№ 888
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000501624 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 98 от 29 март 2024г. по гр. д. № 672/2023г. Окръжен
съд – Перник е отхвърлил иска, предявен на основание чл. 432 от КЗ, във вр. с
чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД и по чл. 497 от КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. да заплати на Т. Д. Ж., ЕГН **********
от *** сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективирана в застрахователна полица № ВС/02/120003040476 за
претърпените неимуществени вреди в резултат на смъртта на С. С. Г.,
настъпила на 05.07.2021г. вследствие на ПТП, причинено на 30.06.2021г. от
М. С. Г. на път Ш-627, см. 42, с посока на движение от с. Долна Диканя към с.
Друган при управление на МПС - лек автомобил „Ланчия Либра“, с рег. №
***, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2021г. до окончателното
плащане, като неоснователни; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Т. Д.
Ж., ЕГН ********** от *** да заплати на „Застрахователно дружество БУЛ
1
ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К. сумата от 5
640 лв., с ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ищеца Т. Д. Ж. срещу решението по гр. д. № 672/2023г. на ПОС.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като
неправилно било прието от съда, че между ищеца и починалата не било
установено фактическо съпружеско съжителство, съответно, че не е претърпял
неимуществени вреди от смъртта на пострадала, като в тази връзка
неправилно било ценено негово изявление по друго дело, в което е заявил, че
починалата му е съседка. Иска отмяна на обжалвания акт и уважаване на иска
му за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната
лихва от 12.08.2021г. Иска от въззивния съд да допусне на основание чл. 266,
ал. 3 вр. чл. 159, ал. 2 ГПК 1 свидетел при призоваване, както е уточнено, –
дъщерята на починалата, за установяване на отношенията му с нея – искане,
уважено от въззивния съд, от което в открито заседание се е отказал след като
свидетелят е бил призован за разпит.
ЗД „Бул инс“ е оспорил въззивната жалба с доводи, че в правилно
приложение на закона съдът е приел, че отношенията ищец – пострадала не
покриват съдържанието на юридическа брачна връзка, в това число в
показанията си по друго дело, той не е заявил, че е живял на семейни начала с
починалата.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
С. Г. е загиналата при ПТП вследствие на противоправно поведение -
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, на застрахован при ответника водач, признат
за виновен с влязла в сила присъда за причиняването на смъртта й,
регистрирана на един и същи адрес с ищеца, съобщил като свидетел в
производството по преки искове на нейните роднини, че е бил нейн съсед, а в
бракоразводното производство по прекратяване на брака на починалата било
прието, че тя е заживяла с лице с име Т.; свидетелите, доведени от ищеца
разказали, че ищецът и покойната са живели в едно жилище с децата й, той
осигурявал издръжката, а С. полагала грижи за домакинството, Т. не бил в
добри отношения с родителите й, които не одобрявали връзката им, а след
2
смъртта й децата й продължавали да живеят с ищеца, той нямал друга
съжителка и пазел вещите на С., като след смъртта й започнал да се оплаква от
здравословни проблеми и почнал да посещава лекари; свидетелят на
ответника, който е бил представител на роднините на С. в приключилото
производство по преките им искове, е заявил, че от ищеца знае, че е бил
близък на семейството й и съсед на С., която живеела в негово жилище под
наем. От правна страна съдът е приел, че, за да съществува съжителство на
съпружески начала, е необходимо да се установи, не само, че двамата
съжители обитават едно и също жилище, за който факт по делото са събрани
доказателства, но и че отношенията им се основават на взаимно уважение и
разбирателство и с общи усилия съобразно своите възможности, имущество и
доходи осигуряват благополучието на семейството и се грижат за
отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата, а от
събраните гласни доказателства съдът е приел, че не следва извод, че между
ищеца и загиналата е съществувала емоционална близост, взаимно уважение и
разбирателство, характеризиращи отношенията като „съпружески“. В тази
връзка съдът е приел като извънсъдебно признание на неизгоден за ищец факт
посоченото от него като свидетел, че е бил нейн „съсед“, което е научил и
свидетелят – пълномощник на роднините й, без приетото в мотивите към
решението за прекратяване на брака й да е обвързващо за съда, отделно е
посочил съдът, приетото за установено съжителство не сочи на
действителното съдържание на отношенията им. Искът е отхвърлен поради
непроведено доказване – пълно и главно, че ищецът и С. Г. са били в
съпружеско съжителство, поради което съдът е приел, че ищецът не е
материалноправно легитимиран да претендира застрахователно обезщетение,
а като евентуално съображение е изтъкнал, че не са доказани и претърпени
неимуществени вреди в причинна връзка със смъртта на пострадалото лице.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за правилно.
Предмет на обжалваното решение е предявен иск при правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от увредено лице срещу застраховалия гражданската
3
отговорност на делинквента, причинил ПТП на 30.06.2021г., от което е
настъпила смъртта на С. С. Г., с която ищецът твърди, че е бил в фактическо
съпружеско съжителство. Настъпването на ПТП, вредоносния резултат от него
и наличието на застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на ПТП е установено в производството, като причинителят на
ПТП и на смъртта на пострадалата, настъпила на 05.07.2021г., е признат за
виновен с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици на Д.ието (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2
НПК). В спорния предмет и на въззивното производство е
материалноправната легитимация на ищеца да получи търсеното обезщетение
от смъртта на пострадалото при ПТП лице, оспорена още в срока за отговор
на исковата молба с правоизключващо възражение, поддържано и отговора на
въззивната жалба на ответника като обосновка на доводи за правилност на
обжалвания акт.
Ответникът по иска, съобразно горепосоченото, е оспорил правото на
ищеца да получи търсеното обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на пострадалата с правоизключващо спорното право възражение, че е
невярно, че двамата са живели на семейни начала, което ищецът не е разкрил
при разпита си като свидетел в производството по преки искове на родителите
й и на децата й, при който той не е заявил особените си отношения с нея.
Спорният предмет на делото във въззивното производство
следователно е концентриран на първо място около въпроса за правото на
ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди – има ли качество на
увредено лице от процесното ПТП в контекста на въпроса живял ли е на
съпружески начала с починалата, съответно какви неимуществени вреди от
смъртта й са му причинени.
За да се произнесе, САС взе предвид следното:
От показанията на св. Стоянов е установено по делото, че е познавал
Т. и С. от 2016г. Т. живеел със С. и децата й до смъртта й в жилище на Т. в ***,
където свидетелят поне веднъж месечно ходил на гости, отношенията им били
много добри. С. починала лятото на 2021г. Т. не бил в добри отношения с
родителите на С., тъй като той е от български етнос, а С. била от ромски. Те
били против връзката и затова прекъснали и връзката с децата на С..
Свидетелят е изказал мнение, че Т. и С. криели връзката си от родителите на
4
С., за да не ставали разправии. След смъртта й Т. имал проблеми със здравето,
каквито преди това нямал, отказвал да излиза и да общува. С. не работила, а Т.
работил и издържал и С., и децата й, С. се грижила за домакинството, той
купил кола на С.. Свидетелят е споделил, че Т. ходи на гроба на С., пазел
всичките й вещи, децата й също били при него, нямал нова съжителка след
смъртта й.
В показанията си св. С. е споделил също, че познава Т. и С. от 2016г. Т.
живеел със С. на семейни начала в ***, където свидетелят многократно ходил
на гости. Т. нямал деца, а С. имала две близначки, които живеели при тях. Т.
издържал семейството, С. не работила, а се грижила за домакинството. С.
починала през 2021г. в катастрофа и Т. му съобщил за смъртта й, отсъствал
няколко дни от работа, а след като се върнал на работа се чувствал зле, ставало
му лошо, имал и сърдечни проблеми. След смъртта на С., той нямал нова
жена, като децата й живеели при него.
Св. Й. е заявил, че работи като адвокат, основно по дела, свързани с
обезщетения, застрахователно право, наказателно право, дела, свързани с
ПТП. Завел дело в ОС-Перник, по което представлявал ищците във връзка със
смъртта на С. С. Г., двете й низходящи - децата й и двамата възходящи -
нейните родители. Т. Ж. бил разпитан по техен почин като свидетел на
ищците, по-конкретно посочен от родителите, в качеството му на познат на
семейството. Свидетелят не му е заявявал обстоятелството, че е живеел на
семейни начала с починалата С. Г.. Представил се като близък на семейството,
по-скоро със съседски отношения. Доколкото свидетелят си спомня се
представил като човек, дал апартамента си под наем и в него е живяла
починалата, „по-скоро като съсед и познат“.
Ищецът в настоящото производство, като свидетел по гражданското
дело, по св. Й. е бил пълномощник на ищците по него, е разказал, че е съсед на
С. и децата й, и разбрал за катастрофата от роднини на семейството; съобщил
е, че след развода си С. отишла да живее при родителите си, а впоследствие за
удобство тя си взела собствен апартамент, заедно с децата си, който се
намирал до собствения му имот.
Установимо от решенията по гр. д. № 1194/2015г. на РС – Радомир и по
гр. д. № 451/2016г. на ОС – Перник, е, че бракът на починалата С. Г. е
прекратен с развод с влязло в сила решение в частта по вината на 10.10.2016г.
5
Мотивите към решенията – писмените съображения на съда, съдържащи
преценката на доказателства, приетите въз основа на тях фактически
положения и правните му изводи, не са част от решението, и не обвързват
съда в настоящото производство, длъжен да зачете само решението
/диспозитива – чл. 297 ГПК/, нито могат да се противопоставят на ответника.
Въззивният съд е отменил определението си, с което е допуснал до
разпит Г. Л. А. – дъщеря на С. Г., редовно призована от адрес, различен от този
на жалбоподателя, регистриран от нея след навършването на пълнолетие, като
отмяната, както се посочи, че е постановена поради отказ на жалбоподателя от
разпита на посоченото лице.
Правилното прилагане на закона, според ППВС № 4/1961г., изисква за
неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. Измежду най-близките лица са
посочени неговите низходящи, съпруг и възходящи, а като условие за успешно
провеждане на исковете им е посочено и установяването на добри, близки
отношения, т. е. установяването, че тези лица действително са претърпели
такива вреди, тъй като нямат право на обезщетение за неимуществени вреди
при непозволено увреждане онези от близките на починалия, които са били с
него в лоши лични отношения. С ППВС № 5/1969г. е допълнено ППВС №
4/61г. на Пленума на ВС с ал. 2, като е прието, че имат право на обезщетение
на неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно
отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено
увреждане, както и лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с
починалия при непозволено увреждане, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на морала. Съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г.
по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и
Постановление № 5 от 24. ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. С т. 2 на посоченото ТР е
обявявено за изгубило сила ППВС № 2 от 30.ХI.1984г., с което е постановено,
6
че не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на лица извън кръга на
тези, посочени в ППВС № 4/1961г. и № 5/1969г. Когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС, - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
За да възникне право на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в полза на ищеца, както се отбеляза, следва да се проведе главно и
пълно доказване за съществуването на връзка като твърдяната с починалата в
резултат от ПТП, съответно за настъпили в резултат на смъртта й
действително претърпени вреди от смъртта й. Материалноправната
легитимация на лицето, което твърди, че е носител на предявеното за съдебна
защита право, се основава в случая именно на действителното съдържание на
конкретната поддържана връзка с лицето, за смъртта на което се претендира
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетение следва да се присъди
само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно доказване за
съществуването на твърдяната връзка с починалата и за настъпили в резултат
на смъртта й морални болки и страдания. Връзка с твърдяното съдържание,
аналогична на съпружеска, предполага оправдани очаквания за взаимна грижа
и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съществували интимни
отношения между двама души предпоставят изследване освен наличието на
легитимация, съгласно ППВС № 5/1969г., така и на „близост“ по заложените в
ТР № 1/2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии.
В разглеждания случай, и въззивният съд намира, че по делото не е
7
доказано със събраните гласни доказателства, преценени съвкупно, както и
въз основа на твърденията на ищеца в качеството му на свидетел по друго
дело, които съдът в настоящото производство цени като признания на
неизгодни за ищеца факти /чл. 175 ГПК - в тежест на доказване на насрещната
страна/, че той и пострадалото при ПТП лице са имали връзка, която може да
се охарактеризира като „съжителство на съпружески начала“. Дори ищецът да
е поддържал връзка, вкл. интимна с починалата /което да е дало повод и за
раздяла със съпруга й/, и да са обитавали едно жилище, каквито факти могат
да се приемат за установени въз основа на показанията на доведените от него
свидетели, тази връзка не може еднозначно да се определи като такава на
фактическо съпружеско съжителство, с присъщата му поначало сериозност и
дълбочина на емоционалните отношения, при положение че за такава връзка
не е съобщил и сам ищецът в показанията си, без да е допустимо поведението
му, намерило израз в тези показания, да бъде преценявано еднозначно в
желаната от него, подлежаща на несъмнено доказване, посока – затаяване на
факти от родителите на загиналата. Законът не установява правила, които
обвързват съда да приеме за доказан определен факт въз основа на
свидетелски показания, а формирането на вътрешното убеждение за това кои
факти са доказани въз основа на показанията става въз основа на преценката
на съда на тези показания. Както като резултат е приел и
първоинстанционният съд, само от обитаването на едно и също жилище по
време на посещенията на свидетелите, въпреки че не може да се отрече, че
тези показания са основани и на непосредствени възприятия, не може да се
направи извод за „съпружески“ отношения между ищеца и пострадалата
/каквото мнение е изказал св. С./, като се вземе предвид, че сам ищецът е
заявил в показанията си, че тя е живяла в съседно жилище, което е заявил и
пред св. Й., пред когото не имало причина да укрие истинското според него
съдържание на отношенията си със С.. Същевременно квалификацията на
отношенията между ищеца и пострадалата като „много добри“ не носи
информационно съдържание откъм факти, израз на съдържанието на тези
отношения, за да се формира извод за „близост“ по заложените в ТР №
1/2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС критерии, като
основание за присъждане на обезщетение за вреди.
Така мотивиран, и въззивният съд счете, че предявеният иск е
неоснователен, а решението, предмет на инстанционен контрол, обжалвано от
8
ищеца, е правилно и следва да се потвърди и чрез препращане към мотивите,
изложени към него /чл. 272 ГПК/. При този изход на спора, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 5 ГПК в полза на ответника – ответник по въззивната жалба, се
присъждат разноски за въззивната инстанция в размер на 4 260 лв. с ДДС, при
основателно възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение, макар и близко до размер до минимума, предвиден в Наредба
№ 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, но ползвана само
като ориентир /виж. решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС,
задължително за националните съдилища/ - за процесуално представителство
във въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения
въззив и в случая разглеждането на делото е приключило в едно съдебно
заседание без събиране на нови доказателства.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 98 от 29 март 2024г. по гр. д. № 672/2023г. на
Окръжен съд – Перник.
ОСЪЖДА Т. Д. Ж., ЕГН ********** да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 5 ГПК на „Застрахователно дружество БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, сумата 4 260 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС, при условията на чл. 280 ГПК,
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9