№ 838
гр. София, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110210683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. СВ. Г., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление /НП/ №21-4332-013284 от 30.06.2021г. издадено от Г.Б., - началник група към
СДВР ОПП, с което на ИВ. СВ. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лева
и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Отправя се
искане за отмяната му като незаконосъобразно.
В жалбата се съдържат доводи, че АУАН е подписан от един свидетел - А.С., който е
служител на ОПП СДВР, като пътниците в автомобила не са вписани в АУАН, нито са били
поканени да го подпишат. Счита, че в АУАН и НП не са посочени обстоятелствата, при
които е извършено твърдяното нарушение и доказателствата, които го потвърждават,
отделно не било посочено за какви цели е използван пътят. Правят се оплаквания, че не е
посочена формата на вина, доколкото това нарушение може да бъде извършено само при
пряк умисъл, който не бил доказан. Намира наказанието за изключително тежко. Моли съда
да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Малинов поддържа жалбата, пледира
за отмяна на атакуваното НП по мотивите, посочени в нея, като твърди, че е възможно
автомобилът неволно да е поднесъл. Сочи, че е била нарушена инструкцията от 2014г. за
осъществяване на контрола по движение. Сочи, че е валяло дъжд към датата на инцидента и
шансът за допускане на грешки е бил висок, а автомобилът жалбоподателят притежава от
скоро и не бил свикнал с него и е възможно да е дал повече газ при потеглянето. Навеждат
се доводи, че ситуацията се е развила в тунел, което изкривява възприятието за шум.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не взима становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните
1
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.06.2021 г. около 00:49 часа в гр.София на бул.Ботевградско шосе , посока ул.
Боян Магесник към ул. Александър Райкович изпълнявали служебните си задължения по
контрол на движението по пътищата свидетелите А. и С.. Било тъмно и валял дъжд със
средна интензивност, пътната настилка била мокра, на места по платното за движение имало
образувани локви. Служителите на ОПП СДВР възприели лек автомобил БМВ 520 И с peг.
№ СВ****СН, който се движел в гр. София на бул.Ботевградско шосе от ул.Боян Магесник
към ул.Александър Екзарх и на връзката от ул.Боян Магесник при извършване на маневра
десен завой водачът на автомобила подал силно газ, като задницата на автомобила поднесла
последователно наляво и надясно 2-3 пъти. Служителят на ОПП СДВР С. подал сигнал за
спиране на МПС, като при последвалата проверка водачът бил установен като
жалбоподателя ИВ. СВ. Г., който пътувал заедно със свидетелите К. и А. в процесния
автомобил.
Служителите на ОПП СДВР счели действията на водача на МПС за умишлени,
поради което свидетелят А. му съставил АУАН на същата дата, в който жалбоподателят
посочил, че има възражения. В тридневен срок от изготвянето на акта, такива постъпили.
При пълна идентичност на посоченото в АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление /НП/ №21-4332-013284 от 30.06.2021г. издадено от Г.Б., -
началник група към СДВР ОПП, с което на ИВ. СВ. Г., ЕГН ********** е наложена глоба в
размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства: АУАН, НП; Заповед от 14.05.2018г., Заповед от 23.10.2019г., писмо от
СДВР от 15.12.2021г., писмо от Дирекция „вътрешна сигурност“ на МВР от 31.12.2021г.,
възражение, справка картон на водача и други, приобщени по реда на чл.283 от НПК,
обясненията на жалбоподателя, както и от показанията на разпитаните свидетели – С., А.,
А., К. и З..
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие служители
на ОПП СДВР – С. и А., които са логични, последователни, непротиворечиви и
еднопосочни в по-голямата си част. Показанията на служителите, които са и очевидци на
инцидента, не се кредитират в частите, в които същите не изнасят пред съда лично
възприети обстоятелства, а изказват предположения и правят собствен анализ и оценка на
поведението на жалбоподателя и правят тълкуване на неговите действия и субективното му
отношение към обективните му прояви. Съдът не даде вяра на показанията в тези им части,
доколкото не се съобщава лично възприето поведение на жалбоподателя, съответно факти, а
се дава оценка и се изразява субективно предположение за това дали тези действия са
умишлени или не. От показанията в кредитираната част се установява, че жалбоподателят
действително е управлявал процесния автомобил БМВ на посоченото в АУАН и НП място,
като при извършване на маневра „десен завой“ жалбоподателят е подал газ, при което се чул
шум, че задницата на автомобила поднесла 2-3 пъти наляво и надясно. От показанията и на
2
двамата свидетели се установява, че е валяло дъжд и то със среден интензитет, съответно, че
настилката е била мокра. От показанията на тези свидетели съдът установи, че шумът от
двигателя и поднасянето на автомобила са продължили около 4 секунди. От отговорите на
свидетеля А. на въпроси на съда се установява също и че свистене на гуми не е имало,
съответно автомобилът не е превъртал колела до степен, която същите да издадат звук на
свистене, съответно не са се търкали в настилката и с интензитет, който да обуслови
прогарянето на най-горния слой на гумата и да се отдели миризма на изгоряла гума.
Свидетелят А. категорично заявява, че такова поведение автомобилът не е имал. И двамата
свидетели заявяват пред съда, че извършват преценка за субективното отношение на водача
при поднасяне на автомобила на базата на броя поднасяния и това дали автомобилът се е
обърнал с вратите по посока на движението.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля З., които също се отличават с логичност и
вътрешна непротиворечивост. Свидетелят обаче не е очевидец на инцидента, съответно
показанията му не допринасят съществено за изясняване на фактическата обстановка по
делото. От тях единствено се установява, че служителите на ОПП СДВР и жалбоподателят
са се намирали на посоченото в АУАН и НП място и на жалбоподателя е извършвана
проверка, след като е бил спрян. Свидетелят, по негови данни, е пристигнал след като вече
автомобилът е бил в покой.
Съдът не намери основание да не даде вяра и да приеме за недостоверни показанията
на свидетелите К. и А. – пътници в автомобила на жалбоподателя. При съпоставянето им с
показанията на свидетелите А. и С. съдът констатира единствено противоречие в
обстоятелството дали автомобилът, управляван от Г., е поднесъл при извършването на
маневрата „завой надясно“. В случая съдът дава вяра на показанията на свидетелите С. и А.,
които са наблюдавали автомобила отвън, при пряка видимост, непосредствено по време на
маневрата и са възприели траекторията му на движение. Съдът допуска възможността
пътниците в автомобила при извършването на маневрата да не са усетили поднасянето му до
степен, че да има направи впечатление при положение, че става въпрос за двукратно
поднасяне по данни на служителите на ОПП СДВР, а от друга страна е възможно да не
съобщават този факт, за да облекчат процесуалното положение на своя приятел –
жалбоподателя Г.. В останалата част показанията не противоречат на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства и съдът им дава вяра. От съобщеното от тези
двама свидетели се установява маршрутът им на пътуване, извършваната маневра, кой е
управлявал автомобила, обстоятелството, че в завоя водачът Г. е влязъл със скорост между
10 и 20 километра в час. Това обстоятелство няма причина да не бъде кредитира от съда,
доколкото служителите на ОПП СДВР не съобщават маневрата да е завършвана с
несъобразена скорост или твърде бързо, съответно показанията на пътниците в тази им част
съдът намира за достоверни. От съобщеното от тези свидетели се установява и че вътре в
автомобила водачът не е извършвал нетипични действия и умишлено неправилно боравене
с уредите и механизмите за контрол на МПС с цел преднамереното му извеждане от
контрол. И по данни на двамата свидетели водачът е управлявал автомобила нормално, без
3
резки движения, насочени към намаляването на сцеплението на автомобила. От
свидетелските показания се установява, че както пътниците, така и жалбоподателят са
възприели полицейския автомобил непосредствено преди извършването на маневрата „десен
завой“, от който факт съдът прави извод, че е изключително нелогично и неправдоподобно
жалбоподателят умишлено, при положение, че е възприел органите на реда, да извежда
автомобила от контрол и да намалява чрез резки маневри, умишлено рязко подаване на газ
или навиване на волана неговото сцепление и да се опитва да го завърти с цел „дрифт“.
Съдът дава вяра и на обясненията на жалбоподателя, които не противоречат на
останалите доказателства по делото. Макар и да са с двойствена природа – едновременно
доказателствено средство, но и средство за защита, в случая обясненията на Г. не са
нелогични и в колизия с останалия доказателствен материал. Същите кореспондират с
показанията на пътниците в автомобила и не противоречат в основаните си части на
показанията на служителите на ОПП СДВР. В по-голямата си част те касаят извършването
на самата проверка, които обстоятелства в случая са ирелевантни. От съобщеното от
жалбоподателя съдът установи скоростта му на движение – около 20 км/ч, която е адекватна
за извършване на десен завой и същевременно не се явява избрана с цел извеждане на
автомобила от контрол и намаляване на сцеплението му. Жалбоподателят съобщава и че е
възприел полицейския патрул преди започване на маневрата. Единствено съдът не дава вяра
в частта, в която се твърди, че не е губен контрол над автомобила, обстоятелство, което не
се подкрепя от кредитираните показания на свидетелите А. и С., като съдът приема, че
автомобилът на жалбоподателя действително е занесъл 2-3 пъти наляво и надясно при
взимане на завоя.
Поради тези съображения съдът прие така описаната фактическа обстановка.
Останалите доказателства по делото са непротиворечиви и не се нуждаят от допълнителен
анализ.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана
е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги
инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП /нов ДВ бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. /,
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за
4
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не
по предназначение, като точно и ясно са описани извършените от него действия.
Умишленото и съзнателно опасно шофиране, посредством занасяне на автомобила, неговото
завъртане, форсиране на двигателя, в никакъв случай не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и
товари. Подобно умишлено поведение в градовете и техните околности застрашава живота
и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно
такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в
началото на 2017 година /откогато съществува този текст/, обосновавайки я с драстичното
увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Деянието е възможно да бъде извършено
единствено при пряк умисъл, като жалбоподателят следва да е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, да е предвиждал е неговите общественоопасни последици – че не
използва пътищата по предназначение и е целял настъпването на тези последици.
Доколкото думата дрифт е „чуждица“, навлязла за масово ползване в българския език, в
точен превод означава плъзгане, пързаляне и представлява техника на шофиране, при която
водачът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън
контрол чрез „презавиване“ и форсиране, така довеждайки до загуба сцеплението на част от
колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя,
осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Съдът следва тук да
отбележи, че нито в АУАН, нито в НП е използвана тази дума, а действията на нарушителя
са детайлно описани с думи, които имат общоизвестно значение. Думата е използвана от
свидетелите в хода на техните разпити и съответно от съда, който дава и пояснение на
вложения в нея смисъл в решението.
За пълното на изложението съдът следва да посочи, че не е допуснато съществено
процесуално нарушение при изготвяне на АУАН, както се твърди в жалбата. Посочването
на свидетел по АУАН лице, заемащо длъжността „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР не
е нарушение на императивните правила на ЗАНН. Няма предвидена несъвместимост на
двете качества. Отделно от това непосочването в АУАН на пътниците от МПС не
противоречи на чл. 42 от ЗАНН, в който текст не се изисква като реквизит на АУАН да
бъдат посочени всички свидетели.
Настоящият съд не е компетентен да се произнася по нарушаването на цитираната
инструкция от 2014г., която е вътрешноведомствен акт на МВР. Нейното нарушение би
могло да доведе до дисциплинарна отговорност, но изпълнението не е част от
административнонаказателното производство и нейното неспазване не е съществено
процесуално нарушение, което да ограничава правата на жалбоподателя.
Както наказателното, така и административнонаказателното обвинение не могат да
почиват само на предположения, а същото трябва да бъде доказано по несъмнен начин.
Показанията на свидетелите не покриват изискването обвинението да е доказано по
несъмнен начин, след като самите свидетели очевидци са възприели единствено силно
подаване на газ от страна на жалбоподателката, съответно форсиране на двигателя, което са
чули. Видели са и задницата на автомобила да поднася наляво и надясно 2-3 пъти. В крайна
сметка свидетелите нямат възприятие за други съставомерни обстоятелства, заради което е
била ангажирана отговорността на жалбоподателя. Твърденията им за извършен умишлен
„дрифт“ се базират единствено на предположения, както и самите свидетели-очевидци
признават. Така например свидетелят С. прави извод за умишлени действия на водача, който
5
извод базира на предположението, че ако автомобилът поднесе повече от веднъж, значи
действията на водача са умишлени. Самият той прави заключения за субективното
отношение на водача към управлението на МПС на базата на собственото си разбиране за
„дрифт“, което разбиране обаче не почива на никакви законоустановени имперични
показатели. Несериозно е да се твърди, че броят на поднасянията е разграничението между
неволно извеждане на автомобила от контрол и целенасоченото му привеждане в състояние
на приплъзване. Самият свидетел заявява, че за да е налице „дрифт“ е необходимо
автомобилът да се е обърнал с вратите настрани, което самият той признава, че в случая не е
било налице. Това, че автомобилът е бил с „ръмжащ“ двигател не води еднозначно до
извода, че подаването на газ е с цел извеждане на автомобила от контрол. Напротив,
подобно действие може да се дължи на грешка на водача, на неопитността му, липсата на
практика при управление на конкретното МПС, индивидуалните особености и
характеристики на автомобила, както и на конкретните пътни условия, които в случая са
били налице. Така безспорно се установи, че е валяло дъжд, настилката е била мокра, имало
е и образувани локви. При подобни метрологични условия е напълно възможно неволното
поднасяне на автомобила 2-3 пъти наляво и надясно, което е възприето като преднамерено
извеждане от контрол от страна на служителите на ОПП СДВР. И двамата свидетели обаче
заявяват, че не са чули превъртане на гуми, но дори и такова да е налице, не е изключена
възможността това да е резултат на усложнените метрологични условия, каквито е имало,
съответно на неволни погрешни действия на водача. В случая се достига до субективна
оценка на обективни прояви, която следва да бъде извършена не от актосъставителя и
свидетелите, а от самия наказващ орган или в случая от съда. При положение, че са били
налице фактори, които обосновано да изключват умисъл в действията на Г., съдът не би
могъл да приеме, че действията му са доказано умишлени. Друг би бил случаят, в който
завъртането (на 180, респективно на 360 градуса) на автомобила е многократно (като в
случая е налице само поднасяне), последвано от намаляване на скоростта и нейното
увеличаване неколкократно, продължително форсиране на двигателя (много повече от
установените 3-4 секунди), съответно от наличие на превъртане на гуми, пълна загуба на
сцепление и завъртане на автомобила с вратите напред, което в случая не се установява.
Отделно и свидетелските показания на пасажерите изключват умисъл в действията на
водача, като дори от показанията им се установява, че патрулният автомобил е бил възприет
преди извършване на маневрата, което прави предприемането на умишлени действия пред
органите на реда изключително неправдоподобно. Тук е моментът съдът да посочи, че е
недопустимо несъмненото доказване на субективната съставомерност на деянието да почива
на предположения и необосновани с доказани факти изводи. Не се съобщава от служителите
на ОПП СДВР за навиване на волана последователно в една или друга посока, съответно за
превъртане на гуми. Дали водачът е „навивал“, съответно завъртал волана в една или друга
посока само по себе си дори не означава, че е целял да намали сцеплението на автомобила,
за да поднесе той умишлено или се е опитвал да овладее вече изгубил сцепление автомобил,
включително и чрез рязко подаване на газ при паника или незнание. Следва да се има
предвид, че е валял дъжд, съответно пътната настилка е била мокра, което е предпоставка за
поднасяне на автомобил. Самият свидетел С. признава, че е възможно действията на водача,
които биха могли да бъдат възприети като „дрифт“, да са извършени неволно. От своя
страна свидетелят А. тълкува действията като умишлени, доколкото водачът е влязъл
невнимателно в завоя и че ако беше влязъл по-внимателно, нямало да завърти автомобила.
Съдът следва да посочи, че „невнимателното“ влизане в завоя може да е нарушение на ЗДвП,
напр. чл. 20, ал.1, според който текст водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, но невнимателното влизане в завой не
означава във всички случаи преднамерено и целено извеждане на автомобила от контрол,
съответно да е „дрифт“. Възможно е такъв вид навлизане в завой да се дължи на
недостатъчно добра оценка на пътната обстановка, възможностите на автомобила и на
6
самия водач, което обаче изключва отговорността по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Видът, марката и моделът на автомобила не могат еднозначно да се тълкуват, в посока,
че водачът е извършвал „дрифт“. Субективната страна следва да бъде установена с всички
допустими доказателства и доказателствени средства, но в случая умишлени действия на
водача не бяха доказани по несъмнен начин. Поради това съдът намира, че показанията на
служителите на ОПП СДВР не допринасят в пълна степен за изясняване на фактите,
включени в предмета на доказване по делото, а именно относно обстоятелството има ли
извършени умишлени действия по привеждане на автомобила в състояние на приплъзване.
Липсата на умишлени действия от друга страна се установява от обясненията на водача и от
показанията на разпитаните свидетели, които не съобщават за целенасочени действия на
водача да изведе автомобила от контрол.
Ето защо съдът намира, че по делото не се събраха достатъчно доказателства,
обосноваващи тезата на административнонаказващия орган, обективирана в издаденото
наказателно постановление, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2, от
ЗДвП, поради което вмененото на жалбоподателя нарушение остана недоказано от
субективна страна. Не бе установено, че жалбоподателят е целял настъпването на
общественоопасните последици на нарушението.
Съгл. чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по ЗДвП имат доказателствена
сила, до доказване на противното, но настоящият състав намира, че това се отнася
единствено до описаните в АУАН факти, възприети от актосъставителя, а не до неговите
субективни интерпретации на тези факти. Ето защо АУАН не дава оценка на субективната
страна на деянието и същата не се извлича от него, а от обективните прояви на поведението
на наказаното лице. Доказателствената тежест е обърната, като наказаното лице следва да
опровергава отразеното в АУАН, а не АНО да доказва отразеното в АУАН. Именно
свид.показания /в кредитираните и некредитираните им части/ оборват презумираната от
чл.189 ал.2 от ЗДвП доказ. сила на иначе редовно съставения АУАН. Според АУАН водачът
умишлено е “дрифтил” при десен завой, докато според събраните от СРС доказателства е
валял е дъжд. Безспорно е установено от СРС, че водачът е подал по-силно газ при завой,
имало е форсиране на двигателя, като задната част на автомобила е поднесла. Дали обаче
това е умишлено “дрифтене“, тъй като това деяние според законодателя е осъществимо само
при пряк умисъл, или се дължи на нивото на уменията му да шофира в такива
метеорологични условия и качествата на автомобила и в частност гумите му, очевидците
няма как да знаят/могат само да правят собствени умозаключения/. Безспорният факт,
възприет от очевидците е подадена силно газ при вземане на завоя и поднасяне. Дали това
изпълнително деяние, осъществено от водачът, представлява „дрифтене“, не е въпрос на
възприятие на очевидците, а тяхно умозаключение, изведено от възприетия от тях безспорен
факт на подадена силно газ и поднасяне. Всъщност дори самите умозаключения на
очевидците за умишлено “дрифтене“ не са категорични, а уклончиви. Дори обаче да бяха
категорични, това са логически изводи на очевидците, а не възприети обективни факти.
Обективни факти са подадената силно от водача газ, в резултат-форсиран двигател и
поднесла задна част на автомобила, като изпълнително деяние на водача е само едно от тях-
подадената силно газ. Следователно, доказ. сила на АУАН е оборена пред СРС. В този
смисъл вж. Решение №6871 от 22.11.2021г. по КНАХД 7461/2021 по описа на АССГ.
По разноските:
Право на разноски има жалбоподателят, която претендира присъждане на сумата от 450
лева адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършване на този
разход, съответно същата следва да бъде присъдена в тежест на СДВР.
7
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №21-4332-013284 от 30.06.2021г. издадено
от Г.Б., - началник група към СДВР ОПП, с което на ИВ. СВ. Г., ЕГН ********** е наложена
глоба в размер на 3 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
12 месеца на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за извършено нарушение на чл.104б, т.2
от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на ИВ. СВ. Г., ЕГН
********** сумата от 450 лева – разноски пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8