Р
Е Ш Е
Н И Е
№9 13.01.2023
г. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора Минчо Николов
като
разгледа докладваното от съдия Динкова административно дело № 317 по описа
за 2022г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и чл.284 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, уточнена с допълнителна молба вх.№ 3419/ 03.06.2022г.,
подадена от М.Д.И., чрез пълномощника му адв.В.С., с която на основание чл.284,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е
предявен иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, за
присъждане на обезщетение в размер 70 000лв за претърпени неимуществени
вреди в следствие на поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ.
Претендираните неимуществени вреди се сочат за претърпени за следните периоди:
25 000лв. за времето от 07.07.2015г. до 11.01.2018г. – за пребиваването на
ищеца в ЗО гр.Троян към Затвора – Ловеч; 5 000лв. за периода от
11.01.2018г. до 13.03.2018г. – за пребиваването на ищеца в Затвора гр.Стара
Загора и 40 000лв. за периода от 13.03.2018г до датата на предявяване на исковата
молба – за пребиваването на ищеца в ЗО „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора.
Твърди, че през целия исков период е бил в килии под 3 кв.м. жилищна площ с
лоша хигиена /наличие на дървеници, хлебарки и гризачи/; липсвал е санитарен
възел и течаща топла и студена вода; нямало е осветление и чист въздух, както и
условия за раздвижване; храната не се е приготвяла от професионални готвачи и е
била лоша; на ищеца не е било осигурено адекватно и своевременно лечение във
връзка прекарана на 22.12.2020г. двустранна пневмония. В резултат на всичко
това сочи, че е претърпял негативни емоционални изживявания – обида,
възмущение, притеснения, стрес и психологичен дискомфорт.
С
молба вх.№ 5839/ 10.10.2022г. е направено частично оттегляне на предявени иск
относно претендираните неимуществени вреди в размер на 25 000лв. В
резултат на това предмет на разглеждане по настоящото дело е претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на
45 000лв., причинени от нарушение на чл.3 ал2. вр. с ал.1 от ЗИНЗС в
периода от 11.01.2018г до 12.05.2022г. /дата на подаване на исковата молба/.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт С. П. Т.-С. в съдебно заседание и в
представен писмен отговор оспорва предявения иск. Сочи, че от събраните по
делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът е
пребивавал в корпуса на Затвора – Стара Загора единствено за времето от
11.01.2018г. до 24.01.2018г., след което е бил преведен в Затворническо
общежитие от закрит тип /ЗОЗТ/ „Черна гора“. В тази връзка счита за
неоснователна исковата претенция за обезвреда за причинени неимуществени вреди
от битовите условия в Затвора – Стара Загора за периода от 24.01.2018г. до 13.03.2018г. Относно втория период, сочен в
исковата молба – 13.03.2018г. до 12.05.2022г., за който ищецът претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от условията в ЗОЗТ „Черна гора“,
се твърди, че само част от твърдяното време М.И. е пребивавал в това
затворническо общежитие, а именно: от 13.03.2018г до 19.09.2019г. и от
07.10.2020г. до 12.05.2022г., като в периодите от 19.09.2019г. до 07.10.2020г.
ищецът не се е намирал в ЗООТ „Черна гора“, поради което и исковата претенция в
тази й част, като недоказана, се явява неоснователна. Не оспорва, че за времето
от 13.03.2018г. до 01.09.2019г. действително е допуснато нарушение по чл.43,
ал.4 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС от страна на затворническата
администрация, но счита, че е налице по-нисък интензитет на претърпените от
ищеца вреди. За времето от 01.09.2019г. – 19.09.209г. и от 07.10.2020г. –
12.05.2022г. ответникът поддържа, че условията, при които ищецът е изтърпявал
наложеното му наказание, не са в противоречие със законоустановените норми,
поради което искът в тази час се явява неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез
участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът
М.Д.И. *** на 11.07.2016г. за изтърпяване на наказание в общ размер на 7 години
и шест месеца по четири присъди, постановени от РС – Димитровград. От
представените по делото Заповед № Л-5694/ 28.12.2017г. на Главния директор на
ГДИН, Заповед № Л-2064/ 19.09.2019г. на Началника на Затвора Стара Загора,
Заповед № Л-3295/ 09.10.2020г. и извлечение от Информационната система за
изпълнение на наказанията /ИСИН/ за настанявания и промени в режима и
категорията за М.Д.И. /л.151 по делото/, се установява, че след престой в
приемното отделение на Затвора Стара Загора, на 05.08.2016г. ищецът е бил
настанен в ЗОЗТ „Черна гора“, където е пребивавал до 11.04.2017г., когато е
преведен в ЗОЗТ „Атлант“. На 24.01.2018г. М.И. отново е преместен в ЗОЗТ „Черна
гора“ и след промяна на режима му от „строг“ в „общ“, от 19.09.2019г. е бил
преведен в ЗООТ Стара Загора, обект Черна гора. На 07.04.2020г. л.св. е
преместен в ЗООТ „Верея“, където е пребивавал до 25.06.2020г., на която дата,
поради промяна на режима му в „строг“, е бил преведен в корпуса на Затвора
гр.Стара Загора. На 07.10.2020г. л.св.И. е бил преместен в ЗОЗТ „Черна гора“ и
е пребивавал там до освобождаването му на 22.05.2022г.
През
периода 24.01.2018г. до 19.09.2019г., в който ищецът е пребивавал в ЗОЗТ „Черна
гора“, е бил настанен в килия № 5 с площ от 12 кв.м, заедно с още четирима
лишени от свобода, както и в килия № 3 с площ от 13 кв.м., като в килията за
периода са пребивавали общо шест лишени от свобода. И двете спални помещения са
разполагали с един брой двукрилен прозорец с размери 1.30/1.50м.; 1 бр.
осветително тяло и съответстващ на площта на килията отоплителен радиатор;
всеки един от лишените от свобода е имал
шкаф за личните си вещи. Групата, в която е бил ищеца /2-ра група/ е
разполагала с общи санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода,
достъпът до които е бил свободен от 6.00ч. до 20.00ч., а в останалата част от
денонощието такъв е бил осигуряван при необходимост. Банята, ползвана от л.св.
във втора група, е била разположена в салона на първа група и е с квадратура 24
кв.м.; един брой душ и пет броя корита с кранове за топла и студена вода.
След
приключилия на 01.09.2019г. основен ремонт в помещенията на ЗОЗТ „Черна гора“,
ищецът е бил настанен в спално помещение, отговарящо на европейските стандарти
от 4кв.м. жилищна площ, като му е бил осигурен и постоянен достъп до санитарен
възел. През студените месеци отоплението се е осъществявало посредством локално
парно. По време на повторното пребиваване на М.И. в ЗОЗТ „Черна гора“ – от
07.10.2020г. до 22.05.2022г./когато е бил освободен/, същият е бил настанен по
негово желание в трети салон, килия № 29, с площ от 27.42кв.м., заедно с още
четирима лишени от свобода. Спалното помещение е разполагало с двукрилен
прозорец с едно отваряемо крило, 4бр. осветителни тела, 2 бр. отоплителни
радиатори, 1бр. маса, 4бр. столове, 8 бр. закачалки и шкаф за всеки лишен от
свобода. В килията имало обособен санитарен възел от 2кв.м., разполагащ с
1бр.стояща тоалетна, 1бр.мивка и чешма, и отдушник. Банята е била разположена в
салона на групата, с квадратура от 9кв.м. и 5 бр. душове, както и умивалня към
банята с площ от 9 кв.м. и пет бр. мивки с кранове за топла и студена вода.
Килия № 16, в която също е пребивавал ищецът е с площ от 10.92кв.м, като в него
са били настанени 2 лишени от свобода. Помещението е разполагало с двукрилен
прозорец с едно отваряемо крило, 2бр. осветителни тела, маса, столове,
закачалка и шкафчета за лични вещи. Имало е обособен санитарен възел към
килията с тоалетна и мивка с чешма. Ползването на банята се е извършвало по
утвърдени графици от началника на ЗОЗТ „Черна гора“. Спалните помещения са се
почиствали от лишените от свобода, като за целта ежемесечно са им били
предоставяни хигиенни материали и консумативи, ведно с тоалетен сапун и сапун
за пране. В затворническото общежитие се е осигурявала храна, която отговаряла
на съответните калорийни таблици и същата се е приготвяла от главен готвач –
цивилен служител, назначен към щата на ЗОЗТ. Медицинското обслужване се е
осъществявало от медицинската служба към Затвора гр.Стара Загора, като
медицинско лице редовно е посещавало ЗОЗТ „Черна гора“, а при необходимост
всеки л.св. е бил транспортиран до МЦ на Затвора Стара Загора. Описаните
обстоятелства се установяват от представената по делото Докладна записка с
изх.№ ИЗ-3690/ 27.06.2022г., изготвена от инспектор СДВР – втора група при ЗОЗТ
„Черна гора“ /л.30 и сл. по делото/.
Видно
от представената по делото справка с изх.№ 4737/ 17.08.2022г., подписана от
Началника на Затвора Стара Загора /л.54/, по време на пребиваването си в ЗООТ
„Верея“ /от 07.04.2020г. до 25.06.2020г/ л.св. И. е бил настанен в следните
спални помещения: спално помещение № 7 /от 07.04.2020г. до 24.04.2020г и от
04.06.2020г. до 25.06.2020г./ с площ от 23.87кв.м., като в помещението не са
били настанявани повече от шест лица, колкото е предвидения му капацитет.
Килията е била оборудвана с три стандартни дуетажни легла с матраци, стандартни
ПДЧ гардероби, шкафчета и закачалки. Изкуственото осветление е осигурявано с
три луминисцентни осветителни тела 2х36 вата, а естественото осветление –
посредством три двойни отваряеми прозореца, чрез които се е осъществявало и
проветрението в спалното помещение. Килия № 1 /от 24.04.2020г. до 04.06.2020г./
с площ 12.93кв.м., в която не е бил превишаван максималния капацитет за
настаняване на 3 л.св. лица. Помещението е оборудвано от 1 двойно и 1 единично
стандартни дървени легла с матраци; стандартни ПДЧ гардероби, шкафчета и
закачалки; две луминисцентни осветителни тела и два двойни отваряеми прозореца. И двете спални помещения са разполагали със
самостоятелни санитарни възли, оборудвани с тоалетна, мивка и душ с постоянно
течаща топла и студена вода с осигурен денонощен достъп до него. На лишените от
свобода е бил предоставян сапун веднъж месечно за поддържане на личната
хигиена. Коридорът към спалните помещения се е заключвал през времето за сън -
от 22.00ч до 06.00ч., а през останалото време всички лишени от свобода са имали
достъп до двора на общежитието и възможност да спортуват и да се разхождат на
открито.
Съгласно
справка изх.№ 3929/ 08.07.2022г. на Началника на Затвора Стара Загора /л.55 по
делото/, във всички помещения в корпуса на Затвора Стара Загора, в които е бил
настаняван л.св.М.И. след преразпределението му от ЗООТ“Верея“ в Затвора Стара
Загора на 25.06.2020г., са били спазени изискванията за минимална жилищна площ
не по-малка от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода. Всяко спално помещение е
разполагало със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода с
осигурен денонощен достъп до него; прозорци с възможност за отваряне по всяко
време на денонощието по преценка на лишените от свобода с цел осигуряване на
естествена светлина, проветрение и естествена вентилация; изкуственото
осветление е реализирано посредством 2 бр. луминисцентни осветителни тела, а
отоплението – с локално парно и разположени в спалното помещение чугунени
радиатори. Всеки от коридорите е разполагал с помещение, оборудвано с
умивалници и огледала; помещение за къпане, оборудвано с душове и помещение за
сушене и пране, достъпът до които е бил свободен от 6.00ч. до 20.00ч. всеки
ден. Съгласно нормативно утвърдения ред почистването и поддържането на
хигиената в спалните помещения се осъществявало ежедневно от самите лишени от
свобода, под ръководството на отговорника на спалното помещение, а общите
помещения /коридор, помещение за сушене, санитарни помещения – баня, умивални/
са почиствани ежедневно под ръководството на отговорника на групата към
„Самодейните затворнически органи“ на съответната група. Ежемесечно по групи и
коридори са се осигурявали необходимите почистващи препарати и
санитарно-хигиенни материали – меткофи1 четки и др. Контролът относно
състоянието на хигиената в общите и спалните помещения е осъществяван ежедневно
от ИСДВР на съответните групи и от надзорно-охранителния състав, в чийто пост
попада съответния коридор.
По
делото са представени договори, протоколи, фактури и др. за извършени
дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности през процесния период
в Затвора Стара Загора и неговите поделения - ЗОЗТ „Черна гора“, ЗООТ „Верея“,
ЗООТ „Стара Загора“ /л.61-101 по делото/.
за процесния период; фактури и счетоводни извлечения за закупени и
доставени хигиенни, перилни, миещи препарати и материали в ЗОЗТ Черна гора за
процесния период; седмични менюта и др. От страна на ответника са
представени и доказателства, че храната на лишените от свобода се приготвяла
при спазване на изискванията за състава на дневната дажба и калории. При
изготвяне на менюта са се вземали предвид вероизповедания и специфични
заболявания. В този смисъл са приложените по делото писмо от 2007г. относно
съгласуване на таблици за дневни дажби
на хранителни продукти за лишени от
свобода; таблица №1 на дневната дажба и
полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен,
утвърдена на 08.03.2007г., ведно с надбавка „А“ и надбавка „Б“ към нея;
седмично меню за периода 03.01.2022г. – 09.01.2022г., изготвено на база вложени
продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено
със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода
23.08.2021г. – 29.08.2021г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за
състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню
за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода 08.02.2021г. –
14.02.2021г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за състава и
дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х.
изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода 24.02.2020г. – 01.03.2020г.,
изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на
един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“
1991г.; седмично меню за периода 28.10.2019г. – 03.11.2019г., изготвено на база
вложени продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от
свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.;
седмично меню за периода 20.05.2019г. – 26.05.2019г., изготвено на база вложени
продукти, съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от свобода,
съобразено със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за
периода 03.12.2018г. – 09.12.2018г., изготвено на база вложени продукти,
съгласно Т1 за състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено
със сборник Меню за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода
11.06.2018г. – 17.06.2018г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за
състава и дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню
за З.О.Х. изд. „Интерменю“ 1991г.; седмично меню за периода 20.03.2017г. –
26.03.2017г., изготвено на база вложени продукти, съгласно Т1 за състава и
дневната дажба на един лишен от свобода, съобразено със сборник Меню за З.О.Х.
изд. „Интерменю“ 1991г. и др./л.103-130 по делото/.
От
Медицинска справка, приложена на л.32 по делото, се установява, че през месец
декември 2020г. ищецът е бил лекуван във връзка с установена двустранна
пневмония. Бил е откаран до Спешен център на МБАЛ гр.Чирпан, направен му е PCR тест и след отчетен отрицателен резултат,
е настанен за лечение в стационара на Затвора Стара Загора. Назначено му е било
медикаментозно лечение - с два широкоспектърни антибиотика, сироп за кашлица и
вит.С. по време на престоя в стационара не са били наблюдавани прояви на
дихателна недостатъчност и отклонения в хемодинамиката. На 29.12.2020г. при
проведена контролна рентгенография на бял дроб е констатирана двустранна
интерстициална пневмония в стадий на резорбция, свидетелстващо за добър отговор
на приложеното лечение. На 06.01.2021г. М.И. е бил изписан от стационара поради
отказ да бъде прегледан и лекуван. По искане на ищеца на 14.05.2021г. му е била
извършена рентгенография на бял дроб, като резултатът от изследването е показал
липса на патологични находки. На 30.03.2021г. И. е бил консултиран с уролог по
повод на оплаквания от болки в кръста и
при ехоскопия е установена двустранна микролитиаза, без смущения в дренажа.
Назначена му е медикаментозна терапия. На 04.06.2021г. е била извършена и
консултация с дерматолог при която на ищеца е поставена диагноза „разноцветен
лишей“. И. е бил хоспитализиран в СБАЛЛС-София от 27.09.2021г. до 04.10.2021г.
с диагноза „двустранна микролитиаза без дренажни смущения“. След проведеното
болнично лечение е било прекъснато изтърпяване на наказанието му за срок от 15
дни за провеждане на лечение в домашни условия.
По искане на ищеца е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И.
Т. К.. Свидетелят заявява, че от 2016г. е бил заедно с ищеца в ЗОЗТ „Черна
гора“. През 2017г., преди да започне ремонта в затворническото общежитие, М.И.
е бил преведен в ЗООТ, а през 2018г. пак са го върнали в ЗОЗТ“Черна гора“. До
13.06.2018г. са били в една група с И., но в различни килии. От 24.10 до
14-18.12.2019г. са били заедно в килия № 28, която е била голяма и в нея е
имало пет двойни вишки покрай стената, а в средата – една маса с четири стола.
Свидетелят заявява, че прозорците са били с алуминиева дограма, доста големи и
са се отваряли на две степени. Храната в ЗОЗТ „Черна гора“ винаги е била хубава
и се е приготвяла от назначен главен готвач, който не е лишен от свобода и е
бил на работа в ЗОЗТ 8.00 до 16.00ч. В кухнята са помагали и лишени от свобода.
Свидетелят сочи, че е имало престой на открито, който до 2001г е бил по един
час на ден, а от 2022г – по час и половина дневно. Пояснява, че тъй като с
ищецът са работили, по цял ден са били на открито и са имали доста добро
раздвижване с лопатата. През 2018г л.с. в затворническото общежитие всеки ден
са ползвали баня, заради ремонта, а след него вече е имало утвърден график –
два пъти седмично. Св.К. заявява, че в килиите в ЗОЗТ е имало дървеници, но
гризачи не са виждали. През 2018г. лишените от свобода, заедно със старшината Липненски, са пръскали
за дървеници, хлебарки и др. През 2021 и 2022г. пак всеки месец между първо и
десето число, външна фирма /Килърите/ е пръскала с препарати. Почистването на
килиите се е извършвало от лишените от свобода сутрин и вечер. Свидетелят
заявява, че знае за здравословни проблеми на ищеца, свързани с някакво бъбречно
заболяване, заради което се е наложило и да бъде пуснат в прекъсване за 15 дни.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл.
нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било
поставено при изтърпяването на наказание „лишаване от свобода”, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора гр.Стара Загора
и в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора гр. Стара Загора, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с
териториални служби Затворите и Областните служби "Изпълнение на
наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от
лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от
чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на
наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3.
Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между
допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в
исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека
във връзка с дела, заведени от български граждани срещу Република България,
относно заявени нарушения на чл.3 от ЕКПЧ, произтичащи от условията в местата
за лишаване от свобода и задържането под стража, е установила общи принципи и
стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на
прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право - Решение от 02.02.2006г. по делото
Йовчев срещу България, Решение от 24.05.2007г. по делото Навущаров срещу
България, Решение от 28.06.2007г. по делото Малечков срещу България, Решение от
27.11.2008г. по делото Славчо Костов срещу България, Решение от 08.07.2014г. по
делото Харакчиев и Толумов срещу България и др. В посочените решения се съдържат критерии от значение за
преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да
достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. В контекста на тази съдебна
практика, по см. на чл.3 от ЕКПЧ, „безчовечно или унижаващо отношение”
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на посочените решения на ЕСПЧ, мерките за лишаване
от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да
осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението
към човешкото достойнство, така че начинът и методът на изпълнение на мярката
не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното
ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид
практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние
са адекватно осигурени.
Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която, след направено уточнение и частично оттегляне на исковата претенция, се
търси обезщетяване в общ размер на 45 000лв. за твърдени от М.И.
претърпени неимуществени вреди, като последица от недостатъчна свободна жилищна площ, липса на санитарен възел и достъп до
течаща вода в килията, лоша хигиена, обусловена от наличие на паразитни
насекоми и гризачи в килиите и в столовата, липса на условия за движение, на
естествена светлина и чист въздух, приготвяне на храната от готвачи, които
нямат съответната професионална квалификация, поради което същата е лоша, както
и от неоказано своевременно и адекватно лечение на ищеца във връзка с
установено на 22.12.2020г заболяване двустранна пневмония. В първоначално подадената искова молба
изрично е посочено, че ищецът е бил поставен в описаните лоши битови и
санитарно-хигиенни условия, от датата, когато е бил преведен от Затвора
гр.Троян в Затвора гр.Стара Загора – 11.01.2018г., до месец май 2019г. В
уточняващата молба с вх. № 3419/ 03.06.2022г. ищецът единствено разделя размера
на претендираното парично обезщетение за неимуществени вреди по периоди – от
11.01.20189г. до 13.03.2018г – в размер на 5 000лв., за условията, при
които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, и
за периода от 13.03.2018г до 12.05.2022г
/датата на предявяване на настоящия иск/ - в размер на 40 000лв., за
условията в ЗОЗТ „Черна гора“. В направеното уточнение на исковата молба обаче
също не са изложени конкретни оплаквания за наличие на увреждащи обстоятелства
за времето след месец май 2019г.
Съгласно диспозитивното начало на процеса ищецът очертава
предмета на доказване в обстоятелствената част на исковата молба, в която сочи
фактите, имащи признаците на
нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Липсата на подобна конкретизация за
част от исковия период, а именно за времето след месец май 2019г., има за
последица неприложимост на презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съгласно която
съдът следва да приеме за установени
онези вредни обстоятелства, които са посочени в исковата молба, когато
ответникът не докаже противното.
При
така направеното уточнение и въз основа на установените по делото факти, съдът
намира, че разгледан по същество, предявеният иск се явява частично основателен
за периода от 24.01.2018г. до 01.09.2019г., през който ищецът е пребивавал в
ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора Стара Загора. Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки
лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м, като с § 13 от ПЗР на
с.з. е било предвидено регламентираното изискване за минимална жилищна площ, да
влезе в сила от 1 януари 2019г. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е установено, че в
спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, а в ал.3 на чл.20 – че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. Съгласно § 9 от ПЗР на ППЗИНЗС, нормата на чл.20 влиза в
сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода.
Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен срок за
влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за
минимална жилищна площ, за санитарен възел и течаща вода в спалните помещения
на затворите и арестите и за осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване на помещенията, не са били част от
действащото законодателство за част от исковия период /от 24.01.2018г до
01.01.2019г/. Но по аргумент от нормите на чл.2 и чл.43, ал.2 от ЗИНЗС, държавата в лицето на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, е длъжна да осигури в местата за лишаване от
свобода респ. в арестите такива условия, които да не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица и
унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в
докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
От представената и приета като доказателство по делото
докладна записка изх.№ ИЗ-5690/ 27.06.2022г. /л.30-31 по делото/ се установява,
че по време на престоя си в ЗОЗТ „Черна гора“ през периода от 24.01.2018г. до 01.09.2019г. ищецът е бил
настанен първоначално в килия № 5 с площ от 12 кв.м., като в килията са
пребивавали общо 5 лишени от свобода. Несъмнено площта на посочените спални
помещения не е съответствала, както на установения с пилотното решение на ЕСПЧ
по делото „Нешков и други срещу България“ стандарт, така и на нормативно
установеното изискване – чл.43, ал.4 ЗИНЗС /в сила от 01.01.2019г/ за минимална
жилищна площ от 4 кв.м. за всеки лишен от свобода. Всъщност това обстоятелство
не се оспорва от ответника, съобразно направеното изявление от пълномощника му
съдебно заседание /л.154 гръб/. Не се оспорва и обстоятелството, че в спалните
помещения, в които ищецът е бил настаняван от 24.01.2018г. до 01.09.2019г.,
когато е приключил основния ремонт в ЗОЗТ „Черна гора“, не е имало санитарен
възел и мивка с течаща вода. Достъпът до общото за всички лишени от свобода
лица санитарно помещение с тоалетни и мивки, е бил неограничен от 06.00ч. до
20.00ч., а в останалата част от денонощието достъпът е ставал след отправено
пред надзорно-охранителния състав искане.
С
оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в
исковата молба неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия, при които
е бил поставен ищецът при пребиваването му в ЗОЗТ „Стара Загора“ за времето от
24.01.2018г. до 01.09.2019г. от гл.т. на липсата на минимално изискуемата се
свободна жилищна площ и постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.
Опровергани обаче от събраните по делото доказателства са
останалите твърдения на ищеца за липса на осигурени в ЗОЗТ „Черна гора“ условия
за раздвижване, липсата на естествена светлина и възможност за проветрение на
спалното помещение; за лоша храна, приготвяна от непрофесионални готвачи.
Ежедневно лишените от свобода са имали възможност за един час престой на
открито, по време на който е можело да се „раздвижат“. Освен това работещите
лишени от свобода, какъвто е бил и ищецът, видно от представеното по делото
сведение за отработени дни /л.152/, несъмнено не е бил лишен от физическа
активност /в какъвто смисъл са и показанията на св.К. – „…той работеше и е имал
доста добро раздвижване, тъй като по цял ден бяхме с лопатата навън и
работехме“/. Регулярно на ЗОЗТ Черна
гора са предоставяни хигиенни и дезинфекционни препарати и материали за
почистване на спалните и общите помещения, като почистването им се е извършвало
и е било задължение на самите лишени от свобода. Периодично са извършвани и
дейности по ДДД обработка срещу насекоми, гризачи и други вредители /потвърдено
и от изявленията на свидетеля/. Оборва
се и твърдението за липса на естествено проветрение на помещението и естествена
светлина, тъй като се удостоверява, че спални помещения № 5 и № 3 в ЗОЗТ са
били снабдени с двукрилни отваряеми прозорци. От представените писмени
доказателства безспорно се установява и че за периода на исковата претенция,
полагаемата се храна на лишените от свобода в ЗОЗТ „Черна гора” е била
съответна на утвърдените от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите
норми за дневни дажби от гл. т на вид, състав, енергийна стойност и
калоричност на хранителните продукти, включени в дневните менюта. Видно от
съдържанието на утвърдените от Началника на Затвора – Стара Загора седмични
менюта, осигуряваната и предоставяна на лишените от свобода през исковия период
храна е разнообразна, като в състава и са включени всички хранителни продукти
съгласно утвърдената от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на
дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода –
възрастен. Противно на твърдяното от М.И. храната се е приготвяла от готвач,
назначен по трудово правоотношение, като в производството по делото ищецът не
ангажира каквито и да е било доказателства, които да опровергаят съдържанието
на представените седмично изготвяни дневни менюта, съотв. такива в подкрепа на
твърдението си, че даваната на лишените от свобода храна е „лоша“.
При тези фактически установявания съдът намира, че с оглед
на някои от условията, при които М.И. е изтърпявал наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Стара
Загора“ през периода от 24.01.2018г до 09.09.2019г, е налице допуснато от
страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени елементарни битови и
хигиенни стандарти - на минимална обитаема площ и на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода за времето след 20.00ч. до 06.00ч, са
обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед продължителността
им /19 месеца/, несъмнено водят до
потискане, унижаване и неблагоприятно
засягане на личността. Следователно налице е допуснато от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Макар нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е обусловено
независещи от ответника негативни фактори, каквито са предоставеният сграден
фонд, могат да доведат до отпадане на
отговорността по ЗИНЗС, защото тя е обективна.
Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ неминуемо е свързано с
ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до
необосновано нарушаване на основни субективни права на И.. Действително по
делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо
или психическо заболяване/ на ищеца, което би могло да бъде разглеждано като
последица от условията, при които е бил поставен. Но тези условия за продължителен период – 19
месеца, предвид кумулативния им ефект, несъмнено са причинили на М.И.
неудобства, които надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наказанието
като са довели до понесени от него трудности, негативни емоционални
преживявания и страдания, които следва да бъдат квалифицирани като претърпени
неимуществени вреди. Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са
налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди следва
да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не са
ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото
здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от
обичайните за всяко лице, което е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“
при тези условия. Предвид посочените по-горе обстоятелства и факта, че М.Д.И.
в един доста продължителен период /19 месеца/ е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство, с оглед характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания /при съобразяване на обстоятелството, че
единият от установените неблагоприятни аспекти - лишаване от постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, не е за цялата част от денонощието, а само за
времето от 20.00ч до 06.00ч./, съдът приема, че исковата претенция следва да
бъде уважена до размер 3 800лв, който е съобразен и с жизнения стандарт в
страната.
В
останалата част исковата претенция се явява неоснователна, поради следното:
Относно
искането за обезвреда за времето от 11.01.2018г. до 23.01.2018г.:
Установи
се по делото, че през тази част от исковия период ищецът не е пребивавал в
Затвора гр.Стара Загора или негови поделения /в т.ч. ЗОЗТ „Черна гора“/, тъй
като от 24.01.2018г. /а не от 11.01.2018г., както се сочи в исковата молба и
уточнението към нея/ М.Д.И. е бил настанен в ЗОЗТ “Черна гора“ след
преместването му от ЗОЗТ „Атлант“ към Затвора гр.Ловеч /справка за премествания
и промени на режима и категорията –
л.151 по делото/. Сочените в исковата молба като увреждащи обстоятелства обаче
се свързват единствено с лошите битови условия в Затвора Стара Загора и ЗОЗТ
„Черна гора“. Ето защо и доколкото липсват конкретни оплаквания за наличие на
вредоносни обстоятелства, които имат признаците на нарушение на чл.3 ал.2 вр. с
ал.1 от ЗИНЗС, по време на престоя на ищеца в ЗОЗТ „Атлант“ гр.Троян към
Затвора гр.Ловеч, исковата претенция за времето от 11.01.2018г. до
23.01.2018г., като недоказана, следва да бъде отхвърлена.
За
останалата част от исковия период – от 02.09.2019г. до 12.05.2022г., през което
време ищецът е пребивавал в ЗОЗТ „Стара Загора /02.09.2019г. до 18.09.2019г. и
след това от 07.10.2020г. до 12.05.2022г./, в ЗООТ „Стара Загора“ /от
19.09.2019г. до 06.04.2020г./, в ЗООТ „Верея“ /от 07.04.2020г. до 24.06.2020г/,
в Корпуса на Затвора /от 25.06.2020г. до 06.10.2020г./, съдът намира, че
условията, при които М.И. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от
свобода“ не могат да бъдат определени като такива, нарушаващи забраната по
чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Служебно известно на настоящия съдебен
състав е обстоятелството, че през 2016г. е приключил основния ремонт на корпуса на Затвора Стара
Загора, на 01.09.2019г. е приключил ремонта на ЗОЗТ „Черна гора“, а ЗООТ
„Верея“ е открито през месец април 2019г., в резултат на което материалната
база на тези пенитециарни заведения е приведена в съответствие с европейските
стандарти за третиране. Тези обстоятелства са удостоверени и в Доклада на
националния превантивен механизъм за извършена проверка в периода 13.07 –
17.07.2020г. в Затвора гр.Стара Загора и затворническите общежития към него, в
който изрично е отразено, че се спазват изискванията за 4 кв.м. жилищна площ и
помещенията отговарят на Европейските изисквания. /Докладът е общодостъпен на
официалната интернет страница на Омбудсмана на Република България/. Периодите
на пребиваване на ищеца във всяко от
тези места са след приключване на ремонтите. Анализът на събраните по делото
писмени доказателства обуславя извод, че в периода от 02.09.2019г. до
12.05.2022г. условията, при които е
пребивавал ищецът, не сочат необосновано накърняване на негови основни
субективни права и в този смисъл не представляват нарушение на забраната по
чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи и чл.3, ал.1 от ЗИНЗС. Жилищната площ на спалните помещения, в които е
пребивавал М.И., спрямо броя на настаняваните в тях лишени от свобода лица, не
сочи на тежка пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено
пространство по см. на чл.43, ал.4 ЗИНЗС, които да обусловят сами по себе си,
независимо от други фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Помещенията
са отговаряли и на изискванията на чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС и чл.20, ал.2 и ал.3
от ППЗИНЗС относно количество дневна светлина, степен на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъп до санитарни възли и течаща вода,
както и наличие на мебели от основна необходимост /маси, столове, закачалки,
шкафове/ и баня със съответстващото й оборудване. Не се констатира нарушено
изискването за престой на открито. Ангажирани са неоспорени писмени
доказателства за редовна дезинсекция и за предоставяне на храна с добро
качество и достатъчен калориен състав. В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за битови стандарти под елементарно осигуреното ниво от
администрацията, което не е направено по делото.
Опровергава
се от писмените доказателства поделото и оплакването на ищеца за неосигуряване на своевременно и
адекватно лечение във връзка с диагностицирана на 22.12.2020г. двустранна
пневмония.
Медицинското
обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС,
глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра
на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г.
за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото
и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е
предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните
заведения, които са част от националната система за здравеопазване и
медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите
медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. Нормативно установеното задължение на администрацията на местата за
лишаване от свобода за създаването на условия за опазване на физическото
и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им
наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/, се свързва от една
страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на
евентуалните заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на
своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания.
Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване
от свобода медицинска помощ от гл.т на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от
Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и
качество /чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от
затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност,
а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните
органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване
/арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/.
При анализа на събраните по делото
доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на
затворническата администрация във връзка с осигуряването на своевременно
диагностициране и лечение на заболяването на ищеца – двустранна пневмония. На
22.12.2020г. са били извършени необходимите консултативни прегледи и
изследвания, в т.ч. рентгенография и измерване на кислородна сатурация, с оглед
заявените от л.св. данни за обща отпадналост и болки в гръдния кош при дишане.
Създадена е била нужната организация за адекватно лечение на заболяването, като
ищецът е бил преведен в стационара на Затвора Стара Загора, където е лекуван
медикаментозно и е осъществяван контрол на приложеното лечение чрез извършена
на 29.12.2020г. повторна рентгенография на бял дроб, данните от която
установяват добър отговор на лечението. Твърдението на ищеца, че влошаването на
здравословното му състояние датира повече от месец преди да се предприемат
мерки за лечението му, не се установява от данните по делото. Въпреки
предоставената възможност, М.И. не ангажира каквито и да е било надлежни
доказателства в подкрепа на оплакванията си, опровергаващи представената по
делото информация по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС. Ето защо съдът намира за абсолютно
недоказано и неоснователно твърдението на ищеца за неоказване на своевременна и
достатъчна медицинска помощ във връзка с диагностицираната на 22.12.2020г.
двустранна пневмония. Единствено субективното усещане за неудовлетвореност от
проведеното лечение не е от категорията обстоятелства, които да доведат до
ангажиране отговорността на държавата в хипотезата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
С
оглед на изложеното съдът приема, че в случая условията, при които М.Д.И. е изтърпявал
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в периода от 02.09.2019г. до
12.05.2022г. не са били в противоречие със законово установените норми, като
ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на
наказанието и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в
местата за лишаване от свобода. Съответно негативните преживявания, физически и
емоционален дискомфорт на М.И. не могат да бъдат определени като такива,
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изтърпяваното наказание „лишаване от
свобода“ и до унижаване на човешкото му достойнство, при допуснато от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. Не са налице кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,
поради което предявената от М.И. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” искова претенция в тази й част се явява недоказана по основание и
следва да бъде отхвърлена.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21, ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН ********** сумата от 3800.00 /три хиляди и осемстотин/
лв., представляваща обезщетение за претърпени от М.И. неимуществени вреди при
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ “Черна
гора“ към Затвора – Стара Загора,
вследствие на неосигуряване на минимално необходимите битови и
санитарно-хигиенни условия от гл.т на минимална жилищна площ и постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода, за периода от 24.01.2018г. до 01.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ иска
на М.Д.И., ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр. София в останалата му част до 45 000 лв и за периода от 02.09.2019г.
до 12.05.2022г., като неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
тричленен състав на Административен съд Стара Загора.
СЪДИЯ: