ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32172
гр. С., 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело №
20241110165297 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Б. Т., с ЕГН: **********, чрез ЕАД „Д. М.“ ,
вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24
св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., бул. ************,
представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: **************** срещу „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н
„Младост" ж.к. Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20,
представлявано от Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника „Фератум България“ ЕООД.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Съдът намира искането от ищеца по чл.190 ГПК за задължаване на ответната страна
да представи погасителен план към процесния договор за потребителски кредит и СЕФ за
относимо, необходимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено. Следва да се
отхвърли искането за задължаване на ответника да представи процесния договор за кредит и
договорът за гаранция /поръчителство/, доколкото същите са представени от самия ищец с
исковата молба.
Следва да се уважи искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза по въпроси, поставени в исковата молба.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2025 г. от
10:10 ч., за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане в условията на евентуалност установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК и установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП.
1
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2024 г. между ищцата и ответника е сключен
договор за предоставяне па потребителски кредит № 1390349, като страните се договорили
отпуснатият заем да бъде в размер на 250 лева. Съгласно договора, ищцата следвало да
погаси заема в срок от 20 дни, като следвало да върне сумата с лихва 2,24% или 5,60 лв. /или
общо 255,60 лв./ Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49,82%. В чл. 5
от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от
Multitude bank в полза на Дружеството ответник. След като усвоила сумата от 250 лв.,
ищцата установила, че освен заемната сума от 250 лв., са й начислили такса за обезпечение с
поръчителство в размер на 61,90 лв. Счита, че договорът потребителски кредит е нищожен,
а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е
сключен договорът за гаранция. Посочва, че договорът за кредит е недействителен съгласно
чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК.
Поддържа, че в него е посочен ГПР, но в него не е включен договорът за поръчителство и
другите услуги, което прави този процент неверен. Счита, че заплащането на сумата по
договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по
кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на
изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Изтъква, че
нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор съгласно чл. 22 ЗПК. В
условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй
като сключването на договора за поръчителство представлява условие за отпускането на
кредита, твърди, че същата е уговорена във вреда на потребителя и поради това е
неравноправна.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва
предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения по-горе договор за
кредит със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички нормативни
изисквания, като в него е описан ГПР и същият не надвишава петкратния размер на
законната лихва. Твърди, че дружеството – заемодател и дружеството – поръчител са два
различни правни субекта, които нямат връзка помежду си и разходите по договора за
поръчителство не трябва да са част от разходите по договора за кредит. Посочва, че
уговорките в договора за кредит са индивидуално договорени. Излага и допълнителни
съображения за неоснователност на претенциите.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По главния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
22 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото следните
обстоятелства: сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата
молба съдържание, който противоречи на императивни материалноправни разпоредби на
закона; че клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест при установяване на горните факти е да
докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са индивидуално уговорени
/т. е. не са били предварително изготвени от него или дори да са били, ищецът е имал
възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/, както и всички
обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е бил сключен процесният договор за предоставяне на потребителски кредит с
посоченото в представения от ищеца писмен документ съдържание.
2
По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства по опис, обективиран в същите.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 190 ГПК „Фератум България“ ЕООД в срок до първото
открито съдебно заседание да представи по делото погасителен план към процесния договор
за потребителски кредит и СЕФ, като му УКАЗВА, че непредставянето на документите може
да се преценява съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК
да представи представи процесния договор за кредит и договорът за гаранция
/поръчителство/, доколкото същите са представени от самия ищец с исковата молба.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на поставените
в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 300,00 лева, вносим от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Д. Р., който да се
призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне на
експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие на
вещото лице съдът ще прецени поведението му съобразно всички обстоятелства по делото,
като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
НАПЪТВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4