Р Е Ш Е Н И Е
№…………/12.11.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на дванадесети октомври
две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на секретаря Е.П.,
като разгледа докладваното от съдията т.дело
№1207/2015г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ВОС е образувано след прекратяване на делото от ВРС с определение
№7167/11.06.2015г., постановено по гр.дело №7219/2014г.
поради родова неподсъдност на спора на районен съд, на основание чл.118, ал.2 ГПК. С определение от 15.07.2015г. по т.дело №1124/2015г. ВОС е прекратил производството и
повдигнал препирня за подсъдност на спора между ВРС и ВОС, пред ВнАС, който с определение №493/23.07.2015г. по ч.т.дело №486/2015г. е определил за родово компетентен да
разгледа спора Варненски окръжен съд. След връщане на делото от ВнАС, същото е образувано под т.дело
№1207/2015г.
Производството по делото е
образувано по предявени от Е.П.С., ЕГН **********,***,
чрез адв.Пл.И. съединени главен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, ЕИК *********, София и евентуален иск с правно основание чл.73, ал.1 ЗННД, вр. с чл.45 ЗЗД срещу нотариус Ю.К. – К.,*** действие ВРС, рег.№434 в Нотариална камара, да бъде осъден ответникът по
главните искове, а в случай на отхвърлянето им ответникът по евентуалните
искове, да заплати на ищцата суми, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди: 1. сумата от 1 250лв., частичен иск от сумата от 12
967лв разходи за издръжка и гледане на О.М.И. в периода 13.04.2009г. до
13.10.2012г. за храна, лекарства, електричество, водоснабдяване и канализация,
вложен личен труд и грижи в поддръжка на домакинството; 2. сумата от 1 250лв, частичен иск от сумата от 14 930лв. вложени средства за
ремонт на апартамента, както следва: ОСБ – 22мм 1во кач.
1 куб. – 620лв; анкери 50бр. – 45.24лв; винтове за
дърво 1000бр. – 36лв, планки 166бр. – 245лв, изобетонни
блокчета 150/200/600 – 7.92 куб – 1568лв, транспорт 108лв, лепило булмикс 20 торби – 120лв; цимент сив 25кг х 19бр. – 112лв;
пясък жълт 2 тона – 44лв; профил ud 28/28/30 – 66лв;
профил cd 60/27 – 145лв, гипсо
картон
С определение
от открито съдебно заседание на 30.03.2015г., по молба на ищеца, е допуснато
изменение в размера на предявените искове чрез увеличаването им в следните части:
в размера на частичния иск за сумата от 1 250лв. от сумата 14 230лв. – вложени
средства за ремонт, чрез увеличаването му до сумата от 12 870лв., частичен иск от сумата 14 930лв., както и в размера на
предявения частичен иск за сумата от 1 250лв., представляваща стойността на
имота, предмет на прехвърлителната сделка, чрез увеличението му до сумата от 13250лв., частичен иск от общата сума
от 99 467.67 лева.
С исковата
молба и уточняващите молби ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№2617/2012г. Варненският окръжен съд е прогласил
нищожността на сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективирана в НА №38 от
13.04.2009г., том II, рег.
№775, н.д. №34/2009г., по силата на която О.М.И.
прехвърля на Е.П.С. собствеността върху Апартамент №5, находящ се в гр. Варна,
ул. Ивайло №1, ет.3 срещу поето задължение от И.Ж.К. – майка на ищцата, да
поеме издръжката и гледането на прехвърлителката до
края на живота й. Сделката е прогласена за нищожна поради неспазване на
предписаната от закона форма и липса на съгласие на О.М.И.. Постановена е и
отмяна на нотариалния акт, обективиращ сделката. В
резултат на това, ищцата претърпяла посочените вреди. Сочи се, че съгласно
чл.583, ал.2 ГПК е следвало нотариусът да назначи тълковник
на О.М.И., която е глухоняма, от списъка на лицата, посочени в регистъра на тълковниците в „Съюз на глухите в България”, което
изискване е било нарушено от нотариуса, който не е спазил задълженията си по
закон. Излага, че имуществената отговорност на нотариуса се свежда до
материалния интерес в размер от 135 201.50лв. Поддържа се, че нотариус Ю.К.
има застраховка, действаща в периода 23.05.2008г. – 22.05.2009г. към ответното
застрахователно дружество, срещу което насочва главните си искове. Моли за
уважаване на предявените искове срещу застрахователя, а в условията на
евентуалност срещу нотариуса извършил сделката.
В съдебно
заседание исковете се поддържат от ищеца чрез адв.Т..
Претендирани са и разноските за производството
съгласно чл.78 ГПК. При образуваното пред ВОС т.дело
№1207/2015г. пълномощникът на ищеца адв.Т. поддържа
предявените искове като желае да се ползва от всички доказателства, събрани
пред ВРС по гр.дело №7219/2014г. на 20 състав,
потвърждава всички процесуални действия пред съда като желае приобщаване на
делото на ВРС по настоящото. Поддържа се и депозираната писмена защита.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника по главните искове ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс
Груп”, в който се оспорват исковете по основание
и размер. Не се оспорва наличието на сключена застрахователна полица
№3420080800R01262 по застраховка „Професионална отговорност на нотариуса” с Ю.К.
- К.. Възразява, че липсва доказано настъпило застрахователно събитие, покрито
по условията на застрахователната полица с твърдение, че не е налице виновно
неизпълнение професионалните задължения на нотариуса. Сочи се, че не е налице
влязъл в сила акт на компетентен орган, установяващ виновното поведение на
нотариуса. Оспорват се претърпените посочени в исковата молба вреди в претендираните размери. Поддържа се, че вредите са
претърпени от действия на лица, различни от нотариуса, както и че
неправомерното действие на купувача да доведе лично тълковник
е довело до крайния резултат. Възразява се, че е налице изрично изключен риск
по условията на застрахователната полица видно от раздел III
„Изключени рискове”, т.1. Навежда се възражение, че застрахованият нотариус не
е изпълнил задълженията си, произтичащи от застрахователния договор, тъй като
не е подал уведомление за настъпване на застрахователно събитие, поради което
се счита, че застрахователят може да откаже всякакво поемане на отговорност по
полицата. В рамките на срока по чл.131 ГПК ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” е
депозирало и допълнение към отговора на исковата молба, в което прави
възражение за недопустимост на предявените искове поради изтекла погасителна давност. В тази връзка се
сочи, че застрахователното събитие е настъпило на 13.04.2009г., поради което
към датата на депозиране на исковата молба на 14.04.2014г. е изтекла
тригодишната погасителна давност по чл.197 КЗ.
В съдебно
заседание пълномощникът на страната адв.Б.Д. оспорва
предявените искове. Не прави искане за преповтаряне на извършените по делото
процесуални действия и желае да се ползва от събраните пред ВРС. Претендират се
сторените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба и от ответника по евентуалните искове нотариус Ю. К. -К. *** действие ВРС, рег.
№434 в Нотариална камара, в който се оспорват предявените искове като
неоснователни поради липса на предпоставките за ангажиране професионалната
отговорност на нотариуса. Поддържа се, че в нотариалното производство
разпоредбите на ГПК относно тълковника са спазени
стриктно. ГПК не изисква документ за правоспособност на тълковника,
а практическа способност да се разбира с глухонемия, което изискване е било
спазено. Сочи, че и глухонямото лице лично е било способно адекватно да се
ориентира в обстановката и да формира воля, както че тя повече от три години е
приемала изпълнение без възражения. Навеждат се възражения, че Е.С. не е
полагала грижи и не е давала издръжка в натура и пари на О.И., в евентуалност
тяхната парична равностойност не е в претендирания размер. Извършените
строително – монтажни работи са извършени без строителни книжа и без съгласието
на О.И., поради което не увеличават стойността на жилището. По иска за
заплатени разноски по гр.д.№2617/2012г. се възразява
за зле воден процес. С оглед алеаторния характер на
договора за издръжка и гледане, не е известно колко време ще бъдат полагани
грижите и ще бъде давана издръжка, поради което не може да се твърди, че с
разваляне на договора ищцата е пропуснала ползи в размер стойността на имота.
Моли за отхвърляне на исковете по тези съображения и присъждане на сторените по
делото разноски. Пред ВОС по т.дело №1207/2015г.
ответникът К. поддържа становището си. Моли за приобщаване на гр.дело №7219/2014г. на ВРС с оглед използване на събраните
доказателства. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, въз
основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в
тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съобразно
характера на предявените искове ищецът следва да проведе доказване на следните
предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка “Професионална отговорност на нотариуса” между прекия причинител на
вредата и застрахователя - ответник към момента на увреждането, както и настъпването
на застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск,
респективно осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.73 ЗННД, вр. чл.45 ЗЗД, а именно реализиране на противоправно деяние
от евентуалния ответник /виновно неизпълнение задълженията на нотариуса/, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени
вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.
В тежест на ответниците
е да докажат изпълнение на задължението за репариране
на претърпените вреди, или направените правоизключващи
и правопогасяващи възражения.
Въз основа на въведените твърдения и възражения, съдът намира за
безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл.146,
ал. 1, т.3 и 4 ГПК, че към момента на сключване на процесния
договор, предмет на НА №38, том I, рег. №775, дело №34 / 2009г. от 13.04.2009г. на нотариус
Ю.К. – К. с район на действие ВРС, рег. №434 в
Нотариална камара, между нотариуса и ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” е било
налице застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална отговорност
на нотариуса”, по полица №3420080800R01262. Приложени са застрахователна полица
и добавък, съставляващ неразделна част от полицата.
Няма спор също,
че лицата О.И., Е.С., И.К. и А. Д. лично са се явили пред нотариус К. – К.
както и че именно тези лица са подписали НА №38, том първи, рег.№775,
дело №34 от 2009г. С НА №38, том първи, рег.№775,
дело №34 от 13.04.2009г., пред нотариус К., рег.№434
в НК са се явили О.И. – глухоняма, като прехвърлител, Е.С. като приемател, И.К.
като длъжник по изпълнението и А. Д. в качеството и на тълковник,
назначена по чл.583, ал.2 от ГПК, със снети подробно лични данни на лицата и
след проверкат на самоличността им. В нотариалният
акт изрично е удостоверено в т.5, че но тълковника и
напомнена отговорността по закон, обещал е да потвърди истинността на това,
което е възприел след разговор с прехвърлителката;
провел е такъв разговор като и е обяснил значението и съдържанието на сделката.
Прехвърлителката е заявила чрез тълковника,
че разбира съдържанието на договора и е съгласна с прехвърляне на недвижимия
имот при посочените в акта условия. Налице е обективирано
изявление на нотариуса, че се е убедил лично в взаимодействието между тълковника и прехвърлителката по
повод на сделката – че същите се разбират като съдържанието на акта е предадено
и възприето от О.И., че последната е изразила съгласие със сделката при
посочените в т.1 от акта условия. Положени са подписите и на четиримата
участници в нотариалното удостоверяване, вкл. на О.И. с изписване на трите и
имена и подпис.
Видно от
решение на ВОС, постановено по гр.дело №2617/2012г.,
ГО съдът е прогласил нищожността на правната сделка, обективирана
в НА №38/2009г. на нотариус Юл.К.К., рег.№434 в НК, по силата на която О.И. е прехвърлила на Е.С.
собствеността на апартамент №5, находящ се в гр.Варна,
ул.Ивайло №1, ет.3, срещу поето задължение от И.К.
/майка на приобретателката на имота/ да поеме
издръжката и гледането на прехвърлителката до края на
живота и, поради неспазване на предписаната от закона форма и липса на
съгласие, на основание чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД вр.чл.576 ГПК и чл.583, ал.2 ГПК.
По делото пред
ВРС са представени и приети Общите условия по застраховка „Професионална
отговорност на нотариуса”.
По делото е
приобщено нотариалното досие по изготвения за сделката НА №38/2009г. на
нотариус Ю.К., видно от което с разпореждане от 13.04.2009г. А. Д. е назначена
за тълковник на О.И. по процесната
сделка. Видно от това досие, по нот.акт
№73/20.12.2006г. на нотариус К.П., с който се легитимира прехвърлителката,
при тази сделка И.К. е била назначена като тълковник
на О.И.. Сделката касае същото жилище, предмет на прогласената за нищожна
сделка за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Пред ВРС са
събрани, ценени от настоящия съд като обективни и неоспорени от страните,
гласни показания на св.В.С. /относно извършените
основни ремонтни дейности в апартамента, предмет на сделката/ от Е. и съпругът
и; св.М.Т. – от която също се установява, че прехвърлителката е продължила да живее в жилището заедно с Е.
и майка и И., която разбирала езика на глухонемите и
контактувала с нея. От тези показания се установява също извършването на
ремонтни работи по жилището от Е. и семейството и. Според свидетелката, майката
на Е. и О. се разбирали прекрасно като първата била поела изцяло гледането и
издръжката на О.. Е. осигурявала средствата за това. Според свидетелката
отношенията им приключили много изненадващо под въздействие на дъщерята на О..
Св. Л.М.
също познава семейството на ищцата, приятели са и се познават от деца. Според
него в жилището били вложени около 20 000 лева за ремонтни работи.
Семейството се грижило много добре за О. – ежедневни грижи, а така също и
извънредни състояния, свързани със здравето и. И двамата свидетели сочат на
добро познаване на семейството, начина им на живот, професиите им и изразяват
лични впечатления от ежедневието им. От показанията на св.В.П.,
служител в кантората на нотариуса, при извършване на сделката страните дошли
заедно като водили със себе си и тълковника А.. В деня на сделката на прехвърлителката
били зададени въпроси чрез тълковника за да се установи, че О.И. разбира тълковника. Според
тази свидетелка тълковника и О. при свободен разговор
установили, че имат общи познати от Тих труд. Според свидетелката О. давала
адекватни отговори на поставените въпроси от нотариуса. О. не искала да се знае
в нейните среди, че ще прехвърля жилището си и затова не искала тълковник от Тих труд, а водили друго лице. Според св.П. О. разбирала през цялото време съдържанието на
действията пред нотариуса, а отделно след всяко изречение от договора, бил
извършван превод от тълкувника.
Тези показания
се подкрепят и от показанията на св.И.К., която
признава, че познава жестомимичния език на
глухонемите. Същата познава О. от дълги години, били добри приятелки. Излага че
през 2006г. участвала в сделката за закупуване на същото жилище от О. като била
тълковник по същата. Според свидетеля О. избрала за тълковник А. Д. вместо предложено и от И. лице – Р.В.. О.
знаела, че прехвърля на Е. собствеността на апартамента, а освен това в
продължение на три години живяла със семейството и като не се противопоставила
на престираните и грижи. Според К., преди сделката О.
и А. се срещнали и установили контакт, разбрали че се разбират много добре като
свидетелката поела всички грижи за прехвърлителката –
лекарства, готвене, пазаруване, екскурзии и др.
От изслушаната
ССЕ на в.л.Ил.С. се установява, че приблизителният
годишен разход за лекарства на О.И. е в размер на 865 лева. На това лице като
глухонямо не се полагат други услуги освен целева помощ за ползване на жестомимични услуги до 10 часа годишно и до 8 лева на час.
За периода 13.04.2009г. до 13.10.2013г. средногодишните разходи за издръжка на
лицето О.И. и съответно на едно домакинство са както следва: за 2009г. – 2804
лева; за 2010г. – 3852 лева; за 2011г. – 4066 лева и до 13.10.2012г. – 3612
лева. В устните си обяснения вещото лице С. заявява, че е взело предвид и
конкретните нужди на О.И. заедно с данните от НСИ.
От СТЕ на в.л.П.М. се установяват разходите за основния ремонт на
жилището, предмет на сделката: общо за труд и материали в размер на 13 940
лева като са посочени изчерпателно извършените СМР. Част от същите касаят текущ
ремонт на жилището. След приспадане на амортизационни отчисления е посочена
стойност на СМР общо от 12 870.91 лева. Съгласно обследваните фактури за
закупувани строителни материали, които съответстват на извършените СМР,
стойността им възлиза с ДДС на 4 523.70 лева. Според същото заключение
пазарната стойност на апартамента към 13.04.2009г. е 137 130 лева, а към
13.10.2012г. 133 680 лева. Към датата на завеждане на исковата молба
2014г. жилището е с пазарна стойност от 135 690 лева. Към 17.03.2015г. –
135 730 лева. В устните си обяснения вещото лице е обяснило, че посочените
пазарни оценки са дадени без да се отчита запазеното ограничено вещно право на
ползване.
Съобразно СТЕ
на вл.К.Г. са посочени пазарните стойности на имота
към определени дати при отчитане на запазеното вещно право на ползване, както
следва: към 13.04.2009г. – 102 200 лева; към 13.10.2012г. – 114 900
лева; към 11.04.2014г. – 128 600 лева.
Въз основа на
горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
Предявени е
главен иск срещу застраховател с правно основание чл.226, ал.1 КЗ и евентуален
иск срещу прекия причинител с правно основание чл. 73 ЗННД вр.чл.45 ЗЗД, за
обезщетяване на имуществени вреди. Изрично ищецът е уточнил, че претендира
вреди от пропуснати ползи от виновното неизпълнение на задълженията на
нотариуса при удостоверяване на сделката по НА №38/2009г. Соченото нотариално
нарушение от нотариуса е довело до прогласяване нищожността на нотариалния акт,
в резултат на което е налице неосъществено увеличаване имуществото на ищцата.
Съобразно
нормата на чл.
223, ал. 1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Разпоредбата на чл.
226, ал. 1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е
отговорен по чл.
45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя
на делинквента. Аналогична е предвидената в чл.30 и
чл.73 от ЗННД застраховка на професионалния риск при нотариусите, т.е.
съобразно договора за застраховка "Професионална отговорност на
нотариуса" застрахователят се задължава да покрие в рамките на
определената в същия сума отговорността на застрахования нотариус за
причинените от него имуществени вреди на трети лица. Приложение към тази
отговорност намира съответно разпоредбата на чл.
226, ал.1 КЗ, с която е признато право на увреденото лице на пряк иск срещу
застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение за обезвреда.
В случая е
безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение между нотариуса и
застрахователното дружество за времето на сключване на сделката ат 13.04.2009г.
по нотариален акт №38/2009г. на нотариус К..
От друга страна,
следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.
45, ал.1 от ЗЗД - извършено от деликвента
противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка
вреди за ищеца.
Съгласно чл.73
от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от
виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не повече от удостоверения материален
интерес, който в случая е стойността
на имота, предмет на сделката. Държавата не отговаря за действията на
нотариуса. Нотариусът се застрахова за времето на своята професионална дейност
за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на
неговите задължения, както и на задълженията на помощник - нотариуса и
служителите в нотариалната кантора. /чл.30 ЗННД/ Минималният и максималният
размер на застрахователната сума се определят от Нотариалната камара. Съгласно
приложените Общи условия по професионална застраховка на нотариуса, застрахователно събитие е предявяването
на претенция или иск за обезщетение на имуществени вреди, представляващи покрит
риск по застрахователната полица както и предявени срещу застрахования
претенции за неизпълнение на професионалните му задължения. В следващ раздел
втори се уточняват покритите рискове – отговорността на застрахования за
имуществени вреди поради виновното
неизпълнение на професионалните му задължения като нотариус. Съществена
разлика от имуществената отговорност по застраховка Гражданска отговорност е
лимитиране отговорността на нотариуса до материалният интерес, удостоверен по
сделката, респ. поради функционалната обусловеност и на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1
ЗЗД обезщетение за вреди от непозволено увреждане се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Въведен е принципът
за пълно обезщетяване на понесените при непозволено увреждане реални вреди.
Ищецът претендира всички вреди, които са последица от сключването на сделката –
претърпяната вреда. Независимо от уточнението направено от ищеца, че претендира
пропуснати ползи поради нищожността на нотариалния акт, касае се за правна
квалификация на претендираното обезщетение, което е
прерогатив на съда. Претендираното обезщетение е осъразмерено с реалното намаляване имуществото на ищеца,
поради което не се касае за пропуснати ползи, а до претърпени вреди от
ищеца. Видно от приложеното решение по гр.дело №2617/2012г. на ВОС, е прегласена нищожността на
сделката, обективирана в НА №38/2009г. на нотариус Юл.К., поради което за ищеца е налице увреда, изразяваща се
в претърпяна вреда. Пропусната полза ще е налице, когато в резултат от
нищожността, кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове
от обекта чрез предоставянето му за възмездно
ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за
осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди
с обекта при изгодни условия. Претендираните от ищеца
разходи представляват намаляване на имуществото му в резултат и във връзка със
сделката, т.е. следва да бъдат квалифицирани като претърпени вреди.
В раздел II от глава 54 Нотариални удостоверявания са разписани изискванията към законосъобразното извършване
действията на нотариуса при удостоверяване на сделки. Именно в тази част се
намира и разпоредбата на чл.583 ГПК, която предвижда специални изисквания при
участие в нотариалното удостоверяване на лица с недъг – глухи, слепи, глухонеми
както и неграмотни лица.
Съгласно чл.583 ГПК когато участващото в сделката лице е грамотно, но нямо, глухо или глухонямо,
то трябва след прочитането на документа, да напише собственоръчно в него, че го
е прочел и е съгласен с него /със съдържанието му/. Когато лицата по ал. 1 на чл. 583 ГПК
/неми, глухи или глухонеми/ са неграмотни нотариусът е длъжен да им назначи тълковник, чрез който да се съобщи на глухото или глухонямо
лице съдържанието на документа и да се предаде одобрението на прочетеното от
нямото или глухонямо лице, като в тези случаи нотариусът трябва да се увери, че
тълковникът и тези лица взаимно се разбират и пр./. За това обстоятелство нотариусът е длъжен да направи
съответна бележка в акта, което е сторено в приложения нотариален акт. В
разпоредбата на чл.584 ГПК са предвидени изключения от качеството на тълковник, които не се твърдят в случая и не се установяват
спрямо лицето, участвало в това качество в нотариалното производство А. Д..
Изискването на Гражданския процесуален кодекс за лично явяване пред нотариуса
лицата или техните пълномощници, чиито изявления следва да бъдат удостоверени в
нотариалния акт и които съставляват част от съдържанието на нотариалния акт е с
повелителен характер. Нарушаването на това задължение с изрична разпоредба на
закона - чл. 576 ГПК има за последица
нищожност на нотариалното действие. Съдът намира, че за да се установи
основание за ангажиране деликтната отговорност на
нотариуса по смисъла на чл.45 ЗЗД следва да се установят конкретни нарушения на
изискванията на чл.25 от ЗННД и глава 54 от ГПК, които да водят на нищожност на
нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.576 ГПК. В случая, въпреки
твърденията за нарушение на чл.583, ал.2 ГПК, която се обхваща от цитираната
обща разпоредба на чл.576 ГПК, не се установява такова. Не се установяват и
други основания за нищожност на нотариалното действие.
В процесния нотариален акт са спазени всички изисквания на
ГПК относно участието в сделката на глухонямо лице – назначен е тълковник, за който не се твърди, че попада сред
изключенията в чл.584 ГПК, същия се е явил лично, снета е самоличността му,
предупреден е за отговорността по чл.585 ГПК, подписал е акта заедно със страните
по него. Не се твърди основание за приложение на ал.1 на чл.583 ГПК, поради
което съдът не е изследвал това обстоятелство. Изслушаните свидетели
установяват, че прехвърлителката е адекватно е
възприела смисъла и съдържанието на извършените действия пред нотариуса. Независимо
от това, в приложения нотариален акт, в т.5 от същия нотариусът е удостоверил
извършването на изискуемите нотариални действия – прочитането чрез тълковника на акта и одобряването му от прехвърлителя,
обстоятелството, че лично е възприел, че тълковника и
глухонямото лице се разбират. В тази си част нотариалния акт представлява
официален свидетелстващ документ и се
ползва с материална доказателствена сила като обвързва съда да приеме, че
посочените в т.5 от нотариалния акт факти са се осъществили от външна страна
така, както е посочил издателят на документа – чл.179 ГПК. Документът е издаден
от нотариуса в кръга на удостоверителната му компетентност и при спазване на
правилата за съответното производство по глава 54, раздел II
от ГПК – особени правила при нотариалните производства. Релевантните за спора
факти относно изявленията на участниците, вкл.тълковника,
на глухонямото лице /прочитането, обяснението и съгласието, подписването/ се
обхващат от законната доказателствена сила на официалния документ. За всички
тези факти е налице задължение на съда да ги приеме за установени без да
преценява тяхната достоверност, освен ако не се опровергават от други официални
документи. Законната доказателствена сила на акта може да се обори ако се
установи някое от основанията за нищожността му по смисъла на чл.576 ГПК или
при оборване на удостоверените в него констатации на нотариуса. В
доказателствена тежест на ищците е да установят по несъмнен начин, чрез главно
и пълно доказване, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал документа (нотариуса), не са се осъществили така, както се твърди
в него, т.е. че документът е неверен, тъй като удостовереното в него не
отговаря на действителното фактическо положение. Такова оспорване съдържанието
на документа като невярно /т.е. за опровергаване съответствието на заявеното от
външна страна с действителната воля на страните/ не е направено от ищеца,
въпреки указанията с проекта за доклад на спора. Този извод сочи, че не са налице основания за
ангажиране имуществената отговорност на нотариуса доколкото не се установява
противоправно негово действие при извършване на нотариалното
удостоверяване.
Постановеното
предходно решение на ВОС относно действителността на сделката, обективирана в НА, не може да бъде противопоставено на
настоящите ответници с оглед ограничените субективни предели на силата на
присъдено нещо съгласно чл.298 ГПК. Съдът е обвързан от постановеното решение
съгласно чл.297 от ГПК, но единствено относно прогласената нищожност на
сделката. Конкретните основания за това не са противопоставими
на застрахователя и нотариуса, които не са взели участие, не са били привлечени
в процеса. Със сила на присъдено нещо се ползува само диспозитивът на
решението, визиращ констатацията на съда относно спорното право. Мотивите към
решението не са част от него и не се ползуват със сила на присъдено нещо, а още
по-малко могат да бъдат противопоставени на ответниците по настоящия спор. Те
съдържат констатации относно доказателствените, правнорелевантните
факти и преюдициалните правоотношения, които не са
обхванати от спорния предмет. Когато се
разрешава правен спор и по преюдициалното
правоотношение има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и
да не приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има
пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в
сила решение и преюдициалното правоотношение, което
се разглежда във висящия спор, вкл. страните по същото. Това изискване произтича
пряко от чл. 298, ал. 1 от ГПК. Доколкото
преюдициалното за настоящия спор отношение е решено в
друг процес, между различни страни, съдът не може да приеме спрямо настоящите
ответници силата на пресъдено нещо по спора за
нищожността на сделката. Поради това
съдът следва да приеме, че при извършване на нотариалното действие по
удостоверяване на сделката в НА №38/2009г. нотариусът не е извършил нарушения
на ГПК и ЗННД. При липса на обективния елемент на фактическия състав на деликтната отговорност /противоправно деяние -действие или
бездействие/, не може да се говори за субективният елемент – вината и нейните проявни форми. С оглед на това съдът достига до извод, че
не е налице първият от елементите на деликта с оглед
ангажиране отговорността на застрахователя, функционално обусловена от тази на деликвента. Поради това съдът не изследва останалите
елементи от приложимата норма. Искът срещу застрахователя като недоказан следва
да бъде отхвърлен.
Поради сбъдване
на процесуалното условие с отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне
по евентуалния иск, същият явяващ се преюдициален и
по отношение на отговорността на застрахователя. Доколкото не се установяват
предпоставките на чл.45 ЗЗД вр.чл.73 от ЗННД, то неоснователен се явява и
евентуалният иск срещу нотариуса.
Поради изхода
от спора, в полза на ответниците се следват разноските по делото. Съобразно
приложения списък от застрахователя, нему се следва сумата от 1 350 лева,
представляващи ю.к.възнаграждение. Съдът намира, че
доколкото възнаграждението се претендира като ю.к.
възнаграждение, то не е необходимо прилагане на доказателства за реалното
извършване на разноската по смисъла на т.р.№6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Действително, по делото при
първоначалното му разглеждане от ВРС е приложено пълномощно за юрисконсулта на
застрахователя Благой Анков. Представителството в
едно заседание пред ВОС от адв.Д. не променя горното
обстоятелство. Ответникът К., доколкото съдът е разгледал и евентуалният иск спрямо
нея, е установила разноски по делото в размер на 214.00 лева /депозити за вещо
лице/, в който размер следва да бъде уважено искането и на осн.чл.78 ГПК.
Въз основа на горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Е.П.С., ЕГН **********,***, чрез
адв.Пл.И. главни осъдителни искове с правно
основание чл.226 КЗ вр.чл.45 ЗЗД срещу ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП,
ЕИК *********, София и евентуално съединени искове по чл.73 от ЗННД вр.чл.45 ЗЗД срещу нотариус Ю.К. – К.,*** действие ВРС, за осъждане на главния
ответник, а при отхвърляне на този иск – на евентуалния ответник, да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди, поради виновното
неизпълнение задълженията на нотариуса по чл.583 ГПК в нотариалното
производство по издаване на НА №38, том първи, рег.№775, дело №34/2009г., сключен между О.М.И. като
прехвърлител и Е.П.С. като приемател срещу поето от трето лице задължение за издръжка
и гледане на прехвърлителката от И.К. и при участие
на тълковник в нотариалното производство, както
следва: 1 250 лева частичен иск от общо 12 967 лева разходи за
издръжка на О.И. в периода от 13.04.2009г. до 13.10.2012г., за храна,
лекарства, ел. и ВиК услуги, личен труд и грижи в
домакинството; 12 870 лева частичен иск от сумата 14 930 лева /след
допуснато от съда увеличение в размера на иска/, представляващи вложени от
ищеца средства за ремонт на апартамента, предмет на договора, конкретизирани
подробно по вид и размер; 1 250 лева частичен иск от сумата 4 236.83
лева разноски за нотариалното производство – конкретизирани по вид и размер;
1 250 лева частичен иск от сумата 3 630 лева разноски по гр.дело №2617/2012г. на ВОС, с решение по което е
прогласена нищожността на сделката, обективирана в НА
№38/2009г. на нотариус Юл.К. по прехвърляне на
апартамент №5, на трети етаж в сграда №1 в гр.Варна, ул.Ивайло №1, с идентификатор №10135.1501.565.1.9, срещу
поето задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя О.И. от майката на приобретателя И.К.; 13 250 лева частичен иск от
сумата 99 467.67 лева /след допуснато увеличение размера на иска/,
представляващи стойността на имота, предмет на прехвърлителната сделка по НА
№38/13.04.2009г., ведно със законните лихви от завеждане на иска до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 КЗ, чл.73 ЗННД
вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********,***
да заплати на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, ЕИК *********, София, сторените
по делото разноски за ю.к.възнаграждение в размер на
1 350 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********,***
да заплати на ЮЛИЯ КАМЕНОВА –КОСТАДИНОВА, рег.№434 в
НК, сторените по делото разноски в размер на 214.00 лева, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред ВнАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: