№ 143
гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500869 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 30/24.04.2021 г., постановено по гр.д. № 191/2019 г.
по описа на РС-Пирдоп, В.Д. И. е осъдена да заплати на Б. ЕМ. Й.
сумата от 9000 лева с ДДС, на осн. чл. 79 от ЗЗД, представляваща
частично незаплатена сума по фактура № 141 от 20.08.2014 г., ведно
със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 27.03.2019 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 25 000, 00 лева, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
представляваща сума получена от ответницата В.Д. И. без правно
основание, евентуално на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за вреди, нанесени вследствие на
непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно изтегляне на
пари от банкова сметка, евентуално на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД,
представляваща неотчетена от довереника сума, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
27.03.2019 г. до окончателното плащане. В.Д. И. е осъдена да заплати
на Б. ЕМ. Й. сумата от 4952, 00 лева – разноски.
С решение № 359а/07.10.2021 г., постановено по гр.д. № 191/2019
г. по описа на РС-Пирдоп е допусната, на основание чл. 247 от ГПК,
1
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 30/24.04.2021
г. като диспозитива е променен по следния начин: „ОСЪЖДА В.Д. И.
да заплати на Б. ЕМ. Й. сумата от 9000 лева с ДДС, на осн. чл. 79 от
ЗЗД, представляваща частично незаплатена сума по фактура № 141 от
20.08.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 27.03.2019 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 25 000, 00 лева, на осн. чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, представляваща сума получена от ответницата В.Д. И. без
правно основание, представляваща обезщетение за вреди, нанесени
вследствие на непозволено увреждане, изразяващо се в неправомерно
изтегляне на пари от банкова сметка, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 27.03.2019 г.
до окончателното плащане“.
Срещу постановените решения са депозирани въззивни жалби от
В.Д. И., чрез адв. В.Х.. Жалбоподателката релевира оплаквания за
недопустимост на обжалваното решение, а по същество за
неправилност и незаконосъобразност. Излага, че по отношение на
втория предявен иск за сумата от 36 550 лева, представляваща
изтеглени от ответницата седем отделни суми на различни дати, съдът
го е уважил едновременно на всичките заявени основания – по чл. 55,
ал. 1, предл. 1, евентуално по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, като обезщетение от
непозволено увреждане, евентуално по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като така
постановеното решение е недопустимо. Излага, че този пропуск не
може да бъде поправен и с постановеното решение за поправка на
ОФГ, тъй като се касае да пропуск в интелектуалната дейност на съда
и по този начин е нарушена забраната по чл. 246 ГПК. Поради пълна
липса на мотиви по предявените искове прави възражение за
нищожност на решението. Излага съображения и за
незаконосъобразност и неправилност по отношение на уважения иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 86 от ЗЗД, тъй като е
игнорирано възражението на ответника за недължимост, предвид
факта на съвместно съжителства на страните на семейни начала,
признат от ищеца. Не било доказано, че процесната фактура е
осчетоводена в счетоводството на ищеца, нито пък били представени
протоколи за извършена работа, поради което сумата е недължима. По
същество моли решението да бъде прогласено за нищожно,
респективно обезсилено като недопустимо, съотв. отменено изцяло
като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба Б. ЕМ. Й., чрез
адв. Ч.П. изразява становище за неоснователност на въззивните
2
жалби. Излага, че съдът правилно е допуснал поправка на ОФГ и
присъдената сума от 25 000 лева е само на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД излага, че
осчетоводяването на фактурата при кредитора няма отношение към
задължението за плащане по нея. Излага, че ответницата изрично
признала, че дължи сумата от 9000 лева, с оглед извършеното
частично плащане на 18 000 лева. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивните жалби са подадени срещу подлежащи на въззивно
обжалване актове, от процесуално легитимирано лице- ответника по
исковете В.Д. И., в законоустановения срок, поради което същите се
явяват допустими.
Разгледани по същество са частично основателни.
РС – гр. Пирдоп е сезиран с искова молба от Б. ЕМ. Й. срещу
В.Д. И., с която са предявени обективно съединени искове както
следва: 1/ иск с правно основание чл. 79 ЗЗД са сумата от 9000 лева,
представляваща частично незаплатена сума по фактура № 141 от
20.08.2014 г.; 2/ главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 000 лева,
представлява сума получена без правно основание; 3:/ иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност,
за сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за вреди в
резултат на непозволено увреждане, поради неправомерно изтегляне
на пари от банкова сметка на ищеца; 4/ иск с правно основание чл.
284, ал. 2 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, за сумата от
25 000 лева, като неотчетена от довереника, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
В депозирания отговор от ответника, исковата молба се оспорва.
От фактическа страна се установява следното:
Пред първоинстанционния съд е прието заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, според което процесната фактура № 141 от
20.08.2014 г. е издадена от земеделски производител Б.Й. /доставчик/,
а получател е земеделски производител В. И.. Основанието за
издаването на фактурата е жътва на пшеница за 2014 година 550
3
декара по 20,00 лева =11 000 лева, оран 350 декара по 20, 00 лева=
7000,00 лева и дисковане 300 декара по 15, 00 лева= 4500, 00 лева.
Данъчната основа е в размер на 22500 лева и ДДС в размер на 4500
лева или обща сума за плащане в размер на 27 000 лева. С преводно
нареждане от 11.09.2014 г. В. И. е извършила плащане по фактурата в
размер на 18 000 лева. Неплатеното задължение по фактурата е в
размер на 9000 лева. Приходите и разходите по сметка 5021
/разплащателна сметка в левове/ за период 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г. на земеделски производител Б.Й. са осчетоводявани редовно и
аналитично. В съдебно заседание проведено на 04.02.2020 г., вещото
лице М. Л. заявява, че не може да даде отговор дали процесната
фактура е осчетоводена при ищеца като посочва, че е осчетоводена
при ответника.
Останалите събрани доказателства въззивният съд не обсъжда, с
оглед правните изводи, които ще изложи.
Съдът от правна страна намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
Не се спори между страните, че на 20.08.2014 г. от Земеделски
производител Б.Й. е издадена фактура, с получател Земеделски
производител В. И. на обща стойност 27 000 лева. Фактурата е
получена от В. И. на 20.08.2014 г., удостоверено с подписването й. Не
се спори, че с преводно нареждане от 11.09.2014 г. В. И. е извършила
плащане по фактурата в размер на 18 000 лева. Спори се дали
остатъкът в размер на 9000 лева е дължим от ответницата.
Представената по делото фактура, като счетоводен документ
отразява вида на услугите, съответно каква е стойността, която следва
получателят на услугата да заплати. С поредица свои решения
постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 166/26.10.2010 г.
по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по
т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д.
№ 546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г.
по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.
Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на
ответника-купувач, включването и в дневника за продажбите по ДДС
и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на
задължението и доказват неговото съществуване (решение № 42 от
4
19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.). Фактурата е
първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира
доставка на стока или услуга към получателя й. Дори фактурите да не
съдържат всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в
т. ч. и подпис на купувача, или да са оспорени в процеса, съдът е
длъжен да прецени доказателственото им значение за удостоверените
в тях факти заедно с всички останали доказателства по делото.
Видно от приетата експертиза, по фактурата е платена сума от
18 000 лева и неплатена сума от 9000, 00 лева. Фактурата е
осчетоводена в счетоводството на ответника, което представлява
признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Приходите и разходите по сметка 5021 /разплащателна сметка в
левове/ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. на земеделски
производител Б.Й. са осчетоводявани редовно и аналитично.
Неоснователно е възражението за недължимост, предвид факта на
съвместно съжителства на страните на семейни начала, признат от
ищеца, тъй като в случая се касае за облигационни отношения между
страните, произтичащи от качеството им на регистрирани земеделски
производители. С оглед тези факти, въззивният съд достига до извод,
че претенцията с правно основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 9000 лева е
основателна. Решението на РС-Пирдоп като правилно следва да се
потвърди в тази част.
Възраженията за нищожност на съдебния акт са неоснователни.
Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не
дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради
липса на надлежно волеизявление. Решението на РС-Пирдоп е
постановено от съд в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е
подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се
изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба,
без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на
същата. Постановеното решение по иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и предявените при условията на евентуалност искове
по чл. 45 ЗЗД и чл. 284, ал. 2 ЗЗД обаче е недопустимо.
При заявени с една искова молба при условията на
кумулативност няколко иска, съдът с оглед на предявените основания
на претенциите следва да ги разгледа всичките в поредност, съответна
на естеството на правоотношението - определение № 494/05.08.2011г.
по ч.гр.д.№ 267/11г. на ІV гр.о. Исковете могат да се разгледат като
алтернативни – ако ищецът заяви, че му е безразлично на кое
5
основание ще бъде уважен искът /определение № 586/14.10.2010г. по
ч.гр.д.№ 476/10г. на ІV гр.о./, или като евентуални – ако не се уважи
искът на едно от въведените основания, посочен като главен, то искът
да се уважи на друго от заявените основания. С уважаването на
главния иск, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на
други въведени в процеса основания и следва да ги остави без
разглеждане. При отхвърляне на главния иск съдът пристъпва към
разглеждане на евентуалния иск и дължи произнасяне по него. В
случай, че заявения евентуален иск бъде отхвърлен и са предявени
повече от един евентуални искове се пристъпва към разглеждане на
следващия по поредност.
В случая РС- Пирдоп е уважил предявения иск за осъждане на
ответника да заплати сума от 25 000 лева, едновременно на всичките
заявени основания – по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално по чл.
45, ал. 1 ЗЗД, като обезщетение от непозволено увреждане, евентуално
по чл. 284, ал. 2 ЗЗД и по този начин е постановил недопустимо
решение, при липса на условия материалноправният спор да бъде
разгледан по същество едновременно на всички основания. С решение
№ 359а/07.10.2021 г. е премахнато основанието по чл. 284, ал. 2 ЗЗД,
но това не представлява поправка на очевидна фактическа грешка, тъй
като няма несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване в текста на диспозитива. Тези недостатъци не
могат да бъдат отстранени от въззивната инстанция.
Ето защо, решението следва да се обезсили и при съблюдаване на
задължителните разяснения в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на
ВКС след обезсилване на решението на районния съд делото трябва да
се върне за ново разглеждане на предявените искове от друг състав на
първоинстанционния съд. Отговорността за разноските, направени от
страните в производството по делото по отношение на обезсилената
част от решението, включително пред настоящата инстанция, следва
да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото.
С оглед отхвърляне на въззивната жалба по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, жалбоподателят ще дължи разноски на
въззиваемата страна в размер на 470, 00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/24.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 191/2019 г. по описа на РС-Пирдоп, поправено с решение №
6
359а/07.10.2021 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК, в частта, в
която В.Д. И. е осъдена да заплати на Б. ЕМ. Й. сумата от 9000 лева с
ДДС, на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, представляваща частично
незаплатена сума по фактура № 141 от 20.08.2014 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 27.03.2019 г. до окончателното плащане.
ОБЕЗСИЛВА решение № 30/24.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 191/2019 г. по описа на РС-Пирдоп и решение № 359а/07.10.2021 г.
в частта, в която В.Д. И. е осъдена да заплати на Б. ЕМ. Й. сумата от
25 000, 00 лева, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща
сума получена от ответницата В.Д. И. без правно основание,
евентуално на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, представляваща
обезщетение за вреди, нанесени вследствие на непозволено
увреждане, изразяващо се в неправомерно изтегляне на пари от
банкова сметка, евентуално на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД,
представляваща неотчетена от довереника сума, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
27.03.2019 г. до окончателното плащане.
ВРЪЩА делото на РС – гр. Пирдоп за ново разглеждане от друг
състав на съда съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА В.Д. И. с ЕГН: ********** от с. М., област С., ул.
„Крайречна“ № 6 да заплати на Б. ЕМ. Й. с ЕГН: ********** от с. М.,
област С., ул. „В.Л.“ № 19 сумата от 470, 00 лв. /четиристотин и
седемдесет/ лева, представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в частта, в
която е потвърдено решението на РС-Пирдоп, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8