Решение по дело №489/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. Р. А., чрез адвокат И. Д., против Заповед № Л-2924/28.07.2023 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл.203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като командир на отделение в арест – Русе към РСИН – Русе I-ва категория при ОСИН – Велико Търново. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на компетентност, както и поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи се, че установената фактическа обстановка е приета в нарушение на чл. 35 от АПК. Излагат се твърдения за липса на нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН към министъра на правосъдието. Иска се от съда да отмени оспорената заповед. В с.з. се поддържа жалбата. Представят се гласни доказателства, както и писмено становище. Претендират се направените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Главен директор на ГДИН-София, чрез процесуален представител – ст.юрисконсулт Х. О. в писмен отговор /л.30-л.39 от делото/ и в с.з. оспорва основателността на жалбата. В представени по делото писмени бележки са иска от съда отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, както и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 22.03.2023 г. до началник на Следствен арест – Русе била депозирана жалба от задържан чужд гражданин – М. К. /л.209 от преписката/, преведена писмено на български език от присъстващия преводач С. К. /л.208 от преписката/. В нея било изложено, че на 10.03. 2023 г. по време на обяд, лицето дало сумата от 200 евро на служител в ареста, за да му купи цигари, карти за телефон и бисквити на стойност 50 евро, да вземе за себе си 50 евро и да му върне 100 евро. На 14.03. – вторник, около 10:00 – 10:30 часа, служителят му донесъл само цигари. Задържаният го попитал за картите за телефон, но му било отговорено, че няма. Попитал и за рестото, служителят отговорил, че са в касата на ареста.

По повод постъпилата жалба била издадена Заповед № Л-253/23.03.2023 г. на началника на ОСИН /л.210-211 от преписката/, с която била назначена комисия за извършване на проверка по жалбата.

За извършената проверка била изготвена писмена справка рег. № 1118/27.03.2023 г. /л.116-120 от преписката/, съгласно която комисията е провела разговор със задържаното лице в присъствието на преводач, когато задържаният М. К. обяснил пред членовете на комисията, че на 10.03.2023 г., по време на раздаване на обяда, дал на служител от ареста банкнота от 200 евро, която бил укрил в дупка на вътрешната страна на ластика на спортния си панталон, като на бележка бил написал и обяснил на служителя да му купи цигари, фонокарти и бисквити за 50 евро, да вземе 50 евро за себе си и да му върне останалите 100 евро. Пак по негови сведения, на бележката всичко това било описано с латински букви, арабски цифри и знаци /стрелки/. Въпросните банкнота и бележка били взети от служителя и стиснати в юмрук, защото в същия момент дошъл друг служител пред помещението. Мл.експерт А. му обещал да изпълни поръчката и на следващия ден да му донесе вещите, което в действителност се осъществило на 14.03.2023 г. След смяната на постовите надзиратели преди обяд /около 10.30 ч./ мл.експерт А. влязъл при задържаното лице М. К. в спално помещение № 15, извадил един стек цигари [Марка], оставил го на горното легло и излязъл. По-късно задържаното лице попитало служителя за фонокартите, бисквитите и рестото от 100 евро. Мл.експерт А. отговорил, че друго няма, а рестото му посочил със знаци, че го бил оставил в касата на ареста, където се съхраняват паричните суми на задържаните лица. Задържаното лице К. дал описание на въпросния служител и според него е изпълнявал ръководни функции - използвал думата „boss".

След това комисията се запознала със записите от камерите за видеонаблюдение в ареста за посочените дати и времеви интервали. Последвало разпознаване на служителя от М. К., който посочил мл.експерт М. А.. Записът, по който било извършено разпознаването, е от раздаването на обяда на 10.03.2023 г., като на него били заснети мл.експерт М. А., мл.инспектор С. И. С. - надзирател II-ра степен в арест-Русе към РСИН - Русе 1-ва категория при ОСИН - Велико Търново, в качеството му на постови на пост № 2 и мл.инспектор П. К. П. - надзирател II-ра степен в арест-Русе към РСИН - Русе I-ва категория при ОСИН - Велико Търново, в качеството му на разводач.

На 23.03.2023 г. комисията извършила повторен преглед на записите от камерите за видеонаблюдение, като констатирала, че извършените и заснети действия на мл.експерт М. А., отговаряли на предварителните описания на задържаното лице М. К.. Виждало се, че на 10.03.2023 г., след кратък разговор със задържаното лице, служителят влиза в помещението, като излизайки стиска в юмрук дясната си ръка, поставя я в джоба на панталона си и напуска територията на пост № 2. Относно датата 14.03.2023 г. на записът било заснето, че около 11.00 ч. мл.експерт А. отново отваря сам спалното помещение, влиза и затваря вратата след себе си. След 2-3 секунди излиза и затваря помещението. В близост до помещението се намирали младши инспектор П. С. П. - надзирател I-ва степен в арест - Русе към РСИН - Русе I-ва категория при ОСИН - Велико Търново, в качеството му на постови на пост № 2 и младши инспектор А. Р. Мадан - надзирател II-ра степен в арест - Русе към РСИН - Русе I-ва категория при ОСИН - Велико Търново, в качеството му на постови на пост № 3. На записа се виждало също, че лявата страна на якето на мл.експерт А. била леко издута, а лявата му ръка свита в лакътя и притисната към тялото. Видно от записа било и че служителят извършва определени движения, които можели да бъдат оприличени на наместване на укрита под лявата страна на якето вещ.

На 24.03.2023 г. комисията запознала мл.експерт М. А. с жалбата и записите от камерите и снела писмени обяснения от него /л.212 от преписката/. Служителят отрича заявеното от задържаното лице. Случаят бил докладван на Окръжна прокуратура – Русе и било образувано ДП №1121/2023 г. Комисията излязла с предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя.

С оглед констатациите в писмената справка, началникът на ОСИН – Велико Търново изготвил Предложение рег. № 1008/30.03.2023 г. /л.133-135 от преписката/ и Докладна записка рег. № 1009/30.03.2023 г. до Главния директор на ГДИН /л.129-132 от преписката/, в които изложил установената фактическа обстановка и предложил срещу мл.експерт М. А. да бъде образувано дисциплинарно производство, както и да бъде отстранен временно от длъжност.

Дисциплинарното производство е започнало с издаването на Заповед № Л-1461/13.04.2023 г. /л.222-224 от преписката/ на Главен директор на ГДИН, с която е разпоредено на основание чл.207, ал. 1, т.2, ал.2 и ал. 12, чл. 214, ал.1, т. 1 и чл. 215., ал. 1 от ЗМВР да бъде образувано дисциплинарно производство срещу младши експерт М. Р. А. – командир на отделение в арест – Русе към РСИН – Русе I-ва категория при ОСИН – Велико Търново. Определен е дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ – комисия от председател и шестима членове. Служителят временно е отстранен от длъжност. В заповедта са посочени фактическите основания за образуване на производството, а именно изготвената докладна записка и установената в нея фактическа обстановка. Заповедта съдържа и относимите правни норми, а именно за нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за които на основание чл. 203, ал.1, т.7 и т.8 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „Уволнение“. Заповедта била съобщена на мл.експерт А. на 04.05.2023 г., което е отразено на самия акт, подписан от служителя.

В хода на образуваното производство са присъединени всички доказателства, събрани в образуваната и извършена предварителна проверка. Жалбоподателят, след връчена покана, представил писмени обяснения с рег.№ 2133/02.06.2023 г. /л.162 и л.163 от преписката/, в които посочил, че не е вземал парични средства от задържаното лице и не му е закупувал никакви вещи. Посочва, че не помни конкретна причина за влизането му в килията, но излага, че поради самонараняване от страна на М. К. през месец февруари, отношението му към него било със завишено внимание. Снети са писмени обяснения от служителите, от надзорно-охранителния състав на арест – Русе, с длъжностно качество в наряда на 10.03.2023 г. и на 14.03.2023 г., както и от служители, които са част от отделението с командир мл.експерт А..

За извършената проверка по образуваното дисциплинарно производство, комисията изготвила Обобщена справка рег. № 1908/20.06.2023 г. /л.64-103 от преписката/, с която, след покана /л.200 от преписката/, жалбоподателят се запознал на 21.06.2023 г., което обстоятелство е отбелязано на последен лист от справката, удостоверено с подписа на А..

След запознаването, жалбоподателят в срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР дал допълнителни обяснения с вх. № 1298/22.06.2023г. /л.57-59 от преписката/, в които заявил, че поддържа позицията си от предходните две обяснения. Добавя, че не би могъл да вземе пари от задържаното лице, тъй като всички ценни премети и вещи са иззети с протокол за обиск при приемането му в ареста, а по време на периодичните претърсвания по време на престоя му, също не са открити никакви забранени вещи или пари. Допълва също, че М. К. не говори друг език освен арабски и е невъзможно за толкова кратко време да се разбере с него чрез знаци и жестове и то в присъствието на колеги. Разказва за предходен случай, в който по негов сигнал били върнати пари на вече освободено задържано лице.

На 23.06.2023 г., ДРО изпратил становище по чл.207, ал.12 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗИНС с рег. № 1936 до Главния директор на ГДИН /л.31-50 от преписката/. В становището е направен анализ на събраните доказателства и завършва с извод, че в конкретния случай е налице извършено от жалбоподателя дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗИНС, представляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Прието е, че с действията си жалбоподателят в частност е нарушил чл. 3, т. 1, чл. 4 и чл. 15 от Етичния кодекс, отчитайки и повдигнатите срещу него обвинения по чл. 206, ал. 1 и чл. 283 от НК. В становището е отразено, че в допълнителните обяснения дадени от А., се съдържат твърдения, които не са от естеството да оборят установените нарушения в обобщената справка и е предложено на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. На жалбоподателя е изпратена покана за даване на писмени обяснения от ГДИН с рег. № 7471/10.07.2023 г. /л.12-19 от преписката/ с конкретни въпроси към А., която му е връчена на 18.07.2023 г. В Допълнителни обяснения с вх. № 1523/21.07.2023 г. на ГДИН /л.20 от преписката/, служителят поддържа позицията си от предходните три обяснения. Заявява, че е запознат с правомощията и задълженията си като командир на отделение в ареста, както и с разпоредбите на Етичния кодекс. Отрича да е осъществявал деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, уронващи престижа на службата.

На 28.07.2023г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2924 на ст.комисар, действащ за гл.директор на ГДИН, съгласно Заповед № Л-2803/20.07.2023 г. на Гл.директор на ГДИН, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, уронващи престижа на службата ", чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

По настоящото дело са изискани и представени: 1. Справки от Окръжна прокуратура – Русе, от които е видно, че образуваното досъдебно производство № 1121/2023 г., по описа на ОСлО в ОП – Русе, се намира в съдебна фаза и е образувано НОХД № 633/2024 г. по описа на РОС, по което има насрочено съдебно заседание за 21.01.2025 г.; 2. Протокол за претърсване и изземване от 23.03.2023 г., осъществен в дома на жалбоподателя, извършен по досъдебно производство № 1121/2023 г. по описа на ОСлО в ОП – Русе /л.147 и л. 148 от делото/, от който е видно, че на място не са намерени пари, бележка или други предмети и вещи относими към предмета на разследването; 3. Писмо от началник на ОСИН с вх. № 5066/23.11.2023 г. по описа на АС – Русе, от което е видно, че на жалбоподателя не е налагано друго дисциплинарно наказание /л.65 от делото/; 4. Арестантско досие на М. М. К. и справка /л.76-110 от делото/.

В с.з. на 25.01.2024 г. са разпитани свидетелите Т. Г. Л. и С. И. С.. В същото с.з. жалбоподателят е дал обяснения пред съда. В с.з. на 20.06.2024 г. е разпитан свидетелят М. С. М.. В с.з. на 12.12.2024 г. са разпитани свидетелите П. С. П. и А. Р. Мадан.

В с.з. на 03.10.2024 г. по делото е представено и приложено веществено доказателство – оптичен носител – флаш памет, съдържащо видеозаписите към спално помещение № 15 в арест – Русе на датите: 10.03.2023 г. и 14.03.2023 г. На основание чл. 204 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК в с.з. е извършен оглед на вещественото доказателство, отразен в съдебния протокол от съдебното заседание на 03.10.2024г.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прави следните фактически и правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № Л-2924 от 28.07.2023 г., издадена от ст.комисар, действащ за гл.директор на ГДИН, съгласно Заповед № Л-2803/20.07.2023 г. на Гл.директор на ГДИН, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Заповедта е връчена на наказания служител на 07.08.2023 г., видно от направеното саморъчно отбелязване в самия административен акт. Жалбата срещу заповедта е подадена от наказаното лице чрез дисциплинарно-наказващия орган на 21.08.2023 г. При тези обстоятелства съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок от лице, за което е налице правен интерес от оспорване на акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Нормата на чл. 13, ал. 2, т. 9 от ЗИНС, предвижда, че гл. директор на ГДИН извършва награждаване и наказване на служителите в главната дирекция и в териториалните й служби. Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗИНС, Гл. директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на ОСИН. По делото е приложена Заповед № Л-2803/20.07.2023 г. на Гл.директор на ГДИН, с която е възложено на ст.комисар Ц. Ц. – заместник-гл.директор на ГДИН за изпълнява функциите на гл.директор на ГДИН, по чл. 13, ал. 2, т. 1 – т. 17 от ЗИНС, за времето от 21.07.2023 г. до 30.07.2023 г. включително. Във връзка с горното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – изпълняващ функциите на Главен директор на ГДИН. Заповедта съответства на изискването за писмена форма и съдържание по чл. 210, ал.1 ЗМВР, посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Дисциплинарното производство е проведено в съответствие с административнопроизводствените правила и в съответствие с нормите на ЗМВР, приложими на основание чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНС. Заповедта е издадена в сроковете по чл.195, ал.2 от ЗМВР.

Съдът споделя възраженията на жалбоподателя, за това, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че по делото не е доказано твърдяното дисциплинарно нарушение.

Наложеното най-тежко наказание е за нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители, а като тежко нарушение на служебната дисциплина са посочени действията на А., извършени на 10.03.2023 г. и на 14.04.2023 г., както и повдигнатите му обвинения.

От представените и прегледани в с.з. видеозаписи се установи, че на 10.03.2023 г. в 12:32:27 ч., по време на разнос на храна, жалбоподателят отваря вратата на спално помещение № 15. В 12:32:34 ч. от записа се установява как А., с дясната си ръка, взема нещо от горния десен край на вратата на спално помещение № 15. Държи в ръцете си бяла малка вещ и в 12:32:54 ч. с десния си крак пристъпва през прага на спалното помещение. В 12:32:55 ч. жалбоподателят е с двата си крака на прага на спално помещение № 15. От видеозаписа не се установява какво се случва в спалното помещение. През това време по коридора се придвижва друг надзирател /св. С./, който достига до отворената врата в 12:32:59 ч. Дошлият надзирател застава зад гърба на жалбоподателя, който частично е в спалното помещение. На записа се вижда само гърба на жалбоподателя. От записа не се установява какви движения извършва жалбоподателят в спалното помещение. В 12:33:16 ч. жалбоподателят излиза от спалното помещение и с лявата си ръка затваря вратата, след което с двете си ръце дозатваря вратата в областта на бравата, където се намира резето на вратата. Непосредствено до него, на около 1 метър, се намира св. С.. В 12:33:22 ч. се вижда как жалбоподателят е изправен пред затворената врата на спално помещение № 15. Лявата му ръка е вдигната, с нея достига до десния горен ъгъл на вратата. Дясната му ръка виси свободно спусната до тялото. Вижда се, че дясната спусната ръка е присвита в юмрук, като има един изпънат пръст в предната част на свитата длан. На 14.03.2023 г., в 11:00:40 ч. се вижда стълбището на „Следствен арест – Русе“, водещо към ет. 3. В 11:03:37 ч. по стълбите, към отворена решетъчна врата, се изкачва жалбоподателят. Придържа с дясната си ръка лявата горната част на униформеното си яке, след това с лявата си ръка отново придържа якето в долната му част, до горния джоб. После смъква лявата си ръка и с дясната ръка придържа якето си в дясната му долна част. В 11:03:41 ч., със спуснати свободно надолу ръце, преминава през металната решетъчна врата и влиза в коридора, като си движи ръцете свободно до тялото, след което излиза от обхвата на камерата. От другата камера се вижда, че в 11:03:06 ч. по коридора се движи надзирател, а до бюрото, срещу спално помещение № 15, се вижда друг надзирател. В 11:03:45 ч. в обхвата на камерата навлиза жалбоподателят, който се движи напред по коридора и се вижда в гръб. Дясната му ръка се движи свободно до тялото. Лявата му ръка е сгъната напред, пред тялото. Достига до двамата надзиратели пред бюрото, преминава покрай тях и с дясната си ръка отваря вратата на спално помещение № 15. В 11:03:55 ч. влиза в спалното помещение, като вратата леко се притваря зад него. Двамата надзиратели стават, пристъпват и застават изправени до вратата /св. П. и св. Мадан/. Единият надзирател отваря леко вратата. През това време в 11:04:00 ч. жалбоподателят излиза от помещението и затваря вратата с двете си ръце като я притиска с десния си крак в десния долен ъгъл. Разговаря с двамата надзиратели оживено. Виждат се двете разтворени длани на жалбоподателя. Жалбоподателят излиза от коридора и напуска обхвата на камерата в 11:04:20 ч., движейки ръцете си свободно до тялото с разтворени длани. При движението по коридора жалбоподателят с дясната си ръка опипва джоба в горния ляв ъгъл на якето си, след което повдига лявата си ръка и отново с нея опипва същия горен десен джоб на униформеното яке.

Така от прегледаните записи се установява че на 10.03.2023 г. времето, в което А. е в спалното помещение е 62 стотни от секундата. След влизането му, 5 стотни от секундата по-късно, до него достига св. С.. В писмените си обяснения пред ДРО /л.156 от преписката/ С. е записал, че не е видял какво се случва в спалното помещение, но не е чул нищо подозрително или някакъв разговор между задържаното лице и служителя. Действително, от видеозаписите се вижда, че след напускане на спалното помещение, А. държи дясната си ръка присвита с един опънат пръст, след което я слага в джоба си. Нито един от свидетелите, присъствали на място и разпитани както от ДРО, така и по настоящото дело, не дава сведения служителят да е държал бележка и пари в ръката си, като същевременно на видеозаписите се вижда как той я използва, за да затвори вратата след себе си. Освен това, престоят на служителя в помещението е изключително кратък, за да бъдат осъществени всички описани от задържаното лице уговори между него и А.. Така нито от записите, нито от свидетелските показания се установи, че А. е получил сумата от 200 евро и бележка от задържаното лице. От приложените по делото доказателства, включително и Протокол за претърсване и изземване /л.147 и л.158 от делото/ е видно, че тези вещи не са намерени, включително и в дома на А..

На следващо място, относно действията на А. на 14.03.2023 г., се установи, че той отново е отворил вратата на спално помещение № 15 и е бил в него за 45 стотни от секундата. Непосредствено до помещението били и св. П. и св. Мадан. И двамата свидетели заявяват в с.з., че не са видели А. да носи нещо. Св.П. заявява, че не е чул разговор между служителя и задържаното лице. Нито едно от тези доказателства не кореспондира с наведените в жалбата и оспорената заповед твърдения, че К. е попитал А. за фонокартите, бисквитите и рестото, той му отговорил, че друго няма, а рестото /посочил със знаци/ е оставено в касата на ареста. Освен това, от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че задържаното лице М. К. владее само арабски език и много малко английски език, а като се вземе предвид и пренебрежително краткия престой на А. в килията, то не може да се приеме, че е проведен такъв разговор между тях.

Следва да се има предвид и факта, че на 18.03.2023 г. преводачът С. К., предава за К. закупени вещи, сред които 10 кутии цигари /не е посочена марката/, виж Разписка за приети и предадени храни, вещи и предмети на задържано лице /л.97 от делото/. Така, иззетите при извършеното претърсване в спалното помещение, обективирано в докладна записка от 23.03.2023 г. /л.110 от делото/, две кутии цигари /не е посочена марка/, не могат да бъдат свързани с евентуалните доставени от А. за К. цигари.

Предвид направения анализ, съдът намира, че освен декларативно изразеното твърдение в оспорената заповед, че А. е получил от К. 200 евро и му е занесъл само цигари, без да му върне остатъка от сумата, фактически няма събрани и приложени преки доказателства, които да потвърждават безспорно този извод. Включително и събраните в настоящото съдебно производство писмени и гласни доказателства, не подкрепят направения от ДРО извод. От събраните гласни доказателства чрез проведените разпити на свидетели-очевидци на действията на А. на двете дати-10.03.2023 г. и на 14.03.2023 г. при общуването му със задържаното лице не се установиха подобни факти.

Като основно доказателство, както в дисциплинарното производство, така и в настоящото дело, се сочат записите на двете камери, които са заснели действията на А. на 10.03.2023 г. и на 14.03.2023 г. След тяхното обсъждане безспорният извод, който се налага е единствено, че служителят е влизал в спално помещение № 15. За съда остава недоказано твърдението, че А. е получил от К. 200 евро и че му е занесъл стек цигари. Не е доказано, че задържаното лице е имало укрити в себе си пари, които да даде на служителя, още по-малко каква сума е имало скрита. Не е доказано, че А. е занесъл на 14.03.2023 г. цигари в килията на К.. Не е доказано, че двамата са разговаряли и на какъв език е станало това. Категорични данни за такива факти не се установяват нито от видеозаписите, нито от писмените и гласни доказателства. Не може да се приеме, че извършването на определени движения, които могат само „да се оприличат“ на конкретни действия, могат да бъдат основание да се установи по несъмнен начин нарушението, за което жалбоподателят е наказан с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Никой от разпитаните свидетели не установява, че е чул разговор между задържаното лице и служителя, че е видял А. да взема и държи бележка и пари, че е носил цигари или други вещи на К.. Както бе посочено по-горе, няма събрани и достатъчно данни, че намерените две кутии цигари в спалното помещение са част от евентуално занесените му от А.. Тези обстоятелства не се установяват и от извършения от съда оглед на вещественото доказателство – флаш памет.

Съдът изключва от доказателствения материал като неотносими всички доводи и представените за тях доказателства, че жалбоподателят А. имал хазартни наклонности и това е основният мотив за вменените му дисциплинарни нарушения на двете дати - 10.03.2023 г. и на 14.03.2023 г.

Предвид изложеното в оспорената заповед, че повдигнатите на А. обвинения по наказателното дело, вреди на доброто име на ГДИН, както и: „чрез повдигнатите му обвинения е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, в случая в ГДИН, уронващи престижа на службата“, следва да се подчертае, че съгласно ТП №3/2007 г. по т.д. №4/2007 г. на ОСС на ВАС: Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация. За целите на настоящото производство е необходимо наличието на фактически основания по Етичния кодекс, свързани с конкретно доказани факти, каквито съдът приема, че не са установени нито в дисциплинарното, нито в съдебното производство.

Предвид изложеното съдът намира, че извършването на дисциплинарното нарушение, такова, каквото е описано в атакуваната заповед, не е установено по несъмнен начин. От събраните доказателства може да се направи само предположение, което не се подкрепя от категорични и безспорни доказателства.

Фактите по делото, свързани с твърдяното дисциплинарно нарушение, не са безспорно установени и от тях не се доказва по безспорен начин, че на посочените в оспорената заповед дати и място мл.експерт А. е получил от задържаното лице К. сумата от 200 евро, снабдил го е с цигари и не е върнал остатъка от сумата. Установи се, че служителят е влизал в спалното помещение на К. по време и начин, които са извън установения ред в ареста. С. по себе си тези действия са в нарушение на установения и регламентиран ред в следствените арести, но тяхното естество и тежест не предполага квалифицирането им като тежки нарушения. Тези обстоятелства не са основание за квалифициране на действията му като дисциплинарно нарушение с характер на „тежко“ по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и да е уронващо престижа на службата и което да предполага налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Предвид това съдът намира, че в настоящия случай оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон поради недоказаност на извършеното дисциплинарно нарушение и следва да бъде отменена.

При този изход на спора, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за основателно. При определяне на възнаграждението е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за процесуално предстватилество по дела по ЗМВР минималното възнаграждение е в размер на 750 лв. Направените от жалбоподателя разноски за процесуално представителство по настоящото дело - 800 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 10 от делото, са ориентирани към този размер и предвид броя на проведените съдебни заседания и необходимостта от събиране на множество доказателства, липсва каквото и да е основание за редуцирането им. Деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ГДИН, която има качеството на юридическо лице съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Р. А. Заповед № Л-2924/28.07.2023 г. на Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, с която на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл.203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение като командир на отделение в арест – Русе към РСИН – Русе I-ва категория при ОСИН – Велико Търново.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, да заплати на М. Р. А., [ЕГН], с постоянен адрес в гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 6, сумата от 800 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.