Решение по дело №1974/2011 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1232
Дата: 9 юли 2013 г. (в сила от 1 юли 2014 г.)
Съдия: Николай Марков Марков
Дело: 20111100901974
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 май 2011 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. С., 09.07.2013 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-9 състав, в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

 

при секретаря А.Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1974 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе пред вид следното:

Предявени са искове по чл.94, по чл.95, ал.1, т.2, чл.95, ал.1, т.3 и по чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП.

Ищците М.А. М. – В. и Ф.А.К. твърдят, че на 23.10.2008 г., в качеството си на съавтори, са сключили договор с трето по делото лице – „АРК К.” ЕООД, по силата на който са се задължили да изработят и да предоставят за ползване аналитичен материал – „Технологичен пордукт” за целите на анализа „Иновации.бг Българска иновационна система в условията на глобална икономическа криза”. Посочват, че са изпълнили задълженията си по договора като са предали три работни варианта на анализа – последният на 08.01.2009 г., а окончателният вариант – на 21.01.2009 г., който е бил и публикуван „Иновации.бг Българска иновационна система в условията на глобална икономическа криза” през 2009 г. Навеждат доводи, че без тяхно съгласие и разрешение, нередактираният работен вариант /предаден на 08.01.2009 г./ е използван от ответника Б.А.Н. /БАН/ в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност” от стр.90 до стр.102, която публикация е представена публично на 12.02.2010 г. и се разпространява под формата на книжен и електронен вариант и под която не е посочен конкретен нейн автор. Излагат съображения, че по този начин са нарушени неимуществените им права по чл.15, ал.1 от ЗАПСП, като ищците са претърпели болки и страдания в резултат на нарушението – стрес, нарушена работоспособност и професионална репутация, нарушен интелектуален мир за дълго време, употребено време, нерви, обида, страдания, притеснения, появяване на здравословни проблеми, а по отношение на ищцата В. и притеснения във връзка с проблемна бременност, свързана с опасността от спонтанен аборт. Поддържат, че са нарушени и имуществените им права по чл.18, ал.1, т.1, 3, 8 и 10 от ЗАПСП, като са пропуснали да получат полагащото им се възнаграждение от публикация на произведението, обичайният размер на което е общо от 1600 /по 800 лв. за всяка ищца/ и са направили разходи за канцеларски консумативи, консултации, нотариални и адвокатски услуги в размер на 1 034 лв. /по 517.10 лв. за всяка ищца/. Предвид изложеното искат от съда да постанови решение при условията на чл.94а от ЗАПСП, с което да осъди ответника да заплати посочените суми, както и сумата от 7 000 лв. - на ищцата В. и сумата от 5 000 лв. - на ищцата К., които суми представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендират и постановяване на унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението, осъждане на ответника да преустанови неправомерното използване на публикацията им, осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, както и присъждане на разноски.

Ответникът БАН оспорва исковете, като посочва, че: 1. Работните материали не са защитен обект на авторско право 2. В материала, поместен в изданието на БАН, е отразено, че информацията е почерпена от Патентно ведомство, респективно е ползвана общодостъпна информация, която е обработвана и анализирана за научна и образователна цел – чл.24, ал.1, т.3 от ЗАПСП, с оглед на което не са налице противоправни действия на ответника и не е налице осъществен състава на деликт. 3. Претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди не се доказват по делото, а и са завишени по размер. Предвид изложеното и тъй като изданието на БАН не е с комерсиална цел, се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете.

Третото лице помагач на страната на ищците – Академично издателство „Проф.Марин Дринов” не заявява становище по исковете.

Съдът като разгледа наведените от страните доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Установява се от приложения по делото договор, че на 23.10.2008 г., ищците в качеството си на съавтори, са сключили договор с трето по делото лице – „АРК К.” ЕООД, по силата на който третото лице им е възложило, а ищците са се задължили да изработят и да предоставят за ползване аналитичен материал – „Технологичен пордукт” за целите на анализа „Иновации.бг Българска иновационна система в условията на глобална икономическа криза”.

Видно е от приемо-предавателен протокол от 21.01.2009 г., че на посочената дата, възложителят е приел извършената от ищците работа, като е посочил, че работата е извършена качествено и в срок.

Установява се от показанията на свидетелката Т. Г., заемаща длъжността главен експерт във фондация „Приложни изследвания и комуникации”, че изготвения от ищците материал е включен в анализа „Иновации.бг Българска иновационна система в условията на глобална икономическа криза”, издаден в началото на м.02.2009 г. Видно е, че преди издаването на анализа, се е състояло обсъждане на изработеното от ищците от експертен съвет към фондацията, като за целта в началото на м.01.2009 г. ищците са изпратили работен вариант на материала. Установява се също така, че през лятото на 2010 г. свидетелката е видяла публикуван на интернет сайта на ответника доклад, който почти напълно съвпада с представения от ищците в началото на м.01.2009 г. работен вариант на материала.

По делото е приложен работен вариант /л.86-л.117/ на материал, за който ищците твърдят, че е този, предаден на 08.01.2009 г.

Установява се от показанията на свидетелката Г. и на свидетелите А. и Д., че в края на 2009 г. ответникът е издал книгата „Науката в България в началото на ХХІ век” /приложена по делото/, като е видно, че в книгата се съдържа текст глава ІХ „Патентна дейност”.

Установява се от заключението на назначената по делото експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно и професионално изготвено, че авторът на 27 от 33 параграфа на текста в глава „Патентна дейност”, на съдържащите се в главата единадесет диаграми и две таблици, е един и същ, с този, изготвил материала „Технологичен продукт” /л.86-л.117/, като главата „Патентна дейност” е тенденциозна редакция на изложеното в материала „Технологичен продукт”, осъществена най-често чрез изпускане, а в съвпадащата част от изложението, текстът в глава „Патентна дейност” възпроизвежда буквално материала „Технологичен продукт” при изпускане на паразитни изрази и при разделяне понякога на дългите и сложни изречения на по-кратки. Установява се, че съвпадението в двата материала е 75.1%, а единадесетте фигури и една от таблиците са идентични, като текстът в изданието на ответника е компилация от различни източници при възпроизвеждане на цели абзаци без преработка и без да е изпълнено изискването за цитиране. Установява се, че анализът на съвпадащата част от текстовете показва авторовото умение за боравене със статистически данни, наличие на знание в областта на патентното дело и по-специално относно неговите икономически, юридически и практически аспекти, познаване на терминологичния апарат, което съчетание говори за експертни познания в областта.

Т.е. изложеното дотук мотивира съда да приеме, че ищците са носители на авторското право в пълен обем както върху материала „Технологичен продукт”, включен в анализа „Иновации.бг Българска иновационна система в условията на глобална икономическа криза”, така и върху работния вариант на материала, предаден на 08.01.2009 г. И това е така, тъй като на първо място съгласно разпоредбата на чл.2, вр. чл.8 от ЗАПСП, авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за авторите със създаването на произведението, а съгласно чл.3, ал.3 от ЗАПСП, обект на авторско право са и части от произведението или подготвителни материали за същото. Също така в случая се установи от визираните по-горе договор, протокол, показания на свидетелката Г. и заключение на назначената експертиза, че ищците са изготвили както окончателния материал „Технологичен продукт”, така и работен вариант на материала, предаден в началото на м.01.2009 г., а предвид наличните съвпадения между работния вариант на материала на ищците и текста „Патентна дейност” от изданието на ответника, установени от свидетелката Г. през 2010 г. и от вещото лице по допусната експертиза, съдът приема, че приложеният по делото на л.86-л.117 от делото материал, е идентичен с работния вариант на материала, предаден от ищците на 08.01.2009 г. Действително както бе посочено, създаването на материалите е извършена от ищците по поръчка на третото по делото лице, но предвид разпоредбата на чл.42 от ЗАПСП и тъй като по делото не се установи страните да са уговорили друго, авторското право върху материалите принадлежи на авторите им – в случая ищците, а поръчващият е имал право да използва произведението /по всички възможни начини, описани в чл.18 от ЗАПСП/, без разрешение на автора, за целта, за която то е било поръчано.

Установи се и че без съгласие и разрешение от ищците, нередактираният работен вариант /предаден на 08.01.2009 г./ е използван от ответника Б.А.Н. /БАН/ в публикацията „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност” /разпространявана в книжен и в електронен вариант – така свидетелката Г./, като главата „Патентна дейност” е тенденциозна редакция на изложеното в работния вариант на материала „Технологичен продукт” -  съвпадението в двата материала е 75.1%, а единадесетте фигури и една от таблиците са идентични. По този начин ответникът е нарушил разпоредбите на чл.18, ал.2, т.8 от ЗАПСП, тъй като е преработил произведението на ищците, използвайки го за създаване на ново, като съдът приема, че ответникът е нарушил и следните неимуществени права на ищците: да искат признаване на авторството върху произведението – чл.15, ал.1, т.2 от ЗАПСП, да искат имената им да бъдат обозначени по съответния начин при използване на произведението – чл.15, ал.1, т.4, да искат запазване на целостта на произведението – чл.15, ал.1, т.5 от ЗАПСП

По отношение на твърдяните от ищците нарушения на чл.18, ал.2, т.1, 2 и 10 от ЗАПСП, съдът намира, че такива нарушения не се установяват по делото, доколкото както бе посочено в случая се установи наличие на преработка, а не е налице  възпроизвеждане на произведението, нито на разпространение на оригинала или копие от него, респективно предлагане по безжичен път на произведението на ищците. 

Съдът намира, че не се установиха и твърдяните от ищците нарушения на неимуществените им права по чл.15, ал.1, т.1, 3, 6, 7 и 8 от ЗАПСП, тъй като създаденото от ищците произведение е разгласено по силата на договора, сключен с третото по делото лице, а с действията си ответникът не е нарушил правата на ищците да променят произведението си, нито е ограничил достъпът до оригинала на произведението, нито е попречил на ищците да спрат използването на произведението. 

С оглед изложеното съдът намира, че: 1. Е налице нарушение на авторското право на ищците; 2. Налице е и вина у нарушителите - служители на ответника и на наетите от него лица, тъй като вината се предполага – чл.95б от ЗАПСП; 3. Налице са и настъпили за ищците вреди – имуществени, изразяващи се в лишаване на ищците от възнаграждение, което се дължи на същите за публикация на произведението и неимуществени, изразяващи се в лишаване на ищците от признаване на авторство от правото да искат обозначаване на имената им като автори и на правото им да се запази целостта на произведението им. Установява се на следващо място от показанията на свидетелите Брестничка, Владов и Колев, че ищците са претърпели и болки и страдания в резултат на нарушението – стрес, нарушена работоспособност и професионална репутация, нарушен интелектуален мир за дълго време, употребено време, нерви, обида, страдания и притеснения. 4. Налице е и пряка причинна връзка между нарушението и вредата.

По отношение на твърденията на ищците, че са претърпели имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за канцеларски консумативи, консултации, нотариални и адвокатски услуги в размер на 1 034 лв. и по отношение на твърденията, че са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в появяване на здравословни проблеми, резултат от нарушението на ищеца, а по отношение на ищцата В. и притеснения във връзка с проблемна бременност, свързана с опасността от спонтанен аборт, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства в тази насока. Не са довод за обратния извод приложените фискални бонове и фактури, тъй като те не установяват, че разходите са направени във връзка с нарушаването на авторските права от ответника. Също така медицинските документи и показанията на свидетелите не водят до извод, че влошаването на здравословното състояние на ищците е във връзка с нарушението на ответника.

Ето защо съдът намира, че ответникът дължи обезщетение на ищците за претърпените от тях имуществени вреди, изразяващи се в лишаване на ищците от възнаграждение, което се дължи на същите за публикация на произведението и обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване на ищците от признаване на авторство, в лишаване от правото да искат обозначаване на имената им като автори и от правото им да се запази целостта на произведението им и в претърпени от ищците болки и страдания в резултат на нарушението.

По отношение на размера на дължимото обезщетение и с оглед направеното искане, обезщетението следва да бъде определено в установените от чл.94а от ЗАПСП размери, съобразно критериите на чл.94, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАПСП - при отчитане на всички обстоятелства по делото, свързани с нарушението, пропуснатите ползи, неимуществени вреди, реализираните от нарушителя приходи от нарушението, както и въздигнатото като цел от закона възпиращо и предупредително въздействие на присъденото обезщетение по отношение на нарушителя и на останалите членове на обществото. В този смисъл съдът намира, че обезщетението за имуществени вреди възлиза в размер на общо от 1600 /по 800 лв. за всяка ищца/, като предвид неустановяване на основанието за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – исковете за сумата от по 517.10 лв. за всяка ищца следва да бъдат отхвърлени. По отношение на размера на обезщетението за претърпени от ищците неимуществени вреди, съдът намира, че същият възлиза на по 2000 лв. за всяка ищца, до който размер следва да бъдат уважени исковете, а за разликите до пълните предявени размери от 7000 лв. и от 5000 лв., исковете следва да бъдат отхвърлени. 

Тъй като предпоставка за уважаване на предявените искове по чл.95, ал.1, т.2 и т.6 от ЗАПСП е наличието на извършено нарушение на ЗАПСП, а както бе посочено в случая се установи наличието на такива, съдът намира, че визираните искове се явяват основателни, като ответникът следва да бъде осъден да преустанови нарушението и да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часовия пояс от 12.00 часа до 13.30 часа на телевизионна организация с национално покритие.

 По отношение на иска по чл.95, ал.1, т.3 от ЗАПСП,  с определение от 14.02.2012 г., съдът е дал указания на ищците да конкретизират точното искане до съда. Доколкото това не е направено в определения от съда срок /включително и в молбата от 04.04.20102 г./, съдът намира, че производството по делото в тази част, следва да бъде прекратено.

С оглед изхода на правния спор, ответникът дължи на ищците направени разноски по компенсация в размер на по 62.51 лв. 

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Б.А.Н., гр.С., ул.** н.* да заплати на М.А. М. – В. ЕГН**********,***: на основание на основание чл.94 от ЗАПСП, при условията на чл.94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, сумата от 800 лв., обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от нарушението на авторското й права върху работния вариант на материала „Технологичен продукт”, който е използван от ответника Б.А.Н. в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност”; на основание на основание чл.94 от ЗАПСП, при условията на чл.94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от нарушението на авторското й права върху работния вариант на материала „Технологичен продукт”, който е използван от ответника Б.А.Н. в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност”, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 7 000 лв.; на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 62.51 лв. разноски. 

ОСЪЖДА Б.А.Н., гр.С., ул.** н.* да заплати на Ф.А.К. ***: на основание на основание чл.94 от ЗАПСП, при условията на чл.94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, сумата от 800 лв., обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от нарушението на авторското й права върху работния вариант на материала „Технологичен продукт”, който е използван от ответника Б.А.Н. в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност”; на основание на основание чл.94 от ЗАПСП, при условията на чл.94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП, сумата от 2000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от нарушението на авторското й права върху работния вариант на материала „Технологичен продукт”, който е използван от ответника Б.А.Н. в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност”, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв.; на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 62.51 лв. разноски. 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А. М. – В. ЕГН**********,*** срещу Б.А.Н., гр.С., ул.** н.* иск по чл.94 от ЗАПСП за сумата от 517.10 лв., обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от нарушението на авторското й права върху работния вариант на материала „Технологичен продукт”, който е използван от ответника Б.А.Н. в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност”.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.А.К. *** срещу Б.А.Н., гр.С., ул.** н.* иск по чл.94 от ЗАПСП за сумата от 517.10 лв., обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от нарушението на авторското й права върху работния вариант на материала „Технологичен продукт”, който е използван от ответника Б.А.Н. в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност”.

ОСЪЖДА Б.А.Н., гр.С., ул.** .* на основание чл.95, ал.1, т.2 от ЗАПСП да преустанови неправомерното използване на работния вариант на материала „Технологичен продукт”, който е използван от ответника Б.А.Н. в публикация „Науката в България в началото на ХХІ век” в частта „Патентна дейност”. 

ОСЪЖДА Б.А.Н., гр.С., ул.** н.* на основание чл.95, ал.1, т.6 от ЗАПСП да разгласи за своя сметка диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часовия пояс от 12.00 часа до 13.30 часа на телевизионна организация с национално покритие.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1974/11 г. на СГС, ТО, VІ-9 с-в в частта по иска по чл.95, ал.1, т.3 от ЗАПСП.

Решението е постановено при участието на Академично издателство „П.М.Д.като трето лице помагач на страната на Ф.А.К. ЕГН********** и М.А. М. – В. ЕГН**********.

Решението може да се обжалва в пред САС в двуседмичен срок от получаването на препис от страните. 

 

СЪДИЯ: