РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. ЛЕВСКИ, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20214410100596 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на
пострадали от престъпления, вр. чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от Министъра на
правосъдието, с адрес за призоваване: гр. ****,
срещу М. М. К., ЕГН**********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене.
В исковата молба се твърди, че с присъда №31/24.10.2019г.,
постановена по НОХД №444/2019г. по описа на ОС – Русе, наказателна
колегия, ответникът е признат за виновен в престъпление по чл. 115 от НК,
извършено на 02.11.2018г. в с. ***, с пострадало лице Ш. Р. К.. Присъдата е
влязла в сила на 25.11.2020г.
Становището е, че с приемането на Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления е регламентирана възможността
за подпомагане и финансова компенсация от държавата на пострадали от
престъпления български граждани или граждани на държави – членки на
Европейския съюз.
1
Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от ЗПФКПП при
условията и по реда на този закон, подпомагане могат да получат пострадали,
претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ
характер, а финансова компенсация – пострадали, претърпели имуществени
вреди, а според ал.2 от същия текст, когато пострадалият е починал в резултат
на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е
намирал във фактическо съжителство.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал.3 от ЗПФКПП.
В исковата молба се сочи, че на основание чл. 20, ал.1 от ЗПФКПП за
осъществяване и координиране на дейностите по закона, към министъра на
правосъдието е създаден Национален съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления.
Твърди се в исковата молба, че през 2021г. в Националния съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е постъпила
молба с рег. №98-00-1/12.01.2021г. от Р. М. К. като наследник на починалия
вследствие на престъплението Ш. Р. К. с искане да му бъде предоставена
финансова компенсация на основание ЗПФКПП. С решение №2/2021г.,
НСПКПП на основание чл. 3, ал.2 и ал.3, чл. 12, ал.2, т.1, чл. 13, ал. и чл. 14,
ал.1, т.3 от ЗПФКПП разрешава предоставянето на финансова компенсация в
размер на 400лв. на Р. М. К..
На 17.06.2021г. от страна на Министерство на правосъдието на
молителя била изплатена сума в общ размер на 400 лв., представена му като
финансова компенсация по ЗПФКПП с бюджетно платежно нареждане
№Е00934/17.06.2021г.
Сочи се в исковата молба, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от
ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на
финансова компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на
престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената
парична сума, както и че в цитираната правна норма била уредена
суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление.
Навеждат се подробни съображения относно пораждането на право на
финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления, като
ищецът счита, че в процесната хипотеза е изпълнен фактическия състав,
2
поради което моли съдът да приеме, че министърът на правосъдието е
активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Отправя искане съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на Министерство на правосъдието сумата от общо 400
лв., представляваща заплатената финансова компенсация по ЗПФКПП на
наследника на починалия вследствие на престъплението Ш. Р. К., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на
обезщетението 17.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените разноски, заедно с юрисконсултско
възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника.
Становището на ответника по допустимостта на иска е, че поради
наличието на всички процесуални предпоставки и липсата на процесуални
пречки за разглеждането му, искът е допустим.
По основателността на иска становището на ответника е, че признава
изцяло исковата претенция.
Представя разписка, с която е заплатил претендираната от ищеца сума.
В отговора на исковата молба ответникът посочва, че Министерство на
правосъдието не му е изпращало покана за плащане и поради това не бил
заплатил сумата. До момента не е имал информация, че министерството е
заплатило сума по ЗПФКПП и ако е знаел, незабавно е щял да заплати сумата.
Поради това, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК моли съда да възложи
разноските в настоящото производство на ищеца.
Прави искане съдът да отхвърли предявения иск, поради извършено
плащане на претенцията след завеждане на иска и възложи на ищеца
разноските в настоящото производство на основание чл. 78, ал.2 ГПК.
Ответникът не претендира разноски.
Представя разписка №0200014209208031/01.11.2021г.
Ответникът се явява в съдебно заседание. Пълномощникът на ответника
адв. Дойнов признава дължимостта на главницата, но че предвид
извършеното плащане следва да се отхвърли.
По отношение на законната лихва изразява становище, че ответникът не
е бил уведомяван за направеното от МП плащане и счита, че не е дължима.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед
3
наведените от страната доводи намира за установено от фактическа страна
следното:
С присъда №31/24.10.2019г., постановена по НОХД №444/2019г. по
описа на ОС – Русе, наказателна колегия, ответникът е признат за виновен в
престъпление по чл. 115 от НК, извършено на 02.11.2018г. в ***, с пострадало
лице Ш. Р. К.. Присъдата е влязла в сила на 25.11.2020г.
С решение №2/2021г., НСПКПП на основание чл. 3, ал.2 и ал.3, чл. 12,
ал.2, т.1, чл. 13, ал. и чл. 14, ал.1, т.3 от ЗПФКПП разрешава предоставянето
на финансова компенсация в размер на 400лв. на Р. М. К..
Като писмено доказателство е прието бюджетно платежно нареждане за
сумата от 400 лв., преведена по банковата сметка на Р. М. К..
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Според чл.3, ал.1 от ЗПФКПП пострадалите, които са претърпели
имуществени вреди от определени престъпления, могат да получат финансова
компенсация при условията и по реда на закона. Съгласно чл. 3, ал.3, т.3 от
същия закон сред тези престъпления са и тежките умишлени престъпления,
от които като съставомерна последица е настъпила смърт, а в чл. 3, ал.2 от
закона е предвидено, че когато пострадалият е починал в резултат на
престъплението, правото на подпомагане и финансова компенсация
преминава върху неговите наследници.
В настоящия случай от представените към исковата молба писмени
доказателства се установява, че ответникът е бил признат за виновен с влязла
в сила присъда за извършено престъпление по чл. 115 от НК - умишлено
умъртвил Ш. Р. К..
Във връзка с подадената от наследника на починалия вследствие на
престъплението молба, НСПКПП със свое решение е предоставил финансова
компенсация в размер на 400 лв. на Р. М. К., като средствата са били
преведени по банков път на наследника на пострадалия.
Съгласно нормата на чл. 16 от ЗПФКПП, министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация има правото да
предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за
възстановяване на платената сума.
Ищецът Министерство на правосъдието не оспорва факта на плащане от
страна на ответника на сумата от 400 лв., коята сума е постъпила по сметка на
4
МП на 02.11.2021г., но поддържат предявения иск по отношение на лихвата
за периода от изплащане на главницата на 17.06.2021г. до окончателното й
изплащане на 02.11.2021г.
С оглед основателността на главния иск за заплащане на финансовата
компенсация, основателна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава. В съдебната практика се
приема, че изплатената финансова компенсация представлява обезщетение за
вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от
деликвента на пострадалия, като длъжникъот се смята в забава и без покана.
И доколкото след като изплати обезщетението за вреди от деликта
Министерството на правосъдието встъпва в правата на пострадалите против
деликвента, в това число в правото да търси обезщетение за забава, то
лихвата се дължи считано от деня на изплащане на компенсацията. В този
смисъл е съдебната практика. В случая, изплащайки финансовата
компенсация, МП е встъпло в правата на пострадалите против деликвента,
респ. неговите наследници, в т.ч. и в правото си да търси обезщетение за
забава. Поради това на МП се дължи обезщетение за забава върху главницата
на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за периода от изплащане на компенсацията –
17.06.2021г. до изплащането й – 02.11.2021г. По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати направените от ищеца разноски. Такива се претендират за
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
доколкото страната е представлявана от свой пълномощник в процеса.
С оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото, както и
признанието на обстоятелствата по иска, юрисконсултското възнаграждение
на пълномощника на ищеца следва да бъде определено в минималния размер
от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски в
полза на бюджета на съдебната власт дължимата по делото държавна такса в
размер на 50 лв., доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса в процеса на основание чл. 84, т.1 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене, да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. ***,
представлявано от министъра на правосъдието, законната лихва върху
сумата от 400 лв., представляваща заплатената финансова компенсация по
ЗПФКПП на наследника на починалия вследствие на престъплението Ш. Р.
К., считано от 17.06.2021г. до 02.11.2021г.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене, да заплати по сметка на РС – Левски дължимата по делото държавна
такса в размер на 50 лв. върху уважения размер на иска.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, с адрес за призоваване Затвора -
Белене, да заплати на Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София, ул.
Славянска №1, представлявано от министъра на правосъдието направените
разноски по делото в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок
от връчването му.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6