РЕШЕНИЕ
№ 3460
гр. Варна, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110104242 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 344 КТ
Производството е образувано по искова молба на Ц. Х. Д. срещу „***, с която са
предявени следните искове:
- - на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца на Ц. Х. Д. със Заповед № 10#3/05.03.2024г., издадена от **** -
Председател на УС на „***, упълномощен представител на „***
- на осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 6632,76 лв. брутно обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа,
поради незаконното уволнение в периода 07.03.2024г.-05.06.2024г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба- 08.04.2024г. в съда до окончателното изплащане /
съобразно допуснато изменение в о.с.з. от 20.09.2024г./
В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с
ответника по силата на трудов договор, считано от 18.01.2016г. за длъжност „специалист,
връзки с клиенти“. На 07.03.2024 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на
осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ вр. чл. 190, ал.1, т.3 КТ-поради системно нарушение на трудовата
дисциплина. Счита прекратителната заповед за незаконосъобразна, тъй като 1. оспорва
правомощията на едно от подписалите от името на работодателя заповедта лица- *** да
провежда дисциплинарно производство и да налага дисциплинарни наказания.
По отношение на твърдените нарушения през м.07.2023 г. 2. Твърди, че не е
извършила твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва в процесния период
през м.07.2023г. да е била ангажирана в отдел „Съдебно събиране на вземания: с
официалната пощенска кутия на ***. Твърди се, че в процесния период не е автор на
кореспонденция осъществявана от посочения e-mail до ****************@*****.***. Счита,
че не е обвързана от вътрешните правила и процеси на „Е*** т.IV Основни процеси, т.1
Общи правила от инструкция WI-380-EPRS Инструкция за обслужване на клиенти на „***
по електронна поща, тъй като не е била в трудово правоотношение с последното дружетво.
3. Не й била дадена възможност да се защити, като липсва конкретизация на нарушенията,
за които са й искани обяснения, като нарушенията по т.1 от заповедта са обективирани в
сигнал, с който ищцата не е била запозната. 4. Счита, че не са спазени сроковете за налагане
1
на наказанието по чл.194 КТ по отношения на твърдени нарушения в периода 13-24.07.2023
г., доколкото работодателят е узнал за тях въз основа на сигнал от 23.01.2024 г. от АД „***“.
5. Не е ясно в какво се състои наршението съотв. да ангажира доказателства в своя защита, с
което счита, че е нарушен чл. 195 КТ.
По отношение на твърдяното нарушение на 13.02.2024г.- 6.счита, че закъснението за
среща с представители на Дирекция „Човешки ресурси“ не представлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.1 КТ, както и то 7. Самостоятелно не
може да се определи като тежко нарушение на трудовата дисциплина.
По отношение на посочена в уволнителната заповед, заповед от 20.12.2023 г., с което
е наложено на ищцата наказание „предупреждение за уволнение“ във връзка с нейни
действия, с които е нарушила политиката за работа с клинети на *** и инструкцията на
обслужване на клиенти на същото на ел. поща поддържа твърденията си, че не е имала
задължение да обслужва официалната пощенска кутия на ***.
Счита, че при оспорваната заповед, работодателят не е направил оценка на тежестта
на нарушенията и съответствието му с наложеното наказание, с което не е спазил чл.189 КТ.
Намира, че уволнение на основание чл.190, ал.1, т.3 КТ не може да бъде наложено,
доколкото част от посочените нарушения са санкционирани с предходни заповеди за
налагане на „забележка“ и предупреждение за уволнение“.
Във връзка с иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ сочи, че размерът му е изчислен върху
брутно трудово възнаграждение от 2210,92 лв. включващо 1783,00 лв. основно трудово
възнаграждение и 427,92 лв.- допълнително трудово възнаграждение за прослужено време.
При изложеното иска уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК / според дата на изпращане чрез
куриерска услуга/ отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват.
Във връзка с твърденията на ищеца, поддържа, че оспорваната заповед е подписана
от ***- член на УС и ***- действащата в рамките на учредената й представителна власт, с
което намира, че е спазен посочения в ТРРЮЛНЦ начин на представителство на ответника.
Счита, че е спазен срока по чл.194 КТ, като нарушенията през м.07.2023 г. са открити след
изготвен на 20.02.2024 г. доклад, а наказанието е наложено със заповед от 05.03.2024 г. ,
връчена на ищеца на 07.03.2024г.
Твърди, че ищцата е извършила нарушения в периода 13.07.2023г.-24.07.2023 г. като е
била ангажирана с обслужване на официалната пощенска кутия на „****** и е изпратила
общо 7 имейла, от които:
- На 13.07.2023г. са изпратени имейли в 15.53ч. и 16.48ч.;
- На 14.07.2023г. са изпратени имейли в 16.42ч„ 16.49 ч. и 16.56ч.;
- На 24.07.2023г. са изпратени имейли в 10.39ч, и 10.50ч. до e-mail ***. Вмсето
на адресите, на които дружеството е осъществявало кореспонденция с адв. К. ***е на
следните имейл адреси: ***
Счита, че aвторството на изпращача на посочената имейл кореспонденция се
установява в последните инициали от абревиатурата KSS/TzD, с които са означени първите
букви от имената на служителя Ц. Д.. Намира възражението на ищеца, че не е било в кръга
на трудовите му функции да обработва посочения ел. адреса за неоснователно, като излага,
че между ответника и *** има сключен договор за услуги, съгласно който осигуряването и
поддържането на връзка с клиентите на второто е възложено на първото. Счита, че с
извършените действия ищцата е нарушила вътрешни правила и процеси в компанията - т. IV
Основни процеси, т. 1 Общи правила от инструкция „WI-380-EPRS-KS" за обслужване на
клиенти на *** по електронна поща, според която клиентите се идентифицират по няколко
критерия един от които е деклариран имейл адрес, както и „Стандарти за обслужване на
клиенти при водене на писмена кореспонденция, в раздел Етичен кодекс -
„Конфиденциалност и вътрешна информация".
Поддържа, че са спазени изискванията на чл.193 и чл.195 КТ. Обосновава налагането
на наказание, поради системност на нарушенията, като излага, че със заповед №
56#3/20.12.2023г. на 02.01.2024г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение", а със заповед № 45#4/29.09.2023г. на 02.01.2024г. на ищцата
е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ / двете необжалвани/ за нарушения, за
които не е санкционирана с процесната заповед.
Оспорва претендираното обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ и по размер.
2
При изложеното се иска отхвърляне на исковете.
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1
от Кодекса на труда /КТ/.
В тежест на ищеца е да установи, 1. сключването на валидно трудово
правоотношение, по силата на което е заемал длъжността специалист, връзки с клиенти",
отдел „Връзки с клиенти“, Дирекция „Обслужване на клиенти“ в *** 2. че трудовото
правоотношение е било прекратено с оспорената заповед; 3. размера на брутното трудово
възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението, 4.
обстоятелството, че е останал без работа за целия претендиран период, 5. размера на
обезщетението
В тежест на ответника е да установи, при налагане на дисциплинарното наказание
"уволнение" на ищеца са спазени процесуалноправните и материалноправните изисквания за
това – а именно – 1. че е спазена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ – преди налагане на
дисциплинарното наказание са изискани обяснения от работника; 2. че са спазени сроковете,
предвидени в чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарно наказание; 3. че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана; 4. че ищецът е извършил вмененото му
дисциплинарно нарушение, посочено в заповедта- извършвал е системни нарушения на
трудовата дисциплина; 5. че в задълженията на ищеца се е включвало обслужване на
официалната пощенска кутия на ***" ***. в периода 13-24.07.2023г.; 6. че ищецът е изпратил
от своя работен профил 7 бр. ел. съобщения на непотвърден от клиента ел. адрес в периода
13-24.07.2023 г. вкл. докаже, че за адресата на седемте броя имейли във връзка, с които се
твърди, че е извършено дисциплинарното нарушение има друг адрес, посочен от него за
кореспонденция с ***; 7. че ищцата е била запозната с вътрешните правила за работа с
клиенти и етичния кодекс, за които се твърди че са били нарушени от нея, както и
инструкция WI-380-EPRS-KS 8. че ищцата е закъсняла за среща в 09.00 ч. на 13.02.2024 с
представители на Дирекция „Човешки ресурс“, за която е била уведомена предварително
като на тази дата работното време на ищцата е започвало най-късно в 09,00ч.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика - ищецът по иск за признаване на
уволнение за незаконно по чл. 344, ал. 1 от КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца с исковата молба. /
Решение № 216 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 916/2015 г., III г. о., ГК, Определение №
553 от 17.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 121 от
30.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 3718/2016 г. IV г. о., ГК. Съдът следва да се произнесе по
наведените от ищеца твърдения за незаконосъобразност на уволнението.
Ищецът поддържа, че подписалата заповедта за уволнение ***няма правомощия да
налага дисциплинарни наказания от името на работодателя ***
Представената по делото заповед 10#3/05.03.2024 г., с която е наложено
дисциплинарно наказания уволнение на ищеца е подписана за работодателя от***-
председател на УС и от ***- упълномощен представител с пълномощно 7262/22.12.2023г.
Видно от вписването в ТРРЮЛНЦ от 2018 г. насам ответникът се представлява от
всеки двама от членовете на УС заедно, а членове на УС са***.
Към отговора на исковата е приложено пълномощно от ***- членове на УС на „*** в
полза на *** в качеството й на директор Човешки ресурси в Дирекция „Човешки ресурси“,
с което е упълномощена да подписва заповеди за налагане на дисциплинарно наказание и за
прекратяване на трудово правоотношение на служител заедно с член на УС.Пълномощното
е издадено през м.12.2023г. и няма данни да е оттеглено.
Трудовото правоотношение може да бъде прекратено от лице упражняващо
работодателска правоспособност по отношение на работника. В случаите, когато
работодателят е юридическо лице тази правоспособност се упражнява от лицето, което по
силата на закона представлява юридическото лице пред трети лица, тази компетентност
3
може да бъде делегирана при налагане на дисциплинарни наказания, което е изрично
уредено по чл. 192, ал. 1 от КТ. В този случай работодателят може да определи конкретно
длъжностно лице, с ръководни функции, което да налага тези наказания. От представеното
пълномощно се установява, че работодателя представляван съобразно обявения в
ТРРЮЛНЦ начин, а именно от двама от членовете на УС надлежно е упълномощил
длъжностно лице с ръководни функции, а именно Светлана Стойнева- директор на
Дирекция „Човешки ресурси“ да провежда процедури по налагане на дисциплинарно
наказания вкл. да подписва заповеди за налагане на такива, поради което наведеното от
ищеца възражение е неоснователно.
На следващо място, съдът счита, че следва да разгледа оспорването на ищцата,
че не й била дадена възможност да се защити в дисциплинарното производство, като липсва
конкретизация на нарушенията, за които са й искани обяснения, като нарушенията по т.1 от
заповедта са обективирани в сигнал, с който ищцата не е била запозната. Това твърдения
съдът намира, че се отнася за формално спазване на задължението на работодателя да изиска
обяснения от служителя по реда на чл.193 КТ приравнено от ищеца на неспазване на това
задължение.
От ответника е представена покана за писмени обяснения от ищцата с рег. номер
10#1/20.02.2024 г., с която са изискани обяснения при описани конкретни действия, които се
твърди ищцата да е извършила / изпращане на ел. съобщения/, на конкретни дати, като се
сочи, че се изискват обяснения как от служителя е направена връзка, че ел. адрес на който са
изпратени съобщенията принадлежи на адресата. Поискани са обяснения и за намерено за
нарушение от работодателя неявяване в 09.00ч. на 13.02.2024 г. за среща на служителите от
отдела на ищцата с представители на Дирекция „Човешки ресурси“ и конкретно явяването
на ищцата в 09.15ч.
На 23.02.2024 г. ищцата е депозирала писмени обяснения, с които е поискала да
получи кореспонденцията сочена в искането на обяснения и риторично пита как е възможно
да изпрати съобщенията, тъй като от м.юли 2023 г. са й отнети правата да работи с пощенска
кутия *******@**********.**. Посочва, че няма достъп до системите на работодателя и не
може да представи доказателства. По отношение на датата 13.02.2024 г/ потвърждава, че е
пристигнала на срещата в 09.10ч., поради усложнен пътен трафик.
Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Когато на работодателя станат известни
обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника
обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и
субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация.
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията. Нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин. В същия смисъл са и постановените по реда на
чл. 290 от ГПК: решение № 209/02.05.2012 г. по гр. дело № 768/2011 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, решение № 857/25.01.2011 г. по гр. дело № 1068/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 171/23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение №
205/26.03.2010 г. по гр. дело № 267/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение №
237/24.06.2010 г. по гр. дело № 826/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение №
688/23.11.2010 г. по гр. дело № 114/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
Настоящият състав счита, че работодателят посочвайки за какви действия от страна
на работника иска да се дадат обяснения и предоставяйки му срок да депозира такива / в
случая явно достатъчен, тъй като са дадени обяснения/ е изпълнил задължението си по
чл.193 КТ. Не е необходимо да информира служителя, че е получил сигнал или че е
изготвена докладна по повод на този сигнал, във връзка с които провежда процедура по
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В обясненията служителят е посочил, че не
може да предостави доказателства, с оглед на което иска предоставяне на информация и
копие от кореспонденцията. Необходимо е да се посочи, че работникът или служителят може
да даде обяснение - но той не е в положение да доказва / Определение № 533 от 8.02.2024 г.
4
на ВКС по к. гр. д. № 2758/2023 г./,т.е. съдът намира, че невъзможността на служителя да
докаже определена теза не обосновава извод за неспазване на задълженията на работодателя
да изиска обясненията му. Работодателят е този който следва да събере и оцени
доказателствата за извършване на нарушение, като преценката му подлежи на съдебен
контрол именно при оспорване законосъобразността на уволнението.
Във връзка с нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното нарушение,
съдът следва да се произнесе и по възражението, че не е спазен срока за налагане на
дисциплинарното наказание.
В исковата молба е наведено твърдение, че срокът по чл.194 КТ не е спазен, тъй като
работодателят е разбрал за нарушението от сигнал от 23.01.2024г. След изслушване на
свидетелите ищецът е защитавал тезата, че работодателя е разбрал за грешката в деня на
изпращане на ел. съобщения през м.07.2023 г. Ответникът излага, че е разбрал за
нарушението с доклада от 20.02.2024г.
При прилагане на становището, че след предявяването на иска ищецът може да
допълва исковата си молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното
възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да
посочи някои от фактите, на които то се основава / Решение № 121 от 30.05.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3718/2016 г., IV г. о., ГК/, съдът намира, че доколкото ищецът е заявил
възражение за неспазен срок за налагане на наказанието още с исковата молба, то следва да
се преценява дали срока е спазен с оглед всички наведени в тази връзка фактически
твърдения от страните.
От доказателствата по делото се установява, че от твърдените от ответника
нарушение от страна на ищеца е изпращането на 7 бр. ел. съобщения през м.07.2023 г. до ел.
адрес, който не е посочван от клиента на дружеството.
От представена по делото докладна / л.101/ се установява, че ***- пряк ръководител
на ищеца на 20.02.2024 г. е уведомила директора на дирекция „Човешки ресурси‘ и
директора на Дирекция „Обслужване на клиенти“, че е установена грешка в ел. адрес, до
който ищцата е изпратила ел. съобщения през м.07.2023г. без да се сочи кога е установена
тази грешка.
В искането на обяснения по реда на чл.193 КТ / л.99/ е посочено, че дружеството е
уведомено на 23.01.2024 г. от Адвокатско дружество „***, че не са получени ел. съобщения
и че адв. ***няма регистриран ел. адрес: ***
От свидетелските показания на свид. Велчева се установява, че тя е юрисконсулт в
***“ като през м.юли 2023 г. ***изпратила на ищцата ел. съобщения, които Д. да изпрати от
официалния ел. адрес на дружеството до адв. ***. Д. изпратила „репорт“ за извършените
действия / доказателство, че е изпратил мейлите/. Разбрали, че Д. изпратил съобщеният на
грешен ел. адрес след като през м. януари се получил сигнал от адв. ***, че не е получил
съобщенията и той няма такъв ел. адрес, като този на който да изпратени.
При така установеното, не могат да бъдат възприети доводите за пропуснат срок по
чл. 194, ал. 1 КТ. Според установената практика, двумесечният срок по цитираната
разпоредба тече не от датата на извършване на нарушението (от тази дата тече
едногодишният срок), а от датата, на която нарушението е станало известно на субекта на
дисциплинарна власт, с оглед на което становището на ищеца от исковата молба, че срокът е
пропуснат, ако работодателя е разбрал за нарушението по сигнал от м.01.2024г. е
неоснователно.
Двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания,
започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на
дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на
установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е
установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и
съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го
квалифицират като дисциплинарно нарушение. / Решение № 367 от 6.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 108/2011 г., IV г. о., ГК и посочените в него/.
В конкретния случай съдът намира, че този срок е започнал да тече на 20.02.2024г.,
когато е съставен доклада до директора на дирекция „Човешки ресурси“, който съгласно
приложеното по делото пълномощно е субект на работодателската власт. Ирелевантно е кога
и дали други служители на дружеството са разбрали за нарушенията в по-ранен момент,
5
какъвто извод е споделен от ВКС в Решение № 255 от 9.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
858/2018 г., IV г. о., ГК. Въпреки това съдът намира, че не може да се възприеме, че
юрисконсулта получил обратна връзка, че възложените от него ел. съобщения са изпратени
от ищцата изобщо може да формира извод, че те са изпратени на грешен ел. адрес,
доколкото няма данни да е посочвал конкретен адрес до който да се пратят или е посочил
името на адресата.
Съобразно наведените от ищеца възражения за процедурни неизпълнения от страна
на работодателя, съдът следва да формира изводи и по отношение на твърденията за
неспазване на чл.195 КТ
По проблема за необходимите реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение", респ. за нейното мотивиране и индивидуализацията на нарушенията,
константно е приемано, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени
изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Дисциплинарното нарушение трябва да е конкретно описано в
заповедта и индивидуализирано по начин, който не буди съмнение относно съществените му
белези от обективна и субективна страна. Достатъчно е в нея извършените нарушения и
наложеното наказание да са посочени по разбираем за работника начин. Мотивирането на
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност
на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността за защита
на наказаното лице в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на предвиденото от законодателя в чл. 195, ал. 1 КТ съдържание (вж. – решение №
152/08.12.2017 г. по гр. д. № 677/2017 г., III г. о., решение № 102/12.03.2014 г. по гр. д. №
5501/2013 г., IV г. о., решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. IV г. о., решение №
322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г. о. и др.).
В оспорваната заповед достатъчно точно, ясно и подробно са изложени фактите, въз
основа на които работодателят е намерил, че служителят е извършил дисциплинарно
нарушение. Описано е в какво точно се състои нарушението по начин, указващ ясно в какво
е обвинен уволненият служител –действия по изпращане на ел. съобщение до адресат за
който няма данни в дружеството да е осъществявана кореспонденция на адреса, до който
ищцата е изпратила съобщенията, както и закъснение за среща на 13.02.2024 г. Доколкото
фактическите твърдения на ответника са достатъчно ясно, съдът намира, че са изпълнени
изискванията на чл.195 КТ.
По съществото на извършените нарушения:
Между страните е било налице трудово правоотношение от 18.01.2016г. прекратено
със заповедта от 05.03.2024 считано от 07.03.2024г. Длъжността заемана от ищцата е била
„специалист връзки с клиенти“ в Дирекция „Обслужване на клиенти“. Част от задълженията
за длъжността са включвали изготвяне на отговори въз основа на становища на ресорните
отдели на писмени запитвания и жалби на клиенти на компаниите от групата „*** което се
установява от приложената по делото длъжностна характеристика, връчена на ищеца на
30.06.2021 г. /л.78/.
По делото са приети писмени доказателства представени от ответника, а именно
договор за услуги от 2010 г. и изменения към него / л.220 и сл./, от които се установява, че
през 2010 г.е сключен договор за услуги между ***/ възложител/ и *** / изпълнител/ за
извършване на услуги описани в приложение 1 / което не е представено/. Въпреки липсата
на приложение 1, от представените допълнителни споразумения вкл. от 2015 г. /л.231/ се
установява, че страни по договора са станали *** / възложител/ и *** /изпълнител/, като част
от предмета на договора е дейност по обслужване на клиенти, като в обхвата на услугите,
така както е изменен с допълнението от 2015г. обхваща изготвяне и изпращане на отговори/
съобразно експертни становища/ до клиенти“ на възложителя. Този договор съдът намира,
че е действал към 2023 г., доколкото е уговорено действието на договора да се подновява
автоматично / след първоначалния срок от 31.12.2010г./, ако никоя страна не е поискала
писмено прекратяването, за каквото искане по делото няма данни.
От раздел 4, т.1 от Инструкцията за обслужване на клиенти на *** по ел. поща WI-
6
380-EPRS-KS /л.354 и сл./ се установява, че ел. адрес на който се осъществява
кореспонденцията на дружеството с клиенти е ***като клиентът се идентифицира с имена,
клиентски/абонатен номер, място на потребление и деклариран имейл адрес като при липса
на идентификация по този начин е допустимо предоставяне на отговор само когато
информация не представлявал лични данни. В т. 7 /л.362/ е предвидено правило за оформяне
на подпис на изходящи и-мейл включващ данни за дружеството, посочване „Дирекция
обслужване на клиенти/инициали“ и инициали на служителя.
От показанията на свид. Велчева се установява, че свидетелката в качеството на
юрисконсулт в *** е поискала от Ц. Д. през м.07.2023 г. да изпрати от официалния ел. адрес
на дружеството определени документи до адв. Кр. Тодоров, като също и се обадила по
телефона и й казала да ги изпрати както до сега са го правили. След като изпратила мейлите
Ц. Д. изпратила доказателства, че ел. съобщения са изпратени. ***сочи, че разпознава и
нициалите на ищцата в изпратените мейли, като мнократно е работила съвместно с нея в
миналото. Доколкото си спомня инициалите на Д. са „TzD”. Посочва, че кореспонденцията с
адв. ***се е осъществявала преди на посочени от него Адв. Колегия-Варна ел. адреси – ***,
като не й е известно с адвокат **да е комуникирано на ел. адрес: ***
В показанията си свид. ***- началник отдел „Връзки с клиенти“ при ответника-
излага, че Ц. Д. е работила в нейния отдел и се е заминавала с обслужване на имейл
кореспонденцията, която се води от официалната пощенска кутия от „***Уточнява, че от
официалната пощенска кутия на последното дружество се осъществява кореспонденция с
външни за дружеството лица и друг отдел няма права да го ползва. Излага, че всеки
служител в отдела има собственици ицициали, с които се обозначава при работатата си и
тези инициали са в подписа на имейл кореспонденцията, която се извежда към клиентите.
Сочи, че след сигнал се е установила погрешно изпратена кореспонденция на ел. адрес,
който не е на адв. Тодоров, като изпращането на погрешни адреси на ел. съобщения е
изключение като ситуация в отдела. Посочва двата ел. адреса, които са предоставени от адв.
Тодоров adv.*** Посочва, че е налице инструкция за за начина на работа при водена на ел.
кореспонденция, съобразно която адресата следва да се индивидуализира по ел. адрес
предоставен за контакт с него, който е наличен в системата на дружеството.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза / СТЕ/, от която се установява че
през 2016 г. Ц. Д. е получила достъп и пълни права до ел. поща *** с даден идентификатор
на Д. /кид/ Т18622 и имена***Достъпът на Д. до тази ел. пощенска кутия бил спрян на
25.07.2023г. Вещото лице е установило, че преди м.07.2023 г. с адв. *** е водена ел.
кореспонденция на ел. адрес adv***съобразно приложение 1 към експертизата, от което е
видно, че в съобщенията от 2022г. част от подписа също е ‘KSS/TzD/, както и за
съобщенията от м.07.2023г. След справка в системата на ответника, експертът установил, че
ищцата е уведомена през 2022г. за „Стандарти за обслужване на клиенти при водена на
писмена кореспонденция“ и за нова инструкция за обслужване на клиенти на ***по ел.
поща-WI-380-EPRS-KS. В о.с.з. вещото лице е посочило, че в ел. профил на Ц. Д. липсва
посочване на инициалите, с които тя се идентифицира. Уточнява, че инициалите се
генерират автоматично като част от услугите на Outlook и за да бъдат промени потребителя
на ел. поща следва да е в профила си.
Съдът намира, че от така събраните доказателства се обуславя извод, че ищцата е
извършила действията по изпращане на 7 бр. ел. съобщения от официалния ел. адрес за
комуникация с клиенти на „*** до адрес на лице, с който това лице в миналото не се е
идентифицирало в кореспонденцията си с „***
От писмените доказателства се установява, противно на твърденията, че „Енерго
Про-Варна“ въз основа на договор има задължения за обслужва клиентите на „Енерго-Про
продажби“ от гледна точка на комуникацията с тях вкл. електронна такава. В длъжностната
характеристика на ищцата е посочено, че част от задълженията й е да обслужва клиентите
на „Енерго-Про Продажби“ при връзката им по ел. път и противното твърдение на ищцата е
неоснователно.
Безспорно се установява от експертизата, че през 2016г. на Д. са дадени пълни права
да оперира с официалния ел. адрес на „***, което в съвкупност с показанията на двата
свидетели за същността на извършваната от Д. работа, обуславя извод, че в нейните трудови
задължения се е включвало изпращането на ел. съобщения от официалния и-мейл на „****
Ищцата е оспорила, че именно тя е изпратила 7 бр. ел. съобщения на ел. адрес, с който
7
клиент не се идентифицира, като сочи, че инициалите „ТzD” не са нейни. От експертизата
по делото не се установява действително, че тези инициали се асоциират с профила на
ищцата в Outlook. Този факт обаче съдът намира, че се установява от изслушаните по делото
гласни доказателства. Въпреки, че разпитаните свидетели са служители на ответника, съдът
им дава вяра, доколкото показанията им са последователни, ясни и както вътрешно така и
помежду си непротиворечиви. Показанията на свид. ***установяват, че тя се е свързала с
ищцата по телефона във връзка с изпращането на въпросните имейли, като ищцата е
изпратила на свидетеля доказателство за извършената работа. Свид. ***също сочи, че въз
основа на инициалите е установено кой служител е изпратил мейлите и достъпа на Д. до ел.
поща на дружеството е спрян след изпращането на тези ел. съобщения. Въпреки, че не са
събрани преки доказателства инициалите да са вписани в профила на ищцата от технически
специалист на работодателя, съдът съобразявайки буквите от които инициалите се състоят
отговарящи на първите букви от имената на ищцата, както и че за да се посочат тези
инициали служителя следва да е в профила си Outlook съдът намира, че те принадлежат на
ищцата. Последната не е навела конкретни твърдения тези инициали да принадлежат на
друго лице от отдела или друго лице да е изпращало ел. съобщения от нейния профил в
Outlook. Тези обстоятелства в съвкупност с начина по който инициалите се формират и
показанията на свид. Велчева обуславят извода, че именно ищцата е изпратила съобщенията.
Същата е имала и достъп до официалния мейл на „***, който е спрян едва на 25.07.2024г.-
след изпращането на въпросните съобщения.
По повод същността на нарушенията- изпращане на съобщения на ел. адрес, с който
лицето адреса не се индивидуализира пред дружеството, следва да се посочи, че от СТЕ се
установява с кой ел. адрес адв. ***е бил индивидуализиран от дружеството в миналото и
този ел. адрес не съвпада, с този на който ищцата е изпратила съобщенията през м.07.2023г.
Задължението на служителя да индивидуализира адресата чрез известен на дружеството
адрес произтича от вътрешните инструкции на работодателя, с които Д. е била запозната
през 2022г., като запознаването й със същите се установява от СТЕ. Макар, че в
инструкцията става въпрос за клиент на дружеството, съдът счита, че изискванията за
индивидуализация на адресата е следвало да се спазят и в случая, доколкото Д. е следвало да
изпълни задача поставена й от свид. ***без да може да преценява какво е качеството на
адресата и по конкретно клиент ли е то на дружеството или не. Съдът не следва подробно да
изследва качеството на адресата, доколкото то не променя задължението на Д. да
осъществява кореспонденцията на дружеството чрез официалната му ел. поща, съобразно
правилата наложени за тази дейност от работодателя.
По отношение на въпроса по извършването на второто посочено в уволнителната
заповед нарушения, с доклада по делото и в първото о.с.з. е отделено за безспорно, че
ищцата е била уведомена за среща на 13.02.024г. с представители на отдел „Човешки
ресурси“ на която е следвало да присъства, но е пристигнала на същата със закъснение, за
което е посочила, че се дължи на усложнен трафик. Т.е. ищцата е извършила соченото от
работодателя закъснение.
По тежестта на наказанието:
В приложената заповед за уволнение, работодателя сочи, че взема предвид освен
извършените през м.07.2023г. действия и закъснението за среща от 13.02.2024 г., така и
наложените със заповед 56#4/20.12.2023 г. наказание „предупреждение за уволнение“ и със
заповед 45#4/29.09.2023г. наказание „зебележка“ на ищцата, поради което намира, че са
налице системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.2, т.3 КТ вр.
пар 1, т.22 ДР на КТ
Ответникът е представил по делото преписи от заповед 56#4/20.12.2023 г. наказание
„предупреждение за уволнение“ и със заповед 45#4/29.09.2023г. наказание „зебележка“, от
които се установява, че са наложени такива наказание в период по-малко от една година от
наказанието, наложено с процесната заповед.
Преценката за тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
характера на извършваната дейност, значимостта на неизпълнените задължения на трудовата
дисциплина и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение. За
наличието на основанието по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на
три и повече еднородни нарушения на трудовата дисциплина, така и съвкупността на три и
8
повече разнородни нарушения ( стига да е изпълнено условието служителят да не е бил
санкциониран за тях или да не е бил санкциониран за едно от тях, а наказанието за
останалите да не е заличено по реда на чл. 197 КТ или чл. 198 КТ)- Определение № 1270 от
25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4408/2022 г., III г. о., ГК.
В конкретния случай се установява, че с две заповеди на работодателя са наложени
две предходни дисциплинарни наказания на ищцата, които не са заличени по реда на чл.197
КТ / с изтичане на едногодишен срок/ или чл.198 КТ / със заповед на работодателя/, от друга
страна в процесната заповед са описани нарушения, които не фигурират в предходните
заповеди за налагане на дисциплинарно наказание, поради което са налице предпоставките
за прилагане по чл.190, ал.1, т. КТ.
Доколкото няма данни дисциплинарните наказание наложени през м.09 и м.12.2023г.
да са обжалвани респ. отменени работодателят е имал право да ги вземе предвид, а
настоящият състав не може в настоящото производство да формира извод за
законосъобразността на наложените с тях наказания.
Съдът намира, че разгледани в съвкупност двете предходно наложени наказания, и
новите посочени в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина от м.07.2023г.
обуславят извод за подходящо по тежест наказания „уволнение“. Съдът не взема предвид
неявяването на време на ищцата на среща със служители от отдел „Човешки ресурси“ на
13.02.2024г., доколкото намира, че това действие само по себе си не представлява нарушение
на трудовата дисциплина, като взема предвид, че въпреки закъснението ищцата се е явила на
срещата, както и неяснотата по отношение на предмета на тази среща и пряката й връзка с
трудовите функции на ищцата.
От друга страна, намерените за установи като извършени от ищцата действия през
м.07.2023г. по изпращане на ел.съобщения съдът намира за достатъчно тежки, че адекватно
дисциплинарно наказание за тях / в съвкупност на предходно санкционираните с влезли в
сила заповеди/ да е уволнението. Съдът съобразява, че основна трудова функция на ищцата е
да обслужва официалната ел. поща на *** което включва да извършва изходящата от
дружеството кореспонденция вкл. съобразно стандартите за оформяне на съобщенията и
идентификацията на адресата по известен вече за дружеството негов ел. адрес. Пропускайки
да извърши надлежна индивидуализация на ел. адрес на адресата вкл. съобразявайки, че
през 2022г. ищцата е изпращала ел. съобщения на правния ел адрес / доколкото съда
формира извод, че инициалите в края на съобщението са нейни и съобразявайки приложение
1 към експертизата/, съдът намира че Ц. Д. е извършила съществено нарушения на
трудовите си задължения. Необходимо е да се посочи, че се касае за извършени от ищеца
нарушения в период от около 2 седмици, като в три отделни дни са изпращани съобщения на
грешен ел. адрес, което установява, че няколко пъти Д. е допуснала един и същи пропуск.
В обобщение, съдът намирайки, че е спазена процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, че твърдените нарушения са извършени от ищеца,
както и че тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, работодателят
законосъобразно е упражнил правото да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание на
ищцата.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Поради обусловеността
на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ от този по чл.344, ал.1, т.1 КТ, искът за парично обезщетение
за оставане без работа също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право разноски да бъдат присъдени в негова полза има
ответника.
Той е направил искане в такъв смисъл и е представил доказателства за заплащането на
адвокатско възнаграждение в размер на 636,00 лв. с ДДС, 400 лв.- депозит за СТЕ и 5,00 лв.-
такса за съдебно удостоверение. Ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответника
сумата от 1041,00 лв.- разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
9
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Х. Д., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. *** срещу
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** искове:
- на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца на Ц. Х. Д. със Заповед № 10#3/05.03.2024г., издадена от *** -
Председател на УС на „***, упълномощен представител на ***- на осн. чл. 344, ал.1,
т.3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6632,76 лв. брутно
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното
уволнение в периода 07.03.2024г.-05.06.2024г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба- 08.04.2024г. в съда до окончателното изплащане
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, Ц. Х. Д., ЕГН:**********, съдебен адрес: гр. ***
да заплати на ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***“ сумата от 1041,00 лв.–
разноски в съдебното производство пред РС-Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в двуседмичен срок
от 04.10.2024 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК/.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10