Решение по дело №228/2020 на Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 235

град Плевен, 10.04.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на десети март  две хиляди и двадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 228/2020 г.

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А.В.Й.,*** чрез адв. Г.Д.Д. ***, срещу решение № 895/31.12.2019 г. по а.н.д. № 2179/2019 г. на Pайонен съд - Плевен, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неизяснена фактическа обстановка и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е събрал доказателства за установяване на действителната фактическа обстановка и не е взел предвид нарушенията на материалния закон, както и че е постановил решение в разрез с административно-производствените правила. Счита се, че съдът  не е обосновал своето решение. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд е изследвал и не е събрат достатъчно доказателства за тези два основни въпроса: кои са конкретните правостоящи пътници, както и на какво разстояние са пътували. Посочва се, че вместо това, в разрез с административно-производствените правила, е приел за безспорно по делото, че жалбоподателят е извършил посоченото нарушение. Намират, че съдът не е събрал достатъчно доказателства за установяването на фактите, а въз основа на предположения е приел, че е извършено нарушение на посочената разпоредба. Счита се, че съдът е допуснал постановяването на едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство не е установена действителната фактическа обстановка, понеже нито в наказателното постановление, нито от показанията на разпитаните свидетели се установява кои са правостоящите (имена, ЕГН), колко са общо, имат ли изобщо качеството „пътници“. Твърди се, че не са събрани доказателства, с които да се индивидуализират пътниците, например лични данни или пътнически билети. Излагат се доводи, че липсата на индивидуализация на правостоящите пътници е нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН във връзка с чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН. Счита се, че неправилно е приложен материалният закон при съставянето на АУАН и обжалваното наказателно постановление. Намират, че Районен съд – Плевен от своя страна, е постановил неправилно съдебно решение, тъй като е потвърдил обжалваното наказателно постановление. Смята се, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като  необосновано, тъй като в мотивите на решението е цитиран отменен текст на чл. 32 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили от 2006 г. Моли се съдът да отмени решение № 895/31.12.2019 г. по а.н.д № 2179/2019 г. на Pайонен съд - Плевен, и да отмени наказателно постановление № 35-0000250/02.10.2019 г. на ОО „Автомобилна администрация” - гр. Плевен.

В съдебно заседание касаторът - А.В.Й.,***, не се представлява. Представено е становище, че се поддържа жалбата и моли за отмяна на решението и присъждане на разноски. .

В съдебно заседание ответникът – Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“- Плевен, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО .

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 35-0000250/02.10.2019г. на началник на ОО „Автомобилна администрация” – гр.Плевен, с което на жалбоподателя А.В.Й., за това, че на 06.09.2019 г., около 11:20 часа в гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 25, като водач на автобус марка „Рено Мастер“ с рег. ***, извършващ обществен превоз на пътници с лиценз №1071 и пътен лист № 234314 и маршрутно с № 4101 по редовна автобусна линия гр. Плевен – гр. Свищов, извършва превоз на правостоящи пътници по междуобластна линия гр. Плевен – гр. Свищов – нарушение на разпоредбите на чл. 32 от Наредба № 2 от 15.03.2002г. на МТС и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 /двеста/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона, тъй като нарушението не е доказано.

Видно от АУАН и НП, отговорността на водача е ангажирана за нарушение на чл. 32 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобус, поради това, че е извършвал обществен превоз по утвърдена транспортна схема с дължина на маршрута над 30км. , като превозва правостоящи. Съгласно цитираната разпоредба в редакцията след изменението с ДВ бр.44/2011 г., не се допуска превоз на правостоящи пътници по междуселищни, междуобщински и междуобластни линии при пътувания на разстояние над 30км.

Основателно е оплакването на касатора за това, че нарушението не е доказано. От логическото и граматическо тълкуване, а и след сравнителен анализ на съдържанието на тази норма, с предходните й, изменени редакции, се налага извода, че забраната за превоз на правостоящи пътници, се отнася за случаите, когато техните пътувания с превозното средство, а не общата дължина на маршрута, надвишават 30км. Редакцията на разпоредбата налага извод, че забраната по чл. 32 от Наредбата се отнася за конкретно пътуване на пътник, съобразно дистанцията между мястото, на което се е качил в превозното средство, до мястото на което слиза и приключва пътуването си, и не касае дължината на маршрута, по който се осъществява превоза. В случая въобще не са ангажирани доказателства колко пътници са установени, като превозвани като правостоящи, по какъв маршрут са превозвани, за да се установи нарушение на задължения за превоз по маршрут, надвишаващ 30 км., не е представено маршрутно разписание, нито са посочени брой лица, които са правостоящи и до кое населено място се превозват с оглед билет, който са закупили. По начина, по който нарушението е описано в АУАН и НП, деянието е несъставомерно от обективна страна, тъй като за да е налице състав на административно нарушение по чл. 32 от Наредбата в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 44/2011 г., следва да бъде безспорно установено от къде се е качил правостоящия пътник и за къде пътува – т.е. да се установени разстоянието, на което пътува, а доказателства в тази връзка не са събрани в административно-наказателното производство, не са ангажирани такива и пред РС Плевен, нито пред касационната инстанция.

Предвид горепосоченото съдът намира, че следва да бъде отменено решението и да бъде отменено и НП.

С оглед изхода на делото,  искането на пълномощника на касатора за присъждане на разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение с оглед договор за правни услуги на л. 16 по делото гръб и на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН (ДВ- бр. 94/29.11.2019 г.) в полза на касатора  следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 895/31.12.2019 г. по а.н.д. № 2179/2019 г. на Pайонен съд – Плевен, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление № 35-0000250/02.10.2019г. на началник на ОО „Автомобилна администрация” – гр.Плевен.

Осъжда Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – гр.София да заплати на А.В.Й., ЕГН **********,*** разноски в размер на 300 лева.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.