РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Бургас, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20222100501698 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Г. В. В. , ЕГН **********, изтърпяващ присъда в
*****, подадена чрез назначения му от съда служебен адвокат по реда на чл.95 ГПК
адв.Мариана Трифонова, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 18, ет.2,
против решение № 1781/09.08.2022 г., постановено по гр.д.№ 2788/2022 г. по описа на РС-
Бургас, с което са отхвърлени исковете на Г. В. В., изтърпяващ наказание „доживотен затвор
без замяна“ в *****, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С., с правно
основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр. и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
е извършил нарушение на чл.4, ал.2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравно третиране по лично
положение на осъдения Г. В. В., изразяващо се в липса на обособено помещение за
подстригване в ***** в периода от 20.05.2011 г. до 12.12.2015 г.; за осъждане на ответника
да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения; за
осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000
лв. за периода от 20.05.2011 г. до 12.12.2015 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 08.11.2021 г. до окончателното й изплащане, както и за осъждане на
ответника да му заплати мораторна лихва в размер на 12 300 лв. за периода от 12.12.2015 г.
до 07.11.2021 г.
1
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение, като счита същото за
неправилно, необосновано и постановено при несъответствие със събраните по делото
доказателства. Счита се, че районният съд неправилно е ценил представените доказателства,
като се сочи, че ищецът е провел пълно и главно доказване на предявените от него искове и
е установил, че спрямо него е било допуснато извършването на пряка дискриминация в
*****, изразяващо се в неравностойното му третиране в качеството му на изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“, тъй като е бил лишен от достъп до бръснарница на
територията на Затвора, с което е бил поставен по признака „лично положение“ в по-
неблагоприятно положение в сравнение с останалите лишени от свобода, изтърпяващи
същото наказание, при същите условия, за процесния период. Сочи се също, че вследствие
липсата на добри хигиенни условия в Затвора, установено със свидетелските показания, и
невъзможността на ищеца да поддържа добър външен вид, същият се е почувствал унизен,
което е недопустим противоправен резултат. Поради това, се счита, че е налице установено
нарушаване в третирането на ищеца, представляващо пряка дискриминация. Според
въззивника, районният съд е основал решението си единствено на представената от
ответника справка № **/10.02.2022 г., от която ставало ясно, че услугата подстригване на
лишените от свобода се е осъществявала през процесния период от други лишени от
свобода, назначени на тази длъжност, но в същата справка, нито в друго доказателство не се
съдържат данни, че са спазени редът и условията тази услуга действително да е била
предоставяна на лишените от свобода и в частност на ищеца.
Предвид горните съображения, въззивникът счита обжалваното решение за
неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради
което моли същото да бъде отменено от въззивния съд и да се постанови ново решение за
уважаване на предявените искове. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , не е взето становище по
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни и осъдителни искове с правно
основание чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.),
предявени против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която иска да бъде
установено дискриминационно третиране на ищеца чрез извършването на пряка
дискриминация в *****, изразяваща се в неравностойно третиране на ищеца, в качеството
му на изтърпяващ наказание “лишаване от свобода”, като е лишен от достъп до бръснарница
на територията на *****, с което е поставен по признака “лично положение” в по-
2
неблагоприятно положение, в сравнение с останалите лишени от свобода, изтърпяващи
същото наказание, при същите условия и обстоятелства в ***** и ****, за периода от
20.05.2011г. до 12.12.2015г.; да бъде осъден ответника да преустанови нарушението, както и
да се въздържа в бъдеще от нататъшни нарушения; да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законна лихва
от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и да му заплати
мораторна лихва в размер на 12 300 лв. за периода от 12.12.2015г. до 07.11.2021г.
Ищецът е изложил твърдения, че за периода от 20.05.2011г. до 12.12.2015г., или
общо период от 4 години и 11 месеца, е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в
*****, на втория етаж в корпуса на затвора. Твърди, че в ***** е действал график, съгласно
който следвало да бъде осигурявано постригване всяка седмица, но това не се спазвало, като
вместо това бръснарят, който бил щатно назначен на тази длъжност лишен от свобода,
идвал веднъж месечно във II ЗПС и подстригвал ищеца и неговите съкилийници на място. В
тази връзка се твърди, че по същото време и при сравними обстоятелства, на всички лишени
от свобода в ***** и **** се осигурявала от администрацията на затвора възможност за
подстригване в нормална среда при спазване на хигиенните норми в специално обособено за
тази цел помещение – т.н. “бръснарници”, което се оказало недостъпно за следствените и
подсъдимите лица във II ЗПС в *****, които дори не били осъдени. Ищецът твърди, че
липсата на специално обособено помещение му причинило трайно интензивна и
продължителна във времето тревожност и притеснения за здравето му, като тези вреди
настъпили вследствие незаконосъобразните действия и бездействия на ответната ГДИН,
респ. на служителите от администрацията на *****, които не осигурили обособено място за
подстригване, съобразено с хигиенните норми за периода от 20.05.2011г. до 12.12.2015г.
Според ищеца, с бездействието си и неосигуряването на достъп до бръснарница, ответникът
нарушил нормите на чл.2, ал.3 и чл.3 ЗИНЗС, чл.6 и чл.31, ал.5 КРБ и чл.3 и чл.13 ЕКПЧОС
и го дискриминирал на основата на личното му положение на лишен от свобода като
защитен признак, докато при сходни и сравними обстоятелства толерирал и привилегировал
другите затворници в ***** и ****. Ангажира писмени доказателства.
В писмения отговор по чл.131 ГПК ответната ГДИН е оспорила иска като
неоснователен и недоказан, за което са изложени подробни съображения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства за установяване на
твърденията и възраженията на страните.
След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове са неоснователни. За да отхвърли исковете, БРС е приел, че по делото не
е установено дискриминационно отношение към ищеца от страна на ответника, тъй като
всички изтърпяващи наказания, свързани с лишаване от свобода в ***** са поставени при
равни условия. Прието е, че въпреки установената по делото липса на специално пригодено
помещение за подстригване в ***** и наличието на такова в *** и Затвора-Л., не се
установява да е налице недопустим и противоправен резултат в дейността на ответника, тъй
като на лишените от свобода в Б. са осигурени условия за подстригване. В тази връзка,
3
съдът е приел, че по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от
това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред изрично
предвидените дискриминационни признаци по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., при установяване на
които може да се приеме, че е извършена дискриминация.
Съгласно на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, не са налице нарушения на
императивни материалноправни норми.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на
районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и делото е изяснено от
фактическа страна. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими
доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
напълно изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо
събраните по делото доказателства да се въпроизвеждат отново и от въззивния съд.
Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите мотиви и изводи на БРС за
неоснователност на предявените искове по чл.71, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗЗДискр., поради липса
на установено дискриминационно отношение към ищеца по смисъла на чл.4 ЗЗДискр.
Изводите на районния съд са формирани въз основа на установената фактическа обстановка
по делото и въззивния съд ги намира за правилни и в съответствие със закона, поради което
препраща към мотивите на обжалваното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин
те стават част и от настоящия съдебен акт.
По изложените във въззивната жалба доводи и в допълнение към съображенията на
районния съд, следва да се отбележи следното:
С разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл.4, ал.2 ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно чл.4, ал.3 ЗЗЗДискр. –
4
непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл.4, ал.1,
или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-
малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение,
произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако
разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и
средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.
Законодателят е регламентирал и предоставил изключително сериозна, засилена и
ефективна защита срещу всякаква форма на пряка и непряка дискриминация, както и
адекватен и бърз механизъм за защита срещу каквато и да било форма на защита с
възможност за незабавно прекратяване на дискриминацията, забрана за в бъдеще такава да
бъде осъществявана, както и санкциониране на извършителя на дискриминацията освен чрез
заплащане на обезщетение за причинени вреди, но и публично разгласяване на факта на
осъществената дискриминация чрез публикации или по друг начин, както възможност и
други засегнати лица да участват в производството (чл.72 ЗЗДискр.).
В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че в ***** няма
специално обособено помещение, в което да се извършват бръснарски услуги и
подстригване на лишените от свобода, а в затворите в С. и Л. има такова налично и
обособено помещение. Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за
условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
възпроизведена в разпоредбата на чл.151, ал.1 ЗИНЗС, е предвидено, че на лишените от
свобода се осигуряват условия за: 1. Поддържане и косата и бръснене; 2. Хигиена на ръцете
и краката; 3. Изкъпване, като след всяко ползване на баня помещенията се почистват и
дезинфекцират и 4. Задължителна смяна на личното и постелъчното бельо най-малко
веднъж седмично. В случая, няма спор, че на лишените от свобода в ***** са предоставени
тези услуги, в частност – по поддържане на косата и бръснене, като макар и да няма
обособено място за подстригване, тази услуга се извършва по график под наблюдението на
служители от надзорно-охранителния състав, в близост до съответния пост, където има
изведен електрически контакт, който да бъде ползван за захранване на подстригващата
техника и при изявено желание от осъдените. При тези условия за поставени всички лишени
от свобода, изтърпяващи наказанието в *****.
Спорният въпрос по делото е дали липсата на такова помещение в един затвор и
наличие на такова в друг затвор представлява дискриминационна проява от категорията на
тези визирани в чл.4 ЗЗДискр., т.е. дали по-неблагоприятното третиране на лишените от
свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си
представлява дискриминация по признак „лично или обществено положение“ по смисъла на
чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Отговор на този въпрос е даден в практиката на ВКС, която изцяло се
споделя от настоящия състав и с която районният съд се е съобразил. Така, в Решение №
244/14.08.2012 г. по гр.д.№ 777/2011 г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че по-неблагоприятно
третиране или поставяне в по-неблагоприятно положение е обусловено от нарушаване на
признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. на установени правила, предвиждащи права и свободи,
5
като по-неблагоприятното третиране на лишените от свобода в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4, ал.1
ЗЗДискр. или в друг закон признаци, то не представлява дискриминация по признак лично
/при установяване във всеки конкретен случай на обективен, същностен за личността белег,
позволяващ да бъде прилаган еднакво/ или обществено положение.
В случая, не се спори, че всички лишени от свобода в ***** са поставени при един
и същи условия – имат осигурени от затворническата администрация бръснарски услуги и
подстригване, които се извършват по един и същ начин. Фактът, че тези услуги не се
извършват в специално обособено за целта помещение, доколкото тази услуга се предоставя
по един и същи начин на всички лишени от свобода, независимо при какъв режим
изтърпяват наложените им наказания, не води на извод за дискириминационно поведение и
отношение на затворническата администрация към ищеца, както правилно е приел и
районния съд. Само по себе си липсата на такова помещение не представлява
дискриминация, като по делото не са нали данни, нито са изложени твърдения от ищеца от
целия затвор само той да е лишен от право да се подстригва в обособено помещение за
разлика от останалите лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в същия затвор, за
да е налице евентуално дискриминация, основана на лично положение.
Практиката, наложена в ***** и в *** подстригването на всички затворници да се
извършва в отделно помещение, вероятно е въведена по преценка на съответната
администрация. Но следва да се има предвид, че в Закона няма изрично нормативно
изискване такова помещение за подобни дейности да бъде непременно обособено, поради
което практиката на едни затвори не може да има обвързващ характер за администрацията
на другите затвори. В тази връзка, практиката на ВКС е последователна, че „по -
неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в кое
затворническо заведение изтърпяват наказанието си не е сред предвидените в чл.4, ал.1
ЗДДискр. или друг закон признаци, поради което не представлява дискриминация по
признак лично или обществено положение. Всеки затвор осигурява различни условия за
живот на осъдените, които разлики са обективно обусловени от редица обстоятелства,
водещи до различни битови и организационни условия. Ето защо, не може да се приеме, че
изтърпяващите наказание в даден затвор лица се намират при "сравними сходни
обстоятелства" с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в подобни
"сравними сходни обстоятелства" ищецът се намира единствено с лицата, изтърпяващи
същото наказание в същия затвор и само сравнението с тях е от значение за преценката дали
е налице спрямо него дискриминация по чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.“ (в този смисъл – Решение №
101/02.08.2021 г. по гр.д.№ 1871/2020 г. На ВКС, IV г. о., ГК).
В случая, всички лишени от свобода в ***** са поставени при един и същи
условия, предоставените бръснарски услуги и подстригване се осъществяват по един и същи
начин и при едни и същи условия за всеки лишен от свобода, поради не е налице
дискриминационна проява към ищеца. Не е налице и различно третиране на ищеца в
сравнение с останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора Б. В този
6
смисъл, изводът на първоинстанционния съд, че по-неблагоприятно третиране на лишени от
свобода в зависимост от това в кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си не
представлява дискриминация по признак лично положение, съответства на закона, поради
което предявените искове правилно са отхвърлени като неоснователни.
Предвид изложените съображения, БОС намира въззивната жалба за неоснователна,
а поради съвпадането изцяло на изводите на въззивната инстанция с тези на районния съд,
постановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1781 от 09.08.2022 г., постановено по гр.д.№
2788/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7