№ 2596
гр. С., 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110139521 по описа за 2021 година
Ищецът „Д.О.З.“АД е предявил срещу ответника П. Н. осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 1001,84 лв., представляваща
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата
молба – 31.03.2021 г. до пълното изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 07.02.2019 г. ПТП в гр. Б.,
Република С.М., на ул. *** е изплатил сумата от 1001,84 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щетите по МПС с марка „К.С.“, с регистрационен № ***,
причинени от виновното поведение на ответника като водач на МПС „М.Б.“ с рег.№ ***,
застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица
№BG/06/118001465475, със срок на застрахователно покритие от 17.05.2018 г. до 16.05.2019
г., който е напуснал мястото на произшествието за което е признат за виновен. Твърди, че
е поканил ответника да заплати сумата заедно с направените ликвидационни разноски, но
плащане не последвало. Пред изложеното предявява регресната си претенция за заплатено
застрахователно обезщетение срещу ответника, който да заплати сума в размер на 1001,84
лв., с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът П. Н., чрез назначения
му особен представител, дава становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
обстоятелството, че ответникът е уведомен за възникналите спрямо него застрахователни
1
претенции, поради което оспорва ответникът да е дал повод за образуване на
производството. Оспорва че на сочената в исковата молба дата е настъпило ПТП. Оспорва
иска по размер.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" е платил обезщетение в
претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на
увреденото лице, като ответникът е причинил произшествието, след което е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, както и
че в процесния случай посещението на мястото на произшествието е било задължително по
закон.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е напуснал
мястото на произшествието, за да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
С оглед становището на страните не се оспорва между страните, че ищецът, като
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" е платил обезщетение в
претендирания размер за причинените от пътнотранспортно произшествие вреди на
увреденото лице, като и че на процесната дата в Република М. е настъпило ПТП с участие
на ответника.
По делото са спорни обстоятелствата свързани с размера на вредите, относно
обстоятелството налице ли е ПТП което изисква органите на движение в гр. Б. да посетят
местопроизшествието, оспорено е и обстоятелството, че ответникът е уведомен за
регресната претенция.
Спорно между страните е обстоятелството дали след настъпване на процесното ПТП
ответникът е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, както и размера на претендираните вреди.
По делото е представен протокол за ПТП от 07.02.2019 г., изготвен след посещение на
мястото на инцидента.
Представена е по делото присъда на районен съд Б., видно от която ответникът Н. е
признат за виновен в това, че нa 07.02.2019 г. в 20,31 ч. на ул. *** срещу Основно училище
*** в Б. е предизвикал и участвал в пътнотранспортно произшествие по следния начин:
движейки се с МПС „М.“ А с рег.№ *** (Република България) по ул. *** в посока от
кръстовището с ул. *** към кръстовището на ул. *** и ул. ***, при приближаване към
мястото на ПТП, където водачът е длъжен да се движи по-близо до десния ръб на пътното
платно и на такова разстояние от него, че с оглед скоростта на движение на превозното
средство, условията за движение и състоянието и качеството на пътя да не застрашава
останалите участници в движението и да не излага себе си на опасност, не е направил това,
преминал е в лявата страна на пътното платно и с предната част на колата се е ударил в
2
задната лява част на МПС „К.С.“ с рег.№ ***, собственост на водача, който го е управлявал
П.К. който се е движел по ул. *** в посока от кръстовището на ул. *** и ул. *** към
кръстовището с ул. ***
На посочената дата, време и място е извършил административно нарушение, тъй като
в качеството си на участник в пътнотранспортно произшествие с материални щети е бил
длъжен да остане на мястото на ПТП, да уведоми за него МВР - Сектор вътрешни работи Б.
и да изчака пристигането на полицейски служител, който да извърши оглед, но не е
направил това и самоволно е напуснал мястото на пътнотранспортното произшествие. ...“.
Приета като писмено доказателство е регресна покана изпратена до ответника Н. без
данни същата да е получавана от него.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че механизмът на ПТП
е На 07.02.2019 г. водачът на МПС М. *** с български регистрационен № ***, се е движил
по ул. *** в посока от кръстовището с ул. *** към кръстовището на ул. *** и ул. ***. По
същото време по ул. *** в посока от кръстовището на ул. *** и ул. *** към кръстовището с
ул. *** се е движил водачът на МПС К.С. с македонски регистрационен № ***. В 20,31 ч. на
ул. *** достигайки срещу Основно училище *** в Б. водачът на МПС М. при движението си
навлиза в лявата страна на пътното платно, като с предната габаритна част на автомобила е
реализира ПТП в задната лява габаритна част на МПС К.С.. Настъпило е ПТП с материални
щети по двата автомобила. Вещото лице заявява, че щетите нанесени в процесното ПТП, се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на получаването им при конкретното
пътно-транспортно произшествие, описано в Присъда на Районен съд Б. - Република С.М..
Към датата на ПТП - 15.06.2019 г. размерът на щетите нанесени на МПС К.С. с рег.№ ***,
възлиза на 666,26 лв. По делото са представени доказателства за направени от
застрахователя на МПС К. други плащания за такси и обработки в размер на 180 €. При курс
за 1 € от 1,95583 лв. -> 180 € х 1,95583 лв. = 352,05 лв. При включване на тази стойност към
размера на щетите, то размерът на обезщетението за вредите, нанесени на МПС К.С. с рег.№
***, възлиза на 1018,31 лв.
Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства и в частност
приетата като писмено доказателство присъда се установява, обстоятелството, че ответникът
е напуснал мястото на процесното ПТП, преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, като видно от отразеното в нея, за него е съществувало
задължение за да остане на местопроизшествието.
Доколкото ответникът не твърди и не доказва да е напуснал мястото на ПТП поради
нуждата да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, поради
което и са налице предпоставките за ангажиране регресната отговорност на ответника по чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Установява се от приетата по делото САТЕ, че размерът на претендираните щети е в
размер на 666,25лв., което превишава сочената от ищцовото дружество сума, поради което
искът в тази му част се явява основателен. Ищецът претендира и сумата от 180 евро други
плащания за такси и обработки в размер на 180 €. С левова равностойност 352,05лева, като
представя доказателства за направата им. Посочено е, в ликвидационния акт, че сумата от
180 евро представлява разноски по уреждане на претенцията, като по същността си те
представляват ликвидационни разходи. Съдът намира същите за дължими, доколкото
разходите действително са направени по повод уреждане на претенцията.
3
При горните констатации съдът намира искът за изцяло основателен.
По разноските
При този изход на спора ищецът има право на разноски в пълния претендиран размер,
съгласно посочения списък – държавна такса -50лв, превод на документи -56,40лв., депозит
САТЕ - 350лв., 360 лв. адвокатски хонорар, както и 300лв. – депозит за особен
представител.
Съдът намира за неоснователно искането на особения представител на ответника,
разноските за производството да не му бъдат възлагани, доколкото в хода на процеса
предявеният иск е оспорен и не са налице кумулативно предвидените в чл.78,ал.2 ГПК
предпоставки.
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Н., с ЕГН **********, с адрес г П., *** да заплати на „Д.О.З.” ЕАД,
ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С., *** на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
сумата от 1001,84 лв., представляваща изплатеното на основание договор за застраховка
"Гражданска отговорност" обезщетение за застрахователно събитие настъпило на 07.02.2019
г. в гр. Б., Република С.М., на ул. *** с включени ликвидационните разноски, сторени от
застрахователя за неговото определяне, ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 1116,40лв. –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4