Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/……………..., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и с участието на прокурора при Окръжна
прокуратура – Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова
административно дело № 143/2020 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Б.И.М. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Д.В. – ВАК, с която е предявен иск срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно постановление
№ 39-0000074/05.03.2015 г., издадено от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ Силистра (сега Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Силистра) и процесуално представителство по АНД № 253/2015 г. на
Районен съд – Силистра, довели до отмяната на наказателното постановление с Решение
№ 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на отменителното
решение – 13.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане и на разноски за настоящото производство.
Ищецът настоява, че във
връзка с обжалване на посоченото наказателно постановление пред Районен съд -
Силистра, с което му е наложена глоба, наказаното лице е ангажирало адвокатска
защита по Договор за правна помощ, като е заплатил възнаграждение на адвоката в
размер на 400 лв. Сочи се, че с Решение № 230 от 18.06.2015 г. по АНД №
253/2015 г. на Районен съд – Силистра (РС – Силистра), влязло в сила на
13.07.2015 г., е отменено наказателното постановление. Излагат се подробни
доводи за наличието на материалноправните предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с позоваване на
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС. В
хода по същество на делото, процесуалният представител на ищеца поддържа доводите,
направени с исковата молба.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ чрез гл. юриск. С.Г с писмена молба заявява, че признава иска в
размер на 400 лв. за основателен, но оспорва претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва върху сумата от 400 лв., считано от момента на влизане в сила
на отменителното решение на РС-Силистра, а именно от 13.07.2015 г. Според
ответника, лихвата следва да се начислява от момента на завеждане на настоящия
иск по ЗОДОВ пред АдмС-Варна, а именно – 14.01.2020 г. Настоява се, че видно от
приложения към исковата молба договор за правна помощ от 10.01.2020 г.,
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство по ЗОДОВ не се
претендират и се моли такива да не се присъждат.
Участващият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за основателност и доказаност на иска, като
прави забележка единствено по отношение на размера на търсеното адвокатско
възнаграждение по АНД № 253/2015 г. на РС –Силистра, доколкото делото не
представлява фактическа и правна сложност, съдебното решение е две страници и
половина, няма подробно изложение на обстоятелствата по делото, което да
представлява някакъв по-интересен правен казус и явяването на адвоката е било в
едно заседание, поради което намира, че следва да се намали размера на търсеното
адвокатско възнаграждение.
Административният съд като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Наказателно постановление № 39-0000074 от 05.03.2015
г., издадено от Директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра, на
основание чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози на Б.И.М. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 89,
т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, изразяващо се извършване на
обществен превоз на товари без пътен лист за деня.
Наказателното
постановление е обжалвано от наказаното лице, като в тази връзка е образувано АНД
№ 253/2015 г. на РС – Силистра. Въззивникът е бил представляван въз основа на
приложени по делото на Районен съд – Силистра 2 бр. пълномощно от адв. Д.В. –
ВАК (л. 21 и л. 42, гръб от АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра) – жалбата
е подадена чрез адв. Д.В. – ВАК, а видно от протокола от проведено открито
съдебно заседание на 15.05.2015 г. адв. В. е участвала в съдебното заседание.
С Решение № 230 от 18.06.2015
г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд - Силистра е отменено Наказателно
постановление № 39-0000074 от 05.03.2015 г., издадено от Директора на Дирекция
„Автомобилна администрация“ Силистра, поради грешно посочване на нарушената
материалноправна норма. Решението е съобщено на страните, като в
законоустановения срок не е обжалвано пред АдмС-Силистра.
Във връзка с процесуалното представителство на
наказаното лице от адв. Д.В. по АНД № 253/2015 г. на РС – Силистра по делото на
въззивния съд е представен Договор за правна помощ и съдействие, без дата, с бланков
№ ********** (л. 42 от АНД № 253/2015 г. на Районен съд - Силистра) от кочан. От
посочения договор се установява наличието на уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като е отбелязано, че същото е и платено в
брой.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на безвиновната отговорност
на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на
ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата
трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и вредата.
Под „вреда” следва да се разбира отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото
имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и
непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и
действието на компетентния административен орган по силата на безусловно
необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.
При липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод
изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда, установен в АПК.
Искът се явява допустим, с оглед следните
съображения:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС,
делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагането на административни наказания, включително
и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни
на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно
постановление е прието, че независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт, определяща за квалифициране на
иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Посочено е, че
доколкото актът – наказателното постановление се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като
издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите
в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
При съобразяване със задължителната сила на
тълкувателното постановление, предявеният иск следва да се квалифицира като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Доколкото към момента на разглеждане на делото от
районния съд не е предвиден ред в ЗАНН за присъждане на разноски в
административнонаказателното производство, именно редът по ЗОДОВ е приложим в
случая.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде
допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо
същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния
ред.
В случая безспорно се установява, че с влязло в
сила Решение № 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд -
Силистра е отменено Наказателно постановление № № 39-0000074 от 05.03.2015 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра.
Претендираните от ищеца вреди са именно във връзка със съдебното обжалване на процесното
незаконосъобразно наказателно постановление, което е отменено.
Ищецът е лице с надлежна процесуална легитимация,
а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище
София и областни отдели във всички областни градове. Според чл. 17 от устройствения
правилник специализираната администрация в агенцията е организирана дирекции,
като в структурата на Главна дирекция "Автомобилна инспекция" се включват
27-те областни отдела "Автомобилна администрация" – по един отдел във
всеки областен град на страната. Отмененото наказателно постановление, с което
ищецът обосновава исковите си претенции е издадено от Директора на Дирекция
„Автомобилна администрация“ Силистра (сега Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Силистра) - длъжностно лице в структурата на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” София. Следователно като
юридическо лице агенцията е процесуално легитимирана, съгласно разпоредбата на
чл. 205 от АПК, да отговаря за вредите, причинени на гражданите и организациите
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на своите органи и
длъжностни лица.
Разгледан по същество, искът е и основателен.
По отношение на първата предпоставка от
фактическия състав на отговорността – наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред:
В подкрепа на посоченото по-горе във връзка с
характера на дейността по административното наказване, следва да се посочи и че
тази дейност по естеството си като дейност на администрацията е насочена към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска
дейност, като издаването на наказателното постановление по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
В ЗАНН (до изменението и допълнението - ДВ, бр. 94
от 2019 г.), НПК и АПК не е предвиден ред за присъждане на „разноски“ в
производствата по обжалване на наказателни постановления. Нещо повече, съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. постановено по тълк. дело № 7/2008 г.,
на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС, административните съдилища, разглеждащи тези
производства като касационна инстанция по реда на глава дванадесета от АПК, не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища.
Доколкото дейността по административното наказване,
независимо от правораздавателния й характер,
представлява административна дейност и по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ не
е налице предвиден специален начин на обезщетение, който да прави неприложим
ЗОДОВ, както и предвид Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГ
на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, следва, че именно на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за репариране на процесните разноски като вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразно издадени
наказателни постановления. След като в съдебното производство, в което е
постановена отмяната на наказателното постановление е ползвана адвокатска
защита, за възстановяването на разходите за която не е предвиден специален
начин на обезщетяване, то основанието да се търси възстановяване на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение като вреди е именно чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Тъй като безспорно в случая се установява, че с Решение
№ 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд - Силистра е
отменено Наказателно постановление № 39-0000074 от 05.03.2015 г., издадено от Директора
на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра, то това обосновава извод, че
е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на втория елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпила вреда в правната
сфера на ищеца:
Платеното адвокатско възнаграждение във връзка с
проведено съдебно производство, в което съдебно производство не е предвиден ред
за възстановяването на тези, извършени от гражданите или юридическите лица
разходи, представлява имуществена вреда – претърпяна загуба.
Безспорно по делото се установява, че във връзка с
обжалването на процесното отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление е налице осъществено процесуално представителство пред Районен
съд – Силистра на ищеца от адв. Д.В., като са налице и доказателства за плащане
от страна на ищеца на адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие с бланков № ********** в размер на 400 лв., в брой.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г., когато в
договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е вписан начин на плащане
на адвокатското възнаграждение - в брой и е посочено, че сумата е внесена в
брой, то тогава това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ
има характер на разписка и е достатъчно, за да се приеме, че реално е заплатена
сумата.
В случая съдът намира, че е доказано плащането на
сумите по посочения договор за правна помощ и съдействие.
В договора за правна защита и съдействие е
посочено, че същият е с предмет оказване на правна защита и съдействие по АНД №
253/2015 г. на Районен съд - Варна, както и че договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв., която сума изрично е вписано, че е
платената в брой.
Така оформен, договорът има характер на разписка за
плащане и удостоверява факта на извършеното плащане в брой.
След като процесния договор за правна защита и
съдействие е съществувал към момента на осъществяване на процесуалното
представителство по АНД № 253/2015 г. на Районен съд - Силистра и от същия безспорно
се установява, че извършените разходи в брой се отнасят именно за
представителството по това производство, следва да се приеме, че по отношение
на изплатеното от настоящия ищец адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
са изпълнени изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е безспорно
установена настъпила вреда, състояща се в направените разходи за адвокатско
възнаграждение за защита на ищеца срещу процесното издадено наказателно
постановление от Директора на Дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра.
Предвид Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016г. на ВАС, с което изрично се приема наличието
на причинна връзка по чл. 4 от ЗОДОВ между отмяната на наказателното
постановление и платеното адвокатско възнаграждение, платеното адвокатско
възнаграждение следва да се включи в обема на вредата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на третия елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинна връзка между
издаденото наказателното постановление и настъпилия вредоносен резултат за
ищеца:
Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между издаването на незаконосъобразното наказателно постановление и направените
разходи от ищеца във връзка с неговото обжалване под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, въпросът за наличието на пряка и
непосредствена последица между отмяната на наказателното постановление и
съдебните разноски за неговото оспорване е разрешен, като е прието, че „При
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон“. Както и във визираното тълкувателно решение се сочи безспорно
потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като
обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административнонаказващия орган. Не следва да се приема, че
лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от
издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по
предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат
адвокатите.
Предвид изложеното налице
е и последната предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по
ЗОДОВ.
Безспорно се установява наличието на всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът се явява основателен и доказан и по размер. Ответникът
не е направил възражения за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение
по АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра. Напротив дори признава иска в
размер на 400 лв. Съдът намира, че процесният размер на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВРС, във връзка
с обжалването на посоченото по-горе наказателното постановление не е
прекомерен, а съответства, кореспондира на правната и фактическа сложност на
делото и обезпечава легитимни цели и по-специално справедливото възмездяване на
високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка вж. съображенията по т. 1 от
Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017 г. по съединени дела
C-427/16 и C-428/16 и мотивите на решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 3002/2015 г., III о.) Уговорено и заплатено възнаграждение е малко
над минималния размер от 300 лева, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касае се до
обичаен като правна и фактическа сложност случай, поради което не са налице
основания за присъждане на обезщетение под 400 лева. Величината на защитавания
интерес не следва да се отъждествява единствено с размера на наложената глоба,
а следва да се има предвид, че интересът произтича и от обстоятелството, че
наложените на водачите на МПС, извършващи обществен превоз на товари, наказания
биха могли да рефлектират при определяне на размера на наказанията за
последващи административни нарушения, респ. на административнонаказателния
статус на водача.
Съдът намира за основателно и
искането за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение
сума, но считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата на обезщетението. Следва да се съобрази спецификата на
конкретната вреда и нейната изискуемост и ликвидност.
Именно защото: 1/ платените адвокатски
възнаграждения в административнонаказателните съдебни производства по ЗАНН
всъщност съставляват съдебни разноски, които не могат да бъдат търсени в тези
съдебни производства и по тази причина са приравнени на имуществени вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ; 2/ платените адвокатски възнаграждения се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото наказателно
постановление (НП), именно затова същите
не са дължими от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е
отменено процесното НП. Същите се дължат от датата на поискването им по реда на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Т.е. неприложима в случая е т. 4 от ТР № 3/2004 г. на
ВКС. Приложима е нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД - "Когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора". Поради което законната лихва върху присъденото като
обезщетение за имуществени вреди от отменено НП адвокатско възнаграждение се
дължи от по-ранната дата между поискване от страна на ползващото се от
отмененото НП ФЛ или ЮЛ на направените в съдебното производство по отмяната на
НП разноски за адвокат и датата на предявяване на исковата молба по чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ с предмет: претендирането на тези разноски по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Законната лихва в случая има акцесорен характер и
се явява последица от уважаване на иска, като същата е дължима от датата на
предявяване на иска (в този смисъл Решение № 11437 от 25.07.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 35/2019 г., III о., докладчик съдията И.А., Решение № 2534 от
20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6691/2018 г., III о., докладчик председателят
Ж.П., Решение № 2433 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2018 г., III о.,
докладчик съдията А.А., Решение № 2173 от 14.02.2019 г. на ВАС по адм. д. №
6376/2018 г., III о., докладчик съдията С.Б., Решение № 1636 от 6.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10814/2017 г., III о., докладчик председателят Ж.П., Решения
на ВАС № 13065/29.10.2018 г. по АД 8399/2017 г., № 12894/24.10.2018 г. по АД №
8483/2017 г., № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017 г. и др.)
По така изложените съображения исковата претенция
следва да се уважи изцяло по отношение претендирания размер на обезщетението,
предвид и признанието на иска от страна на ответника, а по отношение на
акцесорното искане за лихва, следва такава да се присъди считано от датата на
предявяване на иска – 04.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По арг.: чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение
за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
В представения списък са посочени общо 310 лв.
разноски, от които 10 лв. платена държавна такса и 300 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по настоящото дело.
Съдът намира, че на ищеца не следва да се
присъждат разноски, доколкото искане за присъждането им не е направено в хода
по същество на делото, като съдът съобрази следното:
Към исковата молба е приложен Договор за правна
помощ от 10.01.2020 г., т.е. от дата предхождаща подаването на исковата молба,
с предмет процесуално представителство на ищеца от адв. Д.В. пред компетентния
съд във връзка с предявяване иск по ЗОДОВ срещу ИА „АА“ за репариране
причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 400 лв. по повод процесното
незаконосъобразно НП. Според договора от 10.01.2020 г., предвид материалното
затруднение на ищеца да заплати дължимото адвокатско възнаграждение за всяка
инстанция, адвокатът му предоставя безплатно адвокатска помощ и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Според вписаното в
договора същият е в сила между страните до приключване на делото с влязъл в
сила съдебен акт.
По делото е представен и Договор за правна помощ и
консултантско съдействие от 06.03.2020 г., т.е. след подаване на исковата молба
и преди насроченото за 10.03.2020 г. съдебно заседание, с предмет адв. Д.В. да
„води и осъществява процесуално представителство на интересите на възложителя
пред компетентния съд във връзка с предявяване иск по ЗОДОВ срещу“ ИА „АА“ за
репариране причинените на ищеца вреди в размер на 400 лв. по адм. дело №
143/2020 г. на АдмС – Варна. Този втори договор е посочено, че е безсрочен и се
прекратява с изпълнение на неговия предмет, като е уговорено възнаграждение в
размер на 300 лв., представляващо адвокатски хонорар, и е посочено, че същото е
изплатено изцяло в брой в деня на подписване на договора.
Като съобрази посочените два договора като частни
документи, както и обстоятелството, че въпреки, че ищецът представя по делото
втория договор и списък на разноските, отразяващ платената сума по втория
договор, съдът, намира, че с оглед липсата на направено искане за присъждане на
платеното адвокатско възнаграждение от ищеца в хода по същество, след като е
представен вече нов договор за правна защита и съдействие в хода на делото, не
следва да се присъжда в полза на ищеца адвокатско възнаграждение.
От друга страна, предвид § 1 от ЗР на ЗОДОВ, според която за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони, и предвид това, че в установения в АПК ред на Глава единадесета "Производства за обезщетения", към който препраща чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, няма регламентирани правила при признаване на иска, съдът намира за приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. По аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, а в случая ответникът признава иска в частта, в която и съдът го приема за основателен. Липсата на друга нормативна уредба за възстановяване на адвокатското възнаграждание, платено в съдебното административнонаказателно производство не означава, че претърпялото вредите лице, не може да поиска доброволното им овъзмездяване, а при непредприемане на действия по такова, завеждането на исковото производство действително няма връзка с поведението на ответната страна, която в процесния случай признава исковата претенция, заедно с лихвата за забава, считано от датата на завеждане на иска. Преценката за поведението на ответника следва да е за всеки конкретен случай, а с оглед конкретното поведение на тази страна в случая съдът приема, че възникването на правния спор не е причинено от поведение на ответника, за който също не е уреден правен ред доброволно за заплати обезщетението за непозволено увреждане преди да бъде сезиран с искане от претендиращото го лице.
По тези съображения, в случая направените от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство и за държавна
такса следва да останат в негова тежест.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на Б.И.М.
с ЕГН ********** ***, обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи
заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на Наказателно
постановление № 39-0000074/05.03.2015 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ Силистра, отменено с Решение № 230 от 18.06.2015 г. по АНД №
253/2015 г. на Районен съд – Силистра, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата
молба - 14.01.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на Б.И.М. с ЕГН **********
***, с която се иска да бъде осъдена Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати законна лихва
върху обезщетението в размер на 400 лв., считано от датата на отменителното Решение
№ 230 от 18.06.2015 г. по АНД № 253/2015 г. на Районен съд – Силистра –
13.07.2015 г., до датата на предявяване на исковата молба - 14.01.2020 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: