление за несправедливо, поради което и пледира за неговата отмяна.
За административнонаказващия орган се
явява юрисконсулт Чолакова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата.
Акцентира върху обстоятелството, че нарушението е безспорно установено и
доказано, поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 6 - НП е
връчено на нарушителя на 27.06.2020г., а жалбата срещу него е депозирана по
пощата с дата на пощенското клеймо 03.07.2020г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 29.07.2019г., в
18:45 часа св. С.П., съвместно с колегата си Д.Т.– и двамата инспектори по
приходите в НАП, посетил търговки обект – сергия, находяща се в гр. ***, ул. „***“,
срещу № 13, стопанисван от едноличния търговец. Била извършена контролна
покупка, при която Д.Т.заплатила на продавачката в обекта – св. К.Д.един брой
сувенир (магнитче) на стойност 2 лева. Продавачката приела плащането, но не
издала фискална касова бележка, нито касова бележка от заверен кочан с касови
бележки. Служителите на НАП изчакали няколко минути, след което се легитимирали
и започнали проверка. В хода на проверката се установило, че обектът разполага
с функциониращо фискално устройство – „Deisy Expert 01” с номер на фискалната памет - № 36681582. Била разпечатана контролна лента (КЛЕН) от
фискалното устройство, от която се установило, че въпросната покупко-продажба
не е отчетена в устройството.
За горните
констатации бил съставен протокол за извършена проверка (л.9-11), подписан от продавачката без възражения. С
протокола представител на търговеца бил поканен да се яви на 07.08.2019г. в ТД на НАП-гр. Бургас, за представяне на
допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден Димитров се явил в
ТД на НАП и в негово присъствие бил съставен АУАН с № F503510/07.08.2019г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение
по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС. Търговецът
подписал акта и получил препис от него, като в графата за
възражения посочил, че възразява срещу констатациите, че плащането е прието от
Карине Димитрова. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмено възражение не било
депозирано.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 23.01.2020г. НП, като АНО също
счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 25, ал.1, т. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, поради което и
на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 500
лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитания свидетел –
очевидец С.П., доколкото ги намира за логични, последователни и кореспондиращи
с наличните писмени доказателства. Съдът не намира причина да не се довери на
изложеното от този свидетел, поради което и гради вътрешното си убеждение на
неговите показания. Съдът не кредитира показанията на св. Димитрова в частите,
в които същата заявява, че плащането не е било предадено на нея, а на приятеля
на дъщеря й, който по това време се е намирал до сергията. От една страна
свидетелката е съпруга на едноличния търговец, което сочи на пристрастност и
лесно обясним стремеж за излагане на фактите в максимално изгодна за
жалбоподателя светлина. От друга страна показанията й се оборват от заявено от
св. П., за кредитирането на чиито възприятия съдът вече изложи мотиви. Не на
последно място показанията на Димитрова противоречат дори и на изложеното в
самата жалба, където се заявява, че плащането е прието от сина на едноличния
търговец, а не от приятеля на дъщеря му. Поради тези съображения съдът не
кредитира показанията на св. Димитрова в обсъдените части, а ги възприема кат
опит за изграждане на защитна позиция по отношение на жалбоподателя, която
обаче не може да се сподели от настоящия състав. Както ще стане дума по-надолу
– за отговорността на жалбоподателя е ирелевантно, кой точно е приел плащането
от негово име, поради което и настоящето уточнение се прави от съда с оглед прецизност
и не влияе на крайните му правни изводи. Като цяло между страните няма спор, че
на процесната дата е била извършена контролна покупка, за която не е бил
издаден фискален бон, които факти са и от основно значение за преценка на
съставомерността на извършеното.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице,
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ –
ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и
срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни
норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./. Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18/2006 г. Законовата норма е доразвита в разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредбата, съгласно която независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащане то се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал.2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая
констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на закупуването на
стоката касова бележка не е издадена, са безспорно установени. От същите е
извършена покупка на стока на стойност 2 лева и след извършеното плащане в
брой, фискална касова бележка за продажбата не е издадена, въпреки че в обекта
е бил наличен регистриран, включен и технически изправен ЕКАФП, поради което и
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
търговеца. Изрично в този смисъл е практиката на касационната инстанция, като
например - Решение № 1839 от 8.11.2017
г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2466/2017г.
Между другото в жалбата си едноличният търговец също признава, че бележка не е била издадена в момента на приемане на плащането, оправдавайки това с обстоятелството, че клиентът е бил обслужен от сина му, а не от продавачката (съпругата му). Съдът не намира този довод за основателен. На първо място, както вече стана ясно, съдът възприема за вярно изявлението на актосъставителя, че плащането е било прието от жената – продавач, т.е. от св. Димитрова. На второ място, дори хипотетично да се приеме, че реално клиентът е бил обслужен от друго лице (сина на жалбоподателя или приятеля на дъщеря му), то това е ирелевантно за отговорността му. Отговорността на едноличния търговец е обективна, доколкото се ангажира за виновното действие или бездействие на лицата, чрез които се осъществява обслужващата го дейност в нарушение на закона. Търговецът е длъжен по всяко време при осъществяване на търговската си дейност да подбере персонал, който непрекъснато да контролира, като и да съблюдава кои лица от негово име осъществяват дейността му. Щом ЕТ е разрешил обслужването на клиентите на обекта му да се осъществява от трети лица, то той следва да понесе отговорността за незаконосъобразните им действия, извършени по повод упражняваната от него дейност. В конкретния случай от името на търговеца е извършена продажба на стока, като плащането за тази продажба е било прието. При това положение е следвало да бъде издадена и касова бележка. Това не е сторено като евентуалното разсейване, забавяне и т.н. на продавачката са ирелевантни.
С оглед всичко горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай извършеното нарушение е безспорно доказано, като не са налице предпоставки за квалифицирането му като "маловажен случай". Касае се за спазване на фискална дисциплина, посредством която се обезпечава защитата на фиска, която не може да бъде заобикаляна посредством института на маловажния случай. Отделно от това конкретния случай не се отличава с нищо от останалите такива, поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН би било необосновано. В пледоарията си жалбоподателят изтъкна, че това е негово първо нарушение, както и че се касае за малък семеен бизнес, който до настоящия момент е бил изряден. Изтъкна и че синът му е с влошено здравословно състояние (без изрично да ангажира доказателства в тази насока). Всички тези факти обаче няма как да доведат до отпадане на отговорността му, а следва да бъдат взети предвид при индивидуализацията на санкцията. В случая нормата на чл. 185 ал.1 ЗДДС предвижда за конкретното нарушение на юридическо лице или едноличен търговец, който не издаде документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, да се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. Предвид всички изложени по-горе смекчаващи обстоятелства правилно санкцията е била определена в минимален размер, под който съдът не може да слезе.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не може служебно да присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
499422-F503510/23.01.2020г., издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“
в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.1 ЗДДС вр. с чл. 25, ал.1, т.
1 от Наредба № Н-18/06г. на МФ (Наредбата), на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС,
на ЕТ „***” с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
Вярно с оригинала: М.Р.