№ 3374
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.а
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508357 по описа за 2022 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – Р.
Н. А., с ЕГН **********, чрез адв.И. Н., срещу решение №4322 от 09.05.2022г.,
постановено по гр.дело №41198/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, в частта,
в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като е
признато за установено по отношение на жалбоподателката, че дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, следните суми: сумата от 142.51
лв., главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр.София, община "*******", ж.к."*******", бл.*******, с аб.
№*******, за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
27.11.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума; сумата от 14.50 лв.,
мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 20.11.2020г.; сумата от 18.09 лв., цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 27.11.2020г. до окончателното изплащане на дължимата
сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело
№59593/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав; както и в частта, в която е
осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 12.17 лв., държавна такса в заповедното
производство, сумата от 24.34 лв., юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство, сумата от 12.17 лв., държавна такса за исковото производство, сумата от
1
48.68 лв., юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата от 146.04
лв., разноски за експертиза. В жалбата са инвокирани доводи относно
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в
нарушение на материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно
е определил размера на дължимата от ответницата главница за стойността на
доставената в имота топлинна енергия, тъй като експертът в приетата по делото
съдебно-техническа експертиза е изчислил стойността на доставената в имота
топлинна енергия за исковия период в размер на 276.90 лв., съответно ответницата
дължи сумата от 138.45 лв., равняваща се на притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от правото
на собственост върху процесния топлоснабден имот. Твърди се, че неправилно съдът
приема, че ответникът дължи суми за услугата "дялово разпределение" за исковия
период, без ищецът да е ангажирал доказателства че е заплатил претендираните суми
на третото лице-помагач. Сочи се още, че съгласно Общите условия /в сила от 2014г./
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 от ОУ за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача. Поддържа се, че в
случая топлофикационното дружество не е ангажирало доказателства относно датата,
на която е публикувало на интернет-страницата си издадените общи фактури, поради
което липсва основание да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава по
отношение на претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия и
искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен. Допълнително становище в горния смисъл е депозирано по делото и
на 13.05.2024г.. Предвид изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което
да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски за двете съдебни инстанции, както и се претендира по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв. присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представен
е списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******,
депозира писмен отговор, както и молба от 14.05.2024г., в които взема становище за
неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да
потвърди решението на СРС в обжалваните части като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице - помагач - "МХ Е." ООД не изразява становище по подадената
въззивна жалба.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу Р. Н. А. и В. Н. З.
при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на разделната отговорност на
ответниците при квоти по 1/2 част за всеки от тях от размера на претендираните
вземания.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на
въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са
уважени спрямо ответницата - Р. Н. А. установителните искове за главница и
мораторна лихва. В останалата част като необжалваемо решението на СРС е влязло в
сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
2
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно
обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното
ч.гр.дело №59593/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, въззиваемият - ищец-
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.11.2020г. и е постановена на 20.01.2021г. заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжниците – Р.
Н. А. и В. Н. З. за заплащане от всеки от тях на сумите, посочени в заявлението. В
срока по чл.414 от ГПК са подадени от длъжниците – Р. Н. А. и В. Н. З. отделни
възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на
изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни
искове.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части, както и по
същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови
обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1
от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответницата - Р. Н. А.,
първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница са дължими поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата
топлоенергия, а относно вземанията за обезщетение за забава е прието, че ответницата
е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната
енергия е срочно. Първостепенният съд е посочил, че вземането на ищеца за периода
от 01.10.2017г. до 30.04.2019г. възлиза на сумата от 276.90 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, община
"*******", ж.к."*******", бл.*******, с аб.№*******, но доколкото исковата
претенция спрямо ответницата е предявена за сумата от 142.51 лв., искът за заплащане
на главница е уважен в пълния му предявен размер. По отношение на претенцията за
заплащане на услуга "дялово разпределение" е прието, че същата е основателна и
доказана за сумата от 18.09 лв., дължима за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., до
3
който размер предявеният иск е уважен. По отношение на претендираната от ищеца
сума за обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия е
прието, че е основателна за сумата от 14.50 лв., мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 20.11.2020г., до който размер е
уважен предявения установителен иск. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален
закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени
императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено в
атакуваните части, като въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и
чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет
правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи
условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната
облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при
законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без
да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни
изявления от страните по облигацията. Правилно и в съответствие с доказателствата по
делото съдът е приел, че е доказан факта на възникнало облигационно правоотношение
по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия между дружеството –
ищец - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД и ответницата – въззивник в настоящото
производство - Р. Н. А.. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на
потребената в имота топлинна енергия за процесния период е именно ответницата Р.
Н. А., която се явява потребител/клиент на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от
ДР на ЗЕ и е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените
срещу нея искови претенции.
На следващо място неоснователен е доводът на въззивника, че неправилно в
обжалваното решение първостепенният съд е изчислил размера на дължимата от
ответницата главница за стойността на доставената в имота топлинна енергия за
исковия период. В случая от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за целия
топлоснабден имот за исковия период при съобразяване с резултатите от
изравнителните сметки възлиза на 276.90 лв. и с оглед факта, че ответницата отговаря
за пълния размер на задълженията към ищеца правилно първостепенният съд при
съобразяване с диспозитивното начало в гражданския процес е уважил предявения иск
за вземания по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата, за която е предявен - 142.51 лв., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 27.11.2020г. до окончателното изплащане
на дължимата сума. Постановеното решение в тази част следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Относно претендираната цена за услугата "дялово разпределение" в случая не се
оспорва от ответницата, че за процесния период тази услуга се е извършвала от
топлофикационното дружество. Ирелевантен за спора е доводът наведен във
4
въззивната жалба за липсата на ангажирани от ищеца доказателства, че е заплатил на
третото лице-помагач претендираната цена за услугата "дялово разпределение" за
исковия период. Съгласно клаузата на чл.22 и чл.36, ал.1 ОУ клиентите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат цената за услугата "дялово разпределение" на
топлопреносното предприятие, като в случая не са ангажирани доказателства от страна
на ответницата да е заплатила дължимите от нея суми за дялово разпределение за част
от исковия период, за който не е погасено по давност претендираното вземане, а
именно: от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.. Правилно предявеният установителен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150
от ЗЕ е уважен за сумата от 18.09 лв., представляваща цена на услугата "дялово
разпределение", за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.11.2020г. /дата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/, до окончателното й изплащане.
В тази част съдебният акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД настоящият състав намира, че правилно е прието в мотивите на
оспореното решение, че по делото е доказано, че ответницата е изпаднала в забава
досежно претендираните от ищеца вземания за главница, поради което дължи лихва за
забава. В разпоредбата на чл.33 от ОУ /в сила от 27.06.2016г., действащи към
релевантния период/ към договора за доставка на топлинна енергия е регламентирано,
че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, след което се начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. В този смисъл и
на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в
размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че избраният ред за начисляване на енергията е по
прогнозни и една изравнителна сметки. Изцяло неотносими са изложените във
въззивната жалба доводи, че лихва за забава се начислява само върху изравнителните
сметки, които не са платени в 30-дневен срок след публикуването им в интернет
страницата на ищеца. Този ред за начисляване на лихви за забава се въвежда с ОУ от
2014г., които в случая не намират приложение доколкото не са били действащи през
исковия период. Съдебното решение в частта, в която е уважен предявения
установителен иск срещу ответницата за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от
14.50 лв., обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за
периода от 15.12.2018г. до 20.11.2020г., следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на
ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК.
Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските
се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в
обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на
спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
5
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на направените разноски, настоящият състав
намира за неоснователна доколкото подаденият писмен отговор е бланкетен, както и
неин процесуален представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в
полза на въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4322 от 09.05.2022г., постановено по гр.дело
№41198/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 63-ти състав, в обжалваните части.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6