О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 10
гр.
Велико Търново, 16.02.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд,
касационен състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ
БАНЕВ
изслуша докладваното от съдията Банев по
КАХД № 10031/ 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. с § 4б, ал. 2 от ДР към Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по частна жалба с
вх. № 531/ 01.02.2023 г. от деловодството на Административен съд – Велико Търново,
подадена Г.В.В. с ЕГН **********, понастоящем пребиваващ в Затвора град Ловеч,
срещу определение от 18.01.2023 г. постановено по адм.д. 800/ 2022 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново. С оспореното определение, на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК, е оставено без уважение искането на Г.В. за освобождаване
от заплащане на държавна такса по посоченото дело на АСВТ. Оспорващият излага подробни съображения
за незаконосъобразност на определението АС
– Велико Търново, като развива доводи за липсата на доходи, позволяващи му
внасянето на държавна такса за образуване и разглеждане на делото. Счита, че са
налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК, тъй като от 13 години пребивава
в затвора, няма доходи и не работи, не му се предлага работа въпреки
заявеното от него желание. Сочи, че получава незначителни суми, които
употребява за задоволяване на подробно изброени лични нужди, които затворът не
осигурява – телефонни разговори, лечение, закупуване на стоки от
затворническата лавка /на силно завишени цени/, както и че по други дела е
бил освобождаван от държавна такса. Изтъква и че получаваните от семейството му суми са по договор
за дарение, в който изрично е посочено, че не следва да се използват за
заплащане на държавни такси и разноски по дела. Поради това частният
жалбоподател счита, че съдът неправилно е преценил възможността му да заплати
държавна такса и разноски по делото, разглеждайки неотносими към казуса
обстоятелства. Моли определението на АСВТ да бъде отменено и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводството. Към частната жалба са приложени разпечатки от
съдебни актове за освобождаването му от заплащане на държавни такси по дела и
преписи от служебни бележки в същия смисъл, договор за дарение от 02.03.2019
г., сключен между Валери Георгиев В. /дарител/ и Г.В.В. /надарен/, разпечатки
именовани „Трансфери“ и тарифи на фонокарни апарати с включен ДДС.
Съдът, като взе
предвид изложеното в частната жалба и представените по делото доказателства, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Не е спорно и от
наличните в делото документи се установява, че Г.В.В. изтърпява наказание
„лишаване от свобода“, като към дата 28.09.2022 г. е пребивавал в затвора в
град Ловеч. На посочената дата същият е подал пред Административен съд – София
град, жалба срещу отказ от 14.09.2022 г. на зам. министър на правосъдието да му
бъдат предоставени, „Правилата за условията и реда за осъществяване на
конвойната дейност от служителите на Главна дирекция „Охрана“ във връзка с
негово заявление с рег. № 94-Г-181/ 05.09.2022 година. В жалбата е
инкорпорирана молба на Г.В. за освобождаване от държавна такса, без приложени
доказателства за доходи и имуществено състояние. След изпращане на делото по
подсъдност и прилагането на чл. 133, ал. 6 от АПК, поради отводи на съдии, за
разглеждане на искането е образувано адм. дело № 800/ 2022 г. на
Административен съд – Велико Търново. С разпореждане от 21.12.2022 г. на съдията- докладчик по посоченото дело, жалбата на В. е била оставена без
движение с указание да се представи документ за
внесена държавна такса по сметка на
АСВТ, за
образуване и разглеждане на делото. С молба вх.
№ 154/ 11.01.2023 г. от жалбоподателя в него производство е направено
искане за освобождаване от държавна такса и разноски, към молбата е представена декларация за материално и гражданско състояние. В последната В. е декларирал, че не получава доходи, няма информация за доходите
на съпругата си и връзка с нея, притежава недвижими имоти, възбранени от
КПКОНПИ и не се разпорежда с тях, не притежава МПС, дялове, акции и парични
влогове.
След служебно събиране на доказателства от затворите в гр. Плевен и гр. Ловеч
за паричните средства, постъпващи по партидата на Г.В. и осигурените на същия
условия на пребиваване, вкл. безплатни храна, облекло и медицинско обслужване,
с Определение от 18.01.2023 г., решаващият състав на АСВТ е оставил без уважение искането за освобождаване от заплащане на
държавна такса. Определението е връчено на жалбоподателя на дата 28.01.2023 г.
и е обжалвано от него по реда на чл. 213а, ал. 7 от АПК.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, предл. първо от АПК, вр. с § 4б от ДР към ЗИНЗС и отговаря на
приложимите в производствата от вида на настоящото, изисквания на чл. 212, чл.
213 и чл. 213а от АПК, вр. с чл. 231 от същия кодекс. Оспорването е извършено
от надлежна страна, участник в производството пред едночленен състав на АС –
Велико Търново, пред компетентния да го разгледа съд, и като такова е
процесуално допустимо. По същество е неоснователна.
За да остави без уважение искането на Г.В., решаващият състав на съда е
приел, че не е налице основание за исканото освобождаване от държавна такса и
разноски за производството, с оглед наличието на доказателства за получени от
последния парични преводи в размер общо над 3 700,00 лв. през последната
календарна година. Съдът е изложил и съображения, че разходите за жизнените
нужди на жалбоподателя в затвора са покрити от държавата, поради което той
разполага със средства да заплати държавната такса в размер на 10,00 лева.
Съгласно чл. 227а, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК такси и разноски по
производството не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема
предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото
състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното
състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани
обстоятелства. Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в
зависимост от актуалните данни по него, поради което неотносими са
представените с частната жалба доказателства за произнасяния на съдилища по
аналогични искания на Г.В. в минали моменти. Видно от представените справки
от Затвора Плевен и Затвора Ловеч по адм. дело № 800/ 2022 г. на АСВТ, в
периода месец януари 2022 г. – месец декември 2022 г., Г.В. е получил парични
средства в размер общо на 3 785,21 лв., като ежемесечно /без месец май
2022 г./, е получавал суми в размер на поне 180,00 лв., а в преобладаващия брой
месеци и значително повече – от порядъка на около 300,00 лева. При това положение и обстоятелството, че частният
жалбоподател е на пълна държавна издръжка, правилен е изводът на съда, че той
разполага с достатъчно парични средства да заплати държавната такса и не са
налице основания за освобождаването му от внасяне на такава.
Промени в тези изводи не внасят и
представените с частната жалба писмени доказателства за получените и
разходваните суми от Г.В. за периодите 04.08.2022 г – 20.10.2022 г. и
01.12.2018 г. – 16.05.2022 година. Въпросните справки не обхващат пълния
изследван от първоинстанционния съд и релевантен времеви период, но и от тях е
видно, че основните разходи на частния жалбоподател са били за пазаруване на
стоки, за фонокарти, банкови преводи към трети лица, както и за заплащане на
държавни такси по други съдебни дела, а едва 150,00 лв. са били за стоматолог.
Единствено последната сума би могла да се категоризира като разход на лишения
от свобода, свързан с негово лечение. Извършването на останалите разходи е резултат
от субективната преценка на В. при отдаване на приоритет на необходимостта от
закупуване на стоки и услуги, и заплащане на държавни такси по други пет
съдебни дела. Определянето като приоритет извършване на тези разходи е изцяло в
зависимост от волята на частния жалбоподател, но не обосновава твърдяната от
него липса на достатъчно средства за заплащане на държавна такса в размер на
10,00 лв. по разглежданото от първоинстанционния съд дело. Не на последно място
следва да се отбележи, че съгласно представените от оспорващия справки, в
периода 01.12.2018 г. – 16.05.2022 г. получените от него приходи надвишават
значително извършените разходи, което сочи на разполагаеми средства,
позволяващи без затруднение заплащането на процесната такса. Упражняването на правото на достъп до правосъдие в
конкретния случая не е ограничено, доколкото частният жалбоподател разполага с
възможности да осигури заплащането на дължимата държавна такса за разглеждане
на образуваното по негова инициатива съдебно дело.
Като краен извод, по отношение на Г.В. не е доказано, че са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване
от държавна такса по адм. дело № 800/ 2022 г. на АС – Велико Търново.
Обжалваното определение е валидно,
допустимо и правилно, подадената срещу
него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила Определение от 18.01.2023 г., постановено по адм. дело № 800 от 2022 г. по описа
на Административен съд – Велико Търново.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.