№ 44
гр. Бургас, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204764 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.К. “ ЕООД, ЕИК **********, срещу Наказателно
постановление № 791742-F782857/21.10.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение
на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, на основание чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 6300 лева.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Оспорва се възникнало
задължение за жалбоподателя да използва фискално устройство, като се излагат твърдения,
че не е било установено от чие име и за чия сметка се извършва търговската дейност във
фестивалната зона, както и какъв е реалният начин на разплащане. Поддържа, че
контролната покупка е била платена чрез банкова карта през ПОС терминално устройство,
което е собственост на „ОББ“ АД, което е обвързано със система за разплащания с
фестивални карти, банкови карти и електронни пари „К.“, свързана директно с разчетна
банкова сметка собственост на „ОББ“ АД. Т.е. твърди се, че се касае за трансфер между две
банкови сметки, която хипотеза не попада в обхвата на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. и
ЗДДС за отчитане на продажбите в брой и чрез плащане с банкови карти посредством ПОС
терминал. Оспорва приложената санкционна норма като неотносима, предвид липсата на
1
констатации за укриване на приходи от жалбоподателя. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото след провеждане на
съдебното заседание, е постъпило становище от жалбоподателя.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ********г. в 22:51 часа е била извършена проверка от служители на НАП в това
число и свидетелят Д. Р. на обект – щанд за бира Бланк, находящ се в гр. Бургас, М.Г.,
стопанисван от жалбоподателя в рамките на провеждащ се Спайс Мюзик Фестивал.
Свидетелят Р. извършил контролна покупка на 2 броя бира Бланк на обща стойност 16 лева,
като сумата била заплатена от свидетеля Р. чрез собствената му банкова карта на ПОС
терминално устройство. При заплащане на сумата от ПОС терминалното устройството бил
издаден бон, но за извършената покупката не е бил издаден фискален бон. След
легитимация свидетелят Р. констатирал, че в обекта няма монтирано и въведено в
експлоатация фискално устройство.
При така установеното свидетеля Р. изпратил покана за явяване на представител на
дружеството за съставяне на АУАН за извършено нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006г. (Наредбата). На посочената дата не се е явил представител на
жалбоподателя и свидетелят Р. съставил на ******** г. срещу него АУАН в отсъствие на
представител. Впоследствие на 21.10.2024 г., въз основа на акта за установяване на
нарушението, било издано атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението.
На основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена
санкция в размер на 6300 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля Р. са
последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната
цялост. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
2
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата.
Според чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. лицата по чл. 3 са длъжни да
монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване на дейността на обекта. Търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР на
ЗДДС е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги,
независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други
цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот
(например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно
средство, от което се извършват продажби. Несъмнено процесният проверен обект
представлява търговски по смисъла на посочената разпоредба, след като контролните
органи са констатирали продажба на стока –бира Бланк чрез извършена контролна покупка,
за която е била заплатена от проверяващите чрез банкова карта сумата от 16 лева.
На първо място съдът не споделя поддържаната защитна теза, че АНО неправилно е
приел, че жалбоподателят не носи отговорност за нарушението в качеството си на
стопанисващ обекта. Независимо, че е бил участник във предварително организирано
събитие – фестивал, безспорно се установява, че дружеството е извършвало търговска
дейност чрез проверения обект (щанд за бира), като е извършвало продажби. В тази връзка
жалбоподателят в качеството си на търговец, стопанисващ обекта попада в обхвата на
нормата на чл. 3 от Наредбата. В тази връзка в негова тежест е възникнало и задължението
по чл. 7, ал. 1 от Наредбата.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената
контролна покупка на 2 броя бира Бланк от свидетеля Р. на ******** г. в 22:51 часа от
търговски обект – щанд за бира, стопанисван от жалбоподателя, в гр. Бургас, М.Г. при
заплащане на сумата от 16 лева чрез банкова карта, не е била издадена фискална касова
бележка. Констатирало се, че в обекта няма монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство. При така установеното от фактическа страна според настоящия състав
безспорно за търговеца е възникнало задължение да отчете продажбата във фискално
устройство и да се издаде фискална касова бележка. В чл. 3, ал. 1а от Наредбата са
3
предвидени случаи, в които законодателят предвижда да не издава касова бележка, а именно,
при условие че на клиента се предоставя документ, съдържащ най-малко информацията по
чл. 52о, ал. 1, т. 1 и 5, както и идентификационни данни на търговеца, в следните случаи:
1. при плащане по продажба на комунални и други абонаментни услуги с повтарящо
се изпълнение и плащането се извършва неприсъствено с кредитна или дебитна карта или
друг картово базиран платежен инструмент чрез даване на предварително съгласие от страна
на клиента на доставчика на платежни услуги да нарежда плащането, предоставяйки му
данните за платежния инструмент с тази цел;
2. при внасяне на пари по платежна сметка чрез дебитна или кредитна карта, при
условие че ПОС терминалът е свързан с платежна сметка на доставчика на платежни услуги
и е разположен в обект на доставчика на платежни услуги, при когото е открита и
платежната сметка на лицето по ал. 1.
Настоящият случай не попада в нито една от посочените по-горе хипотези.
Следователно в тежест на жалбоподателя е възникнало задължение да издаде касова
бележка при получено плащане чрез банкова карта на сумата от 16 лева за извършена
продажба на 2 броя бира. Безспорно се установява от събраните доказателства, че в обекта
не е имало действащо фискално устройство. При така установеното безспорно
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Всички тези
факти са намерили отражение както в АУАН, така и в НП.
Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС,
която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до
20 000 лв. Изр. 2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно - глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В случая в
производството не са били въведени твърдение нито в АУАН, нито в НП, че нарушението
води до неотразяване на приходи и в какъв размер. След като наказващият орган не е
констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на
приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да бъде приложена е чл.185,
ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. С оглед данните по делото за липса на
предходни нарушения на жалбоподателя, както и ниската стойност на извършената
продажба в размер на 16 лева, според настоящия състав наказанието имуществена санкция
следва да се определи под предвидения среден размер и малко над минималния, предвиден
в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, а именно 1500 лева.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени по
отношение на размера на наказанието и основанието, на което се налага.
4
Предвид извода на съда за липса на основание за отмяна на НП, на основание чл. 63д,
ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 791742-F782857/21.10.2024 г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на
НАП, с което за нарушение на чл.7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2, изр.1 ЗДДС на „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК
********** е наложена имуществена санкция в размер на 6300 лева В ЧАСТТА относно
приложимата санкционна разпоредба, като Я ПРЕКВАЛИФИЦИРА в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр.
ал. 1 от ЗДДС и НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 6300 лева на
1500 лева.
ОСЪЖДА „Ф.К.“ ЕООД, ЕИК **********, да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5